№ 12259
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20211110158139 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “..........................” ЕАД против
А. Н. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 4 741,50 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до имот, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна,
ж.к. „.....................“, бл. 129, вх. А, ет. 7, ап. 26, аб.№ ..................... ведно със законна
лихва от 3.6.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 506,69
лв. за периода от 15.9.2018 г. до 7.5.2021 г., сумата от 58,49 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва от 3.6.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 11,02 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 7.5.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 16.06.2021 г. по гр. д. № 31526/2021 г. по описа на СРС, 66
състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че
не е собственик на имота в процесния период. Оспорва исковете по основание и
размер. Позовава се на давност. Твърди плащане, като не сочи конкретна сума или
период.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че до топлоснабдения
имот с адрес: гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. „.....................“, бл. 129, вх. А, ет. 7,
ап. 26, аб.№ ..................... по силата на съществуващото между страните облигационно
отношение в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното
качество, количество и цена; че ответникът е потребител на ТЕ в процесния период –
собственик или ползвател на процесния имот.
1
По исковете за вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и
настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил
падеж/.
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент -
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът
е собственик или носител на вещно право относно топлоснабдения имот. Ответникът
А. Н. В. прави изрично оспорване в тази насока.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че със
саморъчно завещание от 22.08.2005 г. ................................. / или ....................и/ роден
07.11.1939 г. завещава в полза на Ивайло Василев Маджуров цялото си движимо и
недвижимо имущество, парични влогове, акции и вземания, които е притежавал по
време на неговата смърт, и които се намират на територията на България, Съединените
американски щати и в чужбина. Завещанието било вписано в Служба по вписванията с
акт № 93, том I, вх. рег. 255 Д 117 на 13.01.2009г., след смъртта на завещателя на
26.10.2007 г. С влязло в сила неприсъствено решение от 20.04.2011 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I – 14 състав, постановено по гр. дело № 2327/2010
г., сключеният между Ивайло Василев Маджуров и А. Н. В. предварителен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот от 16.02.2009 г. бил обявен за
окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ГПК, като въз основа на това обстоятелство
ищецът се домогва да докаже в настоящото производство, че ответникът се явява
собственик и ползвател на топлинна енергия, за която счита, че се дължат и
процесните суми.
Установи се по делото обаче, че на 03.03. 2006 г. завещателят .................................
е съставил последващо саморъчно завещание в полза на .............................., с което е
обективирал волята си да завещае на последния цялото си движимо и недвижимо
имущество. Това завещание е обявено на 20.04.2010 г. от Нотариус Здравко Тончев,
вписан с рег. № 438 на НК, за което е съставен и Протокол за обявяване на саморъчно
завещание. Завещанието е в полза на друго лице - ...............................
Въз основа на това саморъчно завещание на .............................. е съставен на
основание чл. 587, ал. 1 ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по завещание № 143, том I, рег. № 2946, дело № 115/2010 г. по описа на
Нотариус Здравко Тончев, вписан с рег. № 438 на НК, вписан в СВ – гр. София с вх.
рег. № 24711, акт № 79, том LXIII, дело № 14259/14.06.2010 г., видно от който
молителят е признат за собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „.....................“, блок № 129 – 130, вход „А“, етаж VII, и представляващ
Апартамент № 26.
Като писмено доказателство по делото е приобщен и Нотариален акт за
2
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 7, том III, рег. № 39722,
дело № 408/2010 г., по описа на Нотариус Александър Чакъров, вписан с рег. № 310 на
НК, вписан в СВ – гр. София с вх. рег. № 55376, акт № 184, том XXX, дело № 31806, от
който се установява, че .............................., в качеството си на ипотекарен длъжник, е
предоставил като обезпечение на задължението си в размер на 7000 евро към
ипотекарния кредитор Детелин Стоянов Иванов процесния недвижим имот,
учредявайки ипотека върху него.
Завещанието представлява едностранен формален акт, с който едно лице се
разпорежда със своето имущество за след смъртта си. Поради това, че завещанието не
поражда действие в момента на съставянето му, а при откриване на наследството,
законът дава свобода на завещателя при промяна на волята, да отмени съставеното
завещание и да остави имуществото си на наследниците по закон, или да се разпореди
с ново завещание. Отмяната на завещанието може да стане изрично, мълчаливо или
чрез преработване на вещта, а специално за частното завещателно разпореждане - при
отчуждаване на вещта /чл. 38 - чл. 41 ЗН/. Съгласно разясненията, дадени с Решение №
712 от 05.12.2003 г. по гр. д. № 212/2003 г. на ВКС, ГК, І ГО, отмяната на завещателни
разпореждания е строго формален акт и поради това не е достатъчно само изявена
несъмнена воля на завещателя. Необходимо е да е спазена предвидената в чл. 38 и чл.
39 ЗН форма, а именно отмяната да е извършена с ново завещание или с нотариален
акт, или с последващо завещание, в което се съдържат разпоредби, несъвместими със
старите. Аргументи в тази насока са изложени и в Решение № 229 от 24.10.2012 г. по
гр. д. № 279/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО.
Съгласно чл. 39 ЗН последващото завещание, което не отменя изрично по-
ранното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. В този
случай е налице хипотезата на мълчалива отмяна, която предполага завещанието да е
следващо, т.е. с по-късна дата и да съдържа завещателни разпореждания, които да са
несъвместими с разпорежданията на предходното завещание. Несъвместимостта на
старите с новите завещателни разпореждания означава, че завещателят разпорежда
нещо друго, различно от вече изразеното, така че двете завещания да не могат
едновременно да произведат действие, а новите, последващите разпореждания
изключват старите. Преценката за несъвместимост се извършва чрез съпоставка на
съдържанието на двете завещания и изразената в тях воля – в този смисъл Решение №
172/1958 г. по гр. д. № 7739/1957 г., IV г.о. на ВС.
На следващо място, новото завещание, с което се отменя предходното, трябва
също да отговаря на предвидената в чл. 25 ЗН форма - да е написано изцяло ръкописно
от завещателя, да е означена датата, на която е съставено, и да е подписано след
завещателните разпореждания. Не е елемент от формата по чл. 25 ЗН озаглавяването
на текста като завещание, както и употребата на израза "отменям", а достатъчно е от
съдържанието му да може да се установи несъмнено и безусловно такава завещателна
воля, както и двете разпореждания да не могат да породят правните си последици
едновременно.
В случая със съставянето на саморъчното завещание от 03.03.2006 г. в полза на
трето за спора лице – .............................., наследодателят е отменил мълчаливо
предходното завещателно разпореждане от 22.08.2005 г., въз основа на което е
сключен предварителният договор между ответника и Ивайло Василев Маджуров,
обявен за окончателен с горепосоченото решение на Софийски градски съд.
При извършване на необходимата преценка за несъвместимост, съдът достигна
до извод, че такава е налице по отношение на двете завещателни разпореждания. На
3
първо място следва да бъде посочено, че и двете саморъчни завещания са валидни и
отговарят на изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 25 ЗН за форма - съдържат
означение на датата, когато са съставени, и са подписани от завещателя
................................., като подписът му е положен след завещателните разпореждания.
Видно от съдържанието на последните обаче се установява, че завещателят се е
разпоредил със собственото си движимо и недвижимо имущество в полза на две
различни лица, а именно – със завещанието от 22.08.2005 г. в полза на Ивайло Василев
Маджуров, а със завещанието от 03.03.2006 г. в полза на ............................... Това води
до извод, че изразената с първото завещание воля на ................................. след неговата
смърт Ивайло Василев Маджуров да получи в собственост цялото му движимо и
недвижимо имущество е отменена от следващото завещание – в полза на Людмил
Владиморов Иванов, и именно то е породило правното си действие.
Що се касае до действието на вписването на завещание следва да се имат
предвид разрешенията дадени в Решение № 698 от 08.06.2011 г. постановено по гр. д.
№ 1281/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС . С изменението на чл. 112 ЗС /ДВ бр. 34/2000/ е
създадена разпоредбата на б. "и", предвиждаща задължително вписване на препис от
обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Това
вписване има оповестително действие. То цели само да даде възможност на
наследниците по закон и на трети лица да узнаят за извършения от завещателя акт на
разпореждане с имуществото за след смъртта му и за намерението на бенефициера да
се ползува от него. Както обявяването на завещанието, така и вписването му, не са
условие за да породи то своето правно действие, с оглед на което обстоятелството, че
завещанието в полза на Людмил Владиморов Иванов е обявено по – късно /на
20.04.2010 г./ от завещанието в полза на Ивайло Василев Маджуров /вписано на
13.01.2009 г./ не легитимира последния като собственик на това основание.
Следва да се отбележи и че решението, с което е обявен за окончателен
сключеният между ответника и Ивайло Василев Маджуров договор, е неприсъствено.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът не е потребител на доставяната
до имота топлинна енергия и не е страна по облигационно отношение с ищцовото
дружество относно доставянето й, с оглед на което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе
и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът
имат право на разноски, но тъй като няма данни такива да са направени, то не следва
да бъдат и присъждани.
Ищецът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково
производства.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “..........................” ЕАД ЕИК ......................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „...............“ № 23Б, против А. Н. В. ЕГН
**********, с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК ....................., БЛ. 129, ВХ. А, ЕТ. 7, АП. 26,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
4
150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4 741,50 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. до имот, находящ се в гр.
София, общ. Красна поляна, ж.к. „.....................“, бл. 129, вх. А, ет. 7, ап. 26, аб.№
..................... ведно със законна лихва от 3.6.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 506,69 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 7.5.2021 г., сумата
от 58,49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 3.6.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,02 лв. за периода от 1.7.2018
г. до 7.5.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2021 г. по гр.
д. № 31526/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5