Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
09.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на tтридесет и
първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9956/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.И.К., с която е предявен срещу З.Л.И. АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 500000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 13.04.2020 г. Претендира законната лихва от изтичане
на срока за ответника за плащане на обезщетение по доброволната претенция – 09.09.2020 г., както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 13.04.2020 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, оспорва да е осъществен деликт,
позовава се на съпричиняване.
Третото
лице помагач оспорва исковете, оспорва да е причинил с противоправно
поведение процесното произшествие, като твърди същото да е настъпило по
изключителна вина на ищеца, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства (Констативен протокол, Протокол за
оглед на местопроизшествие, Скица и Фотоалбум) и приетата по делото авто-технически
експертизи, че на 13.04.2020г. около 13:10 ч. в гр. София на ул. „Житница“, в
района на №23 е настъпило ПТП между л.а. „Опел Зафира“
с рег. № ******, управляван от И. Г. А. мотоциклет „Сузуки
ГСХ Р1000“ с рег. № ******, управляван от М. И. К.. Произшествието е настъпило
при следния механизъм: лекият автомобил „Опел Зафира“
се движил по ул. „Житница” в посока от бул. ’’Овча купел” към ул. ’’Костенец” в
дясната от две пътни ленти, като в района на №23 водачът е предприел маневра
„обратен завой”. В същия момент в попътно на автомобила ( посока от бул. „Овча купел”
към ул. „Костенец” се движил мотоциклет „Сузуки ГСХ
Р1000“, в левия край на лявата пътна лента със скорост от порядъка на 84 км/ч.
Водачът И.А. предприел извършване на „обратен завой” със скорост не по-висока
от 20 км/ч. Водачът на мотоциклета задействал спирачната система на управляваното
от него превозно средство, но поради липса на техническа възможност да
осъществи спиране, последвал челен удар на предната част на мотоциклета в
задната, странична, лява част на автомобила (задна врата, и заден калник/панел).
Причините за настъпване на произшествието са изцяло от субективен характер -
поради навлизане на автомобила „Опел” в коридора за движение на мотоциклета „Сузуки”, движещ се в лявата пътна лента (от две налични за
една и съща посока). От момента, в който автомобилът е предприел навлизане в
съседната лента за движение до достигане на мястото на удара, водачът на
мотоциклета не е имал техническа възможност да предприеме действия за
намаляване на скоростта чрез ефективно задействане на спирачната уредба и да се
постигне предотвратяване на удара между тях. От тук следва изводът, че към
момента на навлизане на автомобила в лентата за движение на мотоциклета и предприемане
на пресичането й, автомобилът е попадал в т.н. „опасна зона” за спиране на мотоциклета
и произшествието е било непредовратимо от водача на
мотоциклета. Вещото лице сочи още и че при движение на мотоциклета с нормативно
установената максимална допустима скорост на движение на в градски условия,
изводът за предотвратимостта е идентичен с горния –
водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, чрез екстрено спиране. Съгласно заключението предотвратимостта на произшествието от страна на водача на
автомобила е зависела само и единствено от недопускане на навлизане на
автомобила „Опел“ в лентата за движение на мотоциклета. Ето защо съдът приема,
че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл.38, ал.1 и 3 ЗДвП, а именно – при завиване в обратна посока не е извършил
маневрата от най-лявата пътна лента (чл.1 на чл.38), или – при започване на
маневрата от друга част на платното за движение не е пропуснал попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства (чл.3 на чл.38).
Неоснователни
са възраженията на ответника и третото лице помагач, че не е налице деликт. Неоснователни са твърденията на третото лице, че
поведението му е правомерно, тъй като към момента на удара е бил неподвижен и е
изчаквал идващият насрещен трафик, а водачът на мотоциклета се е врязал в него.
На първо място твърдението, че към момента на удара ищецът е бил спрял в лявата
лента и е изчаквал насрещен трафик не отговаря на събраните доказателства, в
това число Протокол за оглед на местопроизшествие, Скица и Фотоалбум, от които
е видно, че ударът е настъпил в лявата, а не в задната част на автомобила. На
следващо място, дори и да се приеме, че поведението на водача на автомобила е
било такова, каквото описва, то същото отново е неправомерно, доколкото преди
да навлезе и „спре“ в лявата лента, е бил длъжен да пропусне попътно движещия
се от лявата му страна мотоциклет.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт, осъществен от водача
на лек автомобил „Опел”, който не изпълнил задълженията си съгласно чл.38, ал.1
и ал.3ДвП при завиване в обратна посока да пропусне попътно движещите се от
лявата му страна пътни превозни средства.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че ищецът е получил в следствие на ПТП следните
травматични увреждания: травматичен шок;
септичен шок; счупване на ХІІ-ти гръден прешлен; контузия на мозъка в
челно-теменната област; открито счупванена долната
челюст в ляво; отстраняване на іі-ти долен ляв зъб; голяма разкъсно
– контузна рана на горна и долна челюст с дефект на
меките тъкани и кожата; счупване на дясната ябълчна
кост; счупване на двата горночелюстни синуса на
черепа; контузия на гръдния кош и корема; хемоторакс (събиране
на кръв) в гръдния кош; счупване на V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х и ХІ десни ребра; пневмоторакс (събиране на въздух) в гръдния кош; контузия
на белите дробове; контузия на сърцето; изкълчване на лявата лакътна става; счупване на главичката на лявата лъчева
кост; счупване на дясната лопатка; обезобразяване на лицето; язва на стомаха;
лек церебрастенен синдром. Контузията на мозъка, хемоторакса, контузията на белите дробове, контузията на сърцето
са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота на ищеца. Счупването
на ХІІ-ти гръден прешлен е довело до трайно затруднение на движенията на снагата
за около 10-12 месеца. Изкълчването на лявата лакътна
става и счупването на главичката на лъчевата кост е довело до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за около 2- 3 месеца. Счупването
на дясната лопатка е довело до затрудняване на движенията на десния горен крайник
за около 2-3 месеца. Счупването на долната челюст е довело до избиване на зъб и
е затруднило храненето за около 30-40 дни. Счупването на горночелюстните
синуси и довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено
е болнично лечение от 13.04.2020 г. до 10.06.2020 г. –59 дни и домашно –
амбулаторно лечение от 10.06.2020 г. до 08.09.2020 г. – 60 дни, т.е. общо 4
месеца. По време на болничното лечение е опериран както следва – на 13.04.2020
г. – за спиране на кръвоизлива и шев на раните на устните, обездвижване на
долната челюст и поставяне на зъбни шини, наместване изкълчването на левия
лакът и поставяне на шина на крайника, на 14.04.2020 г. – отваряне на трахеята
и поставяне на тръба за дишане, на 15 04 2020 г – отваряне на гръдни кош,
изваждане на кръв 300 мл и поставяне на дрен, на 26.05.2020
г. – открито наместване и фиксация на гръбначния
стълб с метални пластини и винтове, на 10.06.2020 г. – зашиване отвора на трехеята.
Съгласно
медицинската експертиза лечебният период е продължил 4 месеца, а
възстановителният още не е завършил. На ищеца му предстои провеждане на
рехабилитация и балнеолечение. По време на лечението си ищецът е претърпял
болки с много голям интензитет непосредствено след ПТП за 25 – 30 дни, болки с
голям интензитет за около 20 – 25 дни, след което интензитетът на болките е намалявал
до умерени и по-слаби. Ищецът е изпитвал болки с различен интензитет от ПТП до сега.
Освен това ищецът е изпитвал и дискомфорт след произшествието, продължаващи и
към момента на разглеждане на делото, поради затруднения в придвижването и самообслужването
и ежедневните му дейности.
Вещото лице
сочи, че към момента ищецът е в стабилизирано състояние. Възстановена е
самостоятелната му походка. Има белези в тилно-теменната област на главата с
липса на окосмяване от рани от залежаване, белег от рана в десния край на
горната и долната устни с неправилна форма и дължина на рамената от 1,5 – 2 см,
загрозяващ, лека асиметрия на лицето в областта на устата, белег от операция на
дясната половина на гръдния кош в средната с размери 1/3 - 2 см, белег от операция
на шията от трахеостомия се неправилна форма – 2,5
см, хлътнал, загрозяващ, белег от операция по гръбначния стълб - 20 см,
ограничение на движенията на лява лакът на става с 30%, ограничение на
движенията на гръбначния стълб в поясната област с 34
%, намалена респираторна подвижност на дясната полови на гръдния кош с 18 %. На
ищеца му предстои провеждане на рехабилитация и балнеолечение в бъдещите три
години. Прогнозата за близкото бъдеще е по- благоприятна от далечната. Според
разясненията, дадени от вещото лице, постепенно с напредване на възрастта в гръдно-поясната област на гръбначния стълб ще настъпят
прояви на артрозна болест – спондилоза,
радикулит, остеохондроза, като
резултат от счупения прешлен и проведената операция. Това ще доведе до болки,
изтръпване, схващане и други оплаквания в бъдеще. Тези артрозни
промени са неминуемо свързани с напредване на възрастта на всеки индивид, но
при травми настъпват по-рано и в по-засилена степен.
От
показанията на свидетеля В.К.-Н., съсед и семеен приятел на ищеца, която работи
в болница „Пирогов“, където се е лекувал ищеца, се установява, че два месеца и
половина ищецът е бил на апаратна вентилация. През част от този период е можел
да контактува с ръце, с мимики. След изписването му от болницата - 3 месеца
след катастрофата, ищецът е продължил лечението вкъщи на легло – ставал е
единствено до тоалетната и до масата. Всеки ден свидетелката го е посещавала,
за да му поставя инжекции. Имал е главоболие, хронично безсъние, бил е неспокоен.
В продължение на месец и половина след изписване от болницата ищецът е имал
нужда от помощ в ежедневието си. Преди инцидента ищецът е спортувал, бил е много
активен човек, но в момента се затруднява да възстанови формата си заради
остатъчна сърдечна тахикарадия, която се очаква да
отшуми след още една година. В периода на възстановяването си ищецът е бил изнервен,
сприхав и това се е отразило на отношенията му с близки и познати.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******,
валидна към 13.04.2020 г. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.38, ал.1
и ал.3ДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява
безпротиворечиво както от писмените и гласните доказателства, така и от
медицинската експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията
– Множество травми, включително счупени кости, като част от травмите са били животозастрашаващи, проведените четири оперативни
интервенции и продължителен престой на ищеца в интензивно отделение на апаратно
дишане, продължително болнично и домашно лечение, висок интензитет и
продължителност на болката, липсата на пълно възстановяване към момента на
разглеждане на делото, в това число невъзстановими последици (белези по тялото
и лицето и асимертия в лицевата област) и очаквани
бъдещи усложнения при напредване на възрастта на ищеца. В същото време, след
провеждане на редовни физиотерапевтични процедури вещото лице дава добра
прогноза за възстановяване на двифателните дефицити. Като
съобрази тези обстоятелства и взе предвид възрастта на ищеца, както и
отражението върху ежедневните активности и обичайния му начин на живот, съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 130000 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. От приетата по делото авто-техническа експертиза
се установява, че ищецът сее движил от бул. „Овча купел” към ул. „Костенец” с
мотоциклет в лявата пътна лента със скорост от порядъка на 84 км/ч, когато водачът
на автомобила предприел извършване на „обратен завой” със скорост от около 20
км/ч. Ищецът е задействал спирачната система, но въпреки това последвал челен
удар. От момента, в който автомобилът е предприел навлизане в съседната лента
за движение, до достигане на мястото на удара, ищецът не е имал техническа
възможност да предприеме действия за намаляване на скоростта и спиране, за да
предотврати удара. Вещото лице сочи още и че при движение на мотоциклета с
нормативно установената максимална допустима скорост на движение на в градски
условия, изводът за предотвратимостта е идентичен с
горния – водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, чрез екстрено спиране. Поради това съдът приема, че ищецът не е
допринесъл за настъпване на произшествието. Възражението за съпричиняване
е неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че предявения
иск следва да се уважи до сумата от 130000 лв. и да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
На
ищеца се дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на предявяване на застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представената с исковата молба претенция
до застрахователя, същата е постъпила при ответника на 08.06.2020 г. Законната
лихва се претендира от 09.09.2020 г. и следва да се
присъди от тази дата.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и разноските за
експертизи, съразмерно с уважената част от иска в размер на 130 лв. – общо 180
лв.
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА,
съобразно уважената част от иска, в размер на 3597,23
лв. с включен ДДС.
На ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение и разноски за експертизи, съразмерно
с отхвърлената част от иска – за сумата от 592 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 5150 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*****,
да заплати на М.И.К., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
от 130000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 13.04.2020 г., заедно със законната
лихва от 09.09.2020 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 130 лв., представляваща съдебни
разноски;
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 500000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*****, да заплати на адв. В.В.О., БУЛСТАТ: **********,
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3597,23
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, с включен ДДС.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:*****, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 592 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*****, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в размер на 5150 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението е постановено с участие на
трето лице помагач на страната на ответника – И.Г.А., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: