Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 24.02.2017
година, град С.,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11617 по описа на
съда за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по общия исков ред на ГПК.
Ищецът „Б.Г.И.”
ЕООД твърди в исковата си молба, че чрез договор за замяна на недвижими
имоти, сключен с Държавата на 27.02.2009 г. придобил собствеността върху УПИ
II-2 с площ по графични данни от 968 кв.м., с местонахождение гр. С., район
Витоша, м. „Панорамен път-спец. Нужди-Беловодски път”, както и реална част от
УПИ I, с площ по графични данни от 5464 кв.м. при площ на цялото УПИ I от 6008
кв.м., с местонахождение гр. С., район Витоша, м. „Панорамен път-спец.
Нужди-Беловодски път”, кв. 10 по плана на гр. С.. Посочените имоти били
придобити от Държавата на основание национализация по реда на ЗОЕПНС чрез
отчуждаване по отчуждителна преписка № 886-б/1948 т., VI р. Одържавен от
06.04.1949 г. по Министерско постановление № 82 от инж. А.И.А.. Правото на
собственост на Държавата било констатирано в Акт за държавна собственост №
834/1949 г. и Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 4726/22.09.1949
г., както и в по-късно съставените АДС за частна държавна собственост №
06990/17.02.2009 г.
Ищецът твърди още, че ответникът Н.М. се разпоредил с
части от процесните недвижими имоти в полза на другите двама ответници. Те
тримата били поставили ограда, в рамките на която попадали същите имоти. Представя скица на имотите от 2009 г., в
която ответниците Н.М. и Д.П. са посочени като собственици. Сочи, че по гражданско
дело № 3497/2008 г. на СГС по инцидентен установителен иск срещу ответниците
било признато, че нотариален акт № 21, т. 89/1975 г. на I Нотариус при
СРС, с който В. Д. е признат за собственик на парцел I-9, с площ 4500 кв.м, е
неистински документ, и е признат за
нищожен, което го прави негоден да породи право на собственост, за
правоприемниците – ответници по настоящото дело.
Предвид изложеното и наличието на спор с ответниците Н.М.,
Д.П. и И.С. относно собствеността на процесните имоти, ищецът иска да бъде
установено спрямо тях, че той е собственик на двата УПИ, подробно описани в
исковата молба, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението
върху имотите.
Ответниците Н.М.
и Д.П. са депозирали в срок отговор
на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Твърдят, че липсва
идентичност между имотите, описани в актовете за държавна собственост от 1949
г. и техните имоти. Имотите, описани в тези актове, не били идентични и с
актовете, описани в АДЧС от 2009 г., които ищецът придобил чрез замяна.
Поддържа още, че договорът за замяна е нищожен поради сключването му в
нарушение на чл. 45 ЗДС. Не били налице и условията за прилагане §18, ал. 2 от ПЗР на ЗДС – срокът за подаване
на заявление по този текст бил 09.02.2009 г., а ищецът бил придобил заменяните
имоти едва на 17.02.2009 г. След този срок – на 17.02.2009 г. били съставени и
АДЧС за заменяните от държавата имоти. Оспорват Акт за държавна собственост №
834/1949 г.; Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 4726/22.09.1949
г., както АЧДС № 06990/17.02.2009 г., и
АЧДС № 06993/17.02.2009 г.; Договор за замяна на имоти – ЧДС, с имоти
собственост на ЮЛ от 27.02.2009г.
Ответникът И.С.
не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска, прави
уточнение, че по гражданско дело № 3497/2008 г. на СГС по инцидентен установителен
иск срещу ответниците било признато, че нот. акт № 21, т. 89/1975 г. на
I Нотариус при СРС, е неистински документ и е признат за нищожен, което
пък го прави негоден да породи право на собственост, за правоприемниците на В. Д.
– ответници по настоящото дело.
В открито съдебно заседание ответниците оспорват иска, твърдят, че са
собственици на основание договори за покупко-продажба , на което основание и
владеят и процесните имоти.
Съдът, след анализ на събраните по делото
доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС.
Съдът с оглед, на изявлението на двамата ответници,
обявява че не се нуждае от доказване, че същите владеят имота, това следва да
се докаже само относно ответника И.С.. Между страните няма други безспорни
обстоятелства. Ищецът следва да докаже, че е придобил собствеността върху
процесните недвижими имоти чрез валиден договор за замяна на недвижими имоти по
реда на ЗДС и че Държавата е била
собственик на имотите към момента на сключване договора за замяна на соченото
от ищеца основание, както и че ответниците владеят именно процесните имот.
Ответниците следва да докажат, че владеят процесните имоти на валидно правно
основание, както включително докажат че праводателите им са били собственици,
към датата на съответнта покупко-продажба, ако ищците докажат, че същите са
идентични с владяните от ответниците имоти.В доказателствената тежест на ответниците, е да установят, че
представените от ищеца АЧДС са неверни (по арг. от ТР №11/2013 г. по т.д. №
11/2012 г. на ОСГК – това се извършва без да се открива производство по чл. 193 ГПК).
Българското законодателство предвижда
специализирана защита на правото на собственост и ограничените вещни права,
която отговаря на конкретния вид и интензитета на нарушението им. Това е
гражданскоправната защита, изразяваща се във вещните искове. Исковата защита
влиза в действие, когато е налице обективиран спор относно субективното вещно
право. Той може да се изразява само в твърдения на ответника, че ищецът не
разполага с вещни права, но може и да ескалира в посегателство върху вещта,
засягащо правомощията на собственика да я владее, да я ползва съобразно
предназначението и в пълния є обем и да се разпорежда с нея. Защитата е
профилирана в зависимост от интензитета и вида на нарушението, като за целта
Законът за собствеността предвижда съответни по вид искове. Освен посочените в
ЗС искове, собственикът има на разположение и установителния иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, но решението, постановено по такъв иск се ползва само със сила на
присъдено нещо /а не и с изпълнителна такава, за разлика от осъдителния/ и
правният интерес от търсената с него защита е сравнително ограничен. Един от
посочените в ЗС искове е този по чл. 108 ЗС (ревандикационният иск), който е
предназначен да охранява вещните права от най-често срещаното нарушение в
правния мир отнемането на фактическата власт върху вещта. По силата на този иск
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи,
без да има основание за това. В теорията се приема, че той е осъдителен иск, но
ищецът в процеса трябва да докаже своята активна легитимация, а именно, че той
е собственик на вещта. Затова в процеса се предоставят убедителни доказателства
за наличие на правото на собственост. Отнемането на фактическата власт върху
вещта обективира наличието на спор относно правото на собственост и целта на
производството по иска по чл. 108 ЗС е преди всичко да разреши този спор със
сила на пресъдено нещо. Като последица от установяването на действителния
собственик, но не и като второстепенна цел на процеса, се явява осъдителната
част на решението, с която ответникът се осъжда да предаде на действителния
собственик владението на вещта, т.е. постига се по – пълна защита - връщане на
вещта в натура, която изключва наличието на правен интерес от установителен
иск, когато спорното право за собственост може да бъде предявено чрез
осъдителен.
Основанието на иска по чл. 108 ЗС е
твърдяният от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е
възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването
на това право на собственост и да се осъди ответникът да възстанови
неправомерно отнетото от собственика право на владение, като елемент от
неговото право на собственост. Основанието на положителния установителен иск за
собственост е същото, а искането е да се признае по отношение на ответника
съществуването на това право на собственост на ищеца. Основанието на
отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите факти, от
които според ответника е възникнало правото му на собственост, а искането е да
се установи, че това право не е възникнало и не съществува. Изложените в
исковата молба по отрицателния установителен иск за собственост фактически обстоятелства
за право на собственост на ищеца, не представляват основание на отрицателния
установителен иск за собственост и не са част от предмета на делото по този
иск, а само обосновават правния интерес на ищеца от предявяването на такъв
установителен иск. Предмет на делото по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС и на
положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право
на собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е отричаното
право на собственост на ответника. Дори и когато тези права касаят един и същ
имот или движима вещ, те са различни, тъй като произтичат от различни
юридически факти и имат различни титуляри.
Всяко
право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се поражда, чрез
своето съдържание и субектите на правоотношението, чиято активна страна е то. И
при абсолютните права, каквото е правото на собственост, правото не се
индивидуализира само с вещта, върху която съществува, но и с лицето, което е
негов носител и с основанието му- юридическия факт, от който се поражда. В този
смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. гр. д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото са представени и приети отчуждителна преписка №
886-б/1948 т., VI р. Одържавен от 06.04.1949 г. по Министерско постановление №
82 от инж. А.И.А.. ; Акт за държавна собственост № 834/1949 г. ; Акт за завземане
на недвижим имот за държавен № 4726/22.09.1949 г., както АЧДС №
06990/17.02.2009 г., и АЧДС №
06993/17.02.2009 г.; Договор за замяна на имоти – ЧДС, с имоти собственост на
ЮЛ от 27.02.2009г; удостоверения за данъчна оценка на двата процесни имота; служебна
скица № 09-00-8/13.02.2009г; електронна справка от АВ- имотен регистър по
персоналната партида на ответника Н.М.; Решение на СГС от 14.11.2013г по
гр.д.3497/2008г, както удостоверение за
актуално състояние на ищеца.
По делото са издадени съдебни удостоверения на
ответниците, във връзка с тежестта на доказване относно оспорването на двата
АЧДС и Договора от 27.02.2009г и е приложена и приета цялата налична преписка
по замяната (листове 359-369 от делото).
По делото са допуснати
и приети две СТЕ, с които: да
се даде отговор, има ли идентичност
между имотите на ищеца и ответниците, като следва да изготви комбинирана скица
за това; да посочи хронологично
регулационните и кадастрални планове за процесните имоти от 1948г до настоящия
момент, като посочи местоположението на процесните имоти на комбинираната
скица; да покаже графично, по скица съгласно действащия кадастрален план,
поставената ограда около имотите. Съдът кредитира втората СТЕ, като основана на
много по-богат доказателствен материал, непротиворечива, по-пълна и обоснована.
След издаване на съдебно удостоверение на ищеца е
приложена по делото и цялата налична документация в Областната управа, по
отчуждителна преписка № Л886-б/1948г, включително преписките, по които е
издадена заповед №РД-22-034/18.04.2008г на Областния управител на Област С. (листове
173-352 от делото).
От приложените преписки и от Приложената и приета по
делото повторна и по-пълна СТЕ, ведно с приложенията(листове 424-450), която
съдът кредитира напълно, като по-пълна и обоснована, става ясно, че процесните
имоти са придобити от Държавата на основание национализация по реда на ЗОЕПНС
чрез отчуждаване по отчуждителна преписка № 886-б/1948 т., VI р. Одържавен от
06.04.1949 г. по Министерско постановление № 82 от инж. А.И.А.. Правото на
собственост на Държавата е констатирано в Акт за държавна собственост №
834/1949 г. и Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 4726/22.09.1949
г., съвпадат напълно описаните АЧДС № 06990/17.02.2009 г.И АЧДС № 06993/17.02.2009
г., които ищецът е получил в замяна по Договор за замяна на имоти – ЧДС, с
имоти собственост на ЮЛ от 27.02.2009г.
От Приложената и приета по делото повторна и
по-пълна СТЕ, ведно с приложенията (листове
424-450), става ясно още, че налице е почти пълна идентичност между имотите на
ищеца и имотите на ответниците, с изключение на частите от ПИ 690 и ПИ 681,
влизащи в обхвата на УПИ-1 (Комбинирана скица с имотите на ищеца и ответниците,
нанесени върху действащия кадастрален план лист 434).
За пълнота съдът отбелязва обаче, че са неоснователно
наведените в ПЗ доводи от ищеца, за недопустимо упражняван служебно косвен
контрол от гражданския съд. Цитираното решение 244/15/05.2010г ВКС, на първо
място навежда доводи именно за възможен
косвен контрол от гражданския съд когато той е поискан от страната, именно защото тя не е имала възможност да
участва в производството по издаване на ИАА, какъвто безспорно е заповедта на
Областния управител от 27.02.2009г. В процесният случай, ответниците искат от съда да се произнесе и да упражни такъв. На второ място ,
макар действително ответниците да са разполагали с възможността, да оспорят ИАА
по реда на административното производство, и не са го сторили, това санира ИАА,
но не преклудира, възможността за проверка за нищожност на един договор, на
основание противоречие със закона (чл.26 ЗЗД), тъй като за нея съда следи
служебно и исковете за прогласяване на нищожност не се погасяват по
давност.
Напълно неоснователно обаче, е възражението на
ответниците за опорочена процедура по замяната и съответно нищожност на
Договора от 27.02.2009г. на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД. Начинът на влизане в
сила на нормативните актове е определено още в чл. 5, ал. 5 на Конституцията на
Република България. Според същият нормативен текст: „Всички нормативни актове се
публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях
е определен друг срок.“. Безспорно, в процесния случай,
законодателят не е определил друг срок и попадаме именно в тази хипотеза.
Тълкуването граматически на самата норма, дава отговор, а именно думата „след“.
В допълнение, пълна яснота дават нормите на чл. 41, ал. 3 и ал.4 от ЗНА „Когато
нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото
обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок.“ И „Срокът изтича в
24.00 часа на последния ден.“
В процесният случай ЗИДЗДС е обнародван на 06.02.2009г., като
тридневният срок изтича в 24.00ч., на 09.02.2009г., тоест изменението влиза в
сила на 10.02.2009г. От своя страна, нормата на
§18 в същото ЗИДЗДС е съвсем ясна – Започнатите до влизане в сила на
това изменение в сила производства се довършват по стария ред, като за начало
на производството се счита датата, на която заинтересованите лица са отправили
писмено предложение за замяна до компетентните органи. Видно от приложената по
делото преписка №4704/31(листове 359-363) от 09.02.2009г. на Областната
администрация на Област С., молбата е с дата 09.02.2009г, тоест хипотезата на
§18, е абсолютно приложима.
Съдът следва да обсъди и другият довод на ответниците
относно датата на съставяне на двата АЧДС – 17.02.2009г.(листове 11 и 12), и
обстоятелството, че ищецът е станал собственик на имотите, обект на замяна, на
същата дата -17.02.(листове 100 и 102) Следва да се има предвид, че
законодателят е определил за начало на производството, датата на „молба“, а не
на „сделка“. За извършване на сделката е определил друг срок – 01.03.2009г,
който също е спазен. Съвсем отделен въпрос е, че молбата за започване на
процедура не означава непременно, че към конкретния момент страните трябва да
са собственици. Нито една от тях при това. Подаването на молбата следва да се
тълкува като Culpa in contrahendo - преддоговорни отношения. Само за пълнота
съдът отбелязва, че и продажбата на бъдеща вещ не е недействителна. А по аргумент
от чл. 223 ЗЗД, аналогична е ситуацията и при замяна. Обратното означава да се
отрече възможността за продажба на бъдеща вещ, нещо иманентно прието и в
доктрината и в съдебната практика. Продажбата/замяната на бъдеща вещ е абсолютно
възможна сделка, която всъщност е срещана в гражданският оборот. Част от
суперфициарните сделки са такива. Учредяването
на правото на строеж може да е прехвърляне на бъдеща вещ, по силата на което
приобретателят ще стане собственик на вещта, когато тя бъде изградена в груб
вид. /ТР 1/ 2011г – ОСГК на ВКС /. По
същественото обаче е, че към момента на подписване на договора и двете
страни са били собственици на имотите - обект на замяната. Цялата процедура е
напълно редовна, започната на 09.02.2009г. и довършена на 27.02.2009г., изцяло
в срок, съгласно §18.
С оглед на доказателствената тежест, ищецът
проведе успешно, пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата от които
черпи своите права.
От своя страна ответниците не доказаха че владеят имотите
на валидно правно основание, напротив доказа се, че за праводателят от който черпят права - В.
Д. е било признато, с Решение с по гражднаско
дело № 3497/2008 г. на СГС , че нот. акт № 21, т. 89/1975 г. на I Нотариус
при СРС, с който В. Д. е признат за собственик на парцел идентичен с процесните
имоти, е неистински документ, признат е за нищожен, което го прави негоден да
породи право на собственост, за правоприемниците – ответници по настоящото
дело. Във връзка с недоказаното оспорване на ответниците пък, е налична съдебна
практика, постановена по реда на чл. 209 ГПК - Решение
№ 41 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1401 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., Решение
№ 97 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о. и Решение
149 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 647 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г. о., в които
е прието, че актовете за държавна и общинска собственост са официални
свидетелстващи документи, които съгласно чл.
143, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 179, ал. 1 ГПК се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното оборване
фактите, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за
установени. Двамата ответници са заявили пред съда че владеят процесните имоти
, а с оглед на обстоятелството, че третият ответник не се е явил за
изслушването по реда на чл. 176 от ГПК, съдът е приел за доказано
обстоятелството, че той също владее
имота.
В светлината на горните разсъждения става ясно, че
исковете се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските :
Претенции за присъждане на сторените по водене на делото
са надлежно заявени от страните, като с оглед изхода на делото, основателна се
явява само претенцията на ищеца. С оглед представения списък, както и
представените платежни нареждания, ищеца се следват 100 % от направените
разноски по делото – 14452,70 лева държавна такса, разноски за вещо лице 650 лева
или общо сумата от 15102.70 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл. 108 от ЗС : правото на собственост на „Б.Г.И.” ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от управителя си В.Й.Й. върху 1.УПИ II-2 с площ по графични данни от
968 кв.м., с местонахождение гр. С., район Витоша, м. „Панорамен път-спец.
Нужди-Беловодски път”, квартал 10(десет), по плана на гр. С., увърден със
заповеди №452/62г, РД-09-50-637/27.11.97г,РД-50-311/27.11.00г, съгласно
служебна скица № 09-00-8/13.02.2009г, на р-н Витоша, при граници : север – ул.
с о.т. 45В(четиридесет и пет, буква „В“) и о.т. 46(четиридесет и шест); изток –
ПИ пл.690(шестстотин и деветдесет); юг – УПИ-I(едно); запад - УПИ-I(едно)
предмет на Акт за частна държавна
собственост № 06990/17.02.2009 г.
Утвърден от Областния управител на Област С., вписан в Служба по
вписванията, Агенция по вписванията - С.,
2009г ,том XIII, №10, вх.рег.№4974,
им.п.№5250, както и върху 2. РЕАЛНА
ЧАСТ ОТ УПИ I, с площ по графични данни от 5464 кв.м. при площ на цялото
УПИ I от 6008 кв.м., с местонахождение гр. С., район Витоша, м. „Панорамен
път-спец. Нужди-Беловодски път”, квартал 10(десет), по плана на гр. С., увърден
със заповеди №452/62г, РД-09-50-637/27.11.97г,РД-50-311/27.11.00г, съгласно
служебна скица № 09-00-8/13.02.2009г, на р-н Витоша, при граници : север - ул. с о.т. 45В(четиридесет и пет,
буква „В“) и УПИ II-2(две за две); изток - УПИ II-2(две за две), ПИ
пл.690(шестстотин и деветдесет) и ПИ пл.681(шестстотин и осемдесет и едно); юг
- улица. с о.т. 36(тридесет и шест), о.т. 37(тридесет и седем), о.т.
38(тридесет и осем); запад – улица с о.т. 43(четиридесет и три), о.т.
43а(четиридесет и три, буква“а“), о.т. 44(четиридесет и четири), о.т.
44Б(четиридесет и четири, буква“Б“); при граници на цялото УПИ I : север - ул.
с о.т. 45В(четиридесет и пет, буква „В“), о.т. 46(четиридесет и шест) и УПИ
II-2(две за две); изток – улица о.т. 38(тридесет и осем) и о.т. 46(четиридесет и шест)УПИ II-2(две за
две); юг - улица. с о.т. 36(тридесет и шест), о.т. 37(тридесет и седем), о.т.
38(тридесет и осем); запад – улица с о.т. 43(четиридесет и три), о.т.
43а(четиридесет и три, буква“а“), о.т. 44(четиридесет и четири), о.т.
44Б(четиридесет и четири, буква“Б“) и УПИ II-2,
предмет на Акт за частна държавна
собственост № 06990/17.02.2009 г.
Утвърден от Областния управител на Област С., вписан в Служба по
вписванията, Агенция по вписванията - С.,
2009г ,том XIII, №7, вх.рег.№4969,
им.п.№5244
спрямо - 1. Н.К.М.
ЕГН ********** с адрес за призоваване и връчване на съобщения : гр. С.
район „********* ********* ; 2. Д.Х.П.
, ЕГН **********, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения : гр. С. , район „Надежда“ жк. „*********; 3. И.П.С. , ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения :
гр. С. , район „В.“, ж.к. *********
ОСЪЖДА : 1. Н.К.М.
ЕГН ********** с адрес за призоваване и връчване на съобщения : гр. С.
район „********* ********* ; 2. Д.Х.П.
, ЕГН **********, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения : гр. С. , район „Надежда“ жк. „*********; 3. И.П.С. , ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения :
гр. С. , район „В.“, ж.к. *********, ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО ПРОЦЕСНИТЕ ИМОТИ, а
именно : УПИ II-2 с площ по графични данни от 968 кв.м., с местонахождение
гр. С., район Витоша, м. „Панорамен път-спец. Нужди-Беловодски път”, квартал
10(десет), по плана на гр. С., увърден със заповеди №452/62г,
РД-09-50-637/27.11.97г,РД-50-311/27.11.00г, съгласно служебна скица №
09-00-8/13.02.2009г, на р-н Витоша, при граници : север – ул. с о.т.
45В(четиридесет и пет, буква „В“) и о.т. 46(четиридесет и шест); изток – ПИ
пл.690(шестстотин и деветдесет); юг – УПИ-I(едно); запад - УПИ-I(едно) предмет
на Акт за частна държавна собственост
№ 06990/17.02.2009 г. Утвърден от
Областния управител на Област С., вписан в Служба по вписванията, Агенция по вписванията - С., 2009г ,том XIII, №10, вх.рег.№4974, им.п.№5250,
както и : РЕАЛНА ЧАСТ ОТ УПИ I, с
площ по графични данни от 5464 кв.м. при площ на цялото УПИ I от 6008 кв.м., с
местонахождение гр. С., район Витоша, м. „Панорамен път-спец. Нужди-Беловодски
път”, квартал 10(десет), по плана на гр. С., увърден със заповеди №452/62г,
РД-09-50-637/27.11.97г,РД-50-311/27.11.00г, съгласно служебна скица №
09-00-8/13.02.2009г, на р-н Витоша, при граници : север - ул. с о.т. 45В(четиридесет и пет,
буква „В“) и УПИ II-2(две за две); изток - УПИ II-2(две за две), ПИ
пл.690(шестстотин и деветдесет) и ПИ пл.681(шестстотин и осемдесет и едно); юг
- улица. с о.т. 36(тридесет и шест), о.т. 37(тридесет и седем), о.т.
38(тридесет и осем); запад – улица с о.т. 43(четиридесет и три), о.т.
43а(четиридесет и три, буква“а“), о.т. 44(четиридесет и четири), о.т.
44Б(четиридесет и четири, буква“Б“); при граници на цялото УПИ I : север - ул.
с о.т. 45В(четиридесет и пет, буква „В“), о.т. 46(четиридесет и шест) и УПИ
II-2(две за две); изток – улица о.т. 38(тридесет и осем) и о.т. 46(четиридесет и шест)УПИ II-2(две за
две); юг - улица. с о.т. 36(тридесет и шест), о.т. 37(тридесет и седем), о.т.
38(тридесет и осем); запад – улица с о.т. 43(четиридесет и три), о.т.
43а(четиридесет и три, буква“а“), о.т. 44(четиридесет и четири), о.т.
44Б(четиридесет и четири, буква“Б“) и УПИ II-2,
предмет на Акт за частна държавна
собственост № 06990/17.02.2009 г.
Утвърден от Областния управител на Област С., вписан в Служба по
вписванията, Агенция по вписванията - С.,
2009г ,том XIII, №7, вх.рег.№4969,
им.п.№5244. на: „Б.Г.И.”
ЕООД ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от управителя си В.Й.Й.
ОСЪЖДА : Солидарните длъжници 1.
Н.К.М. ЕГН ********** с адрес за
призоваване и връчване на съобщения : гр. С. район „********* ********* ; 2. Д.Х.П. , ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на съобщения :
гр. С. , район „Надежда“ жк. „*********; 3.
И.П.С. , ЕГН **********, с адрес
за призоваване и връчване на съобщения : гр. С. , район „В.“, ж.к. *********, да заплатят на ищеца „Б.Г.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** представлявано от управителя си В.Й.Й., сумата в
размер на 15102.70
лева съдебни разноски по делото
Незаверени преписи от
настоящето решение да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, по
реда на чл. 258 ГПК, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :