Р Е Ш Е Н И Е
26.05.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
19.05. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 47 2020
дело № по описа за година.
В.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, е
предявила против И.Л.Ж., ЕГН: **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 и 149 от СК
за постановяване на съдебно решение, по силата на което да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото й
съжителство с ответника малолетно дете Е. И.Л., ЕГН: **********, да бъде
определено местоживеенето на детето при нея, да бъде определен режим на лични
отношения на детето с бащата и последния бъде осъден да заплаща издръжка в размер
на 200.00 лв., считано от датата на предявяване на иска, както и издръжка за
минало време, в същия размер, считано от 03.05.2019г. до предявяване на иска-10.01.2020г.
(или в размер на общо 1600.00 лв.-за 8 месеца по 200.00 лв).
Ищцата твърди, че с ответника живели на съпружески
начала за период около пет месеца, до края на 2018г., в жилището на родителите
й. От фактическото им съпружеско съжителство, на ***г., се родила дъщеря им Е. И.Л.,
ЕГН: **********, която ответникът припознал едва една година след раждането й.
Единствено ищцата, с помощта и подкрепата на родителите си и сестра си, се
грижи за детето от неговото раждане, осигурява всичко необходимо за неговото
отглеждане и възпитание. Изпитва затруднения, включително и финансови, тъй като
е с увреден слух, но продължава да се грижи за детето и се справя добре. От
друга страна, бащата не осигурява каквато и да било издръжка, а освен това не
разполага със собствено жилище и не може да осигури за детето сигурна семейна
среда. Ищцата твърди, че не може да работи, тъй като е изцяло заета с грижите
за Е. и за другото си малолетно дете-В.В.В., ЕГН: **********, което е с тежко
сърдечно-съдово заболяване. Сочи, че нуждите за издръжка на децата непрекъснато
нарастват, а ответникът работи в чужбина, където получава добро възнаграждение
и има възможност да заплаща издръжка в размер на поне 200.00 лв. месечно.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. От своя страна ответникът прави искане за постановяване на решение, с което да му се предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното му съжителство с ищцата дете, да се определи местоживеенето му при него, във Федерална Република Г., а на майката да определи режим на лични отношения с него. Изразява становище за недопустимост на предявения иск за издръжка за минало време, по съображения, че с Решение № 573 от 05.12.2018г., постановено по гр.д.№ 1472/2018г. по описа на РС-Дупница, малолетното дете било настанено в семейството на близки: лелята по майчина линия Анка В. Славова и съпругът й Петър Йорданов Славов.
Ответникът твърди, също така, че е изпращал редовно пари на ищцата за издръжка на детето, както и че има добри условия за отглеждането и възпитанието на детето в Г..
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено от община Дупница, се установява, че родители на Е. И.Л., с ЕГН: **********, са страните по делото. Между тях не е спорно, че са живели на семейни начала до края на 2018г.
От приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане № **********, се установява, че ищцата е ***на още едно малолетно дете: В.В.В., ЕГН: **********, което, видно от ЕР на ТЕЛК № 0652/06.03.2018г. и приетите като доказателства три броя епикризи и Оперативен протокол № 6/09.12.2019г., издадени от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД-гр. София, страда от тежко вродено сърдечно заболяване, вследствие на което е с 50% степен на увреждане.
Видно от приетото като доказателство по делото ЕР на ТЕЛК № 2336/10.10.2017г., В.В.М. е с 80% ТНР, поради двустранно намаление на слуха до степен на практическа глухота с увреждане на говора.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че му е служебно известно и не се нуждае от доказване обстоятелството, че с Решение № 573 от 05.12.2018г., постановено по гр.д.№ 1472/2018г. по описа на РС-Дупница, малолетното дете Е. И.Л., ЕГН: **********, е било настанено в семейството на близки: лелята по майчина линия Анка В. Славова и съпругът й Петър Йорданов Славов, а с Решение № 295/03.05.2019г., постановено по гр.д.№ 784/2019г. по описа на РС-Дупница, настаняването е прекратено, поради реинтеграция на детето в биологичното му семейство-при майката В.В.М..
От депозирания социален доклад от ДСП-Дупница се установява, че основни грижи за детето се полагат от майката. От извършеното актуално социално проучване е установено, че майката притежава родителски капацитет и е в състояние да полага адекватни грижи за пълноценното отглеждане и развитие на детето си и да задоволява потребностите му, като му гарантира сигурност и стабилна семейна среда. Същата има широка подкрепяща мрежа от роднини, които й оказват помощ. Обитава жилище, находящо се на адрес: гр. Дупница, ул. „Каваклия“ № 13, собственост на родителите й, с които съжителства в общо домакинство. Жилището се състои от три стаи, кухня и санитарен възел. За майката и двете й деца има обособена стая. Налице са условия за отглеждане на малолетната Е.. Майката получава пенсия по болест в размер на 146.01 лв., по чл.70 от ЗХУ -54.45 лв. и по ЗСПД - помощ в размер на 395.00 лв. Семейство Васил и Севда Кондови са баба и дядо на детето по майчина линия. Същите оказват на дъщеря си нужната подкрепа при отглеждането на децата. Дядото оказва и финансова помощ, тъй като същият работи като електроженист и има добри доходи. Помощ на майката оказва и нейната сестра.
От депозирания социален доклад от ДСП-К. се установява, че по данни на Райна Петрова-кметски наместник на с. Лиляч, И.Ж. от повече от шест месеца не се е завръщал в селото, тъй като живее и работи във Федерална Република Г.. По нейни данни той няма роднини, които да живеят в с. Лиляч. Не може да се установи по какъв начин бащата участва в осигуряването на основните потребности на малолетната Е..
Съдът е приел като доказателства по делото представени от ответника, в превод от немски език документи, видно от които същият е адресно регистриран в гр. Бремен, ул. „Лобендорфер Мюле“ № 14, Федерална република Г., както и че е изпращал следните суми на В.М.: на 16.10.2019г.-74.00 евро (144.73 лв.); на 22.11.2019г.-50.00 евро (95.33 лв.); на 03.12.2019г.-45.10 евро (85.81 лв.); на 17.12.2019г., на 06.01.2020г. и на 06.02.2020г.-по 50.00 евро (по 95.33 лв.).
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелката С.В.Кондова-***на ищцата, които съдът прецени съгласно чл.172 от ГПК. Свидетелите дават показания, че майката, заедно с детето живеят в къщата на родителите й, намираща се в гр. Дупница. В къщата е осигурено всичко необходимо за отглеждането на детето. Ищцата може да разчита на помощ и подкрепа от родителите си при отглеждането и възпитанието на детето. В. е много грижовна и се справя добре с отглеждането и възпитанието на детето. Проблемът й със слуха не и пречи, тя е грамотна и може да говори добре, въпреки, че чува по-трудно.
Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК съдът е задължил страните да се явят лично в съдебно заседание за изслушването им с оглед преценка за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на роденото от фактическото им съжителство малолетно дете и определяне режим на лични отношения с другия родител. Единствено ищцата се е явила лично в откритото съдебно заседание, като е заявила, че иска да си гледа детето, осигурила е добри условия за това, може да разчита на помощ и подкрепа от родителите си. Не възразява на ответника да бъде определен режим на лични отношения с детето, по преценка на съда.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.
Интересите на детето следва да бъдат водещото съображение на
съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато
решава спора между родителите за упражняване на родителските права и
задължения. При определяне на мерките за упражняване на родителските права
релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват
конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да
се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава
да се преценят желанията и чувствата му; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и др.
В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че ищцата и ответника са живели на семейни начала, като от съжителството си имат родено дете- малолетната Е. И.Л.. От представените по делото доказателства съдът заключава, че единствено майката има желание да се грижи и отглежда роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете и е в състояние да осигури необходимите материално-битови условия за това, както и може да разчита на помощ и подкрепа от страна на близките си. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, като съдът приема, че в случая майката притежава необходимия родителски капацитет. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че до момента грижи за детето са полагани от нея, с помощта на родителите й, привързаността на детето към майката е силно изразена, тя може разчита на помощ от близки при отглеждането и възпитанието му. Съобразявайки все още ниската възраст на детето (2 г. към момента на постановяване на решението) и неговите нужди преди всичко близостта и грижите най-вече на майката, съдът счита, че в интерес на същото е родителските права да бъдат упражнявани от ищцата, като местоживеенето му се определи при нея. Ответникът е представил доказателства, че е адресно регистриран във ФРГ, но не е представил каквито и да било доказателства с какви жилищни и материално-битови условия разполага за да се грижи и отглежда малолетното дете. Не е представил и доказателства, че разполага с необходимите доходи за това.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че емоционалната връзка между детето и ответника е нарушена, поради което и съответно на разпоредбите на СК, на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето. СК въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на детето. В интерес на детето е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и то да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти съобразно нуждите и интересите на детето, а именно: до навършване на четиригодишна възраст от детето, бащата да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч., без преспиване. След навършване на четиригодишна възраст от детето, бащата да го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, за 20 (двадесет) дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, по три дни за великденските празници през четна година, а през нечетна година-по три дни за коледно-новогодишните празници. Освен посочения режим на лични отношения, бащата може да вижда детето допълнително по всяко време със съгласие на майката. Така определеният режим на лични контакти ще даде възможност на малолетното дете да поддържа емоционална връзка и с баща си, като общува пълноценно с него, което безспорно е в негов интерес.
По отношение на издръжката на детето съдът съобрази следното:
Съгласно даденото в чл.143, ал.2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на детето от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно неговата възраст – 2г. Вземайки предвид тези обстоятелства, съдът приема, че същото за задоволяване на потребностите му се нуждае от обща месечна издръжка в размер на около 300.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители в тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние.
Видно от представеното ЕР на
ТЕЛК, ищцата е с 80% ТНР и доходите и са единствено от получаваната пенсия за
инвалидност и социални помощи за отглеждане на деца. Следва да се има предвид,
също така, че тя ще полага преките и основни грижи за детето. По делото не се събраха
достатъчно доказателства относно доходите на ответника, но предвид
обстоятелството, че същият работи във ФРГ и няма данни да има алиментни
задължения към други лица, следва да се приеме, че той може и следва да участва
в издръжката на детето си поне със сума в размер на 200.00 лв. месечно,
осигурявайки по този начин поне част от паричния еквивалент на дължимата
издръжка.
Съдът намира за основателен и иска за издръжка за минал период – от 03.05.2019г. до датата на предявяване на иска-10.01.2020г., предвид направеното в първото съдебно заседание уточнение от процесуалния представител на ищцата. Размерът на издръжката за минал период, съдът определя съобразно чл. 142, ал. 2 от СК и размера на минималната работна заплата за 2019г. (560.00 лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018г.), предвид обстоятелството, че не са ангажирани други доказателства, които да налагат различен размер на издръжката за минал период. При определяне частта от цялостната издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът взема предвид и месечните добавки за деца, които родителят, при който живее детето следва да получава - решение № 469 от 26.02.1971г. по гр.д.№ 43/71г., II г.о. на ВС.
Следва да се отбележи, че изпращаните от ответника суми от порядъка на по около 50.00 евро месечно не следва да се приемат като изплащана издръжка, тъй като в нито един от документите не е посочено като основание за превода, че същите са именно за издръжка на малолетното дете на страните, а дори това да е така, посочените суми са крайно недостатъчни за издръжката на малолетното дете.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 338.00 лв. върху присъдената издръжка.
С оглед
особения характер на спорна съдебна администрация на настоящото производство, в
което всеки от родителите е длъжен да поиска разрешаване по съдебен ред на
въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, режима на лични отношения и издръжката му, в случай на невъзможност за
постигане на споразумение, съдебно-деловодните разноски за същото не подлежат
на репариране и остават за страните така, както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. И.Л., ЕГН: **********, на майката В.В.М., ЕГН: **********, при която ОПРЕДЕЛЯ и местоживеене ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И.Л.Ж., ЕГН: **********, и малолетното дете Е. И.Л., ЕГН: **********, както
следва: до навършване
на четиригодишна възраст от детето, бащата да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10:00 ч. до 18:00 ч., без преспиване; след навършване на четиригодишна
възраст от детето, бащата да го взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, за 20
(двадесет) дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, по три дни за великденските празници през четна година, а през нечетна
година-по три дни за коледно-новогодишните празници. Освен посочения режим на
лични отношения, бащата може да вижда детето допълнително по всяко време със
съгласие на майката. Постановеният
режим на лични контакти следва да бъде осъществяван, като бащата взема детето
от адреса, където живее с ***си и го връща на същия адрес.
ОСЪЖДА И.Л.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплаща на малолетното си дете Е. И.Л., ЕГН: **********, чрез неговата ***и законен представител
В.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
месечна издръжка в размер на 200.00
(двеста) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.01.2020г.,
до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 СК, И.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на малолетното си дете Е. И.Л., ЕГН: **********, чрез неговата ***и законен представител В.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, издръжка за минал период в размер на общо 1120.00 лв. (хиляда сто и двадесет лева), считано от 03.05.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.01.2020г. (за 8 месеца по 140.00 лева).
Съдът постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК, И.Л.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 338.00 (триста тридесет и осем) лева върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: