Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 575
26.07.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 323 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на С.И.С. ***, против Заповед №209/13.02.2019г.,
издадена от Кмет на Община Х., с която е наредено да се премахне незаконен
строеж „стопанска постройка с размери 5,50м./4,40.“, изпълнен в УПИ I-8, кв. 21,
по плана на с. С., Община Х..
Оспорващият твърди, че заедно с брат си Т. И. били
съсобственици на парцел I-8, кв.21 на селото, който парцел приживе
бащата им поделел помежду им, като с Нотариален акт за дарение №166/1987г. прехвърлил
на оспорващия 532 м2, а останалото на брат му Т.. Сочи, че определената в
оспорения акт, като незаконна постройка била построена от баща му, който му я
оставил и той ползвал за работилница. В хода по същество отново заявява, че постройката
е строена от баща му и била неговата работилница, където правел мотики, колела
на каруци и чукал палешници. Моли за отмяна на заповедта, предвид, че постройки
като магазини и работилници имали право да са построени на уличната регулация.
Ответникът
– Кмет на Община Х., чрез процесуален представител счита издадената заповед за
законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №166,
том II, дело
№797/1987г., съпрузите И. С. Д. и И. П. Д. даряват на сина си С.И.С. следния
свой недвижим имот, находящ се в с. С., Хасковски окръг, а именно: 532/1558
идеални части от дворно място, представляващо парцел I в квартал 4 по плана на селото,
урегулиран от 1558 кв. м., отреден за дворище планоснимачен №8, при граници:
улица, общинско место и парцел II-10, в едно с построените в
западната част на парцела, до улицата, вилна сграда и гараж. В нотариалния акт
е посочено също, че дарителите и надарения си разпределят ползването на терена,
както следва: С.И.С. ще ползва западната част от парцела, заключена между
парцелните граници и линията, минаваща успоредно на улицата, непосредствено до
двуетажната жилищна сграда на дарителите, която част включва в себе си 532 кв.
м.; И. С. Д. и съпругата му И. П. Д. ще ползват останалата част от парцела. И
тримата договарящи заявяват всеки от тях поотделно, че са съгласни с така
описаното разпределение на ползването на парцела.
Видно от Констативен акт №29/12.12.2018г., съставен от
главни специалисти в отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Х., на
12.12.2018г. е извършена проверка на строеж: „Стопанска постройка с размери
5.50м./4.40м.“, намиращ се в с. С., кв.21, УПИ I-8. Контролните органи са
установили, че имотът е собственост на С.И.С. и Т. И.И., а строежът е
собственост на С.И.С.. Строежът е описан като стопанска постройка с размери
5.50м./4.40м. Постройката е с тухлена зидария, дървена дограма, покрив –
дървен, гредоред, покрит с керемиди, изпълнена в УПИ I-8, кв.21 по плана на с. С.,
Община Х.. Посочено е, че строежът е VІ категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и
Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Посочено е също, че е изпълнена стопанска постройка в съсобствен имот без да са
издадени необходимите строителни книжа от Община Х.. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Отразено е, че е налице безспорно
установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Посочено е,
че съставеният констативен акт е основание за започване на административно
производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа.
С писмо рег. индекс: 94 Т-993-1#1/19.12.2018г.
на Община Х., съставения Констативен акт е изпратен на С.И.С.. Писмото е
получено от С.И.С. на 27.12.2018г., видно от представеното по делото известие
за доставяне с баркод ИД PS 6300 00XIFO 8.
От С.И.С. е подадена жалба с рег. индекс: 94
С-1999-2/31.12.2018г. в Община Х., относно проверката от комисията по
констативен протокол №40 и констативен акт №29 от 12.12.2018г. Подадено е и
възражение, заведено под рег. индекс: 94 С-1999-1 от 03.01.2019г., от С.И.С. против
Констативен акт №29/12.12.2018г., в което С. изложил подробни съображения, въз
основа на които поискал да не се приема предложението за откриване на
административна процедура по премахване на „стопанска постройка с размери 5,50
м/4,40м, тъй като същата представлявала работилница и била търпим строеж.
Въз основа на съставения Констативен акт №29/12.12.2018
г. е издадена обжалваната Заповед №209/13.02.2019 г. на Кмет на Община Х., с
която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ,
е наредено да се премахне незаконен строеж „Стопанска постройка с размери
5.50м./4.40м.“, изпълнен в УПИ I-8, кв.21 по
плана на с. С., Община Х., собственост на С.И.С., адрес: ***.
С писмо рег. индекс: 94 Т-993-1#3/18.02.2019г.
на Община Х., издадената заповед е изпратена на С.И.С.. Писмото е получено от Н.
Д. С. – съпруга на С.И.С., на 21.02.2019г., видно от представеното по делото
известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00Y479 8.
Жалбата е подадена на 28.02.2019г. чрез Община Х., видно от поставения входящ номер.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото
лице, по задача 1 е посочено следното: Процесният обект „Стопанска постройка“, предмет на Заповед №209/13.02.2019г. на
Кмета на Община Х., се намира в УПИ I-8, в
кв.21, по плана на с. С., Община Х., одобрен със Заповед №3225/1990г. Построен е на западната улична регулация на
имота, свързано със стълбище, обслужващо втори етаж на двуетажна вилна
сграда, южно от него, като използва стената на стълбището. Представлява
постройка с размери 8,40 м на уличната регулация и 5,50 м при източната стена,
с ширина 4,40 м и височина 1,60 м при източната стреха, а при западната стреха
с височина от 0,90 м до 1,60 м. Покривът е двускатна дървена конструкция,
покрита с турски керемиди. В постройката е поставена преграда от плоскости от
шперплат. Свързано застроена с процесната постройка, от южната ѝ страна,
има друга стопанска постройка, като между двете няма изграден зид. Част от
стената при уличната регулация е
каменна, друга част е кирпич с пукнатини, а между тях има дървена врата. От
изток стената на постройката е 12 см тухлен зид от единични тухли, като има
оформени врата и два големи отвора за прозорци без дограма. Подът е от пръст.
Процесната постройка е показана на схема в Приложение. Обектът е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е VІ
(шеста) категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. По задача 2 вещото лице
сочи следното: От извършената в техническата служба на Община Хасково справка
се констатира, че в плана на с. С.,
одобрен със Заповед №63/1971г., на мястото на процесната постройка е имало
навес. При извършения оглед на място се установи, че дървената покривна
конструкция е стара. Стената на постройката, на западната улична регулация,
построена частично от камък и частично от кирпич, също е стара. Възможно е те
да са от съществувалия навес, а източната тухлена стена на стопанската
постройка да е изградена по-късно.
Налага се извода, че вероятния период на
изграждане на процесната постройка като конструкция е преди 1990г. По задача 3: Имотът, в който се намира процесната
сграда, представлява урегулиран поземлен имот, отреден за ниско жилищно
строителство. Процесната постройка представлява допълващо застрояване. Към настоящия момент: Съгласно чл.41, ал.2
от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен
устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за
проучване и проектиране по чл.140, а допуснатото застрояване се отразява
служебно. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗУТ, в селата могат да се изграждат постройки
на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид.
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗУТ в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или
за вилно застрояване могат да се изграждат второстепенни постройки на
допълващото застрояване. Съгласно чл.42,
ал.2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи,
работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия. В случай, че процесната сграда не е
работилница, тя не е допустима по местоположение. Към 1990г. е действал
Закона за териториално и селищно устройство, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство. Имотът, в който се намира
процесната сграда, представлява урегулиран поземлен имот, отреден за
малкоетажно жилищно строителство. Процесната постройка представлява допълващо
застрояване. Съгласно чл.121, ал.1 от ППЗТСУ, в селата могат да се застрояват
стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид.
Съгласно чл.225, ал.1, т.1 от ППЗТСУ за процесната постройка не се изисква
одобрен проект, ако е предвидена с действащия подробен план, но се изисква
строително разрешение. Съгласно чл.125, ал.2 от Наредба №5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство, стопанските постройки не могат да се
разполагат на уличната регулационна линия, което прави процесната стопанска
постройка недопустимо строителство по местоположение. По задача 4: Строежът
отговаря на техническите изисквания за височина на постройката, но не отговаря
на изискванията за местоположение. При строителството на процесната постройка
не са изпълнени: изискванията на чл.225, ал.1, т.1 от ППЗТСУ, съгласно които
стопанските постройки е необходимо да са предвидени с действащия подробен
градоустройствен план, а също и изискването на чл.125, ал.2 от Наредба №5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство, че стопански постройки не
могат да се разполагат на уличната регулационна линия. Не е изпълнено
изискването на чл.42, ал.2 от ЗУТ, че постройки на допълващото застрояване, с
изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се
разполагат на уличната регулационна линия. По задача 5: Обектът „Стопанска
постройка“ не е допустим според разпоредбите, действащи към момента на неговото
изграждане и към сега действащите такива, предвид местоположението му, а именно
на уличната регулационна линия.
По делото бяха разпитани свидетели – .И.К.и Ж. Д. Й..
Свидетелят .И.К.заявява, че живее в с. С. от 1970г.,
като от тогава познавала семейството на С., тъй като са семейни приятели. Сочи,
че знае за какво се води настоящото дело, като определя постройката, като
кирпичена барака под къщата на С.. Тази барака я знаела от 1972г., от когато
Дядо И. – бащата на С., имал там работилница и правел мотики, и колела. Сочи,
че впоследствие С. също острел мотики в тази постройка, като след смъртта на
баща му и той я ползвал като работилница. Тази постройка била почти на ръба на
дерето. Дядо И. бил беден човек си направил там една кирпичена работилничка, а след
това С. си направил къщата по-нагоре. Сега С. държал в тази постройка мотики и
инвентар. След предявяване на скица-приложение към експертиза, свидетелят
заявявя, че това от към улица „Е. П.“, което е в синьо, е работилницата за
която говори. Цялото село го знаели бащата на С., че имал работилница и работел
в нея.
Свидетелят Ж.Д.Й.заявява,
че е брат на съпругата на жалбоподателя. Сочи, че за първи път отишъл в с.С. през 1972г., когато
племенницата му се родила. Знаел за какво е делото и за коя сграда се отнася. Това
била една барака, която съществувала, когато отишъл за първи път. Тази барака
тогава била работилница на бащата на С. – дядо И.. Той правел мотики, колела,
имало огнище вътре. Там, където се намирала работилницата, наклона бил голям и
не можело да влезе каруца. Там денивелацията била 10 метра. След предявяване на
свидетеля Й., скица-приложение към експертиза, същият заявява, че постройката
от към улица „Е.П.“, с отбелязване
8,40м. е постройката за която говори, като същата заедно с това което е от
долния край към дерето, съществувало още 1972г., като дядо И. ги ползвал за
работилница. На въпроса знае ли сега за какво се използва тази барака, свидетелят
отговори, че в момента държат инвентар там –мотики, такива неща.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за
обжалване административен акт и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е
предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на
общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава
заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Вещото лице изрично е посочило в
заключението си, че коментираният строеж е VI категория, а и това не е
спорно между страните. С оглед горното, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена
в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на правните и
фактическите основания за постановяването ѝ. По същество, в процесната
заповед се съдържат фактически констатации, установени в предхождащия я
констативен акт, а доколко същите кореспондират с обективните факти и сочените
като приложими правни норми е въпрос за материалната законосъобразност на
заповедта.
Административнопроизводствените
правила са регламентирани в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. Касае се за
процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото
изискване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл.223,
ал.2 от ЗУТ са съставили констативен акт от 12.12.2018г., за установяване на
незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени строителни книжа
и документи. От представените по делото доказателства се установява по
категоричен и несъмнен начин, че констативният акт е връчен на жалбоподателя, който
се е възползвал от правото си да подаде възражение срещу същия. Чрез връчването
на констативния акт, което не е спорно, че е извършено на 27.12.2018г., на лицето
реално е дадена възможността да реализира императивно установеното в негова
полза право на възражения в 7-дневен срок от получаване на констативния акт,
което е и направено в случая. Предвид горното, съдът намира, че са спазени
изискванията на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта. Гореизложеното води на
извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на оспорения акт.
Наред с горното, в процесната заповед е посочено, че с
оглед изложеното в същата от фактическа страна, процесния строеж се явява
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която разпоредба
строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
От събраните по делото доказателства се установява, че
строежът, предмет на оспорената заповед, представлява строеж по смисъла на
закона, като същият е бил изграден без необходимото за това разрешение.
Законосъобразното издаване на заповед
за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е обусловено от наличието на нормативно регламентирано
условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла на §16, ал.1-3 от ПР на
ЗУТ или по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Доколкото търпимите строежи не
подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта“ на строежа се явява
правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
Съгласно разпоредбата на
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Правилото
на § 127., ал.1 от ПР на ЗУТ от своя страна също гласи, че строежи, изградени
до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Анализът на тези разпоредби сочи, че за да е търпим
един строеж, е необходимо наличието на следните предпоставки: строежът да е
извършен до 7 април 1987 година за приложимост на §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ или до 31 март 2001г.
за приложимост на § 127, ал.1 от
ПР на ЗУТ и да е бил
допустим или по действащите към момента на извършването му градоустройствени
планове, правила и нормативи, или съгласно сега действащия закон.
В оспорения акт органа е посочил, че процесния строеж
не може да бъде класифициран, като търпим по смисъла на § 127., ал.1 от
ПР на ЗУТ, тъй като липсва съгласие на собственика на имот УПИ I-8, кв. 21 по плана на с. С., Община Х..
Настоящият съдебен състав намира, този извод на
административния орган за незаконосъобразен и несъответстващ на събраните по
делото доказателства, както и че по отношение на процесния строеж са налице материалноправните предпоставки за
квалифициране на същия като търпим.
Видно от неоспореното от
страните по делото и възприето като компетентно, обективно и обосновано
заключение на съдебно-техническата експертиза, вещото лице изрично е посочило,
че вероятния период на изграждане на процесната постройка като конструкция е
преди 1990г. От събраните гласни доказателства категорично се установява, че строежът
е съществувал към 1972г. и е бил работилница, която се е ползвала от бащата на
оспорващия, а след смъртта му се е ползвал също за работилница от самия
оспорващ, т.е. строежът – работилница, е бил извършен до 7 април 1987 година,
поради което е налице първата предпоставка, предвидена както в §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ, така и в §
127, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Според посоченото в заключението на вещото лице, Раздел
ІV – Констатации, във връзка със задача 3, имотът, в който се намира процесната
сграда, представлява урегулиран поземлен имот, отреден за ниско жилищно
строителство. Процесната постройка представлява допълващо застрояване. Вещото
лице сочи, че към настоящия момент, съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ, когато допълващо
застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се
допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по
чл.140, а допуснатото застрояване се отразява служебно. Сочи също, че съгласно
чл.44, ал.1 от ЗУТ, в селата могат да се изграждат постройки на допълващо
застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, а съгласно
чл.46, ал.1 от ЗУТ в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно
застрояване могат да се изграждат второстепенни постройки на допълващото
застрояване. Отразено е, че съгласно чл.42, ал.2 от ЗУТ постройки на
допълващото застрояване, с изключение на
гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се
разполагат на уличната регулационна линия.
Вещото лице изрично е посочило, че в случай, че
процесната сграда не е работилница, тя не е допустима по местоположение.
От събраните гласни
доказателства категорично се установява, че строежът е съществувал към 1972г. и
е бил работилница, която се е ползвала от бащата на оспорващия, а след смъртта
му се е ползвал също за работилница от самия оспорващ. Т.е. от доказателствата
по делото по безспорен начин се установява, че процесния строеж е построен
преди 1972г., като работилница и е използван за работилница. Горното, с оглед
посоченото от вещото лице в заключението, води до извода, че строежът –
работилница, е допустим по местоположение.
След като по делото се установява, че процесният
строеж е работилница, същият е допустим по правилата и нормативите по ЗУТ – чл.42,
ал.2 от ЗУТ.
Следва да се посочи, че към момента на построяване на
процесната сграда имота, в който същата е построена е бил собственост на
родителите на жалбоподателя С., а след прехвърляне с Нотариален акт за дарение
№166/1987г. на 532 м2 от имота, в който се намира процесната постройка,
последната останала в собственост на жалбоподателя и в неговата част, според
осъществената по този начин делба на целия имот. Последното води на извод
за липса на посоченото, като изключващо
приложимостта на § 127., ал.1 от
ПР на ЗУТ, обстоятелство – липса на съгласие на собственика на имот УПИ I-8, кв. 21 по плана на с. С., Община Х.. Това
обстоятелство също така е относимо към законосъобразността на строежа, но не и
към неговата търпимост, което от своя страна води до липса на посочени от
органа предпоставки, релевантни към обследваната търпимост и водещи до
изключване приложението на този институт.
С оглед изложеното, от доказателствата, събрани в
настоящото производство, се установява, че се касае за търпим строеж по смисъла
на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, който като такъв не подлежи на премахване.
Ето
защо оспорената заповед, с която е разпоредено премахването на строежа, се
явява постановена при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което
следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №209/13.02.2019г., издадена
от Кмет на Община Х..
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: