Р
Е Ш Е Н И Е № 260431 / 9.11.2020г.
гр.
П., 09.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д № 8373 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация" ООД, в която се сочи, че в полза
на дружеството е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на 5076/2019 г. по описа на Районен съд П.срещу А.З.М..
„Водоснабдяване и канализация" ООД
твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода на адрес: гр. П.ул. ***с титуляр на партидата е А.З.М.. Твърди още, че размерът на непогасените
задължения са на стойност 2003,87 лв. главница за периода от 27.12.2012 до
13.10.2017 г. и 364,65 лв., лихва за забава, начислена за периода 04.03.2012 до
07.08.2019 г. Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответниците е
налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода
по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен
в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да
признае за установено, че в негова полза съществува изискуемо вземане срещу
ответника за сумите, предмет на заповедното производство, включително
претендира и законна лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното ѝ изплащане. Претендира
разноски.
Отчетникът, чрез особения си
представител депозира отговор в срок. В защитната си теза оспорва: качеството
си на потребител; начина на формиране на исковата претенция чрез представените
доказателства; воденето на редовно счетоводство; счита сумите за погасени по
давност.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни
и канализационни услуги – като установи, че ответницата е била собственик или
носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот,
което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е
изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги –
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до
водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на
компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото. В процесния случай между страните са спорни
всички елементи от правопораждащия фактически състав.
За установяване качеството „потребител“
на ВиК услуги ищецът е ангажирал единствено писмено доказателство – копие от
Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 08.06.2000 г., депозирана пред Община П., отдел
МДТ. Видно от приложения документ, за целите на данъчното облагане ответникът е
декларирал правото си на собственост върху процесния апартамент ***, находящ се
в гр. П., ул. „***. В декларацията е отразено, че имотът е съсобствен с трето
лице – Е.З. Й., по силата на наследство. Като придобивно основание същевременно
е посочен договор от ***г., сключен с ***.
Други доказателства във връзка със
собствеността върху процесния апартамент не са ангажирани – напр. копие от
придобивното основание, посочено в декларацията, удостоверение за наследници и
т.н.
Основанията за придобиването на вещни
права са изчерпателно изброени в закона – чл. 77 ЗС. Представената
декларация по чл. 14 ЗМДТ е единствено индиция, че към исковия период е вероятно
ответникът да е бил собственик на имота, но не установява несъмнено този факт,
доколкото декларацията не е предвиден в закона способ нито за придобиване или
за доказване правото на собственост върху недвижим имот (така и Решение № 972
от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г.). Още повече с оглед данните за
съществуваща съсобственост върху имота между ответника и трети лица. Без
наличие на други доказателства, от които да се установят пълно и главно
релевантните факти, не би могъл да бъде направен категоричен извод за
съществуващо в полза на ответника право на собственост, дали имотът е
съсобствен между него и трети лица, в какъв режим на съсобственост – бездялова
или дялова и при какви квоти, което от своя страна да обуслови материалната
легитимация на ответника по настоящата претенция, съобразно правата, които
притежава върху водоснабдения имот. При формиране на решаващите си изводи съдът
не може да се базира на догадки и предположения, а следва да основе решението
си на факти, които несъмнено установи, че са се осъществили в обективната
действителност.
Релевантните факти биха могли да бъдат
установени чрез верига от косвени доказателства, които преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния факт,
предмет на доказване. В случая обаче не е налице такава логически свързана
система от доказателствени факти, която да създаде необходимата сигурност, че
фактът, индициран чрез съвкупността на установените доказателствени факти,
наистина се е осъществил.
В случай, че страната не установи
фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично
указани ѝ от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици
недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед
така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното
право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на
страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт –
съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право
върху процесния имот, за неосъществил се.
Ето защо, съдът приема, че предявените
искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и
основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно
правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне, което прави
безпредметно обсъждането на останалите наведени доводи в отговора на исковата
молба. Още повече, с оглед изричното оспорване от страна на особения
представител относно начина на формиране на процесните суми, по делото е била
допусната съдебно-икономическа експертиза, но ищецът, предупреден за неблагоприятните
последици по чл. 161 ГПК при възпрепятстване на доказването на фактите, за
които носи доказателствената тежест, не е внесъл депозит за изготвянето ѝ
от вещо лице.
При неоснователност на иска за главница, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за присъждане на законна лихва за исковия
период.
По разноските:
При този изход на спора по силата на чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, но същият е бил представляван
от особен представител и не е сторил такива.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу
А.З.М., ЕГН *********, с адрес *** – чрез особен представител адв. А.З., обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено във взаимоотношенията между страните, че А.З.М. дължи
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., сумата в размер на 2003,87 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
абонатен № *** за периода от 27.12.2012 до 13.10.2017 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане – 03.09.2019 г., и 364,65 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
04.03.2012 до 07.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5076/2019 г. по описа на Районен
съд П..
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________