МОТИВИ към АНД №648/2016 г.:

Срещу К.Н.Б. *** е било започнато наказателно производство затова, че на 08.03.2016 г. в гр.Пазарджик пред В.Г.М., служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик съзнателно се ползвал от неистински официален документ - протокол №205/02.03.2016 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина на името на К.Н.Б., на който е придаден вид, че е издаден от „Специализирана химическа лаборатория“ при МБАЛ Пловдив, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 25.03.2016 година, че по отношение на К.Н.Б. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.

В съдебно заседание подсъдимият К.Б. не се признава за виновен. Дава обяснения за извършеното.

Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимите следва да се приложи чл.78а от НК.

Пазарджишкият районен съд,  като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 26.02.2016 г. подсъдимият К.Б. бил в заведение „Версус“ в гр.Пазарджик, където консумирал алкохол. Около 03.30 часа на 27.02.2016 г. той се качил в лек автомобил „БМВ“ с ДК №СА 2008 КА, който ползвал, и го привел в движение независимо от употребения алкохол. На кръстовище между ул.“Ген. Гурко“ и ул.“Св. И. *** подсъдимият Б. бил спрян за проверка от автоконтрольори при ОД на МВР Пазарджик. При извършената проверка подсъдимият Б. отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за установяване на алкохол в кръвта, но подписал талон за медицинско изследване, с който да даде кръвна проба за изследване. Заради отказа да бъде тестван с дрегер спрямо подсъдимия Б. бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С акта било отнето СУМПС №*********, издадено на името на подсъдимия Б..

След приключване на проверката подсъдимият Б. ***, където му била взета кръвна проба за изследване. Пробата била изпратена по надлежния ред в „Специализирана химическа лаборатория“ при МБАЛ Пловдив. На 02.03.2016 г. кръвната проба била изследвана от свидетелката Христинка А., анализатор в лабораторията. Резултатът от изследването бил 1,52 промила алкохол в кръвта на подсъдимия Б.. Свидетелката А. нанесла резултата в медицинския журнал под пореден №205/02.03.2016 г. Тя съставила писмен протокол №205/02.03.2016 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина съгласно Наредба №30. В протокола било посочено, че изхожда от „Специализирана химическа лаборатория“ при МБАЛ Пловдив и че касае изследването на подсъдимия К.Б.. В документа свидетелката А. отразила установената концентрация, а именно 1,52 промила. След като попълнила всички реквизити, свидетелката А. подписала протокола и го подпечатала с печата на СХЛ-МБАЛ Пловдив.

На 08.03.2016 г. подсъдимият Б. трябвало да получи протокола. Той помолил свой приятел, свидетеля П.Г., да го откара до гр.Пловдив. Свидетелят Г. се съгласил. Двамата отишли в гр.Пловдив около обяд. Свидетелят Г. останал в колата, а подсъдимият Б. отишъл в СХЛ, за да получи протокола за изследване. В лабораторията се намирали свидетелката  А. и нейният колега, свидетелят П.В.. Те проверили самоличността на подсъдимия Б. посредством личната му карта. След това му обяснили, че трябва да плати такса в размер на 25.00 лева на касата. Подсъдимият Б. платил на касата в 11.56 часа и се върнал в лабораторията. Свидетелят В. уведомил подсъдимия Б., че резултатът от изследването е 1,52 промила. След това той поставил протокола с №205/02.03.2016 г. за химическа експертиза в самозалепващ се плик с надпис „КАТ Пазарджик“, подпечатил плика и го дал на подсъдимия Б.. Свидетелят В. му обяснил, че не трябва да отваря плика и трябва да го отнесе в „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. В случаите, когато концентрацията на алкохол в кръвта на водачите била над 1,2 промила, лицата задължително се подписвали в медицинския журнал. Затова подсъдимият Б. се подписал в журнала срещу резултата, вписан от свидетелката А. и си тръгнал.

След напускането на лабораторията по неустановен в хода на разследването начин, подсъдимият Б. се снабдил с неистински протокол за химическо изследване. Протоколът съдържал всички реквизити съгласно Наредба №30, бил издаден за изследване на името на подсъдимия Б., номерът му бил също 205/02.03.2016 г. и бил подпечатан. По този начин на протокола бил придаден вид, че изхожда от СХЛ при МБАЛ Пловдив. В неистинския протокол обаче било отразено, че резултатът от изследването на кръвната проба на подсъдимия Б. е 0,46 промила. Самозалепващия се плик бил отворен и истинския протокол №205/02.03.2016 г. бил подменен с неистинския.

Около 15.30 часа на 08.03.2016 г. подсъдимия Б. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. В деловодството на сектора работела свидетелката В.М.. Подсъдимият Б. представил на свидетелката М. плика, в който се намирал неистинският протокол ведно с други документи. При посочената в представения протокол концентрация на алкохол в кръвта от 0,46 промила, извършеното не само не съставлява престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, но не е и административно нарушение по ЗДвП. Затова СУМПС трябвало да се върне на подсъдимия. Свидетелката М. занесла неистинския протокол №205/02.03.2016 г. на свидетелката Ц.П., началник на „АНД“ при „ПП“ на ОД на МВР Пазарджик. Свидетелката П. следвало да вземе отношение по връщането на СУМПС на подсъдимия Б. с оглед представения неистински протокол с посочена концентрация 0,46 промила.

Свидетелката П. прегледала протокола и се усъмнила в истинността му, тъй като бил попълнен съмнително. Тя се обадила в СХЛ при МБАЛ Пловдив и разговаряла със свидетелката А. относно пробата на подсъдимия Б.. Свидетелката А. обяснила, че резултатът от пробата е 1,52 промила и този резултат е отразен в медицинския журнал на лабораторията и в съставения протокол №205/02.03.2016 г.

Подсъдимият Б. предал неистинския протокол на полицейските служители с протокол за доброволно предаване. Извършено било претърсване в колата, ползвана от подсъдимия Б., но изготвеният от свидетелката А. протокол не бил открит.

От изготвената по делото техническа експертиза се установява, че отпечатъкът от кръгъл печат, положен върху представения от подсъдимия Б. протокол  с №205/02.03.2016 г.  не е идентичен с отпечатъка от печата на СХЛ като този отпечатък не е положен с печата на лабораторията. Според вещото лице отпечатъците от тампонни печати върху плика с надпис „КАТ Пазарджик“ са положени с печата на СХЛ-МБАЛ Пловдив.

От заключението на изготвената по делото почеркова експертиза е видно, че подписът в графа „Извършил изследването“ и ръкописният текст в представения от подсъдимия Б. протокол №205/02.03.2016 г., не са положени от подсъдимия Б., свидетелят В. и свидетелката А..

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В.М., Ц.П., Христинка А., П.В., П.Г., заключенията на техническата и почеркова експертизи, както и писмените доказателства, приложени към делото.

Безспорно е, че представената по делото протокол  №205/02.03.2016 г., представен от подсъдимия в ПП при ОД на МВР Пазарджик, на свидетелката М. е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като се съставя от длъжностно лице в кръга на службата му и по установен ред и форма.

Но същият е неистински, тъй като не е издадени от лицето посочен, като негов автор, в случая свидетелката А..  

Това обстоятелство категорично се установи от заключението на почерковата експертиза, подкрепена от показанията на свидетелите А. и В..

Освен това от заключението на техническата експертиза се установява, че отпечатъкът от кръгъл печат, положен върху представения от подсъдимия Б. протокол  с №205/02.03.2016 г.  не е идентичен с отпечатъка от печата на СХЛ като този отпечатък не е положен с печата на лабораторията.

Няма спор, че въпросният протокол е представен от подсъдимия Б. по предназначение пред свидетелката В.М., служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик. С представянето на документа, подсъдимият се е ползвал от него.

Единственият спор е свързан със знанието на подсъдимия, че ползва неистински документ.

На първо място следва да се анализират доказателствата относно знанието на подсъдимия за резултатите от изследването на кръвната проба дадена от подсъдимия, отразени в истинския протокол.

Това обстоятелство, а именно че подсъдимият е бил наясно за концентрацията на алкохол в кръвта му, установени при същинското изследване и отразени в предоставения му от химическата лаборатория при МБАЛ Пловдив протокол несъмнено се установява от показанията на свидетелите П.В. и Христинка А..

Установи се безспорно от показанията на свидетелката А., че именно тя е извършила изследването за наличие на концентрацията на алкохол в кръвта, взета от подсъдимия и е подписала оригиналния протокол за химическа експертиза. При изследването е установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,52 на хиляда, което е било отразено от свидетелката и в изготвения от лабораторията истински протокол.

Тази установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, категорично се потвърждава от представеното по делото извлечение от журнала за извършени химически изследвания, в който приетата и анализирана кръвна проба на подсъдимия е отбелязана под №205/02.03.2016 г., както и от показанията на свидетелката П..

Последната виждайки представения й протокол, с оглед начина на съставянето му, се е усъмнила в неговата истинност и се обадила в химическата лаборатория, от където от свидетелката А. й е бил съобщен истинският резултат от кръвното изследване, а именно 1,52 ‰.

Както става ясно от показанията на свидетелката Христова при резултата от изследването над 1,2 промила, при предаване на протокола на изследвания, същият задължително се подписва за получаването на протокола в журнала, срещу отразения резултат.

Така безспорно е сторено и на стоящия случай, което е видно от извлечението от журнала, в който срещу резултата от химическото изследване, подсъдимият, е положил подписа си.

Подсъдимият потвърждава това обстоятелство в своите обяснения, но отрича да му е станал известен резултата от химическото изследване.

Обясненията в тази част съдът не кредитира, тъй като част от доказателствения материал категорично са дискредитирани от показанията на свидетеля В.. Свидетелят В. дава ясни, точни и подробни показания, на които съдът дава вяра, че изрично е казал на подсъдимия, че резултатът от кръвното изследване е 1,52 промила /т.е. по висок от 1,2 промила/, подавайки му протокола в запечатан плик, за който е предупредил да не бъде отварян. Дори при поставения повторно въпрос в тази насока, след изслушване на обясненията на подсъдимия, свидетелят ясно си спомни и реакцията на подсъдимия при съобщаване на резултата от изследването, който е бил „то все на мен“.

Последното несъмнено дава основание на съда да приеме, че подсъдимият е бил запознат с резултата от изследването на кръвта, приемайки го и осъзнавайки последствията от него, свързани с налагане на наказание и отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Още повече, че е напълно логично и обективно, подсъдимият да е могъл и е видял резултата /1,52 на хиляда/, при полагане на подписа си в журнала, както заяви в показанията си свидетеля В., тъй като графата, в която подсъдимият е положил подписа си е в непосредствена близост до графата, в която е отразен резултата от изследването.

В този връзка неубедително и противоречащо на житейската логика звучат обясненията на подсъдимия, че не видял резултата в журнала, като се вземе предвид и неговата заинтересованост от този резултат, свързан с угрозата за наказателно преследване за шофиране след употреба на алкохол.

Следователно приемайки, запечатания плик с изготвения от компетентния орган, т.е. истински протокол за химическа експертиза, подсъдимият е знаел, точния резултат от изследването на дадената от него кръвна проба, който надвишава 1,2 промила и безспорно е имал интерес, този резултата да не стане известен на контролните органи, което се случило, с представянето от страна на подсъдимия на инкриминирания неистински протокол, в който резултатът от изследването на кръвта сочи 0,46 промила на хиляда.

Възраженията на защитата, че подсъдимият не би могъл да се снабди формалната бланка за такъв вид протоколи за химическа експертиза са ирелеватни за съставомерността на деянието, тъй като обвинението на подсъдимия е за ползване на неистински документ, а не за неговото съставяне.

Що се отнася до ползването на документа, фактическите обстоятелства се установяват от показанията на свидетелката В.М..

Същата дава показания, че при представянето на плика от страна на подсъдимия, който бил запечатан с поставени от химическата лаборатория печати, тя го е отворила в присъствието на подсъдимия и му показала резултата отразен в този протокол, който бил „отрицателен“, т.е. под 0,5 промила, поради което насочила подсъдимия към гише №5, където да му върнат СУМПС, тъй като в този случай не би могло да се наложи дори административна санкция.

Освен това в показанията си свидетелката М. заяви, че преди отварянето на плика с протокола, в отговор на нейното запитване подсъдимият е удостоверил гласно, че запознат с резултата отразен в него.

Това е още едно доказателство, че подсъдимият е бил наясно с подмяната на протокола и че представя неистински такъв, възползвайки се от него да удостовери алкохол в кръвта му, в количество под установеното от закона, като наказуемо по съдебен или административен ред и не съответстващо на реално измереното при изследването, като само намесата на свидетелката П. е предотвратила осъществяването на тази цел.

Съдът, при тази преценка и анализ на доказателствата по делото, прие, че подсъдимия К.Н.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК, като 08.03.2016 г. в гр.Пазарджик пред В.Г.М., служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик съзнателно се ползвал от неистински официален документ - протокол №205/02.03.2016 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина на името на К.Н.Б., на който е придаден вид, че е издаден от „Специализирана химическа лаборатория“ при МБАЛ Пловдив, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К.Б. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, както мотивите за извършване, поради материални затруднения.

Разпоредбата на чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият К.Б. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същите на административно наказание.

В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи К.Н.Б. от наказателна отговорност за престъплението по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 800 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на Районен съд Пазарджик.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, както и обществената опасност на деянието, свързано с целта за отбягване на наказателна отговорност.

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия К.Б. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 249,28 лева, от които 221,28 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, 28,00 лв., както и 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителен лист, последните две платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: