Р
Е Ш Е
Н И Е № 79
гр. Сливница, 01.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, IV-ти състав, в публично заседание на деветнадесети юли две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 272 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Л.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, подадена чрез довереник – адв. Е.
И., против Наказателно постановление № *********/04.01.2016 г., издадено от К.
Д.– началник на ОО АА – гр. София в Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 10, пар. 5, буква „а“, (ii), пр. 1 Регламент № 561/06 и чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАвПр
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като се поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което
е довело до накърняване на процесуалните правила на жалбоподателя.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
областен отдел автомобилна администрация – София предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Счита, че е съобразено с материалните и
процесуалните правила при издаването му.
В проведеното публично съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В молба,
депозирана от процесуалния представител – адв. Е. И., жалбата се поддържа по
подробно изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ редовно призована, не се предсталява.
Съдът, като
обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 06.03.2016 г., а жалбата е подадена на 23.03.2016 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество е основателна.
На 14.12.2015 г. около 15 часа св. Б.Д., заедно със
св. Г.Ж., извършили комплексна по документи на „Л.“
ЕООД по предварително поискани десет
дни преди това с писмени указания. В предоставения срок дружеството не
представило тахографските листа на назначените водачите, управлявали товарните
автомобили негова собственост.
За проверката бил съставен констативен протокол в
присъствието на Л. Н. Л.– управител на дружеството.
На 14.12.2015 г. Б.Д. съствил на дружеството
жалбоподател, в присъствието на Л. Л., Акта за установяване на административно
нарушение № 216960, който подписал, посочвайки качество на главен инспектор в
ОО АА. В него, в присъствието на
свидетел, отразил, че на 14.12.2015 г. след извършена комплексна проверка
относно транспортната дейност в „Л.“ ЕООД установил, че превозвачът не съхранява
тахографските листа на водачите, назначени във фирмата, представени в списък
заверен от превозвача, управлявали товарни автомобили в представен списък,
заверен от превозвача за предходната една година, с което нарушил разпоредбите
на чл. чл. 10, пар. 5 „а“, (ii), пр. 1
Регламент № 561/06 във вр. чл. 91в, т. 1 ЗАвПр
Въз основа на така съставения АУАН № 216960, Кънчо Димитров, посочвайки
качество началник на ОО АА – гр. София в Министерство
на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация, издал обжалваното
Наказателно постановление № *********/04.01.2016 г., в което датата и мястото, където е извършено и
обстоятелствата, при които е извършено, били описани идентично. Като нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 10, пар. 5, буква „а“, (ii), пр. 1
Регламент № 561/06.
Изложената фактическа обстановка се установява от
съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени
средства, а именно: писмените доказателства- констативен протокол и
приложението към него, АУАН № 216960, Наказателно
постановление № *********/04.01.2016 г., Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и показанията на свидетелите Б.Д. и Г.Ж..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът се позова и на показанията на свидетелите,
тъй като същите са непротиворечиви и не се оборват от останалите доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът констатира нищожност на АУАН и НП поради
липса на компетентност на административно наказващия орган. По делото не са
представени доказателства за компетентността на актосъставителя и тази на
административнонаказващия орган. Липсват каквито и да е доказателства, че Б.Д.
и Кънчо Димитров, заемат длъжността посочена в АУАН, респективно в обжалваното
НП. Констатираното нарушение, свързано с недоказване компетентността на
административно-наказващия орган, представлява съществено такова и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
За пълнота, макар и непроменящо крайния изход,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че межу АУАН и НП има
несъответсвие на правната квалификация на нарушението. В акта тя е посочена
като нарушение на разпоредбата на чл. 10, пар. 5“а“, /ii/, пр. 1 вр. 104, ал. 7 пр. 1 ЗАвП, а в НП единствено чл. 10, пар. 5, б. „а“,
(ii), пр. 1 от Регл. № 561/06 г. При това положение издаденото НП не би могло да постигне целените от
него правни последици, а именно да очертае обективната и субективната страна на
нарушението, правната квалификация на същото и приложимата към тази
квалификация санкционна норма. Единствено така наказаното лице може да разбере
за какво е било санкционирано, като се предотврати възможността да бъде наказан
повторно за същото нарушение, доколкото единството между фактическото описание
и правната квалификация е поставено, като безусловна предпоставка за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на наказаното лице и е предпоставка
за упражняване правомощията на съда по преценка материалната законосъобразност
на наказателното постановление. Няма как жалбоподателят да бъде санкциониран за
нарушение на материалноправна норма, установена в регламент, като бъде наложена
санкция, предвидена в закон, който не предвижда санкциониране на нарушения на
материалноправната норма, установена в регламента.
С оглед на всичко
изложено до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 42-0000013/04.01.2016 г., издадено
от К. Д.– началник на ОО АА – гр. София в Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация, с което на дружеството жалбоподател „Л.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********,
на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 10, пар. 5, буква „а“, (ii), пр. 1 Регламент № 561/06 и чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАвПр
е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: