Р Е Ш Е Н И Е
260118/13.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шести
октомври две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3745 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по искове с правно основание по чл.42, б.“б“ от ЗН, че саморъчното завещание на
М.А.И. е недействително, по чл.3, б.“в“, предл.последно от ЗН, че ответникът е
недостоен да наследява, искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт и по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане на установено по отношение
на ответника, че ищцата е собственик на недвижимите имоти, с които са извършени
разпореждания от ответника след направеното завещание.
Предявена е искова молба от М.И.П. с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез адв. И.Ц.Х.със съдебен адрес ***, партер, депозирана срещу П.И.П. с ЕГН ********** с адрес ***. В
молбата се сочи, че страните са брат и сестра, като техния общ наследодател –
вуйчо им М.А.И. е брат на тяхната майка Д.А.Г., починала на 20.02.2006г. След
смъртта ѝ двамата я наследили, като по заместване правата ѝ
преминали върху тях. Така след смъртта на техния вуйчо на 25.10.2015г. двамата
наследили по ½ ид.ч. от притежаваните от него имоти, находящи се в с.
Дибич, община Шумен. Ищцата поддържала контакти със своя вуйчо докато бил жив,
като не е споделял, че желае имуществото му да бъде наследено само от
ответника. В последствие научила, че нейния брат представил в Служба по
вписвания саморъчно завещание на Нотариус К.М., за да бъде обявено, като било
вписано като Акт № 59, том 4, н.д. № 1397/2016г. в СлВп – Шумен. На същата дата
– 26.04.2016г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт № № 30, том II, рег. № 3143, н.д. № 217/2016г., като ответникът бил
обявен за собственик на наследените от него недвижими имоти. След проведено
наказателно производство с решение № 584/21.10.2019г. на ШРС по НАХД №
1517/2019г., влязло в законна сила на 06.11.2019г. П.И.П. бил признат за
виновен в това, че на неустановена дата в периода от 10.09.2014г. до
13.11.2015г. съставил неистински частен документ – саморъчно завещание от
10.09.2014г., на което бил придаден вид, че представлява писмено изявление от М.А.И.
и го употребил пред Нотариуса К.М. да докаже, че съществува право на
собственост над наследените имоти, което било квалифицирано като престъпление по
НК. Ответникът бил освободен на основание чл.78а, ал.1 от НК от наказателна
отговорност и му била наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Ищцата
намира, че нейния брат е недостоен наследник по смисъла на чл.3, б.“в“ от ЗН,
тъй като си послужил с неистинско завещание, което не изхождало от лицето,
сочено за негов автор и за това бил признат за виновен и осъден. В заключение
се моли съда да прогласи нищожността на завещанието и да отмени на основание
чл.537, ал.2 от ГПК нотариалния акт, с който ответникът е признат за собственик
на недвижимите имоти, придобити по наследство. Моли се съда да признае
ответникът за недостоен да наследява починалия на 25.10.2015г. М.А.И., както и
да признае за установено по отношение на ответникът, че ищцата е изключителен
собственик на гореописаните недвижими имоти, на основание наследствено
правоприемство от М.А.И.. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от него.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с ад. И.Х.от ШАК, като
поддържат исковата молба и молят съда да уважи исковете им, излагайки се
обстойни правни доводи за това.
В
съдебно заседание ответника не се явява лично, за него се явява адв. Б.С.от
ШАК. В хода на съдебните прения се моли съда да отхвърли исковете, тъй като не
е доказано, че ответникът си е служил съзнателно с неистинското завещание и се
прочита изпратено от ответника писмо до електронната поща на процесуалния му
представител.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
по делото Удостоверение за родствени връзки изх. № ГРС – 05-145 от 27.11.2019г.,
издадено от Община Шумен се установява, че ищцата и ответника са брат и сестра,
като майка им Д.А.Г. е починала 20.02.2006г., оставяйки ги за единствени свои
наследници. М.А.И. – техен вуйчо и брат на майка им Д.Г., е починал на 25.10.2015г., за което бил
издаден Акт за смърт № 10 от 27.10.2015г. от Кметството в с. Дибич.
По делото е
представено саморъчно завещание от 10.09.2014г. на М.А.И., според което искал
да завещае на племенника си П.И.П. всички свои движими и недвижими вещи.
Завещанието е вписано в Служба по
вписвания – Шумен и е представено от ответника на нотариус К.М. с рег. № 222 на
НК.
Установява
се по делото, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 30, том II, рег. №
3143, н.д. № 217 от 26.04.2016г. на Нотариус К.М., ответникът П.И.П. е признат
за собственик на следните недвижими имоти, придобити чрез наследяване по
завещание от М.А.И., а именно: Урегулиран поземлен имот с площ 440 кв.м.,
представляващ имот VII-429 по
плана на с. Дибич, който имот съгласно скица на СГКК е с идентификатор
20938.501.429, площ 426 кв.м. и е с административен адрес с. ***, ведно с
построените в имота жилищна сграда на един етаж
с идентификатор 20938.501.429.1 със застроена площ 84 кв.м., сграда с
идентификатор 20938.501.429.2 , с площ
от 24 кв.м. и предназначение гараж, при съседи на имота: 20938.501.707, 20938.501.340,
20938.501.341 и 20938.501.339; Поземлен имот – нива с площ от 5020 кв.м., трета
категория, в местността „Поляната“ в землището на с. Дибич, представляващ имот
№ 052005, с идентификатор 20938.52.5, при съседи: 20938.121.2, 20938.52.6,
20938.52.11, 20938.52.8 и 20938.52.4; Поземлен имот – нива с площ от 5000
кв.м., в местността „Поляната“ в
землището на с. Дибич, представляващ имот № 052006, с идентификатор 20938.52.6,
при съседи: 20938.121.2, 20938.52.7, 20938.52.11 и 20938.52.5;
По делото е
приложено НАХД № 1517/2019г. по описа на ШРС, образувано по досъдебно
производство № 40/2017г. на РУ – Шумен. С Решение № 584 от 21.10.2019г. ответникът
бил признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 10.09.2014г.
до 13.11.2015г. съставил неистински
частен документ – саморъчно завещание от 10.09.2014г., на което бил придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление от М.А.И. *** го употребил
пред нотариуса К.М., за да докаже, че съществува право на собственост върху
недвижими имоти – урегулиран поземлен имот с площ от 440 кв.м., представляващ
жилищна сграда, гараж и стопански постройки, находящ се в с. *** с
идентификатор 20938.501.429, поземлен имот – нива с площ от 5020 кв.м., находящ
се в местността „Поляната“ в землището на с. Дибич с идентификатор 20938.52.5 и
поземлен имот – нива с площ от 5000 кв.м., находящ се в местността „Поляната“ в
землището на с. Дибич с идентификатор 20938.52.6, което представлява престъпление
по чл.309, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена
„глоба“ в размер на 2000 лв.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. А.П.Т., във фактическо
съпружеско съжителство с ищцата, който свидетелства, че ищцата упълномощила
вуйчо си приживе да получава рентата, която ѝ се полагала, за да може да
се подпомага материално. Рядко се виждали, но ответника също го виждал рядко,
защото живеел в Испания от 2000г. Когато при проверка ищцата разбрала, че брат
ѝ използвал завещание, за да стане едноличен собственик на наследствените
имоти, то била сигурна, че е изготвено
от брат ѝ. Съдът кредитира показанията на свидетеля, отчитайки пряката му
заинтересованост от изхода на делото, предвид съжителството му с ищцата.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на производството писмени
доказателства.
По
основателността на иска по чл.42, ал.1, б.“б“, предл.второ от Закона за
наследството (ЗН), във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН: Съгласно
чл.42 от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на
завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25, ал.1 от ЗН.
Съгласно последната разпоредба, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено и да е подписано от него. Подписът трябва да е поставен след
завещателните разпореждания.
В настоящия
случай е налице влязло в сила на 06.11.2019г. Решение по НАХД № 1517/2019г. на
ШРС, с което е установено, че завещанието е написано от ответника, който го е
използвал пред нотариуса, за да се снабди с нотариален акт, който да го признае
за собственик на имотите, останали след смъртта на М.А.. Присъдата съобразно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК се приема, че решението по чл.78а от НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда по смисъла
на чл.300 от ГПК
и по смисъла на чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК.
Следователно за настоящия състав установеното с Решение № 584 от 21.10.2019г.
по НАХД № 1517/2019г. на ШРС, влязло в законна сила на 06.11.2019г. е
задължително. Тъй като ръкописния текст в оригинала на саморъчното завещание е
изписан от ответника П.И.П. и подписът под „завещател“ е положен от същото
лице, то следва да намери приложение
разпоредбата на чл.42 от НК, като същото бъде признато за нищожно, поради
противоречието с разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН.
По
основателността на чл.3, б.“в“, предл.последно от ЗН: Тази
разпоредба обявява за недостоен този, който съзнателно си служи с неистинско
завещание – макар от външна страна да е спазена формата, то не изхожда от посочения в него автор. В този случай
недостойнството настъпва „екс леге“. Като предпоставка за това обаче законът
изисква съзнателно служене с неистинско завещание, които предпоставки касаят
както обективната, така и субективната страна на това деяние, представляващо и
престъпление по чл.316 от НК. Не е достатъчно само наличието на неистинско
завещание и използването му, но е необходимо и наследникът да е знаел, че то е
неистинско, т.е. да е налице субективната страна на деянието. Последното
предпоставя установяване в наказателното производство осъществяване на състава
на престъплението, като установяването му следва да се осъществи с влезли в
сила присъди, респективно решения по чл.78а от НК, тъй като се касае за
престъпно обстоятелство, имащо значение за наследственото правоприемство,
респективно за правата на законните наследници. В този смисъл са Решение № 982
от 23.01.1987г. по гр.д. № 579/1986г. I г.о., Решение № 828 от 26.01.2005г. по гр.д. №
402/2004г. Iг.о.,
Решение № 763 от 30.10.2009г. на ВКС по гр.д. № 1274/2008г., IVг.о. и Решение
№ 203 от 02.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 790/2009г. II г.о.
В настоящия
случай безспорно се установяват обстоятелствата, че завещанието е неистинско,
поради неспазване на формата на чл.25 от ЗН и ответникът си е послужил
съзнателно със завещанието, с цел да се легитимира пред нотариуса като
собственик на имотите по наследство. Обективната и субективната страна на
„служенето с неистинското завещание“, представляващо престъпен състав по чл.316
от НК (а в случая по чл.309 от НК, тъй като ответникът сам е създал документа и
си е послужил с него) е установена с влязло в сила решение на наказателния съд.
С ангажирането на тези доказателства, то съдът намира, че е доказано
недостойнството на ответника да наследи починалия си вуйчо и това обстоятелство
следва да се прогласи от съда, поради което искът по чл.3, б.“в“,
предл.последно от НК е доказан и следва да се уважи.
По
основателността на чл.124 от ГПК, съдът намира следното: След като
завещанието е нищожно, то не е породило правни последици в патримониума на
ответника и същия не е наследил правото на собственост върху недвижимите имоти.
Поради това ответникът не може да се легитимира като собственик на имота по
завещание. Същевременно ищцата е наследник на вуйчо си М.А.И., който не е
оставил наследници по права линия, нито съпруга, нито братя и сестри. Въз
основа на гореизложеното искът по чл.124 от ГПК за правото на собственост върху
наследствените имоти се явява основателен и следва да се уважи.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2012г. ОСГК при
уважаване на иск за собственост с предмет установяване принадлежността на
същото това право, издадения констативен акт следва да се отмени. Поради това и
при този изход на делото, следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 30, том II, рег. №
3143, дело № 217 от 2016г. на Нотариус К.М. с рег. № 222 на НК.
Искането на
ищцата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, с оглед изхода на
делото. Поради това и направените от нея разноски в общ размер на 1055 лв., от
които 455 лв. държавна такса и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
следва да ѝ бъдат заплатени от ответника.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ЗН, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание
чл.42, б.“б“ от ЗН, във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН на завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от
10.09.2014г. на М.А.И. с ЕГН **********, бивш жител на с.Дибич, починал на
25.10.2015г., с което е завещано на П.И.П. с ЕГН ********** *** цялото му
имущество.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.3, б.“в“, предл.последно от ЗН, че
ответника П.И.П. с ЕГН ********** *** Е НЕДОСТОЕН да наследи своя вуйчо М.А.И.
с ЕГН **********, бивш жител на с.Дибич, починал на 25.10.2015г..
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за
право на собственост върху недвижими имоти, придобити чрез наследяване с № 30, том II, рег. №
3143, н.д. № 217 от 26.04.2016г. на Нотариус К.М., рег. № 222 на Нотариалната
камара.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.П. с ЕГН **********,
че М.И.П. с ЕГН ********** *** е собственик на следните недвижими имоти, както
следва: Урегулиран поземлен имот с площ 440 кв.м., представляващ имот VII-429 по
плана на с. Дибич, който имот съгласно скица на СГКК е с идентификатор 20938.501.429, площ 426 кв.м. и е с административен
адрес с. ***, ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с идентификатор
20938.501.429.1 със застроена площ 84 кв.м., сграда с идентификатор 20938.501.429.2 ,
с площ от 24 кв.м. и предназначение гараж, при съседи на имота:
20938.501.707, 20938.501.340, 20938.501.341 и 20938.501.339; Поземлен имот –
нива с площ от 5020 кв.м., трета категория, в местността „Поляната“ в землището
на с. Дибич, представляващ имот № 052005, с идентификатор 20938.52.5, при съседи: 20938.121.2, 20938.52.6,
20938.52.11, 20938.52.8 и 20938.52.4; Поземлен имот – нива с площ от 5000
кв.м., в местността „Поляната“ в
землището на с. Дибич, представляващ имот № 052006, с идентификатор 20938.52.6, при съседи: 20938.121.2, 20938.52.7,
20938.52.11 и 20938.52.5, останали в
наследство от вуйчо ѝ М.А.И. с ЕГН **********, бивш жител на с.Дибич,
починал на 25.10.2015г.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК П.И.П. с ЕГН ********** да заплати на М.И.П. с ЕГН ********** сторените от нея съдебни разноски
в общ размер на 1055 лв.(хиляда петдесет и пет лева), включващи държавна такса
и адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 от ГПК и договор за
адвокатска защита и съдействие.
Препис извлечение от решението,след влизането му в
законна сила, касаеща производството по
чл.3, б.“в“, предл.последно от ЗН, да се
изпрати служебно на Кмета на с. Дибич за отразяване данните в официалните
регистри за населението за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
Решението да се изпрати на
посочените от страните съдебни адреси по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: