РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Плевен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430104770 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ АД *** /с предишно наименование
„***” АД ***/, в която се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в
облигационни правоотношения с ответницата В. В. Г. от ***, които се
регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „***” АД. Твърди се, че тези условия са общоизвестни,
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Твърди се, че съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка
на електрическа енергия за периода от 03. 08. 2021 год. до 02. 01. 2022 год.
Твърди се, че от своя страна ответницата не е изпълнила задължението си да
заплати доставената ел. енергия по издадените от ищцовото дружество
фактури, а именно: 1/ фактура № *** от *** год. на стойност 70, 00 лв. за
периода 03. 12. 2021 год.- 02. 01. 2022 год.; 2/ фактура № *** от *** год. на
1
стойност 37, 93 лв. за периода 02. 11. 2021 год.- 02. 12. 2021 год.; 3/ фактура
№ *** от *** год. на стойност 100, 39 лв. за периода 02. 10. 2021 год.- 01. 11.
2021 год.; 4/ фактура № *** от *** год. на стойност 24, 13 лв. за периода 02.
09. 2021 год.- 01. 10. 2021 год., и 5/ фактура № *** от *** год. на стойност 2,
46 лв. за периода 03. 08. 2021 год.- 01. 09. 2021 год. Твърди се, че така
посочените задължения по горните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „***”
АД абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумирана ел. енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Твърди се, че чл. 19 ал. 8 от
Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Твърди се, че ищецът е потърсил начин да защити интересите си като е подал
на основание чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че Плевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на
ищеца, която е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от
ГПК. Твърди се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на
ответницата В. В. Г. възлиза на сумата от 237, 70 лв., от които 234, 91 лв.
представляващи главница по описаните в исковата молба 5 бр. фактури и 2,
79 лв. представляващи лихва за забава за периода от 25. 09. 2021 год. до 26.
01. 2022 год. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи посочените по- горе
суми. Претендира и присъждане на разноските, направени в заповедното и
исковото производство.
Ответницата не е взела становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
2
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките
на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а
именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същата
не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество процесната сума от
237, 70 лв., включваща главница и мораторна лихва.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 110,
00 лв., както и направените в настоящото производство деловодни разноски в
размер на 205, 00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата В. В. Г.
от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** и ***,
сумата от 234, 91 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 03. 08. 2021 год. до 02. 01. 2022 год. по
3
фактури № *** от *** год., № *** от *** год., № *** от *** год., № *** от ***
год. и № *** от *** год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07. 02. 2022 год. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 2, 79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25. 09.
2021 год. до 26. 01. 2022 год.
ОСЪЖДА В. В. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***
и ***, сумата от 110, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски
в заповедното производство, и сумата от 205, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4