Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 21.04.2022 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На 21.03. 2022 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията ТАНЕВА
Търг.д. № 91 по описа за 2021
г.,
за да се произнесе съобрази:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл.288а, ал. 3 във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция с правно
основание чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че Г.Ф.,
на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега
чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от
НББАЗ на Национално бюро на Г. по щета № 220067/14.07.2016г., обезщетение за
неимуществени вреди общо в размер на: 31 993,96лв. и по щета
120092/16.03.2016г. за имуществени вреди общо в размер на : 8142,36 лв., общо изплатено 40136,32лв., причинени
от ПТП, настъпило на 28.10.2013 г. на национален път К.- Й., на 54км.
Твърди
се, че виновен за катастрофата, съгласно проведено разследване, е Г.П.Г., който
управлявайки л.а „Ф.Г.“, с ДНК СТ *** АТ, при движение по национален път К. - Й.,
на 54км, с посока Н. излиза извън неговото платно за движение и удря челно
движещия се в насрещното платно за движение автомобил „Ф.П.“, управляван от М.Д.,
с пътник на предна дясна седалка Е.Ф., в резултат на което са причинени
имуществени и неимуществени вреди на Д. и неимуществени вреди на Ф..
Посочва
се, че са причинени неимуществени щети на М.Д. и Е.Ф., които са предявили
своите претенции пред Национално бюро на Г., като са представили приложените
към исковата молба медицински документи.
Твърди
се, че в нарушение на чл. 249, във вр. с чл. 259 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал процесния автомобил
без да има сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.
С
регресна покана №314/29.09,2020г ответникът бил поканен да възстанови платеното
от Г.Ф., но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Предвид
изложеното, моли на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288,
ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането да бъде осъден Г.П.Г., да заплати на Г.Ф.
исковата сума от 40136,32 лв. (четиридесет хиляди тридесет и шест лева и
32ст.), представляваща сбора на изплатеното от Г.Ф. обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, ведно със закона лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът заявява,
че оспорва изцяло предявения иск, както по основание така и по размер по следните
съображения:
Не
оспорва, че действително на 28.10.2013г. е бил участник в ПТП, при което има
пострадали лица, като той самия е най-тежко пострадал. ПТП се е случило на
28.10.201 Зг. в Г. на 54-ти километър по Национален път К.-Й. около 10.30 часа.
За процесното ПТП бил съставен Доклад за оглед на ПТП от 28.10.2013г., в който
доклад в точка 17 е отразено, че „управлението и движението на автомобилите са
законни.“, което изчерпвало фактите, изложени в исковата молба и които
отговарят на действителната фактическа обстановка по повод процесното ПТП.
На
следващо място заявява, че счита така предявения иск за допустим, доколкото
ищецът твърди, че има неуредени отношения ответника и има претенции за
заплащане на суми от негова страна. В този смисъл /при направено твърдение за
дължимост на парични суми/ намира иска за допустим, като неговата основателност
подлежи на доказване по общия ред.
По
отношение на основателността на исковата претенция, заявява, че същата е изцяло
неоснователна и недоказана. Оспорва изцяло посочената фактическа обстановка и
твърди, че ответникът няма вина за настъпилото ПТП.
Посочва
се, че ответникът не е участвал при обсъждане на въпроса за заплащане на
вредите и относно договаряне на параметрите за заплащане на гореописаните суми.
Дори не е бил уведомен, че пострадалото/пострадалите лице/лица са предявили
претенция спрямо ищеца, както и не е бил поканен да вземе отношение по тази
предявена претенция. Не е бил поканен да взема участие в преговорите по
отношение на заявената претенция и уточняване размера на „заплатените“
обезщетения. Постигнатите договорености са само и изцяло плод на волите на
двете участващи страни - ищеца и пострадалото/пострадалите лице/лица. Поради
изложеното за ответника като лице, неучаствало в преговорите и постигането на
спогодбата, оставало неясно на каква база са постигнати договореностите относно
размера на вредите, които се покриват от договореното обезщетение, в какво
точно се изразяват вредите, претърпени от пострадалото /пострадалите лице/лица,
както и на базата на какво са приети за безспорни тези вреди.
Видно
от представените по делото от ищеца два броя „Квитанции за получаване на
обезщетение“ получените от пострадалите лица суми обезщетявали всички вреди,
претърпени от тях /имуществени и неимуществени/, като общата заплатена сума е в
размер на 17 088.00 евро, представляваща левовата равностойност на 33 421.22
лева. От представените документи се установявало, че със заплащането на тази
обща сума се обезщетяват всички неимуществени и свързаните с тях имуществени
вреди, включително и такива за лихва и забава. От „квитанциите“ обаче не ставало
ясно в какво се изразяват тези вреди - имуществени и неимуществени, размера на
тези вреди поотделно, неясно било какво
е съотношението между стойността на различните вреди в общия размер, както и
каква е частта за вреди и каква е частта за лихви. Неясна оставала и методиката,
по която са остойностени тези вреди, както и на база на какви представени
доказателства са направени постигнатите договорености.
Посочва,
че от представените от ищеца документи е, че не се установява да е налице
влязъл в сила съдебен или друг акт на държавен орган, от който да е видно, че ответникът
има вина за процесното ПТП. Твърди се, че и към момента ответникът Г.П.Г. не е
осъждан и няма водени срещу него наказателни или граждански производства
свързани с процесното ПТП, поради което счита, че не е налице и основание за
завеждане на иска против него, тъй като липсвали основанията за регрес,
подробно посочени в Кодекса за Застраховането.
Счита,
че неяснотата по отношение на изложените по-горе обстоятелства, води до
неяснота дали това е справедливия размер на обезщетението за претърпените от
пострадалото/пострадалите лице/лица вреди. След като ответникът не е взел
участие в постигането на договореностите, намерили израз в представените по
делото „КВИТАНЦИИ“, то тези договорености не можели да го обвържат по никакъв
начин.
В
отговора ес посочва, че към исковата молба не са представени доказателства,
които по категоричен и безспорен начин да сочат, какви са вредите които са
обезщетени със претендиралата сума от 40136.32 лева /четиридесет хиляди сто
тридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/. Не са представени
доказателства какъв е размера на обезщетенията на различните видове вреди. Не
са представени доказателства, какво е съотношението между обезщетението за
различните видове вреди. Не са представени категорични доказателства за това,
че пострадалото/пострадалите лице/лица действително е получило претендиралата
сума. Не са представени категорични и безспорни доказателства за това, че
действително пострадалото лице е предявило пред ищеца посочената
застрахователна претенция по повод на която е представената Спогодба. Липсват
доказателства по отношение на начина и методиката на определяне на размера на
обезщетението. Освен това видно от представените от ищец документи по делото, в
общата претендирана сума били включени суми, който не представляват заплатено
обезщетение.
Предвид
изложеното счита, че представените „квитанции“/спогодби, по никакъв начин не
могат да обвържат ответника по отношение на постигнатите в тях договорености.
На следващо
място ответникът прави възражение за погасяване на претендираните
от Г.Ф. суми по давност поради изтичане на повече от седем години и половина от
датата на процесното ПТП - 28.10.2013 г. до датата на завеждане на настоящия иск.
Предвид
изложеното, счита че предявеният иск е неоснователен и недоказан в частта за
главницата, и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно с всички
произтичащи от това последипи.
В срок
е постъпил отговор на исковата молба,
с който ищецът оспорва изцяло отговора на исковата молба. Заявява, че счита оплакването
на ответника, че не е участвал при определяне на обезщетението за причинените
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
28.10.2013г., за неоснователно. Също така счита, че неоснователно е и
оплакването, че същият не бил уведомен за предявената претенция пред Г.Ф. за
изплащане на процесиите обезщетения, както и че не бил поканен да участва в
определяне размера на тези обезщетения. Няма законово изискване Гаранционен да
извършва подобни действия и процедури.
Посочва,
че след настъпване на процесното ПТП, пострадалите лица са предявили претенция
пред Застрахователно дружество „*****" за изплащане на застрахователно
обезщетение. Застрахователят изплатил обезщетение на пострадалите от ПТП лица -
М.Н. Д. и Е.П. Ф.. След изплащане на обезщетението, „*****" отправил
уведомление до; Н.Б.Б.А.З. /НББАЗ/ за възстановяване
на изплатената сума в общ размер на 22329,20 евро.
След
като Н.Б.Б.А.З. възстановило изплатеното от „*****"
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на пострадалите от ПТП лица в
общ размер на 22329,20 евро, Г.Ф. възстановил на НББАЗ на основание чл.288а,
ал.1, т.1 КЗ /отм./ сумата в общ размер на 40136,32 лева/', от която сумата от
31993,96 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по щета №22067/14.07.2016г.
и сумата от 8142,36 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по
щета №120092/16.03.2016г.
Посочва
се, че в случая Г.Ф. е предявил регресен иск на основание Директива 2000/26/ЕО
от 16.05.2000г. на ЕП, известна като Четвърта директива за автомобилно
застраховане, която предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на претенции
с посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи, както
и Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009г и Договорът между
бюрата. Твърди, че разпоредбата на Чл.288а, ал.3, във връзка с чл. 288 , ал. 12
и ал.14 от КЗ (отм.) урежда правото на Г.Ф. за встъпване в правата на
увреденото лице. Регресните права на Г.Ф. са
следствие на изпълнението на задължението за плащане в предвидените от закона
хипотези, каквото е предвиденото задължение по чл.34, ал. 3 от Правилника за
устройство и дейността на ГФ /ПУДГФ/, съгласно което фондът възстановява суми,
когато Н.Б.Б.А.З. /НББАЗ/ в съответствие с
международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди,
причинени от ПТП по чл.28, ал.1, б."б", „аа",
„бб", „гг" и §
5а, настъпили в друга държава членка. Посочва, че сумите се възстановяват в срок
от 15 дни от писменото заявление на бюрото. В съответствие с това, на база
постъпилите претенции за възстановяване на изплатените обезщетения от НББАЗ на Националнто бюро на Г. за изплатени неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинени с незастраховано към
датата на събитието МПС с български регистрационен номер, били образувани
преписки по щети №220067/14.07.2016 г. и №120092/16.03.2016г. от Г.Ф., като
сумите са възстановени с три преводни нареждания от 21.07.2016г. В тази връзка
предвиденото в ПУДГФ задължение за Н.Б.Б.А.З. да
предостави на Г.Ф. документите, с които разполага във връзка с извършеното
плащане, представлявало уреждане на режим на съдействие за упражняване правата
на Г.Ф.. Посоченият режим не можел да влиза в противоречие с другите установени
режими, на които се подчинява НББАЗ и по-специално на режимите, предвидени с
международните актове, по които Бюрото е страна. В чл.5, ал.1 от Вътрешните
правила на Съвета на бюрата /респ. клауза 8.4. от Споразумението между
компенсационните органи и Гаранционните фондове/ се изброявали реквизитите на
искането за реимбурсация, като изрично било
предвидено изпращането както на искането, така и на доказателствата, по факс
или по електронна поща /т.е. оригиналите на документите оставали у
компенсационния орган, извършил оценка и плащане на обезщетение на правоимашото лице/. Излагат се съображения, че по силата на
чл.105 от КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане, се
уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили и
компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието, е
самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните
й норми при определяне на отговорността и оценка на компенсациите. НББАЗ, респ.Г.Ф.
нямали правомощията да правят преценка по същество, /справка: чл.285, ал.6 от КЗ-отм./, поради което не била негова доказателствената тежест, при евентуално
оспорване от страна на ответника на писмени доказателства, издадени от
чуждестранен компенсационен или друг контролен орган по местоизвършване на
деликта. Счита, че след като чуждият компенсационен орган е преценил, че
предпоставките за изплащане на обезщетение са налице и е изплатил обезщетение в
посочения размер, то ГФ е длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното
в чужбина обезщетение за причинено от български автомобил ПТП. Посочва съдебна
практика, съгласно която меродавна е стойността вредите, определена от
компенсационния орган в Г., отразена в приложените към исковата молба на ГФ
документи. Именно затова и самият законодател предвидил, че националният
компенсационен орган не прави преценка по същество - чл. 285, ал. 6 от КЗ
/отм./, а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер,
наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси.
Твърдението,
че от представените с исковата молба доказателства не се установява вината на
ответника за причиняване на процесното ПТП, също счита за неоснователно. Посочва,
че по случая е бил съставен Протокол №2514/9/62 и доклад за оглед на ПТП от
длъжностно лице: полицай Д.К. от Дирекция на полицията - К., отдел Пътна
полиция - К.. В тях подробно бил описан механизма на процесното ПТП. От
ответника била взета и кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта. От същата
по-късно било установено, че Г.Г. е управлявал МПС с
1,92 промила алкохол в кръвта.
Твърди
се, че по случая е взето отношение и от Прокуратурата към първоинстанционния
съд - К., Република Г., като прокурорската преписка е записано, че ответникът Г.П.Г.
не е шофирал съзнателно и с непрекъснато изострено внимание, не е упражнявал
нужния контрол на автомобила и се е намирал под въздействието на алкохол в
кръвта от 1,92 промила, вследствие на което бил с ограничени реакции. Представен
е доклад, който удостоверява отнемането на свидетелството за управление на МПС
на ответника. Посочва, че към момента на причиняване на процесното
ПТП, Г.Г. е управлявал лек автомобил, марка и модел „Ф.Г.",
с per. №СТ***АТ без да има валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за
управлявания от него автомобил, видно и от направената справка от базата данни
на Информационния център към Г.Ф.. Моли съда да има предвид, че документът -
справка, изготвена от Г.Ф. въз основа на данните от Информационния център към
него, създаден съгл. чл.292 КЗ /отм./, до доказване на противното, удостоверява
застрахователя, номера на договора за Задължителна застраховка „Гоажданска Отговорност", началната и крайната дата на
покритието, съгл. разпоредбата на чл.295, ал.7 КЗ /отм./, т.е. документът, в
случая издадената Справка от Г.Ф. въз основа на данни от Информационния център,
има формална и материална доказателствена сила на официален документ, придадена
от закона по смисъла на чл.178, ал.1 ГПК.
За неоснователно
счита и възражението за погасяване по давност на претенцията. Посочва, че съгласно
т.V.14 от ППВС № 7/77 от 04.10.1978 година, регресните и суброгационни искове
срещу причинителя на вредата се погасяват по давност в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице и случая давността
изтича на 22.07.2021 година, а исковата молба е депозирана в Окръжен съд -
Стара Загора месеци преди изтичане на този срок.
С оглед
изложеното моли съда да уважи изцяло исковете, предявени от Г.Ф. против Г.П.Г.,
ЕГН **********.
С отговора
на допълнителната искова молба ответникът оспорва изцяло допълнителната искова
молба.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Представен
е по делото протокол за ПТП с материални щети /л. 10/, съставен от присъствал
полицай от Отдел Пътна полиция – К.. Протоколът е в легализиран превод, приет
на л. 8 и 9 от делото. Съгласно протокола, съставен на 27.11.2013 год. е
регистрирано ПТП осъществено на 28.10.2013 г. Видно от протокола на 28.10.2013
г., в 10:25 ч., на 54-ти км по Национален път К. - Й., първият автомобил, с peг.
номер СТ- 1725-АТ, управляван от собственика си - българския гражданин Г.П.Г.,
роден на *** г. в Р., Б., служител в частния сектор, движейки се по упоменатия
по-горе Национален път, в посока от Н., обл. К. към Ц.,
обл. К. е излязъл извън лентата си на движение и се е
ударил челно в движещия се насреща автомобил с peг. номер КТВ 4608, управляван
от М.Д., син на Е. и Н., род. на *** г. в К., живущ на „П. Мела" 31 в Ц., К.,
безработен, собственик на същия автомобил, който се движел по упоменатия
по-горе път в посока към Н., К., в резултат на което е настъпило раняването и
на двамата водачи, както и раняването на Е.Ф., дъщеря на П. и Д., родена на ***
*** 31 в Ц., К., домакиня, пътуваща на седалката до водача на втория автомобил.
На автомобилите са причинени материални щети. Ранените са транспортирани с
линейка на Спешна помощ в Многопрофилна болница - К.,
където са хоспитализирани. Шофиране - участие в движението по пътя: за втория
автомобил - законосъобразни. За първия автомобил - шофирането се разследва,
участието в движението е законосъобразно. От двамата водачи са взети кръвни
проби за установяване на алкохол в кръвта. Извършва се предварително
разследване.
В
продължение на горното вписване, се посочва, че правилният регистрационен номер
на първия автомобил е СТ- ***-АТ, частен.
От легализиран
превод на доклад за оглед на ПТП /л. 12 от делото/ се установява, че водачът на
л.а. ,,Ф.Г.‘‘ с рег. № СТ- ***-АТ не е бил с поставен предпазен колан.
От легализиран
превод на резултат от изследване на кръвта /л. 36 от делото/ и доклад за кръвни
изследвания за алкохол /л.130 по делото/ на Г.П.Г. се установява, че същият е
управлявал л.а. ,,Ф.Г.‘‘ с рег. № СТ- ***-АТ с концентрация на алкохол в кръвта
1, 92 промила.
От легализиран
превод на документ на Прокуратура към Първоинстанционнен
съд - К. /л.26-27 по делото/ се установява, че Г.П.Г. се обвинява като виновен
за това, че на 54-ти километър по шосето К. - Й., на 28.10.2013 г., в 10:25 ч.
е извършил следните престъпни деяния:
Обвиняемият,
поради собствената си небрежност, тоест поради липса на внимание, което е бил
длъжен да прояви при тези обстоятелства, не е предвидил престъпния резултат от
деянието си и е причинил телесна повреда на други лица и по-конкретно -
обвиняемият водач, управлявайки автомобил с peг. номер СТ ***-АТ, е пътувал по
Национален път К..-Й. в посока от Н. към Ц. и не е шофирал съзнателно и с
непрекъснато изострено внимание, нито е упражнявал нужния контрол върху пътя и
автомобила си, като се е намирал под влиянието на алкохол (1,92 промила гр. на
литър кръв), или с ограничени реакции, в резултат на което, на 54-тия километър
на упоменатото шосе е изгубил контрол върху колата си и е навлязъл напълно
неправилно в пътното платно, предвидено за насрещно движещите се автомобили,
тоест с посока от Ц. към Н., където в този момент се е движел автомобил с рег.
номер КТВ 4608, управляван от М.Н. Д., жител на Ц., който пътувал нормално по
пътя си в посока към Н. и се е сблъскал челно с горепосочения автомобил, като
поради сблъсъка е бил ранен водачът на автомобил КТВ 4608
М.Д.,
който е получил фрактура на горен крайник, на брахиалната
кост, супракондиларна фрактура на брахиалната
кост (Л), фрактура от наклонен тип близо до улнарната
метафиза, както и спътницата му - Е.П. Ф., жител на Ц.,
която е получила повърхностен травматизъм на
неопределени части на торакса.
Обвиняемият е заловен да
управлява МПС, докато се намира под влиянието на алкохол , като концентрацията
на алкохол в кръвта му е 1,1 гр. на литър кръв
измерена чрез вземане на кръв и по-конкретно - управлявал е автомобил с peг.
номер СТ ***-АТ, подложен е на проверка за установяване наличието на алкохол в
организма му чрез кръвна проба и е установено, че концентрацията на алкохол в
кръвта му възлиза на 1,92 промила/гр на литър кръв.
Членове: 1, 14, 16, 18, 26 пap. 1 а, (3, 28, 51, 53, 57, 61, 63, 65, 68, 79, 94, 314 пap. 1а, 315, пap. 1 на НК и 42 пap. 1, 6, 7у, 10 на Закон 2696/99 във връзка с чл. 37 пар. 8 буква а на закон 4055/2012 и Министерско решение №
2500/5/135-1/2011 (ДВ раздел Б 2077.2011)
Видно от
приложеното по делото доказателства се установява, че е изплатено
застрахователно обезщетение от ищеца към НББАЗ на Националното бюро на
Република Г., на основание чл.
288а, ал. 1, от КЗ
/отм./, сега чл.
559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между компенсаторните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. /на основата на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива
2000/26/ЕЕС/
по щета № 220067/14.07.2016 г. - обезщетение за неимуществени вреди общо в
размер на 31 993,93 лв. /преводно нареждане от 21.07.2016 г. – лист 170 по
делото/ и сумата от 7 506,32 лева имуществени вреди по щета №
120092/16.03.2016 г. /преводно нареждане от 21.07.2016 г. – лист 189 по
делото/,причинени от ПТП настъпило на 28.10.2013 г. и сумата от 636,04 лева с
преводно нареждане от 29.03.2016 г. по
щета № 120092/16.03.2016 г – лист 191 по делото.
На ответника по делото е била изпратена
регресна покана изх. №
ГФ-РП-314/29.09.2020 г. /л. 195/ за заплащане на сумата от 40 137,07 лева.
Същата е била връчена лично на Г.Г., видно от известие
за доставяне /лист 196 по делото/. Към датата на последното съдебно заседание
от ответника не е заплатена претендираната сума.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза се установява, че във връзка с ПТП на
28.10.2013 г. пострадалият водач М.Д. на 22 г. е получил: Счупване на крайната
част на лявата мишнична кост. Счупване на дланна кост.
Описаните увреждания са причинени
от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек
автомобил при ПТП.
Счупването на лявата мишнична
кост е причинило и трайно затрудняване на движението на лявата ръка са повече
от 30 дни, по смисъла на чл.129 НК. Възстановяването трае около 2,5-3 месеца.
Счупването е лекувано оперативно с прилагане на метални елементи.
Счупването на дланна кост не е
уточнено и за него най-общо може да се посочи, че е причинило разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Във връзка със същата
автозлополука пострадалата пътничка на предна дясна седалка Е.Ф. на 39 г. е
получила: Повърхностно нараняване на други и неопределени части на гръдния кош.
Описаното увреждане е причинено
от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек
автомобил при ПТП.
Причинено е разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Възстановяването трае не повече
от 30 дни.
От заключението на назначената по
делото автотехническа експертиза се установява, че На 28. 10. 2013 г., около
10:25 часа, в Република Г., по Национален път К. - Й., в посока от Н., обл. К. към Ц., обл. К. се е
движил л.а. Ф.Г. с per. № СТ *** АТ, с водач Г.П.Г.. В същото време, в обратнота посока към Н., обл. К. се е движил л.а. Ф.П. с peг.
№ КТВ 4608 с водач М.Д.. Било е в светлата част на денонощието. Видимостта е
била неограничена. Участъкът от пътя е бил прав, двупосочен, с по една пътна
лента във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. Ширината на
платното за движение - 7,00 м. Пътната настилка била асфалт, която към момента
на възникване на ПТП е била суха. На км 54-ти водачът на л.а. Ф.Г. е изгубил
контрол над МПС, напуснал е своята пътна лента и е навлязъл в лентата за
насрещно движение. Настъпил е ЧЕЛЕН удар с насрещно движещия се л.а. Ф.П.. И за
двата автомобила удара е бил в предните им челни състави. В резултат на удара
са настъпили травматични увреждания на двамата водачи, както и на пътника в
л.а. Ф.П. - Е.Ф.. Нанесени са значителни материални щети и на двата автомобила.
В материалите, приложени към
делото има данни, че вследствие на щетите по ключови и функционални компоненти,
които е претърпял л.а. Ф.П. с per. № КТВ 4608, ремонтът му е бил финансово
неизгоден и технически несигурен. Разходите му по ремонта биха надхвърлили
размера на търговската му цена преди катастрофата, като от техническа гледна е
било невъзможно възстановяването му в първоначално състояние, така че да
осигурява сигурност при движението си. Снимковия материал, приложен на стр. 32
и стр. 174 от делото напълно кореспондира с това твърдение. На стр. 104 от
делото е приложен превод на декларацията за спиране от движение на автомобила.
Налице е тотална щета на автомобила.
От техническа гледна точка е
възможно в резултат на удара, при описания по-горе механизъм на ПТП,
уврежданията на автомобила да са такива, че възстановяването им да е
икономически неизгодно и технически невъзможно, така че да участва в движението
безопасно.
В материалите по делото няма
данни за кои части и детайли НББАЗ е изплатило обезщетение, което впоследствие
е било възстановено от Г.Ф.. В документите са описани като „материални щети”.
Налице е причинно-следствена
връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите повреди по автомобила, в
резултат на които е налице тотална щета.
В материалите по делото няма
данни да са вложени нови части, детайли и консумативи за ремонт на повредения
автомобил „Ф.П.“ с peг. № КТВ-4608. Икономически
неизгодно и технически невъзможно е автомобилът да бъде възстановен така, че да
участва безопасно в движението. Налице е тотална щета на автомобила. Приложена
е декларация за спиране от движение на автомобила - на стр. 104 от делото.
В писмо до застрахователно
дружество ***** от адвокатско дружество С.К.П.от 11.05.2016 г., на стр.80 от
делото е записано, че тоталната щета на автомобила е на стойност 3500,00 евро,
тъй като това е стойността за която може да бъде закупен автомобил от същия
вид, към момента на злополуката.
В квитанцията за получаване на
обезщетение от 24.06.2016 г., на стр. 145 от делото, водачът на пострадалия
автомобил е декларирал, че е получил обезщетение за щетите по автомобила с per.
№ КТВ-4608 в размер на 2300 евро, като е уточнено, че тази сума е част от
общата сума от 15913 евро и се отнася до главницата по споразумение.
В искане за възстановяване на
суми № ********** от 04.07.2016 г. от ***** до НББАЗ, на стр. 156 от делото, е
описана фактура, на която е записано, че от обезщетението на обща стойност
17088 евро, обезщетението за материални щети е на стойност 2300 евро.
След анализ на описаните по-горе
документи, може да се направи заключението, че обезщетението за материални щети
по повредения автомобил „Ф.П.“ с peг. № КТВ-4608
възлиза на стойност 2 300 евро.
При така установената по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 288 (отм.); ,
регламентира правото на "Г.Ф." да встъпи в правата на третото
увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия
причинител на щетата. Това право е аналогично на регресното право на
суброгиралия се застраховател, като то произтича от самия закон.
Във връзка с горното, Г.Ф. се
явява активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Пасивната легитимация на
ответника се определя от качеството му на причинител на щетата.
С преводно нареждане от
21.07.2016 г. – лист 170 по делото/ по щета № 220067/14.07.2016 г. е изплатена
сумата 31 993,93 лв. и с преводно нареждане от 21.07.2016 г. – лист 189 по
делото/ е изплатена сумата от 7 506,32
лева по щета № 120092/16.03.2016 г. / и сумата от 636,04 лева с преводно
нареждане от 29.03.2016 г. по щета №
120092/16.03.2016 г – лист 191 по делото, причинени от ПТП настъпило на
28.10.2013 г.
Обезщетенията са преведени по
сметка на НББАЗ, което преди това го е изплатило на Националното бюро на Г.. По
делото е представена и регресна покана /лист 195 от делото/, с която ищецът е
поканил ответника да възстанови платеното обезщетение в размер на 40 137,07
лева.
Съгласно разпоредбата на чл.
288, ал.12 КЗ
(отм.); вр. с чл.
288а, ал.3 КЗ
(отм.);, действали към момента на възникване на регресното право, след
изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Встъпването се осъществява
по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което е задължението на
причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на
вредата е лицето, управлявало МПС при настъпване на ПТП, което именно е
"виновният водач" по смисъла на чл.
288, ал.12
и ал.8
КЗ
(отм.);. В случая от доказателства по делото се установява, че ищецът е
изплатил на увреденото лице обезщетение на основание чл.
288а, ал.1, т.1 КЗ
(отм.);. С оглед на това съдът намира, че са налице условията за встъпване на
ищеца Г.Ф. в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата – ответник
по настоящото дело.
Основанието за регресните искове
възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на
правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл.
110 ЗЗД
е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия
и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл.
45
и 49
ЗЗД,
което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент
длъжникът изпада в забава. В този смисъл Решение № 2/02.02.2011
г., постановено по т. дело № 206/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено при
условията на чл.
290 ГПК.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за изтекла
погасителна давност по чл.
197 от КЗ
(отм.);. Страните по спора не са обвързани от застрахователно правоотношение.
Вземането на Фонда по регрес произтича от това, че ответникът не е сключил
застраховка "гражданска отговорност". Основанието на всички регресни искове възниква не от факта на увреждането, а от
изплащане на сумата на увреденото правоимащо лице,
поради което началния момент на погасителната давност по чл.
110 от ЗЗД
е датата на заплащане на обезщетението и от която датата платилия встъпва в
правата на удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на щетата или за
регресния иск по КЗ (отм.); тече погасителна давност, различна от тази за
задължението на застрахователния договор.
В случая ищецът е заплатил
обезщетението на 21.07.2016 г. с представените по делото преводни нареждания, а
искът е предявен на 17.03.2021 г. или преди изтичане на петгодишния давностен
срок.
По делото е установено заплащане
от ищеца на сумата от 31 993,93 лв.,
представляваща неимуществени вреди по щета № 220067/14.07.2016 г. и за сумата
от 7 506,32 лева по щета № 120092/16.03.2016 г. и сумата от 636,04 лева с
преводно нареждане от 29.03.2016 г. по
щета № 120092/16.03.2016 г – лист 191 по делото.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ответникът Г.П.Г. следва да
бъде осъден да заплати на Г.Ф. исковата сума от 40 136,32
лева, представляваща
изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № 220067/14.07.2016 г. и по щета №
120092/16.03.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –17.03.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Тъй като ищецът е представляван
от юрисконсулт, възнаграждението за процесуално представителство и защита
следва да бъде определено от съда съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК,
по приложение на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Възнаграждението за процесуално
представителство на ищцовото дружество като юридическо лице от юрисконсулт е в
размер от 100 до 300 лева, като в случая възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 150 лв., с оглед фактическата и прана сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати ищеца разноски в размер на 2 655,45 лева.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.П.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.Ф.,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *****сумата от 40 136,32 лева, представляваща
изплатеното от Г.Ф. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по щета № 220067/14.07.2016
г. и по щета № 120092/16.03.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба –17.03.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата
ОСЪЖДА Г.П.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.Ф.,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *****сумата от 2 655,45 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: