№ 15760
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110107311 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 74134/06.03.2023г., подадена от Топлофикация София
ЕАД, по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението в частта за
разноските като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на
ответниците.
Ответниците не са взели становище по молбата
Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и допустима
разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С решението по делото съдът е изложил мотиви по отношение на разноските на
всеки ответник в производството.
За процесуална икономия съдът намира, че следва да препрати към мотивите на
решението в тази част.
За пълнота следва да добави, че в случая ответниците са представили договори за
осъществена прана помощ, от които е видно, че същите са заплатили адвокастко
възнаграждение.
В случая съдът намира, че е оправдано сторените разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат възстановени до размера на минималните определени размери
съгласно наредбата.
Следва да се прави разлика от настоящия случай и осъществената безплатна
адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал.1 от ЗАдв където е възможно да са налице
предпоставки за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение под минимума,
когато същият е несправедлив и необоснован, какъвто не е настоящия случай.
Във връзка с изложените съображения на ищеца и позоваването на решение на СЕС
по дело С – 438/22 от25.01.2024г. намира следното:
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е дадено тълкуване в смисъл: 1)
че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
1
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3)
чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В конкретния случай съдът намира, че на база на цената на иска, въпреки ниската
правна и фактическа сложност НМРАВ преследва легитимни цели като се претендира
адвокатско възнаграждение в минималния определен размер. В случая не се цели
злоупотреба отстрана на ответника.
Ето защо съдът намира че молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ вх. № 74134/06.03.2023г., подадена от Топлофикация София
ЕАД, по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението от 26.02.2024г. в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2