№ 749
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100901109 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 74
ТЗ за отмяна поради тяхната незаконосъобразност на решенията на общото събрание на
съдружниците на „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД, проведено на 18.03.2024 година, а именно:
1) за изключване на М. Д. като съдружник; 2) за едновременно намаляване и увеличаване на
капитала и внасяне на капиталова вноска от съдружника Д.Х. и 3) за освобождаване на М. Д.
като управител.
Ищецът М. Д. твърди, че е съдружник в ответното дружество „ДЖИ БИЛДИНГ
ГРУП” ООД /с предишно наименование М.Ж.БИЛДИНГ ГРУП“ ООД/. Посочва, че на
18.03.2024 г. е проведено общо събрание на съдружниците на това дружество, на което са
взети следните решения: 1) решение за изключване на ищеца като съдружник; 2) за
едновременно намаляване и увеличаване на капитала и внасяне на капиталова вноска от
съдружника Д.Х. и 3) за освобождаването му като управител.
Ищецът твърди, че е налице нарушение на процедурата по свикване на общото
събрание, проведено на 18.03.2024 г., тъй като е узнал за същото чак на 20.05.2024 година и
не е спазен редът по чл. 27 от дружествения договор. По-конкретно твърди, че не е бил
редовно уведомен за датата и часа на насроченото ОС, тъй като не е обитавал жилището, на
което е удостоверено залепване на уведомление от 04.01.2024 година, а и в периода след
това другият съдружник и управител е имал многократно възможност и лично да връчи
покана за насроченото ОС, както и да бъде уведомен по телефон или по друг начин – напр.
електронна поща. Счита решението за изключване за незаконосъобразно, тъй като не е
получил писмено предупреждение за изключване, а и от материалноправна гледна точка-
поради липса на предпоставките по чл. 126, ал. 3 от Търговския закон. Оспорва да е
извършил действията/да е бездействал, във връзка с което е ангажирана неговата
отговорност, както и такива, насочени за увреда на дружествените интереси. Поради
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени посочените решения на
общото събрание на съдружниците на ответното дружество, приети на 18.03.2024 г., като
незаконосъобразни.
Ответникът възразява исковете да са подадени в преклузивния срок по чл. 74 ТЗ и в
1
тази връзка възразява по отношение на тяхната допустимост, тъй като сочи, че ищецът е
узнал за взетите решения още на 19.03.2024 година. Не оспорва, че през месец февруари
съдружниците са водили комуникация помежду си /лично и чрез трети лица/ с оглед
дейността на дружеството. Сочи, че ищецът е бил уведомен редовно за ОС, както и е
получил писмено предупреждение по реда на чл.126 ТЗ, но не е коригирал своето
поведение.
В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже настъпването на следните
факти: 1) че е съдружник в „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД /с предишно наименование
М.Ж.БИЛДИНГ ГРУП“ ООД; 2) че на 18.03.2024 г. е проведено общо събрание на
съдружниците, на което са взети решенията, които оспорва.
В тежест на ответника по предявените искове е да докаже следните факти: 1) че
общото събрание на съдружниците е свикано в съответствие с изискванията на закона и
устава; 2) че ищецът е получил писмено предупреждение по чл. 126 ТЗ и че са били налице
предпоставките за изключване на съдружника по чл. 126, ал. 3, т. 1 и/или т. 3 ТЗ
/материалните основания – че ищецът е извършил нарушенията, които са описани в
протокола и те попадат в посочените законови хипотези/.
Като общоизвестни съдът приема за доказани вписаните в търговския регистър по
партидата на ответника обстоятелства, както и безспорното между страните обстоятелство,
че към датата на провеждане на ОС ищецът е бил съдружник в ответното дружество.
По допустимостта.
На първо място, ищецът има качеството съдружник към датата на проведеното общо
събрание, решенията от което се атакуват в настоящото производство– 18.03.2024 година.
Това се установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, които имат правно
действие по отношение на всички трети лица. Това обстоятелство обосновава активната му
процесуална легитимация по иск по чл. 74 ТЗ /така в Решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д.
№ 269/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 186 от 30.01.2017 г. по т. д. № 2410/2015 г. на ВКС, I т. о. и други/, с който
упражнява потестативното си право да иска отмяна на незаконосъобразни решения на
общото събрание на съдружниците, дял от капитала на търговското дружество, от което
притежава.
На следващо място, при съобразяване на задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на
ВКС - посочените от ищеца пороци на решенията на ОС са такива, които при съобразяване
на горното водят до тяхната незаконосъобразност, поради което и съдът е дал правната
квалификация на иска по чл. 74 ТЗ. В посоченото решение е уточнено, че решенията на
върховния орган на търговското дружество, които противоречат на учредителния акт или на
императивни разпоредби на закона са незаконосъобразни т.е., отменяеми.
Следващият въпрос, на който следва да се отговори с оглед установяване
допустимостта на производството и доколкото ищецът оспорва редовното свикване на
общото събрание поради нередовното му уведомяване, е дали искът е предявен в срока по
чл. 74, ал. 2 ГПК. Тоест, дали преди твърдяната в исковата молба дата – 20.05.2025 година,
ищецът да е узнал за проведеното на 18.03.2024 година общо събрание, на което по делото
не се спори, че съдружникът Д. не е присъствал. Установеният в цитираната разпоредба срок
е 14-дневен от датата на провеждане на събранието, но в случай, че съответният съдружник
е присъствал или не е присъствал, но е бил редовно поканен. Ето защо, в случая, следва да
се установи дали неприсъствалият съдружник Д. е бил редовно поканен на общото събрание
от 18.03.2024 година. Според установената от ВКС практика /Решение 10/21.03.2019 г. по
т.д. 1316/2018 г., ВКС, ТК, І ТО, Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/09 г. на І Т.О.;
Решение № 104/10.03.2011 г. по т.д. № 876/10 г. на І Т.О.; Решение № 74/14.07.2011 г., по т.д.
№ 633/10 г. на І Т.О. и др./, за да се приеме, че съдружникът е редовно поканен за общото
2
събрание по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ, следва да му е била връчена в предвидения от
закона минимално необходим срок от седем дни преди събранието писмена покана,
съдържаща дневния ред, по който то ще бъде проведено. Видно от актуалния за периода
дружествен договор /обявен по партидата на дружеството на 20.10.2014 година/, чл. 26 от
същия не предвижда нещо различно от установеното в закона. Нито в закона, нито в
договора е предвиден конкретен способ или начин, по който да бъде извършено връчването.
Следователно, връчването може да стане по всеки подходящ и допустим начин, като
например - по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен
изпълнител и т.н., стига да се установи, че поканата е получена лично от съдружника -
физическо лице и той е известен със сигурност за събранието, с оглед възможността да се
подготви и упражни правото си на глас ефективно и информирано /така в решение 34 от
25.03.2013г, по т.д. 144/2012 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, Решение 5/05.09.2013 г. по т.д.
785/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, Решение № 196/17.12.2009 г. по т.д. 20/2009 г., ТК, І ТО на
ВКС и др./.
Избраният в конкретната хипотеза способ на връчване е чрез частен съдебен
изпълнител, при който са приложими правилата на ГПК, предвид разпоредбата на чл. 43 от
ЗЧСИ. Ето защо, ответникът следваше да установи и редовност на връчването при спазване
на изискванията на процесуалния закон.
Доколкото адресат на връчването в случая е физическо лице, връчването следва да
бъде извършено при съобразяване на чл. 45 и чл. 46 от ГПК - лично на адресата, на негов
представител, което се смята за лично връчване или чрез друго лице, което е съгласно да го
приеме, респективно чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, при наличието
на предпоставките, посочени в специалната норма- лицето да не е намерено на посочения
адрес и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Установената
съдебна практика изисква връчването по чл. 47, ал. 1 от ГПК да се осъществява при
императивното формално спазване на установените в чл. 47 от ГПК правила в тяхната
пълнота и последователност. За да е налице редовност на връчването чрез прилагане на
фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, е необходимо да бъдат установени предпоставките за
връчване на съобщение по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление /така и в
решение № 188 от 07.11.2013 година на ВКС на РБ по търг. дело № 1890/2013 година, І т.о.,
решение № 217 от 12.05.2015 година на ВКС на РБ по търг.дело № 62/2014 година, І т.о.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 348 ОТ 30.05.2017 Г. ПО Т. Д. № 490/2017 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/.
Съобразно същите, когато при първото посещение на посочения адрес връчителят не намери
адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси
сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че лицето
живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги
удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че същото не живее на
адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че
съответното лице пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае по кое време
може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто
посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още
едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един
месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него
датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез залепване на уведомление е
възможно само на регистрирания настоящ адрес /ако той е различен от постоянния/ или на
регистрирания постоянен адрес /ако няма различен настоящ/. Залепването на уведомление на
друго място е без правно значение /така и в решение № 233 от 03.07.2014 година на ВКС на
РБ по гр.дело № 7723/2013 година, ІV г.о./.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК връчителят удостоверява с подписа си
датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. С оглед
вменените му от закона служебни задължения връчителят, вписвайки определени
3
обстоятелства съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите
действия и който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила (вж. в т.см. -
решение № 107/16.07.2013 г. по гр. д. № 1782/2013 г., ІV г.о., решение № 269/15.01.2014 г. по
гр. д. № 4081/2013 г., ІІІ г.о., решение № 829/13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г., ІV г.о. на
ВКС и др.). Само обаче, при точно удостоверяване на извършените действия и отразените в
документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща
доказателствена сила относно удостоверените с него факти (в с. см. - опр. № 539/01.12.2010
г. по ч.гр. д. № 472/2010 г., I г.о., решение № 63/14.05.2014 г. по гр. д. № 1257/2014 г., II г.о.,
решение № 117/28.06.2018 г. по гр. д. № 907/2018 г., ІV г.о. на ВКС и др.), каквато предвижда
разпоредбата на чл. 179 ГПК.
Ето защо, при горните уточнения ответникът носи доказателствена тежест за това, че
ищецът е уведомен редовно чрез избрания способ за връчване на поканата.
В случая съдът намира, че съобщението до ответника във връзка с връчването на
поканата не е оформено от длъжностното лице - връчител съобразно изискванията на закона,
поради което официалната им удостоверителна сила относно редовността на връчването
следва да се счете за оборена.
За установяване на тази група обстоятелства по делото са представени покана,
протокол и разписка за осъществено връчване /л. 87-89 от делото/, на адрес на лицето М. Д. в
гр. София, бул. *********, видно от които връчването е осъществено по реда на чл. 47 ГПК,
на посочения адрес и с изтичане на 14-дневен срок от 15.02.2024 година – дата на залепване
на уведомление на посочения адрес. Представени са и два броя предупреждения за
изключване, връчени също, предвид отразеното от съдебния изпълнител по протоколи от
04.01.2024 година /на посочения адрес и на адрес в гр. София, ул. *********/, отново чрез
залепване по реда на чл. 47 ГПК.
От протокола на съдебния изпълнител от 12.03.2024 година и разписка към него е
видно, че уведомлението е залепено на входната врата на посочения адрес, който е посетен
три пъти в рамките на месец в работни и почивни дни, в различно часово време. Не е
посочено да е пуснато уведомление и в пощенска кутия на адреса, не е удостоверено адресът
да е постоянен или настоящ и за това да е извършена съответната проверка.
На първо място, за да бъде надлежно осъществено връчването чрез залепване на
уведомление, е необходимо връчителят да събере сведения дали ищецът пребивава на този
адрес и процедира с оглед събраната информация. В конкретния случай такова
удостоверяване липсва, поради което съдът приема, че такива сведения по отношение на
адресата не са събрани. Не е отбелязано и че е налице невъзможност за събирането им.
За да бъде редовно връчването чрез залепване на уведомление основното изискване
на закона е свързано с адреса, на който то се осъществява и това може да бъде само
регистрираният постоянен или настоящ адрес на адресата, установени включително след
извършена служебна проверка, за да възникнат правните последици на фикцията на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
Предвид удостоверените от длъжностното лице факти, ищецът е търсен на адрес на
бул. Христо Ботев, на който не е открит. Противно на твърденията на ответника, от
представените по делото дружествени книжа, не е видно това да е адрес, посочен като такъв
за кореспонденция със съдружника Д. в отношенията му с дружеството. Нито в протокола на
съдебния изпълнител, нито в оформената от връчителя разписка е отразено това да е бил
настоящ или постоянен адрес на лицето към датите на осъществените посещения, като
ответникът не е представил и доказателства в тази връзка. Напротив, констатира се разлика
от Протокола на съдебния изпълнител от 04.01.2024 година относно връчване на адрес на ул.
Иван Сусанин, в който изрично е удостоверено, че лицето М. Д. е с постоянен и настоящ
адрес в гр. София, ул. *********, *********. Не са представени доказателства това
обстоятелство да се е променило в периода до м. 02-03.2024 година, когато са посещенията
4
на адреса на бул. Христо Ботев. От друга страна, съдът кредитира показанията на свидетеля
М. и свидетелката С., които познават двамата съдужници от дълго време, безпротиворечиво
сочат, че Х. и Д. живеят, включително в релевантния времеви период в един и същи
затворен комплекс, в една кооперация на адрес в град София, ул. *********, който е адрес по
седалище на ответното дружество и на който адрес то има офис и на който адрес живее също
и свидетелят М..
С оглед на горното относно липсата на удостоверяване и доказателства, че адресът на
който е залепено уведомлението към релевантния момент е постоянен или настоящ адрес на
адресата, удостоверената от длъжностното лице редовност на връчването е опровергана и
съдът не може да зачете същото, като осъществено при изискванията на процесуалния закон.
На следващо място, предвид отразеното в съобщението, не е спазено изискването по
поставяне на уведомление, тъй като е видно, че уведомление не е пуснато в пощенска кутия,
но не е удостоверено имало ли е такава, на свободно достъпно място ли е била тя.
Ето защо, по делото не се доказа ищецът да е бил редовно поканен при условията на
чл. 139, ал. 1 ТЗ за общото събрание на съдружниците от 18.03.2024 година.
В тази връзка следва да се добави и следното. Установените по делото посредством
свидетелските показания предходни дългогодишни близки отношения между съдружниците,
фактът, че в продължителен период /включително и в относимия към спора/ от време живеят
на един и същи адрес /за което свидетелят М. има преки и непосредствени впечатления/,
възможността на служителката С. да осъществява лесно и при всеки случай на
необходимост контакт със съдружника Д. посредством различни начини и средства, както и
обстоятелството, че покана не е изпратена нито на адреса на офиса на дружеството, нито до
известния на съдружника Х. адрес на съдружника Д. - на ул. *********В, сочат на извод, че
за връчване на поканата за общото събрание не са положени достатъчно усилия. Ето защо,
това е допринесло за допускане нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ и чл. 26 от дружествения
договор и опорочаване на процедурата по свикване на общото събрание. Управителят е
имал възможност и да направи опит лично да връчи на съдружника поканата за общото
събрание на датите, на които са извършвали съвместно действия по представителство на
дружеството във връзка с осъществяваната от него дейността, както и в офиса на
дружеството.
Ето защо, не е налице редовно уведомяване на ищеца за свикване на процесното
общо събрание по смисъла на чл. 74 ТЗ и срокът за предявяване на искове за отмяна на
взетите на последното събрание решения за ищеца тече от узнаването за същите. Ответникът
не доказа ищецът да е узнал за проведеното ОС и взетите решения на по-ранна от
твърдяната в исковата молба дата – 20.05.2024 година, поради което съдът приема срокът по
чл.74, ал. 2 ТЗ да е спазен от ищеца.
Обратното не следва и от подаденото заявление от ответника за вписване на промени
в обстоятелствата, допуснато по реда на съдебния контрол, след първоначално постановен от
длъжностното лице по вписванията отказ, като съдебният акт е бил обявен на 19.04.2024
година. Настоящият съдебен състав споделя мотивите в РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 14.07.2022 Г.
ПО Т. Д. № 968/2021 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, в които е прието, че вписването в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на изменените обстоятелства
въз основа на приети от общото събрание на съдружниците решения, не се счита за узнаване
на решенията с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл. 74, ал. 2,
предл. второ ТЗ за предявяване на иск за отмяна на решенията, тъй като не може да се вмени
в задължение на съдружниците непрекъснато да следят в търговския регистър дали не
са вписани промени по партидата на дружеството. Тоест, узнаването на обявените по реда
на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ в регистъра актове не се презумира, а следва да бъде
доказано. Такова доказване в настоящия процес не е проведено. Поради това, преклузивният
3-месечен срок е спазен.
5
В заключение, предявените в производството конститутивни искове, с които ищецът
упражнява уреденото в чл. 74 ТЗ потестативно право да иска от съда отмяна на
незаконосъобразните решения на общото събрание на съдружниците, приети на 18.03.2024 г.
са допустими, защото както беше посочено по-горе - ищецът е активно процесуалноправно
легитимиран, тъй като е притежавал качеството съдружник към датата на проведеното
събрание, на което са взети оспорените решения. Конститутивният иск е заведен и в
установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок за това, като до датата на приключване на
устните състезания по делото не е настъпил и факт, който да има значение за отпадане на
правния интерес на ищеца от предявяване на този иск /в този смисъл ешение №
60034/08.07.2021 г., постановено по т.д. № 3009/2019 г. по описа на ВКС, I Т.О./, предвид
вписванията по партидата на дружеството.
По исковете по чл. 74 ТЗ.
С нормата на чл. 74 ТЗ в закона е уредено потестативното право да се иска отмяна на
незаконосъобразни решения на върховния орган на търговското дружество. Целената правна
последица от упражняване на това право е защита на членствените права на члена на
дружеството и/или осъществяване на контрол за законосъобразност на решенията на
дружеството свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Тази
правна последица се постига чрез настъпване на правната промяна, към която е насочено
упражненото потестативно право, което става по силата на съдебното решение, с което
предявеният конститутивен иск се уважава. Правната промяна, от своя страна, се изразява в
отмяна на приетите в противоречие със закона и устава решения на върховния орган на
дружеството, с което се преустановява действието им в отношенията между всеки един член
на дружеството и самото дружество занапред - от момента на влизане в сила на решението
на съда за тяхната отмяна.
Безспорно е в производството, че на посочената в исковата молба дата от върховния
орган на ответното дружество са взети решения с описаното съдържание.
При предявен иск за отмяна на решение на общото събрание на дружеството съдът е
ограничен при произнасянето си само от заявените от ищеца основания за процесуална и
материална незаконосъобразност на решението, като в това производство съдът проверява
единствено дали решението е законосъобразно, т.е. има ли нарушения на законови
разпоредби и на дружествения договор, регламентиращи процедурата по свикване,
провеждане на общото събрание и вземане на решенията, както и такива, регламентиращи
определени материални права на съдружниците, но няма право да извършва контрол за
целесъобразност на решенията, взети от върховния орган на дружеството.
Процесуалното нарушение, което е заявил ищеца е незаконосъобразно свикване на
общото събрание, поради допуснати нарушения на закона и дружествения договор. Предвид
изложените по– горе съображения, съдът прие за установено, че съдружникът Д. не е бил
редовно уведомен за свиканото общо събрание, чрез връчена по реда и в срока по чл. 139,
ал. 1 ТЗ писмена покана, съдържаща дневния ред на събранието. Следователно, само на това
основание искът по чл. 74 ТЗ се явява основателен по отношение на всички взети и
оспорени в производството решения от събранието от 18.03.2024 година, тъй като едно от
императивните изисквания на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е спазено. Това е порок, който води до
незаконосъобразност на взетите решения и налага тяхната отмяна.
Само за пълнота на изложението и с оглед на евентуален инстанционен контрол
следва накратко да се посочи и следното по останалите, заявените от ищеца основания за
незаконосъобразност.
В чл. 126, ал. 3 ТЗ са предвидени основанията, при които върховният орган на
дружеството може да вземе решение за изключване на съдружник. Наведените в процеса
основания, послужили за изключване на съдружника са по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК - при
неизпълнение на задълженията на съдружника за оказване на съдействие за осъществяване
6
дейността на дружеството и при действия против интересите на дружеството. В чл. 126, ал.
3 ТЗ е регламентирана процедурата, която трябва да бъде осъществена, за да настъпи
прекратяване на членственото правоотношение със съдружника поради неговото
изключване. Императивно е изискването за отправяне на писмено предупреждение до
съдружника, в което според установеното в съдебната практика следва да са конкретизирани
действията или бездействията на съдружника, които съставляват основания за неговото
изключване, както и да отправено в подходящ срок преди провеждане на събранието, който
с оглед обстоятелствата е необходим за подготовката му за участие, организиране на
защитата му, както и за евентуална корекция на неговото поведение и е посочена
възможността дружеството да предприеме действия по изключването му.
Представеното по делото писмено предупреждение отговаря на установените в
практиката изисквания за неговото съдържание, но по идентични на изложените във връзка
с получаване на поканата за насроченото ОС мотиви, настоящият съдебен състав приема, че
е налице нарушение и на процедурата, установена в чл. 126 ТЗ, тъй като не се доказа същото
да е получено и да е достигнало до знанието на съдружника. Независимо, че
предупреждението за изключване до съдружника Д. е отправено до постоянния и настоящ
адрес на лицето на ул. П. /както е отразено в протокола от 04.01.2024 година/, пропускът на
длъжностното лице да събере сведения дали лицето живее или е напуснало адреса, по кое
време може да бъде открито и т.н. и липсата на удостоверяване дали на адреса е имало
пощенска кутия със свободен достъп или не и причината, поради която уведомление не е
пуснато в нея, сочи на извод за неспазена в пълнота процедура по чл. 47, ал. 1 ГПК и
съответно - нередовност на връчването на предупреждението за изключване на съдружника.
На следващо място, ответникът чиято е доказателствената тежест не доказа и ищецът
да е извършил действията/бездействал, за които е ангажирана неговата отговорност, както и
същите да представляват нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ.
На първо място, следва да се посочи в тази връзка, че към момента на приемане на
оспорените решения и посочените в предупреждението за изключване действия/бездействия
ищецът е имал освен качеството на съдружник, също така и качеството на управител на това
дружество, което се установява от вписванията в търговския регистър, воден при Агенция по
вписванията.
Тайно установената съдебна практика е в смисъл, че в такава хипотеза следва да се
прави разграничение на задълженията, които това лице е имало като съдружник,
неизпълнението на които е основание за изключването му по реда на чл. 126 ТЗ, от тези,
които той имал като управител, неизпълнението на които има различни правни последици и
възникване на договорна отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди.
В конкретната хипотеза, визираните действия/бездействия на Д. – неявяване за
съвместно представителство на дружество с оглед сключване на окончателен договор,
представителство пред банкова институция и с оглед нареждане плащане по изискуеми
задължения на дружеството представляват неизпълнение на задълженията, които това лице
има като управител съгласно общата разпоредба на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, тъй като се касае
до представителство на дружеството пред трети лица и сключване на договор от негово име
и за негова сметка. Ето защо, в случая се касае до неизпълнение на задълженията на
управителя, който следва при изпълнение на задълженията си да спазва изискванията на
закона и да не вреди на дружеството, както и да действа с оглед неговите интереси, а не до
неизпълнение на задълженията на съдружника, възникнали от наличието на членствено
правоотношение (тоест, в случая за посочените действия и/или бездействия в качеството на
управител, редът за ангажиране на отговорността е по чл. 145 ТЗ и тези деяния не могат да
бъдат основание за изключването на съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ - решение № 56
от 08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 196 от 22.11.2013 г.
по т. д. № 665/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 126 от 08.07.2013 г. по т. д. №
7
943/2012 г. по описа на ВКС, ІІ Т.О.).
В заключението се установи, че поведението на ищеца, описано в предупреждението
и протокола от СО не попада в обхвата на посочените основания по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3
ТЗ и материалните предпоставки за изключване на съдружника също не са се осъществили.
В допълнение не се доказа и конкретното поведение на ищеца. Видно от
представения по делото предварителен договор, подписан от ищеца Д., в същия не е
посочена дата, час и място за сключване на окончателен договор, като страните са уговорили
това да стане по покана на дружеството по реда на чл. 2.4. – след Акт 14. Ответникът не
представи доказателства за установяване на изложените от него факти, като показанията на
свидетелката С. в тази насока са неясни и общи. Не се установи ищецът безпричинно да е
отказал да се яви за сключване на предварителен договор и от това да се произтекли вреди за
търговеца. По отношение на твърденията за натрупани задължения към бюджета – за
осигурителни вноски, данък върху трудовите възнаграждения, ДДС и корпоративен данък в
значителни размери, както и за местни данъци и такси, не се установи същите да произтичат
от конкретно недобросъвестно поведение на ищеца, като само по себе си наличието на
натрупани задължения може да произтича от множество причини и поведение на различни
лица.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който доказва извършени разноски
в размер на общо от 2320 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Мотивиран така, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявените от М. Д., ЕГН: ********** срещу „ДЖИ БИЛДИНГ
ГРУП” ООД, ЕИК: ********* искове по чл. 74 ТЗ, решенията, взети на Общо събрание на
дружеството от 18.03.2024 година, а именно: 1) за изключване на М. Д. като съдружник; 2) за
едновременно намаляване и увеличаване на капитала и внасяне на капиталова вноска от
съдружника Д.Х. и 3) за освобождаване на М. Д. като управител, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЖИ БИЛДИНГ ГРУП” ООД, ЕИК:
********* да заплати на М. Д., ЕГН: ********** сторените в производството разноски в
размер на 2320 лева – адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8