Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр.Харманли, 11.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обстоятелства по жалбата

 

Жалбоподателят  О.П.А. с ЕГН********** с адрес *** е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 19-0271-001329 от 10.09.2019г.  ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково като незаконосъобразно, неправилно и несправедливо.

 

Излага следните съображения:

 

В подадената бланкетна жалба, без да се излагат доводи, се твърди, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Атакуваното НП не съдържало предвидените в закона реквизити,като самото административно нарушение не било конкретизирано в достатъчна степен, тъй като в него се съдържали няколко алтернативи, с което било нарушено правото му на защита и възможността да разбере в какво точно нарушение е  обвинен.Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.  

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не  се явява, същият се представлява от защитника си адв. М.К. от АК – Разград , който оспорва атакуваното наказателно постановление.

Ответният наказващ орган РУ – Харманли при ОД МВР-Хасково, редовно призован не изпраща представител, не се представлява.

 

Факти от съдебното дирене

 

С наказателно постановление № 19-0271-001329 от 10.09.2019г.  ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково, на жалбоподателя О.П.А. с ЕГН********** с адрес *** е наложено наказание за това, че на 04.09.2019 г. в 21:15 часа в гр.Харманли на ул*** като водач лишен от СУМПС на кръстовището образувано с ул. *** в посока ул. „***управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра” с рег.  №****.След извършена проверка водачът отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средства Алкотест Дрегер 7510 с фабричен   №ARBA0070.Издаден му бил талон за изследване №0068005 като водачът е вписал в него собственоръчно, че не желае медицинско и химическо изследване. Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, поради което е санкциониран както следва: на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № I3-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки  по  чл. 174, ал.3 предл. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е съставено въз основа на акт за установяване на административно нарушение  с бланков №  300981 от 04.09.2019г., в който са визирани същите обстоятелства.

На 04.09.2019 г. около 21,15 ч. в гр.Харманли по ул. *** на кръстовището с *** в посока  ул. „ *** от свид. П.И.К.  и свид. К.И.П., първият на длъжност мл.автоконтрольор в РУ Харманли,, а втория полицейски служител в РУ – Харманли спрели  за проверка лек автомобил „Опел Астра” с № ***, като след поискване на документите от водача, той не представил СУМПС, а представил лична карта. След  справка в базата данни на МВР се установило, че водачът управлявал МПС, след като му е отнето СУМПС. Свид П.К. поканил водача да му извърши проба за алкохол с техническо средство 7510 с фабричен   №ARBA0070, като водачът отказал да му извършат пробата за алкохол. На отказа на жалбоподателя да му се извърши проба за алкохол с техническо средство 7510 с фабричен   №ARBA0070  бил и свид. К.И.П..  След това свидетелят П.И.К. му издал талон за медицинско изследване № 0068005, с който водачът е уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП – Харманли до 21,25 часа на 04.09.2019г. Нарушителят собственоръчно вписал в талона за изследване, че отказва и че не желае да даде кръв за химическа експертиза. За допуснатото административно нарушение свид. П.И.К.  съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на нарушителя и свид. К.И.П., който присъствали и при установяване на нарушението. Жалбоподателят подписал АУАН, в съответната графа е вписал,че  няма възражения по АУАН, на същият му е връчен срещу подпис препис от АУАН. В законоустановения 3 дневен срок не са постъпили възражения.

 

Правни съображения

 

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като атакуваното НП е връчено на нарушителя на 17.09.2019г., който срок изтича на 24.09.2019г.,като жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН /пощенско клеймо/, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

По приложението на процесуалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В АУАН са надлежно отразени всички подлежащи на установяване обстоятелства, чието доказване има отношение към крайния изход на производството, вкл. видът и серийния номер на дрегера, дата и час на проверката. Предвид всичко гореизложено, възражението за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено без уважение.

 

По приложението на материалния закон

 

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че О.П.А. с ЕГН********** с адрес *** на 04.09.2019 г. в 21:15 часа в гр.Харманли на ул. *** като водач лишен от СУМПС на кръстовището образувано с ул*** в посока ул. „ **  управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра” с рег.  №***.След извършена проверка водачът е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средства Алкотест Дрегер 7510 с фабричен   №ARBA0070. Издаден му е талон за изследване №0068005, с който водачът е уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП – Харманли до 21,25 часа на 04.09.2019г. Водачът е вписал в него, че не желае да даде кръв за химическа експертиза. Издаден му е талон за медицинско изследване №0068005, като същият е вписал в него, че не желае медицинско изследване.  Водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП. Водачът  е отказал да даде кръв за химическо изследване, като не е регистрирано вземане на кръв за изследване, установяващо се от писмо с изх. № 672/14.11.2019г. от ЦСМП – Хасково и приложеният към него заверен препис от журнала от 04.09.2019г.

Съгласно нормата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Видно от редакцията на цитираната разпоредба, субект на нарушението е водач, вкл. на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина- чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или упойващи вещества с техническо средство / предл. І- во/ или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско следване чрез даване на кръвна проба / предл. ІІ- ро/.  В разглеждания случай, от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, въззивният жалбоподател е управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег.  №***, негова  собственост, т. е. притежава качеството водач по см. на § 6 т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

На жалбоподателя  е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети 12 контролни точки по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В случая цитираната разпоредба е посочена като квалификация на нарушението и при съставяне на АУАН, визирано е, че при осъществяване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство алкотест "Дрегер" от свид. П.И.К.  и свид. К.И.П., водачът на моторното превозно средство е отказал да  му бъде извършена поверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол с  Алкотест "Дрегер" 7510 с фабричен   №ARBA0070  за управление след употреба на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване № №0068005, като водачът  собственоръчно е вписал в него, че не желае да даде кръв за химическо изследван. От писмо с изх.  № 672/14.11.2019г. от ЦСМП – Хасково и приложеният към него заверен препис от журнала от 04.09.2019г., се установява, че жалбоподателя не фигурира в протоколите и журналите на ЦСМП ,филиали в гр.Харманли, гр. Любимец, гр. Свиленград. За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо субектът на нарушението да притежава качеството водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина и същият да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества. В конкретния случай се установява от свидетелските показания, че жалбоподателят на посоченото в акта място е управлявал МПС. Освен това,  както бе посочено по- горе в мотивите изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде осъществено по два алтернативни начина- чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или упойващи вещества с техническо средство или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване чрез даване на кръвна проба. Безспорно е в случая, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение. Следователно налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нещо, което е съобразено от наказващия орган, който с оглед цялостната картина, очертана в случая от събраните доказателства правилно е преценил, че е налице нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Този извод на съда се подкрепя и от всички събрани по делото доказателства, че жалбоподателят е бил поканен от св. К. да бъде тестван  за употреба на алкохол с техническо средство, но  е отказал, като на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване на 04.09.2019г. , връчен му на 04.09.2019г. в 21.25 часа,в който същият е вписал, че не желае медицинско и химическо изследване.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН възлага доказателствената тежест за опровергаване на изложените в него факти на оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, като от страна на жалбоподателя не е оборена тази доказателствена сила с допустимите процесуални способи. В случая, анализът на събраните доказателства навежда на единствения извод за осъществено от жалбоподателя нарушение на ЗДвП. В настоящият казус актосъставителят П.И.К. е посочил в АУАН, че  О.П.А. с ЕГН********** с адрес *** е отказал да му бъде направена проба с техническо средство, който факт не се оспорва от нарушителя, като същият се установява и от разпита на свид. К.И.П., който заявява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол с  Алкотест "Дрегер" 7510 с фабричен №ARBA0070 . Съдът както се посочи по- горе кредитира с вяра показанията на последните, тъй като същите са непосредствени, безпротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателствени източници по делото.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административно-наказващия орган.  От събраните по делото доказателства и техния  анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.

От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. П.И.К. и свид. К.И.П..

Настоящата инстанция възприема за доказано осъщественото от О.П.А. с ЕГН********** с адрес *** нарушение  на 04.09.2019 г. в 21:15 часа в гр.Харманли на ул. *** като водач лишен от СУМПС на кръстовището образувано с ул. **** в посока ул. ****управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра” с рег.  №*** при  извършена проверка водачът отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средства Алкотест Дрегер 7510 с фабричен   №ARBA0070.Издаден му бил талон за изследване №0068005 като водачът е вписал в него собственоръчно, че не медицинско и химическо изследване. Същият е правилно санкциониран  на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба № I3-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки  по  чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП.

Неоснователно се явява възражението на адв. М.К. от АК – Разград, че е нарушено правото на защита на нарушителя да научи обвинението, за което му е повдигнато обвинение,тъй като в наказателното постановление се съдържали двете алтернативи на нарушението. Според настоящия състав, в АУАН и НП извършеното нарушение е достатъчно точно описано, като изрично е посочено, че водача О.П.А. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ за установяване употребата на алкохол. Посочено е също, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0068005. С оглед горното, настоящата инстанция намира, че в АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Безспорно от текстовото описание на това деяние е ясно, че то се изразява именно в отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

Доколкото от всички събрани  относими по делото доказателства, от значение за решаването му по същество и при наличието на доказателства за извършеното административно нарушение, настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление е постановено в необходимата форма и реквизити, нарушението и правната му квалификация са правилно установени. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване, административно наказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението, като е управлявал описания в акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Следва да се посочи, че текстът на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача по този текст. В случая е наложено наказание, съответстващо на регламентираното в закона за съответното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че същото е правилно определено, а  аргументите на защитата, че жалбоподателят не е бил наясно за какво точно нарушение му наложена санкцията се явяват неоснователни.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.93, т.9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДвП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28 ЗАНН (а това се отнася и за чл.9, ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

 

 

По размера на наказанието

 

Настоящата инстанция намира, че така наложеното административно наказание е правилно и законосъобразно, доколкото в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП са фиксирани наказанията по вид и размер, а в разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН е регламентирана забраната за налагане на наказание под  предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, настоящият състав не прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за определяне на наказанието.

Отнемането на контролни точки не е наказание, поради което обсъждането на този проблем е извън прерогативите на съда.

 

По разноските

 

С §9 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г. и бр. 7 от 2018 г., обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. в Закона за административните нарушения и наказания в чл.63 се създават ал.3, ал.4 и ал.5. Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл.63 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият текст на чл.63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване 29.11.2019г. към момента на постановяване на настоящото решение вече е в сила, но тъй като нито е направено искане, нито се представиха писмени доказателства за направени такива, то не  се следват разноски и съдът не се произнася по  тях.

По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е    Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0271-001329 от 10.09.2019г.  ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково, с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП на О.П.А. с ЕГН********** с адрес *** е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС» за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки по чл. 174, ал.3  ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                              

 

Съдия: