№ 689
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500033 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 274638/20.10.2020 г., депозирана от "Винтайм"
ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. М.К. от ВАК, срещу Решение № 260463/30.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 20446 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 31 съдебен състав, в
частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Винтайм“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, съд. адрес гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ №
128, офис 1, срещу А. И. К. с ЕГН ********** от гр. Варна, м-ст „Евксиноград“, ул. 14-та №
44, иск за заплащане на сумата от 1 839 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратено трудово правоотношение, възлизащо на тримесечното
възнаграждение на ответника, на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с ал. 4, т. 2 от КТ, както и в частта,
в която е ОСЪДЕНО дружеството „Винтайм“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати на А.
И. К. с ЕГН ********** сумата от 547.62 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за месец май 2019г., на осн. чл. 128 от КТ, заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда - 11.12.2019г. до окончателното й изплащане
и 37.53 лв. лихва за забавено плащане на посоченото възнаграждение за времето от
26.06.2019г. до 27.02.2020г. на осн. чл. 245, ал. 2 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че обжалваното решение е
постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, поради което същото е
незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че за да отхвърли исковата му претенция за дължимо
обезщетение, съдът е приел, че извършеното уволнение на служителя е било
незаконосъобразно. В доклада по делото обаче, при очертаване на спорния предмет, както и
при разпределяне на доказателствената тежест, първоинстанционният съд не е посочил, че
обстоятелствата относно извършване на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание - уволнение е сред обстоятелствата, които подлежат на доказване. Респективно,
делото е било решено след изследване на обстоятелства, които не са били предмет на
1
установяване, поради неразпределянето на доказателствена тежест в тази насока. Твърди, че
дори съдът в проектодоклада си по делото е посочил, че ищецът е ангажирал достатъчно
доказателства.
Въззивното дружество намира, че в случай, че се установи спазване процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, решението на съда ще е незаконосъобразно, тъй като
работникът едностранно е прекратил трудовият си договор, като не се е явявал на работа.
Счита, че след като не е спазен срокът за предизвестие, единственият възможен извод е, че
се дължи обезщетение за това от страна на служителя.
Въззивникът моли за отмяна на решението и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати сума в размер на 547,62 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение,
като сочи, че не спори за дължимостта на същата, но незаплащането му се дължи на факта,
че ответникът и до настоящия момент не е представил банкова сметка, по която да му бъде
платено. Намира това за длъжниково бездействие, което не може и не следва да бъде
толерирано. В условията на евентуалност и в случай, че претенцията на ответника бъде
уважена, моли същата да бъде прихваната с дължимото от него обезщетение за неспазено
предизвестие. Сочи, че по този иск не следва да се присъждат разноски, доколкото още с
отговора на насрещния иск е посочил, че дължи сумите, поради което и претенцията не е
спорна.
Предвид изложеното, моли да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните му части,
като ответникът А.К. бъде осъден да заплати на „Винтайм" ЕООД сума в размер на 1 839
лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, в размер на 3 месечни
възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане, от които суми да бъде
приспаднат по компенсация размерът на заплатата за м. 05.2019г. на А.К.. Моли за отмяна и
на решението в частта, в която са присъдени съдебно деловодни разноски на работника.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия А. И. К..
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, чрез адвокат К., поддържа
въззивната жалба, като сочи, че по делото се е установило недобросъвестното поведение на
въззиваемия, който сам е спрял да се явява на работа, за което не е уведомил работодателя
си. Предвид това счита, че А.К. дължи обезщетение за неспазени срок на предизвестието си,
като намира насрещните му искови претенции за неоснователни. Сочи, че дружеството не
му е заплатило последно дължимо трудово възнаграждение, тъй като работникът не е
предоставил банкова сметка, по която сумата да му бъде преведена, като не се е явил и в
офиса на дружеството, за да получи възнаграждението си. Не оспорва, че дължи заплащане
на трудовото възнаграждение за последния месец, но доколкото не разполага с банкова
сметка на въззиваемия, не може да изпълни задължението си. Моли за прихващане на двете
дължими между страните суми. Претендира присъждане на сторените разноски.
В проведеното съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, но чрез
адвокат Н. оспорва въззивната жалба. Моли съда да се произнесе с решение, с което да
остави жалбата без уважение. Претендира сторените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия,
2
и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Производството по гр.д. № 20446/2019г. на РС Варна е образувано по иск на „Винтайм“
ЕООД, предявен срещу А.К., за осъждането на последния да заплати на дружеството
работодател сумата от 1 839 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за
прекратяване на трудово правоотношение, равняващо се на 3 месечни възнаграждения, на
основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищецът „Винтайм“ ЕООД твърди, че между него и ответника е бил сключен Трудов
договор на 19.10.2018г., по силата на който К. е назначен на длъжността „Шофьор
лекотоварен автомобил“. В трудовия договор било предвидено, че правоотношението между
страните се прекратява с тримесечно писмено предизвестие, за всяка от страните. На
28.05.2019г. служителят не се явил на работа, като това продължило до 31.05.2019г., когато
по реда на чл. 193 от КТ му били изискани писмени обяснения. Такива не били дадени от
работника, поради което със Заповед № 110/25.06.2019г. ТПО е между страните е било
прекратено.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи,
че не оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор на 19.10.2018г., както и че е
предвидено тримесечно писмено предизвестие за всяка от страните. Ответникът оспорва, че
не се е явил на работното си място на 28.05.2019г., като твърди, че на 25.02.2019г. е подал
писмено предизвестие до работодателя си, с което го е уведомил, че желае да прекрати ТПО,
считано от 27.05.2019г. Твърди, че е предал това уведомление на служителите на
дружеството – Р. и Ив., но не разполага с копие от същото. Ответникът оспорва твърденията
на ищеца, че от него са искани писмени обяснения на основание чл. 193 от КТ, като твърди,
че не е получавал никакви документи, а едва с получаване на исковата молба се е запознал с
писмо с изх. № 290/31.05.2019г.
В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск срещу „Винтайм“ ЕООД, с който е
поискал дружеството да бъде осъдено да му заплати сумата от 547,62 лв., представляваща
дължимото му трудово възнаграждение за месец май 2019г., както и сумата от 273,81 лв.,
представляваща дължимо обезщетение по реда на чл. 224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск. А.К. е предявил и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, с който е
поискал от съда да приеме, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено
на 28.05.2019г., поради подадено от него писмено предизвестие, като „Винтайм“ ЕООД бъде
задължено да поправи основанието за прекратяване на ТПО, вписано в трудовата му
книжка.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск. В него „Винтайм“ ЕООД
сочи, че доколкото към исковата молба на работника не са представени никакви писмени
доказателства, че писмено предизвестие е било отправено, то исковата претенция е
недоказана. Относно твърдението, че не е заплатено обезщетение за неизползван годишен
отпуск сочи, че видно от заповедта за уволнение, работодателят е предвидил заплащане на
3
обезщетението, но не го е заплатил, тъй като служителят не се е явил на работа и не е
представил банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Сочи като аналогична и
ситуацията с дължимото трудово възнаграждение за месец май 2019г. С отговора на
насрещната искова молба дружеството е направило възражение за прихващане между
вземането му към работника за обезщетение за неспазен срок на предизвестие и дължимото
на работника обезщетение за неползван годишен отпуск и трудово възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, a и от приобщения по делото Трудов договор № от 19.10.2018г., се
установява по несъмнен начин, че между страните е учредено трудово правоотношение, по
силата на което въззиваемият е бил назначен на длъжност „Шофьор лекотоварен
автомобил“, както и че срокът за предизвестие при прекратяване на ТПО се определя на 3
месеца, за всяка от страните.
Видно от цитирания трудов договор, страните са предвидили, че основаното месечно
възнаграждение на работника е в размер на 613 лв.
От Писмо с изх. № 290/31.05.2019г. е видно, че работодателят кани работника да се яви на
06.06.2019г. в търговския обект на дружеството, за да даде писмени обяснения относно
неявяването си на работа от 28.05.2019г. до 31.05.2019г. Тази покана е подписана от
управителя на дружеството.
От приетия от настоящата инстанция пощенски плик се установява, че поканата за
предоставяне на писмени обяснения е била изпратена на ответника на 31.05.2019г., както и
че писмото, в което същата е била приложена се е върнало на изпращача като непотърсено
на 24.06.2019г.
Със Заповед № 109/25.06.2019г. на работника е наложено наказание Дисциплинарно
уволнение. В заповедта е описано нарушението на трудовата дисциплина, довело до
налагане на наказанието. Заповедта е подписана от управителя на дружеството, но не е
подписана от работника.
Със Заповед № 110/25.06.2019г. трудовото правоотношение между страните е било
прекратено от работодателя, поради неявяване на работа от работника в течение на два
последователни дни. В заповедта е посочено, че на служителя се дължи обезщетение по чл.
224 от КТ в размер на 273,81 лв., представляващо неползван платен годишен отпуск за 8
работни дни. Така посочената заповед е подписана от управителя на дружеството, но не е
била връчена на работника.
Пред първа инстанция са били разпитани двама свидетели на страната на ответника, а
4
именно К.Т.А. и М.Ж. К.а.
В показанията си свидетелят А. сочи, че все още работи като шофьор във „Винтайм“ ЕООД,
като познава Ал., който работел в дружеството до февруари 2019г. Свидетелят твърди, че
заедно с Ал. пътували към работното им място, като един ден последния носел бял лист, на
който била написана молба с тримесечно предизвестие. Когато пристигнали в дружеството,
Ал. се качил при началниците, а вечерта когато двамата се прибирали, споделил, че е подал
предизвестието. Свидетелят сочи, че не е присъствал лично, когато ответникът подал
заявлението. След уточнителни въпроси, свидетелят сочи, че Ал. е работел в дружеството до
последния работен ден на месец май 2019г.
В показанията си свидетелката М. К.а – съпруга на ответника, сочи, че е известно как Ал.
е напуснал дружеството, тъй като в края на февруари 2019г. той я помолил да му напише
молба за напускане. Тя написала молбата ръкописно на бял лист, а Ал. я подал, след което
работел в дружеството до края на месец май.
Пред настоящата инстанция е допуснат един свидетел в ползва на въззивното дружество -
ищец в първоинстанционното дело. В показанията си свидетелката И.М. К. – счетоводител
на „Винтайм“ ЕООД сочи, че тя се занимава с цялото счетоводство на дружеството, в това
число оформянето на документи при прекратяване на трудовите правоотношения. Сочи, че
за А.К. са получили информация, че не се е явил на работа от 28.05.2019г. От
счетоводството изготвили покана до работника да се яви в дружеството и да даде писмени
обяснения. Свидетелката заявява, че тя работи във външна фирма, която обслужва
дружеството, поради което работникът не е канен да се яви при нея, а в офиса на
работодателя, като самата покана изхожда и е подписана от управителя на „Винтайм“
ЕООД.
Свидетелката сочи, че е изпратила писмо, съдържащо покана за даване на обяснения, което
се върнало като непотърсено. След това и от „Винтайм“ ЕООД и от счетоводната фирма
започнали да търсят А.К., за да му връчат документите. Тя успяла да се свърже с него по
телефона и се уговорили да се срещнат след работно време. Тези събития се случили след
25.06.2019г. Двамата се срещнали на паркинга на „Макдрайв“ и тя му предала нова покана
за обяснения, подписана от управителя на дружеството. Ответникът прочел документа,
снимал го и го изпратил на някого, след което провел и разговор по телефона. След като
приключил разговора, отказал да подпише и си тръгнал. Свидетелката заявява, че не си
спомня при така проведената среща да е искала банкова сметка на работника, по която да му
бъдат заплатени дължимите от работодателя суми.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
5
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване от постановеното решение по предявения иск
с правно осн. чл. 221, ал. 2, от КТ, като въззивникът счита, че неправилно съдът е отхвърлил
претенцията му за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие от страна на
работника.
Тъй като правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса не са били
спазени в първоинстанционното производство, настоящият състав на съда с Определението
си от разпоредително заседание е посочил кои факти и обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца, а именно: наличието на трудово правоотношение, законосъобразното
налагане на наказанието - дисциплинарно уволнение, срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, уговорен между страните, както и размерът на
последно платеното пълно брутно трудово възнаграждение на работника. За да е налице
законосъобразно налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, работодателят следва
да се спазил изискванията на императивните норми на КТ.
Както беше посочено по-горе, като безспорно между страните е отделено обстоятелството,
че между същите е бил сключен Трудов договор на 19.10.2018г., по силата на който
въззиваемият е бил назначен на длъжност „Шофьор лекотоварен автомобил“. От
представените по делото трудов договор се установи, че страните са определили срок за
всяка от тях за предизвестие при прекратяване на ТПО, като същият е 3 месеца.
Съгласно нормата на чл. 193 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства. В случай, че
работодателят не стори това, съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Видно от представените по делото доказателства, „Винтайм“
ЕООД е изготвило писмена покана, в която моли работника да се яви на 06.06.2019г. в
търговкия обект на дружеството, за да даде писмени обяснения относно неявяването си на
работа от 28.05.2019г. до 31.05.2019г. Поканата е била подписана от управителя на
дружеството. От приетия в настоящата инстанция пощенски плик е видно, че искането за
предоставяне на писмени обяснения е било изпратено на ответника на 31.05.2019г. Писмото
е изпратено на адреса на ответника, като на 24.06.2019г. е било върнато на изпращача, тъй
като получателят не е бил открит и не е потърсил пратката си в пощенския клон.
От показанията на свидетелката И.М. К. се установи, че същата е провела среща с ответника
К. след 25.06.2019г., на която лично му е предоставила за запознаване поканата, с която
работодателят му иска обяснения за допуснатото от него нарушение на трудовата
6
дисциплина. След запознаване с поканата, ответникът отказал да подпише връчените му
документи и си тръгнал.
От горепосочените писмени и гласни доказателства се установява, че работодателят е
спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, като е положил нужните усилия да поиска
обяснения от работника си, преди да му наложи дисциплинарно наказание. Работникът е
имал възможност да се запознае с поканата както като получи изпратеното му писмо, така и
като се е срещнал със счетоводителя на работодателя.
Предвид горното съдът намира, че обясненията на работника не са изслушани и не са
събрани писмено по негова вина, поради което в конкретния случай следва да намери
приложение нормата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, която предвижда, че разпоредбите на ал. 1 и 2
от същия член не следва да се прилагат, ако обясненията на работника или служителя не са
били изслушани или дадени по негова вина.
Тъй като процедурата по изискване на обяснения на работника е била надлежно проведена,
работодателят е постановил Заповед № 109/25.06.2019г., с която му е наложил наказанието
дисциплинарно уволнение. В трайната съдебна практика е прието разбирането, че съдът
следи служебно за прилагането на нормите на чл. 194 и 195 от КТ, доколкото същите са с
императивен характер – в този смисъл Решение № 1506 от 10.12.1999 г. на ВКС по гр. д. №
408/99 г., III г. о.
Съгласно нормата на чл. 195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Както беше посочено и по-
горе, изискването за писмена форма и излагане на мотиви за наложеното наказание е било
спазено от работодателя. В ал. 3 на чл. 195 от КТ е предвидено, че дисциплинарното
наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или
служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. По делото обаче липсват доказателства, от които да се установи, че
заповедта за дисциплинарно наказание е била връчена на работника. Видно от двете
заповеди – 109 и 110 от 25.06.2019г., същите са подписани само от управителя на
дружеството, но липсва подпис на работника. В закона изрично е посочено, че при
невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я
изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за
наложено от деня на нейното получаване. Следователно, законодателят е предвидил като
допустим способ за връчването на заповедта и изпращането й по пощата.
От доказателствата по делото не се установи заповедите да са били лично връчени на
работника или да са му били изпратени по пощата с обратна разписка. В исковата молба и
отговора на насрещния иск дори не са релевирани твърдения в тази насока. Предвид това
съдът приема, че дисциплинарното наказание следва да се приеме за наложено от деня на
узнаване на съдържанието на заповедта на управителя, представляващо изразената воля от
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което
това е направено. В конкретния случай това е датата на връчване на исковата молба, а
именно 29.01.2020г.
Сроковете за налагане на наказанията са два и са предвидени в нормата на чл. 194 от КТ,
като същите са преклузивни и тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност
на работника, респективно правото на работодателя да наложи наказанието. Краткият
двумесечен срок се поглъща от едногодишния. За спазването на тези срокове съдът следи
служебно, като това произтича от тяхната преклузивна същност и императивния характер на
нормите, в които са предвидени – в този смисъл Решениe № 1506 от 10.12.1999 г. на ВКС по
7
гр. д. № 408/99 г., III г. о. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването на
нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл
краткият двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по-късно
откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл
двумесечният срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишният срок от
извършване на наказанието, дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено.
В настоящия случай работодателят е установил осъщественото дисциплинарно нарушение
на 31.05.2019г., поради което приложим е бил двумесечният срок за налагане на
наказанието, който е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 31.07.2019г.
Предвид горното, доколкото срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл,
настоящият състав на съда счита, че правото на работодателя да наложи наказание на
работника си се е погасило, респективно наказанието не е наложено, а заповедта не е
породила целения от работодателя ефект, да прекрати трудовото правоотношение.
Тъй като трудовото правоотношение не е било надлежно прекратено, то не би могло в
полза на работодателя да възникне правото на обезщетение за неспазен срок на
предизвестие от работника. Предвид това претенцията на „Винтайм“ ЕООД с правно
основание чл. 221, ал. 2 от КТ е неоснователна.
Настоящият състав намира за неоснователно и искането на въззивника за отмяна на
решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сума в размер на 547,62
лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, като аргументите на съда са
следните:
Видно от самата въззивна жалба, както и от отговора на насрещния иск, въззивното
дружество признава, че не е заплатило дължимото на работника последно трудово
възнаграждение, но сочи, че това се дължи на факта, че А.К. не е представил банкова сметка,
по която да му бъде платено. Нормите на чл. 95-98 от ЗЗД уреждат така наречената в
доктрината и практиката кредиторовата забава. Законодателят е предвидил две хипотези на
същата - когато кредиторът неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
изпълнение, или когато не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не може да
изпълни задължението си. Въззивникът се позовава на втората хипотеза, а именно липса на
съдействие от работника, което му е необходимо, за да изпълни задължението си. На
практика дружеството твърди неприемане на изпълнението от страна на въззиваемия. За да
е налице такова неприемане обаче, работодателят е следвало да отправи предложение за
явяване на служителя да получи дължимото му се по Трудовия договор възнаграждение,
след което да липсва съдействие на работника /кредитора/ за приемане. Тази липса трябва да
е единствената причина, за да не може да бъде осъществена престацията. В настоящия
случай не се установи работодателят да е канил работника да му заплати дължимото му се
трудово възнаграждение. Нещо повече, освен че не са ангажирани такива доказателства,
липсват и наведени твърдения в тази насока. Следва да се имат предвид и показанията на
свидетелката И.М. К., която в качеството си на счетоводител на работодателя, е провела
лична среща с работника след дата на издаване на двете заповеди за налагане на
дисциплинарно наказания и за прекратяване на трудовото правоотношение, но не си спомня
да му е искала банкова сметка, по която да му преведат вече предвидените като дължими
суми. Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна и в тази си част.
Доколкото настоящият състав прие, че претенцията на „Винтайм“ ЕООД за заплащане на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 221 от КТ е неоснователна, то
неоснователно се явява и релевираното още с отговора на насрещния иск и поддържано
пред въззивната инстанция възражение за прихващане между обезщетението и дължимото
на работника трудово възнаграждение за месец май 2019г. в размер на 547,62 лв.
8
Неоснователно е и наведеното възражение срещу постановеното решение в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати дължимата лихва за неплатено трудово възнаграждение.
Искът за присъждане на лихви е обусловен от основателността на иска за присъждане на
дължимо и неплатено трудово възнаграждение. Както беше посочено по-горе, съдът намира
искът по чл. 128 от КТ за основателен, поради което основателна е и претенцията за
присъждане на лихви.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав на съда намира, че възраженията
изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата страна за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на 450 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 12.02.2021г., имащ характер на
разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260463/30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 20446
по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 31 съдебен състав, в обжалваната част.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Винтайм“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, съд. адрес гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ №
128, офис 1, да заплати на А. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, м-ст
„Евксиноград“, ул.14-та № 44, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9