Решение по адм. дело №1110/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по жалба на А. Н. И., чрез пълномощника – адв. Ц., срещу изричен отказ на „Лендиво“ ООД – гр. Шумен за упражняване правата по чл.15 от Регламент /ЕС/ 679/2019 на Европейския парламент и на Съвета, по заявление от 15.08.2025г., да получи копия от всички документи, в които се съдържат нейни лични данни, вкл. но не само договори за кредит, общи условия, договори за поръчителство, договори за цесия, платежни нареждания за извършвани погасителни вноски и др.

В жалбата и представено писмено становище се навеждат доводи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на оспорения отказ. Твърди се, че същият е формиран в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспореният отказ да бъде отменен, преписката върната на административния орган за ново произнасяне, както и за присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът – „Лендиво“ ООД – гр. Шумен – администратор на лични данни, представляван от изп.директор, чрез пълномощника – юрк. П., чрез представени отговори оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, алтернативно отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.08.2025 г. жалбоподателката, чрез пълномощника си – адв. Ц. изпратила заявление до „Лендиво“ ООД, искане за предоставяне на пълен достъп до всичките й лични данни, като предостави копия от документите, в които се съдържат същите.

На 10.09.2025г. ответникът изпратил на посочения в искането е-мейл адрес справка относно обработваните лични данни и целите на обработката, правата на жалбоподателката по чл. 15 от Регламент 2016/679, ведно с Приложение 1 – Формуляр за предоставяне на информация по чл.15 от ОРЗД, в който било посочено, че дружеството обработва лични данни на жалбоподателката – три имена, ЕГН, адрес по лична карта, номер на лична карта, телефонен номер и е-мейл адрес, за периода 2024-2025г.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

Няма спор между страните, че между жалбоподателката и „Лендиво“ ООД са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени договори за парични заеми, като оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от ответника, съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679).

Търговското дружество „Лендиво“ ООД попада в хипотезата на определението по чл. 4 т. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Следователно, за дружеството, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от жалбоподателката искане, като с оглед разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, е следвало да бъде предоставена без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 пар. 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“. Според чл. 4 пар. 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В нормата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда „право на достъп на субекта на данните“, като според параграф 1, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Съгласно чл. 15 пар. 3 от Регламент 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В конкретната хипотеза жалбоподателката е депозирала писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто безспорно е „Лендиво“ ООД, по административен ред. Съгласно чл. 37б ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, като съобразно ал. 2, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Подаденото заявление съдържа нормативно изискуемата форма за реквизити и съдържание и е съобразено с изискванията на чл. 37в от ЗЗЛД. Съгласно чл. 37в ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а според чл. 37в ал. 2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното, което е сторено.

Тъй като по делото не е спорно, че жалбоподателката се явява субект на данни по смисъла на закона, който извод формално се извлича от съществуващо между нея и ответното дружество облигационно правоотношение, обективирано в сключените договори за парични заеми, при наличието на надлежно сезиране с подадено заявление от легитимирано лице, за „Лендиво“ ООД като администратор на лични данни е възникнало нормативно установеното задължение да се произнесе, съгласно разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679.

В съответствие с чл. 12 пар. 1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. Пар. 2 от Регламента предвижда, че администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. Пар. 3 от чл. 12 регламентира, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Съгласно пар. 4 от същата норма на Регламента, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Според разпоредбата на чл. 15 пар. 1 от Регламент 2016/687, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: целите на обработването; съответните категории лични данни; получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; правото на жалба до надзорен орган; когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

В конкретната хипотеза оспореният отказ е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизовдствените правила - неспазване на установената от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, доколкото в получения от жалбоподателя отговор липсва подпис на неговия издател, което обстоятелство не се оспорва от ответникът. Впоследствие ответникът представя в съда копие от отговора, с положен подпис на изп.директор на дружеството-ответник, и макар същият да не оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, е очевидно, че е налице различие в словореда в края на отговора, при изписване на неговият издател. Липсата на подпис е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което от своя страна е основание за прогласяване нищожността на акта. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на подпис е съществен елемент от предвидената в закона форма на административния акт, липсата на собственоръчно изпълнен такъв от сочения като издател на акта административен орган, съответно на съставен електронен документ съдържащ електронно изявление, подписано с квалифициран електронен подпис от лицето, посочено като издател, представлява съществено нарушение на императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК за форма на акта и съответно порок, който поради тежестта си води до нищожност на обжалваното писмо. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт. Липсата на подпис на законен представител на администратора или упълномощено от него лице е пречка да се установи авторството на акта и формираната в съдържанието му воля.

В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати (Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., II отд.).

С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният отказ, като издаден от некомпетентен орган, следва да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143 от АПК и чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, и като съобрази направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, на адв. Ц. се дължат разноски за процесуално представителство, в размер на 900 лева / минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал.2, т. 10 от НВАР/, като се отчете липсата на фактическа и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, без присъствието на процесуални представители на страните, а на жалбоподателката – 10 лева държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА по жалба на А. Н. И., чрез пълномощника – адв. Ц., НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ на „Лендиво“ ООД – гр. Шумен да се произнесе по заявление от 15.08.2025г. за упражняване правата по чл.15 от Регламент /ЕС/ 679/2019 на Европейския парламент и на Съвета.

ВРЪЩА преписката на „Лендиво“ ООД - гр. Шумен, за произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок.

ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД - гр. Шумен да заплати на адв. Т. Ц. – САК сумата от 900 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД - гр. Шумен да заплати на А. Н. И. сумата от 10 лева, представляващи внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.