Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №161 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника С.Д. срещу решение от 19.10.2020 г. по гр.д. №46688/2019 г. на
Софийския районен съд, 70 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за сумата от 7007,57 лв., представляваща
цена за доставена през периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. топлинна енергия
за имот – ап.55, находящ се в гр. София, ул. „*****, аб. №277582, отразена в
общи фактури №65105063/31.07.2015 г.; 65105062/31.07.2015 г.;
75777111/31.07.2016 г. и **********/31.07.2017 г., и сумата от 77,68 лв. - цена
на услугата дялово разпределение за периода мес.05.2015 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 16.11.2017 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №81200/2017 г. по описа на СРС, 70 състав, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че има качеството на потребител, както и че неправилно е определил размера на
погасените по давност и чрез плащане вземания. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявените установителни искове за главница за ТЕ и дялово
разпределение са отхвърлени съответно за периода 01.05.2014 г. – 31.10.2014 г.
и периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., и в частта, в която предявените
установителни искове за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и
дялово разпределение са отхвърлени изцяло, поради което е влязло в сила тази
част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка
– договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със
страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник,
като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е
специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор
при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил, че е собственик на
процесния имот през процесния период, но това обстоятелство се установява от
представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №54, т.ІІ, н.д.
№236 от 08.05.2007 г. на нот. Евгения Петрова.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключенията
на СТЕ и ССчЕ, които и настоящият въззивен състав кредитира напълно, като
обосновани, компетентно изготвени и неоспорени от страните. От заключението на
СТЕ се установява, че през процесния период начислените и дължими от ответника
суми за ТЕ са в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, дяловото разпределение е извършеното от ФДР и също е в
съответствие с действащата нормативна уредба, а общият топломер, монтиран в
абонатната станция, е преминал на първоначална и последващи метрологични
проверки. Вещото лице сочи още, че общата дължима сума за ТЕ са процесния имот
за процесния период при съобразяване на изравнителните сметки възлиза в общ
размер на 7763,00 лв., стойността на услугата дялово разпределение – на 77,68
лв. От заключението на ССчЕ се установява, че процесните суми за ТЕ за периода
мес.05.2014 г. – мес.04.2017 г. не са платени и са в общ размер на 7007,57 лв.,
като вземанията за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. също са на стойност 7007,57
лв., а вземанията за дялово разпределение за периода 01.11.2014 г. -30.04.2017
г. са в общ размер на сумата от 77,68 лв.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За процесния
период са действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според
които клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от
Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за
месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване
на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата
по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача,
заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или
по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на
общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в
повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми
по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.10.2014 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата
на настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба е
изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД, както е приел и
първоинстанционният съд. От заключението на ССчЕ, както вече бе посочено
по-горе, се установява, че непогасените по давност вземания за ТЕ
за периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. са в общ размер на 7007,57 лв., а
непогасените по давност вземания за дялово разпределение за периода 01.11.2014
г. - 30.04.2017 г. - в общ размер на сумата от 77,68 лв., и до които размери се
явяват основателни предявените установителни искове.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата
страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 724,29 лв., представляваща
депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20229136 от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. №46688/2019
г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА
С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 724,29 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.