№ 3943
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110107465 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„*** Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****, с която против В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. ****, по реда на
чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, са предявени искове за установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №***/17.04.2024 г. по ч.гр.д. №***/2024 г., по описа на ВРС, а
именно: 138,18 лева – представляваща сбор от неплатени суми за електронни
съобщителни услуги за периода от 12.07.2021 г. до 25.01.2021 г., по договор
системен партиден № ****1, като част от рамков договор, идентифициран с
уникален номер ****, вземането, по който е индивидуализирано по размер и
основание във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната
лихва от 20.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане; 36,25 лева – обезщетение за забава, начислено
върху главницата от 138,18 лева, за периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.;
75,83 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен
партиден № ****1, като част от рамков договор, идентифициран с уникален
номер ****, вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание
във фактури, подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от
20.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане; 16,59 лева – обезщетение за забава върху, начислено върху
главницата от 75,83 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 19.03.2024 г.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца
права:
1
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ВРС за 2024
г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в
законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд,
ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземането си по издадената заповед.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
мобилни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите.
За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги, но ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги, за които са издадени следните фактури: № ***/12.07.2021 г. за 107,60
лева; № ****/13.09.2021 г. за 7 лева; № ****/13.10.2021 г. за 17,52 лева и №
****/12.11.2021 г. за 6,06 лева. Договорът е прекратен едностранно от
оператора, поради неизпълнение от страна на абоната, на задълженията за
заплащане на предоставените му мобилни услуги. Поради прекратяване на
договора, операторът начислява неустойка, като са издадени сметки, в общ
размер на 75,83 лева . Ищецът претендира и лихва за забава в изплащане на
главниците.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Сочи, че не му е била предоставена качествена услуга. Твърди, че ищецът не
му е предоставил информация за неговите действия. Оспорва да са му били
предоставени електронни съобщителни услуги. Заявява, че не е бил уведомен
по какъвто и да е начин за правото на ищеца да прекрати предоставянето на
услугите, в т.ч. не му е било изпратено предизвестие. Намира, че операторът
няма право едностранно да прекрати сключения договор. Навежда твърдения,
че е бил измамен от ищеца, като са му били начислени суми за роуминг при
сменена СИМ карта. Твърди, че ищецът не му е предоставил документи за
дължимите суми, в законоустановените срокове. Оспорва дължимостта на
претендираните суми за начислени такси за съобщителни услуги, неустойки и
начислените лихви за забава.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
2
основателността им.
За успешното провеждане на исковете, в тежест на ищеца е да установи,
че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При възражение
от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже
възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или
частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства,
които го освобождават от задължението за плащането им. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение.
Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№
***/2024 г. по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на „*** Б.” ЕАД
против В. Ч.. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ***/17.04.2024 г., за следните суми: 138,18 лева
– представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги
за периода от 12.07.2021 г. до 25.01.2021 г., по договор системен партиден №
****1, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ****,
вземането, по който е индивидуализирано по размер и основание във фактури,
подробно описани в заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. -
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; 36,25
лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 138,18 лева, за
периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.; 75,83 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор системен партиден № ****1, като част от рамков
договор, идентифициран с уникален номер ****, вземането, по който е
индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в
заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. - датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане; 16,59 лева – обезщетение за
забава върху, начислено върху главницата от 75,83 лева, за периода от
31.07.2021 г. до 19.03.2024 г., както и сторените разноски в заповедното
производство.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
3
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че ищецът и
ответникът се намират в облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на сключените между тях рамков договор № **** и приложения към
същия от 20.01.2021 г., по силата, на което ищецът е поел задължението да
предостави на ответника, електронни съобщителни услуги, при условията на
сключения договор и Общите условия за взаимоотношения между оператора и
потребителите. Съществуването на облигационната връзка не се оспорва от
ответника, който с отговора на исковата молба признава, че за периода от
20.01.2021 г. до 02.08.2024 г. (вероятно 02.08.2021 г.), ищецът му е
предоставил „услуги за гласови съобщения… и услуги за достъп до интернет“.
Договорът е сключен при действие на Общите условия за
взаимоотношенията между „*** Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наемни мрежи на „*** Б.“ ЕАД. Съгласно
разпоредбата на чл.298, сл.1, т.1 ТЗ, установените отнапред, от търговец, общи
условия за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата
страна, когато тя е завила писмено, че ги приема. Освен относимите Общи
условия, потребителят е приел и Ценоразпис на „*** Б.“ ЕАД за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги към мобилни услуги.
Съответно на задължението на ищеца да предостави електронни
съобщителни услуги, ответникът е поел задължението да заплаща стойността
на същите, съгласно договорен между страните тарифен план. Съгласно
т.22.3.5 ОУ, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на ***. На основание
т.25.2.3 ОУ, абонатът е длъжен да заплати всички дължими суми за ползвани
услуги, включително тези надхвърлящи кредитния лимит. С т.34 ОУ, в тежест
на потребителя е поставено задължението за заплащане на всички услуги,
свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за услуги. Съгласно
т.26.4 ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора A1
уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
A1 след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми. На основание т.27.2 ОУ, в случай че неизплащането на
сумите продължи след изтичане срока за плащане, A1 има право да
преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него
мрежа/мрежи или да прекрати договорите за услуги с Абоната, като на
основание т.54.12 ОУ, договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на *** в случай, че забавата на плащането на
дължимите суми е продължила повече от 124 дни.
Видно от приложение № 1 към процесния договор, на ответника е
предоставяна далекосъобщителна услуга за мобилен номер по СИМ карта №
*****, по избран тарифен план „A1 ONE 6“, за срок от 24 месеца от
подписване на приложението – 20.01.2021 г. С допълнително приложение към
4
Приложение №1 от 20.01.2021 г. е заявен допълнителен пакет за мобилен
интернет на максимална скорост.
За задълженията на потребителя, операторът издава следните месечни
фактури за предоставени услуги: № ***/12.07.2021 г., за сумата от 107,60 лева,
с падеж 27.07.2021 г.; № ****/13.09.2021 г., за сумата от 7 лева, с падеж
28.09.2021 г.; № ****/13.10.2021 г., за сумата от 17,52 лева, с падеж 28.10.2021
г., и № ****/12.11.2021 г., за сумата от 6,06 лева, с падеж - 27.11.2021 г.
Издадена е фактура №****/30.07.2021 г., с която е начислено обезщетение за
обработка на просрочени задължения, в размер на 2 лева, с падеж – 30.07.2021
г. С две последователни фактури - №№ **** и *****, издадени на 25.01.2022
г., ищецът начислява неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС или сумата от 27,48 лева, както и неустойка за дадена отстъпка от цената
на услуги, в размер на 46,35 лв. Падежът за плащане на начислената неустойка
е датата на издаване на счетоводните документи – 25.01.2022 г.
За изясняване фактическата страна на спора, по делото е допуснато
провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че за предоставените на ответника услуги, са издадени следните
фактури: фактура № 0***/12.07.2021 г., за сумата от 122,29 лв., като по същата
е извършено частично плащане в размер на 14,69 лв., като неплатеният
остатък е в размер на 107,60 лв.; фактура № **********/13.09.2021 г. - 7,00
лв.; фактура № 0****/13.10.2021 г. -17,52 лв. и фактура № 0****/12.11.2021 г.,
за сумата от 7,00 лв., като е извършено частично плащане на сумата от 0,94 лв.
и остатък, в размер на 6,06 лв. Вещото лице сочи, че по счетоводни данни,
процесните услуги за процесния период са предоставени в обема, в който са
фактурирани - начислените по услуги: „Мобилен интернет Роуминг извън ЕС
Русия“ мегабайтите съвпадат по количество използвани и фактурирани
мегабайти; “SMS допълн. услуги нормална“ съвпада по количество с
използвани и фактурирани бройки; "SMS допълн.услуги" съвпада по
количество с използвани и фактурирани бройки; "SMS международна зона"
съвпада по количество използвани и фактурирани бройки. “Изходящ разговор
007 ***" съвпада по количество използвани и фактурирани бройки.
В случай, че услугите са правилно отчетени по обема посочен във
фактурите, експертът намира, че те са правилно тарифирани. Правилно
определени са и начислените неустойки, като размерът на „Обезщетение за
обработка на просрочено задължение“ е определен с чл.27.1. ОУ; „Неустойка
– месечни такси“ е изчислена като 3 месечни стандартни такси без отстъпка.
Таксата е 10,99 лв., съгласно Приложение № 1 от 20.01.2021 г., а без ДДС -
9,158 лв. х 3 = 27,48 лв. „Неустойка – отстъпка от цена на услуги" по фактура
№ 0*****/25.01.2021 г., в размер на 46,35 лв. е изчислена като
пропорционална част от отстъпката, която е дадена за месечната такса от
момента на прекратяване на договора за услугата до изтичане на срока на
приложението за нея. В случая стандартната такса е 10,99 лв., а
промоционалната такса е 6,99 лв., т.е. месечната отстъпка е 4,00 лв. За периода
от 25.01.2022 г. (дата на прекратяване на договора) до 20.01.2023 г. (дата на
5
изтичане срока на приложението за услугата чл. 6.3. от Приложение № 1 за
услугата от 20.01.2021 г.). Изчисленият размер на неустойката от експерта е
47,07 лв. Общ размер на неустойките е 75,83 лв., като според вещото лице те
са правилно изчислени на база Договор и ОУ. Лихвата върху неустойките е в
размер на 18,71 лв.
По делото е проведена съдебно-техническа експертиза за установяване
на поставения от ищеца въпрос – как се оценяват, отчитат и фактурират
предоставените от ищеца услуги , в т.ч. и услугите в роуминг, както и
възможно ли е процесът да бъде манипулиран. Според експерта, при
остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и
предоставени отстъпки (рейтинг) и отразяването им в месечните фактури
(билинг), се използва се софтуер на трета, независима страна - „***“, който е и
водещ доставчик на софтуер за медийни и телекомуникационни компании от
цял свят. Посочено е, че ищецът ползва софтуер на Амдокс за своите рейтинг
и билинг системи, като служителите му нямат достъп до тези системи, но
ежедневно контролират пълнотата и коректността на данните, както и
правилното функциониране на системите.
Експертът намира, че сигурността на трафичната информация е
гарантирана, като всякакви манипулации биха изисквали целенасочено
кооперативно усилие от много на брой вътрешни за *** служители, както и
външни такива. Разговорите, проведени в чужбина (в роуминг), се обслужват
от мрежата на чужд оператор, като файлове с потреблението се изпращат към
***, през международна клирингова къща МАCH. Остойностяването на всеки
разговор спрямо тарифния план на абоната и използваните от него отстъпки,
се извършва от ***. Процесът по трансфер на трафичните данни между
елементите на мрежата от централите, до клиентските фактури, включително
и трафикът в роуминг се осъществява от екип „Билинг контрол и обезпечаване
на приходите“.
Вещото лице сочи, че чрез използването на специализиран софтуер се
следи за целостта на трафичните данни при преноса им между мрежовите
елементи, а в билинг частта са разработени редица проверки на данните, с
които се гарантира правилността на информацията, която включва не само
номер на клиентската фактура, но и дата и час на обажданията,
продължителност на разговорите и др. Детайлната разпечатка е част от
клиентската фактура и потребителят може да направи справка за проведените
от него разговори, при получаване на фактурата.
Посочено е, че отчитането на разговорите, при обаждане в страната се
извършва автоматично от мрежата на ***. При изходящи повиквания, след
свързване с търсения номер, мрежата започва да засича времето на разговора
в секунди. За всеки проведен разговор се генерира CDR (call detail
record)/подробен запис на обаждането/, като на всеки 20 минути мрежата
генерира файл, който съдържа CDR-ите за разговорите, проведени през тези
20 минути и го изпраща на Амдокс за рейтинг (остойностяване на отделните
6
разговори, спрямо клиентския тарифен план и предоставени отстъпки).
Отчитайки зададените му тарифни планове и отстъпки Амдокс остойностява
проведените разговори и ги отразява в месечните фактури (билинг). При по-
голяма продължителност на разговора, при достигане на 60 минути, мрежата
автоматично прекъсва връзката - мярка за избягване на злоупотреби. Сочи, че
отчитането на изразходваните мегабайти СМС-и се осъществява на същия
принцип, но вместо секунди се отчитат мегабайти и СМС-и. Разговорите,
проведени в роуминг се отчитат, съгласно правилата, заложени в мрежата на
съответния оператор, чиято мрежа се използва при осъществяване на
разговора.
В заключение, вещото лице повтаря извода си, че сигурността на
трафичната информация е гарантирана, а всякакви манипулации свързани с
процеса на отчитане и фактуриране на услугите биха изисквали целенасочено
корпоративно усилие на голям брой вътрешни служители на ***, както и
външни такива.
Ищецът проведе успешно доказване на твърдението, че е предоставил
услугите по процесния договор и приложенията към същия, чиято стойност
претендира. По делото е безспорно установено, че след настъпване на крайния
падеж, както и към датата на предявяване на иска, ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на предоставените му услуги. Сумите,
начислени с фактури №№ ***/12.07.2021 г. (107,60 лева), ****/13.09.2021 г. (7
лева); ****/13.10.2021 г. (17,52 лева) и ****/12.11.2021 г. (6,06 лева), са
начислени след правилно отчитане и остойностяване, в какъвто смисъл са
заключенията на приетите по делото съдебни експертизи. Налице е частично
плащане по първата фактура, за сума, която ответникът е преценил, че е
дължима. Проведената по делото съдебно-техническа експертиза сочи, че
сигурността на трафичната информация е гарантирана, а извършването на
манипулации свързани с процеса на отчитане и фактуриране на услугите,
каквото твърди ответникът, е практически невъзможно. Сумите по издадените
месечни фактури за потребени услуги са дължими, поради което предявеният
главен иск се явява основателен и като такъв, същият следва да бъде уважен
изцяло. С оглед установената основателност на главния иск, доказан по своето
основание е и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава. След
извършеното изчисление, на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че искът е
доказан и по размер – за сумата от 36,25 лева.
Ищецът претендира сумата от 75,83 лева, като неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. В същата са включени вземанията за: обезщетение
за обработка на просрочени задължения, в размер на 2 лв., неустойка в размер
на 3 стандартни месечни такси без ДДС, в размер на 27,48 лв. и неустойка за
дадена отстъпка от цената на услуги, в размер на 46,35 лв. Претенцията на
ищеца е неоснователна и подлежи на отхвърляне, като, като аргументите за
този извод, са следните.
Съгласно т. 27.1 ОУ, в случай на частично или цялостно неизплащане на
7
указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен документ сума, в
срока за плащане, абонатът дължи: законовата лихва за забава за всеки ден
закъснение; разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми,
включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от *** или
чрез трети лица; обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за обработка на
просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности
по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Посочено е, че
обезщетението в размер на 2,00 лв. без ДДС се формира на база разпределение
на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване,
мрежови разходи, и за персонал, а разходите се начисляват при забава на
плащането, надхвърляща определения в Общите условия за услугата
минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното
задължение.
Съдът намира клаузата на т.27.1 ОУ, в частта касаеща задължението на
потребителя за заплащане на обезщетение, в размер на 2 лв. без ДДС, за
неравноправна, поради което същата е нищожна. С начислената сума ищецът
събира допълнително обезщетение за забава, извън правото да начисли
законната лихва за забава за всеки ден закъснение, т.е. цели се обогатяване за
сметка на потребителя, върху което последният не би могъл да влияе.
Абонатът е санкциониран няколко пъти за забавеното си изпълнение или
неизпълнение – с начисляване на лихва за забава, с начисляване на
обезщетение за съдебно/извънсъдебно събиране, с начисляване на неустойка.
Отделно, ищецът нито твърди, нито представя доказателства за извършени
разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за
съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от *** или чрез трети лица,
като тук следва да се посочи, че отговорността за разноските в съдебното
производство се разпределя от съда, а не се определя от икономически по-
силната страна, предварително.
В издадените от ищеца фактура № ****/25.01.2022 г. и фактура №
*****/25.01.2022 г., е вписано наименование на услугите – „неустойка –
месечни такси“ и „неустойка – отстъпки от цена на услуги“, като същите не
дават яснота на потребителя, за неизпълнението на кое/кои задължение/я той е
санкциониран с начисляването на неустойка. От приобщените по делото
Общи условия, приети от ответника, се установява, че операторът е предвидил
възможността едностранно да прекрати индивидуалния договор, ако забавата
на абоната/потребителя в заплащане на дължими суми е продължила повече
от 124 дни /т.54.12 вр. т.27.2 ОУ/. По делото не се събраха каквито и да е
данни, които да обосноват безспорен извод, че ищецът се е възползвал от тази
възможност и е упражнил правото, което ОУ му дава. Съгласно правилото на
чл.87, ал.1 ЗЗД, предупреждението за разваляне на двустранен договор,
отправено от кредитора до длъжника, който не изпълнява задължението си
поради причина, за която отговаря, следва да бъде направено писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Ищецът не представя доказателства, че
е отправил до ищеца писмено изявление за прекратяване на договора и това
8
изявление е достигнало до потребителя. Едва след уведомяване на ответника,
връзката между страните, може да се счита за прекратена. Правото на ищеца
да прекрати облигационната си обвързаност с ответника не е упражнено по
надлежния ред, поради което договорът не е прекратен и за ищеца не е
възникнало право да претендира компенсаторна неустойка за предсрочното
му прекратяване.
Операторът е начислил неустойка за дадена отстъпка от цената на
услуги, като претендираната сума е в размер на 46,35 лева. Ищецът не сочи
основанието за нейното начисляване, но с т.7.1. от Приложение №3 към
процесния договор, озаглавено „Ценоразпис на „*** Б.“ ЕАД за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги към мобилни услуги“, е
предвидено, че освен неустойка за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи
на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени
или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок
на ползване по съответния абонамент. Съгласно заключението на проведената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, тази неустойка е изчислена като
пропорционална част от отстъпката, която е дадена за месечната такса от
момента на прекратяване на договора за услугата до изтичане на срока на
приложението за нея, т.е. при стандартна такса в размер на 10,99 лв. и
промоционална такса в размер на 6,99 лв., месечната отстъпка е 4,00 лв. За
периода от 25.01.2022 г., която дата експертът сочи като дата на прекратяване
на договора до 20.01.2023 г. – крайна дата на договора, дължимата неустойка е
в размер на 47,07 лв.
Както бе посочено, ищецът не доказа, че е прекратил сключения с
ответника договор, в срока на действие на същия. Изявлението за
прекратяване на процесния договор е достигнало до ответника с връчване на
препис от исковата молба, която дата, както и датата на образуване на
подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на ВРС,
следват крайната дата на договора – 20.01.2023 г. Поради това, ищецът не би
могъл да претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно клаузата на т.28.5 ОУ, сключените договори за услуги, в които е
определен срок за предоставяне на услугите, могат да бъдат продължени само
с изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване.
При липса на такова съгласие след изтичане на срока на договора той се
преобразува в безсрочен при стандартните условия по договора и
приложенията към него, т.е. договорът продължава своето действие и към
датата на подаване на исковата молба в съда. Отделно, с начисляване на суми
за услуги, които в действителност ищецът не предоставя на ответника, за
целия оставащ срок на договора, операторът неправомерно се обогатява за
сметка на потребителя. Доколкото се ощетява икономически по-слабата
страна в облигационното правоотношение, то е налице накърняване на
добрите нрави, поради което неустоечната клауза е нищожна и
претендираната неустойка е недължима.
9
С оглед установената неоснователност на претенцията за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, неоснователно се явява и
акцесорното искане за присъждане на лихва за забава.
Съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1
ГПК, в полза на ищеца се следват разноски, в размер на 576,27 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на ВРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска,
ответникът има право на разноски, но доколкото същият не представя
доказателство за извършването на такива, разноски в полза на ответника не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, че В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ДЪЛЖИ на
„*** Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №***/17.04.2024 г. по ч.гр.д. №***/2024 г., по
описа на ВРС, а именно: 138,18 лева – представляваща сбор от неплатени
суми за електронни съобщителни услуги за периода от 12.07.2021 г. до
25.01.2021 г., по договор системен партиден № ****1, като част от рамков
договор, идентифициран с уникален номер ****, вземането, по който е
индивидуализирано по размер и основание във фактури, подробно описани в
заявлението, ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. - датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 36,25 лева
– обезщетение за забава, начислено върху главницата от 138,18 лева, за
периода от 28.07.2021 г. до 19.03.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, против В. В. Ч., ЕГН **********, с
адрес: с. ****, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за установяване на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№***/17.04.2024 г. по ч.гр.д. №***/2024 г., по описа на ВРС, а именно: 75,83
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор системен партиден
№ ****1, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ****,
включваща вземанията за: обезщетение за обработка на просрочени
10
задължения, в размер на 2 лв., начислено с фактура №****/30.07.2021 г.,
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, в размер на 27,48
лв., начислена с фактура№ ****/25.01.2022 г., и неустойка за дадена отстъпка
от цената на услуги, в размер на 46,35 лв., начислена с фактура
№*****/25.01.2022 г., както и сумата от 16,59 лева - обезщетение за забава,
начислено върху сумата от 75,83 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 19.03.2024
г.
ОСЪЖДА В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. ****, ДА ЗАПЛАТИ
„*** Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****, сумата от 576,27 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в
настоящото производство, както и сумата от 49,02 лева - разноски по ч. гр.
дело № ***/2024 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11