Р Е Ш Е Н И Е
№
24 гр. Пазарджик 29.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър бозаджиев
и секретаря Величка Новакова
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №798 по описа за 2018 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС В.№ 272 от 19.10.2018 година
, постановено по гр.д.№ 584 по описа за 2016 година е отхвърлен иска на Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-**********
***, срещу Община С., по чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителе иск за
собственост, за признаване на установено по отношение на Община С., че ответниците
не са собственици на част от дворно място, намиращо се източно от собствения на
ищците имот с пл.№82 по плана на гр.С., квартал К., с площ от 263 м2, при
граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”,
отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения им имот №82, без реална
граница между процесния имот и останалата част от дворното им застроено и
незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти
№78-ми и №123-ти, собственост на Н.А., съгласно „кафявия цвят” в геодезическото
заснемане ,заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, .
Прието е за установено по иска на Община
С. по отношение на Р.М.А., ЕГН **********;
Ф.И.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***, че Р.М.А., Ф.А.А. и И.Р.А.
не са собственици на следният недвижим имот - публична общинска собственост, а
именно: част от улица - публична общинска собственост по плана на град С., с
площ от 263 кв.м., разположена между ос.т. 25-108-109-27а, в кв. К. по плана на
С., с граници на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад ПИ 82, и
улица с о.т. 27-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на община С., който
недвижим имот представлява северната част от гореописаната улица.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е
обжалвано изцяло от Р.А.,Ф.А. и И.А..
Считат ,че
решението ,в частта с която съдът се е произнесъл по предявения насрещен
отрицателен установителен иск е недопустимо ,тъй като този иск е недопустим.По своя
предмет и правно основание този иск бил напълно
идентичен с предявения първоначален отрицателен установителен иск за собственост.
Производството
по този иск следвало да бъде прекратено.
Районният
съд не взел предвид доводите ,основаващи се на приетото в Тълкувателно
решение №8/2012г. на ОСГК на ВКС/очевидно
се има предвид Тълк.решение № 8/2013
година , постановено по тълк.д.№ 8/2012 година/, от което следвало ,че
предявения отрицателен установителен иск е недопустим.
Позовават се и на разпоредбата на чл.126,
ал.1 от ГПК,като считат,че на това основание ,производството по предявения
отрицателен установителен иск от Общината следвало да бъде прекратено. Касаело се за съществено
процесуално нарушение .
Решението
на Районния съд в тази му част противоречало и на собствената практика на
Велинградския районен съд по идентично негово гр.дело №1436/2017г. , по което дело с Определение № 606 от 29.06.2018г. на районния съд била върната насрещна искова молба.
Молят в
тази част решението да бъде обезсилено като недопустимо.
Считат,че
няма предявен втори установителен иск за приемане на установено по отношение на
жалбоподателите, че спорният имот бил „публична общинска собственост като част от улица".
Следователно,
Районният съд се произнесъл по непредявен
иск, което
било трето самостоятелно основание за обезсилване на тази част от решението.
Излагат
доводи по същество по отношение на частта от решението , с която е отхвърлен
отрицателния им установителен иск.
Излагат
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Молят да бъде
отменено и уважен предявения от тях иск , като им се присъдят сторените
разноски.
Считат,че Районният съд не е съобразил съдебната
практика ,на която са се позовали - TP №8/2014г. от 26.02.2016г. на ОСГК на ВКС, в което били разграничени правните
последици на плановете при действието на ЗТСУ /отм/ и при действието на ЗУТ.
Имотите,
които са притежание на Общините и попадат в уличната регулация, са със статут
на публична общинска собственост.ЗУТ бил специален закон по отношение на ЗОС и
в чл.16, ал.1 от ЗУТ било регламентирано как частните имоти, отредени за улици,
стават общинска собственост.
По делото било
безспорно, че кв."К." няма
одобрен кадастрален план, като изготвеният през 1980 г. проект на кадастрален
план, заради закононарушенията в него, не е одобрен и до сега .
Само
заради допуснатото съществено закононарушение по чл.16, ал.2 от ЗУТ, Заповедта
за одобрение на уличната регулация на този квартал от 2014г., била нищожна, тъй като ПУП-ът за улична регулация не се базира на
действащ кадастрален план или карта, одобрен по реда на ЗКИР.
Но дори и
да нямало закононарушение по чл.16, ал.2 от ЗУТ и уличната регулация да е
действаща, то за да стане частта от техния
имот, която е включена в терен за улица, публична общинска собственост, следвало
да прехвърлят тази част от имота си на Общината.
Освен това
законодателят забранявал да се предвиди
за улица цял един частен имот, като въвел ограничение за първа регулация до 25%
от площта на имота.
Част от 500
м2. от имота им вече била попаднала в реализиране на две улици. Ако и за третата нереализирана от запад улица се
отнемат и процесиите 263 м2 дворно място, то на практика за всички улици,
ограждащи имота от него се отнемало почти
50% от площта.
За
придобиване на собствеността Общината следвало да заплати съответната част
от дворното място по пазарни цени.
Едва
тогава, по силата на правната сделка, спорната част би могла да
стане публична общинска собственост и Общината би имала основание да приложи
уличната регулация.
Решението се
основавало на проект на кадастрална карта, който не е одобрен по реда на ЗКИР и
не поражда правни последици. Въобще този проект от 1980г. за кадастрален план,
в частта му за този имот, не следвало да бъде приет като доказателство по
делото и не следвало да се цени .
Освен това
съгласно TP
№8/2014г. на ОСГК на ВКС, кадастралните планове по ЗТСУ имали само декларативен
характер, не пораждат вещно-правни последици, като в исковото производство по
предявен иск за собственост, съдът бил длъжен служебно да констатира дали е
налице грешка в кадастралния план или карта.
Решението
било необосновано.Жалбоподателите установявали права на собственост по
правоприемство от техния дядо, който видно от извлечението от данъчната му
партида, притежавал няколко съседни градини в махала К. с обща площ от 12 ара,
или 1200 м2. Тези бивши градини, както установили и свидетелите, били обединени
в сегашният имот № 82, като общата му площ, като застроено и незастроено дворно
място, включва и спорната част от 263 м2.
Съдът
неправилно възприел показанията свидетеля А.С..Значителна част от имота - около 0.5 дка, попадала в терена на
реализираните две други улици, които обслужват имота .
Процесната
трета „улица" не обслужвала никой имот, не била реализирана и само отнемала
ненужно 263 м2 от площта на собствения им имот.
Намират за
необоснован извода на съда, основаващ се
на нот.акт №77/1992г. за площ от 1030 м2, както и на нот.акт №6/2010 за площ от
979 м2, в които документи за собственост е посочено, че имот пл.№82 в кв. 10 по
плана на кв.К., граничи от две страни с улици.
Тези две
улици отдавна били реализирани и те обслужвали имота им.
Необосновано
съдът счел ,че било „напълно
необяснимо как точно са определени границите на спорната част с квадратура от
263 м2 по представеното от нас геодезическо заснемане".
Границите
на спорната част били определени на място по старите дървени огради, които били
премахнати от Общината, като „незаконно построени", едва през пролетта на
2016г., след като техническата служба отказала попълването на верните имотни
граници.
Пътя между
двата съседни имота, съществувал само на „книга" единствено в неодобрения
проект на кадастрален план от 1980г.,който било недопустимо да се ползва като
доказателство. Никога не била
съществувала материализирана имотна граница от тази страна на имота, заграждаща
го от несъществуващия „път". В този смисъл били и показанията свидетелите, както и констатациите
на вещото лице.
Съдът не
следвало да кредитира показанията на С. А.
и на Н.А., тъй като те били заинтересвани ,продиктувани от други отношения .
Различните
площи ,посочени в двата нотариални акта се дължали на разликата в скиците
издавани от Общината.
Вярната
площ на имота била тази по геодезическото заснемане.
Молят
решението в тази част да бъде отменено и предявения иск – уважен.
В срок е
постъпил писмен отговор от Община С. .
Намират
жалбата за неоснователна и считат,че съдебното решение следва да бъде
потвърдено.
Първоинстанционният
съд взел предвид всички събрани по делото доказателства и изложил подробни
съображения кои кредитира и кои не. По отношение допустимостта на иска било
съобразено определение от
25.09.2017г., на ОС- Пазарджик постановено по въз.гр.д.№564/2017г., поради което били
несъстоятелни твърденията на жалбоподателите за недопустимост на предявения от
нас насрещен иск.
Обжалваното
решение било правилно, като постановено при законосъобразни правни изводи
относно установените факти, съответни на доказателствата по делото.
По делото
нямало спор, че с Решение № 285/09.05.2014 г. на Министерски съвет на Република
България, на основание чл. 9, ал. 3 и чл. 28, ал.1, т. 7 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България и Указ на
Президента на Република България, № 177/22.07.2014 г., на основание чл. 98, т.
5 от Конституцията на Република България, считано от 01.01.2015 г.. Община
С. включваща на територията си населените
места гр. С., с. Медени поляни и с. Побит камък е обособена като самостоятелна
административно-териториална единица, като населените места, включени в новата
община се отделят от община Велинград. По този начин се създала
административно-териториална единица, но възниква и ново юридическо лице по
смисъла на чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, според което общината е юридическо лице и има право на
собственост и самостоятелен общински бюджет.
С
обособяването на Община С. като самостоятелно юридическо лице и самостоятелна
административно-териториална единица, отделяйки се от Община Велинград, Община С.
от 01.01.2015 г. ех lege, придобила и собствеността
върху всички недвижими имоти и вещи находящи се на територията на новата
община, които преди това са били собственост на Община Велинград.По този начин
Община С. е придобила и собствеността върху процесната улица.
Описаната
в исковата молба земна площ от 263 кв.м. представлявала част от улица -
публична общинска собственост, която описана част от улица в исковата молба се
намирала между имоти с пл. № 82 от едната страна и имоти с пл. № 78 и 123 от
другата страна, по кадастралния план на гр. С.. Тази улица, както и цялата
улична мрежа на територията на гр. С., представлявали имоти публична общинска
собственост. Тези обстоятелства се установили категорично от неоспореното и
прието заключение на вещото лице Б., както и разясненията дадени от същото в
съдебно заседание проведено на 20.09.2018г.
Анализира се заключението на експерта,като се акцентира на
обясненията в съдебно заседание че в представената от нея комбинирана скица е
отразила нагледно и оспореното геодезическо заснемане, в тази връзка в северния
и южния край, двете черти които ограничават жълтата част са тези по
геодезическото заснемане, но тях ги няма в никой кадастър. Квадратурата на имот
№82 е 979 кв. метра, а по нотариалния акт е за малко повече, но границите са
същите. Тази разлика според вещото лице, някъде от около 50 кв.м., може да
дойде при пресмятане и графически от кадастъра и е в допустимите граници на
изчисление. Освен това е изяснено, че за процесната част от уличната регулация
няма жалба и същата е влязла в законна сила. Представените оспорвания касаят
една от ново проектираните улици която минава северно на имотите, за която има
постъпили жалби, а за процесната няма.
Всички
тези обстоятелства кореспондирали и с депозираните свидетелски показания на
свидетелите: А.; А.а, С. А. и К., както и с приетите по делото писмени доказателства.
Намират,че
е установено по делото,че процесната
улица е имот-публична общинска собственост, по силата на приета и
приложена регулация - ПУП-ПР през 2014 г. Статутът на процесната улица като
публична общинска собственост следвал от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона
за пътищата според което, общинските пътища са публична общинска
собственост.Следователно с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗП, във връзка
с чл. 2, ал. 1 от ЗОС, тази улица е публична общинска собственост, тъй като тя
е определена като такава по силата на закона /чл. 2, ал.1, т. 1 ЗОС/.
Съгласно
одобреният с т. 1. на Решение №
28/30.01.2014 г. на Общински съвет-Велинград, ПУП-ПР /нова улична регулация/ в
кв. „К.", гр. С., Община Велинград, била одобрена и приложена регулация
по смисъла на чл. 16 ЗУТ, тъй като преди това в тази част на града не е
прилагана регулация по смисъла на ЗУТ. Решението на общинския съвет е
обнародвано в Държавен вестник, и в частта му засягаща предмета на спора по
настоящото дело, е влязъл в сила, съгласно Констативен акт от 21.03.2014 г. на
служители от община Велинград. Съгласно приложимата редакция на Закона за
устройство на територията към 21.03.2014 г., /ДВ бр. 27 от 15.03.2013 г., и ДВ
бр. 28 от 19.03.2013 г./, § 22, т. 1 от заключителните разпоредби
на ЗУТ, подробният устройствен план се счита за приложен: по отношение на
регулацията: а) с влизането в сила на
административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б)
със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост,
когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по
отчуждителните производства. Следователно с влизането в сила на 21.03.2014 г.
на решението на Общински съвет-В.е приложен и приетият с процесното решение
ПУП-ПР. Така приетият ПУП представлява ПУП по смисъла на чл. 16 ЗУТ, тъй като
преди неговото приемане и прилагане, за кв. „К." не е приеман, одобряван и
прилаган цялостен ПУП за този квартал, поради което е налице прилагане на първа
регулация в това отношение.
Съгласно
чл. 14, ал.1 ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици, както и
квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване. В
ал.2 на чл. 14 ЗУТ е предвидено, че поземлените имоти се урегулират с улични
регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на
имота) и с вътрешни регулационни линии, които определят границите със съседните
имоти (странични и към дъното на имота), при условията на чл. 16 или 17. В
настоящия случай било безспорно, че и процесната улица, и имотът на ищците били
регулирани през 2014 г. с влизането в сила на решението на ОбС-Велинград. Не било
необходимо провеждането на отчуждителни производства, съответно не било
необходимо и изплащане на обезщетения, тъй като видно от представените
документи по делото, имотът на ищците бил с по-малка площ от твърдяната в
исковата молба, а границата му винаги е била улица, каквато е обозначена в
многобройни документи. Също така от представените документи - решението на ОбС-В.и
др. се установява, че от ПИ 82 откъм граничната улица с ПИ 78 и ПИ 123 не се
налага отнемане на площ за да се провежда и отчуждително производство,
респективно не се дължи и обезщетение на собствениците. Освен това е безспорно,
че имотните и регулационните граници на ПИ 82 съвпадат съгласно ПУП-ПР от 2014
г. Затова, въпреки че приетият ПУП има отчуждително действие съгласно чл. 16,
ал. 5 ЗУТ /в приложимата редакция/, такава процедура не е необходимо да бъде
предприемана, тъй като имотните и регулационните граници на ПИ 82 спрямо
границата с улицата, предмет на спора съвпадат.Освен това отстъпените части от
неурегулираните поземлени имоти се придобиват от общината с влизане в сила на
плана и за тях не се налага провеждането на отчуждителни процедури по реда на
чл. 205 и сл. от ЗУТ.
Съдът като прецени валидността
и допустимостта на постановеното решение намери че постановения съдебен акт е
валиден и допустим.
Доводите за недопустимост на
предявения като насрещен отрицателен утановителен иск са несъстоятелни.Този
въпрос е разрешен по повод частна жалба против определение на съда ,с което е
прекратено производството по предявения насрещен иск по В ч. гр.д.№ 564/2017
година.Именно основавайки се на приетото в ТР 8/2013 година съдът е приел,че
иска е допустим.Това определение е било задължително за по-долния съд и той го
е съобразил.
Не намира приложение и нормата
на чл.126 ат ГПК , тъй като не се касае за заявено едно и също искане пред съд.
Цитираната съдебна практика на
РС В.не е идентична с конкретния казус.В представеното определение съдът е
приел,че насрещен отрицателен установителен иск е недопустим при предявен
ревандикационен първоначален.
Несъстоятелна е и тезата ,че
недопустимостта на решението във втората му част произтича от произнасяне по
непредявен иск , тъй като уважавайки иска на Община С. съдът приел,че
ответниците не са собственици на имота ,квалифициран като публична общинска
собственост.Касае се за описание на имота.
За да се произнесе по
съществото на спора ,съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба против Община С. ищците Р.А.,Ф.А.
и И.А. твърдят,че са собственици на имот
№82 в кв.К. по кадастралния план на гр.С., като се позовават на представените
документи за собственост – нотариални актове.
Квартал К. нямал общ кадастрален план, а за всеки имот
било извършвано отделно попълване.
Когато общия им праводател М. С.ов А. за пръв път се
снабдил с Нот.акт №77/1992г. на Велинградския районен съдия в производство по обстоятелствена
проверка, не е имало никакъв действащ кадастрален план, имотът му нямал дори
планоснимачен номер,а площта му била определена приблизително на 1030 м2. В нотариалния акт имотът бил
описан само като "дворно
място в К., цялото застроено и незастроено, с площ от 1030 м2, заедно с
построените в него къща на 80 м2 и плевня на 63 м2".
Попълването само на имота е било извършено по-късно,
защото се е налагало издаването на скица, необходима за Районен съд В.относно
заведено гр.дело с предмет собствеността на същия имот.
Основа за попълването на имота бил стар проект за
кадастрален план на махала К., изготвен през 70-те години на миналия век, но неодобрен и невлязъл в сила.При
попълването на имота била пренесена стара грешка от този проект, в който
неправилно е бил попълнен някакъв „път", който никога не е съществувал
източно от имота, а теренът му представлявал вътрешно незастроено дворно
пространство, през което праводателят им е прекарвал волската си каруца, за да
обслужва плевнята си.
Действителните граници на имота съществували повече от
100 години. Източната му граница преминава по западния подпорен зид на съседния
от изток имот.Зида бил с височина над 1 м, и над него имало изградена от
съседите им висока двуметрова ограда. В този подпорен зид и в тази ограда нямало
никакъв отвор към т.нар „път“.Съседния имот винаги се обслужвал от два други
пътя, преминаващи северно и южно от него.
По времето на висящите имуществени наследствени
спорове за имота към 2007г., които спорове обаче, не били били свързани с
действителната площ на имота, имотът на праводателя им М. А. за пръв път бил
попълнен като отделен имот, с отделна - отнасяща се само за имота , а не за
целия квартал К. , Заповед №1548 от 04.10.2007г. на Кмета на Община Велинград.
Тогавашната общинска администрация ползвала извадка от погрешния стар,
неодобрен проект за махала К., като имотът бил попълнен само с площ от 979 м2, въпреки че по Нот.акт
№77/1992г. площта му е посочена на 1030
м2, а действителната му площ , изчислена по неговите действителни имотни
граници, реализирани на място с огради и подпорни зидове, била 1242 м2.
Видно от Геодезическо заснемане, източните граници на
имота им преминавали по масивния подпорен зид на съседните от изток имоти №78 и
№123.
Пътят, който бил пресечка на главния път С.-Доспат,
свършвал до североизточния ъгъл на плевнята в имота на ищците, където завива в
път-тупик, обслужващ имоти 123, 124, 126 и 127-за пръв път попълнени като
отделни имоти.
Грешката в кадастралната карта била между точките
1,2,3,4,5,6,8,1 и касаела площ от имота им от 263 м2, погрешно попълнени в кадастралния
план, като никога несъществуващ път.
Участъкът между точки 2,3,4,5 и 6 представлявал
западна имотна граница на имоти 78 и 123, оформени с бетонен подпорен зид с
височина 1 метър.
До м.април 2016 г. имота имал дървена ограда с врата за излаз в
южна посока до уличката-тупик. Съседния имот от изток никога не бил имал вход към т.нар.
„път", който никога не е съществувал. В миналото дори върху този
„път" имало овощни дървета.
През пролетта на 2016г. ищците подали молба до Кмета на Община С., като
поискали по административен път да се отстрани тази съществуваща очевидна
грешка в кадастралния план , одобрен през 2007г. за нашия имот с посочената
по-горе Заповед.
Връчен им бил Констативен акт №1 13.04.2016г., в който
било посочено, че оградите са незаконно
построени и следвало да се премахнат. Оградите били премахнати ,но ищците
продължили да владеят тази част от дворното място.
Със Заповед №372 от 14.05.2016г. на Кмета на Общината бил постановен „отказ_да коригира
кадастралния план на гр. С. в кв.К., одобрен със Заповед №1348 на Кмета на
Община Велинград, засягащ имот.№82, кв.К., съгласно
кафявия цвят в геодезическото заснемане от ЕТ" Б.-91-В.В.", по
искането на И.А.
u Р.А., поради
разминаване в документите за собственост, както и във връзка с Решение №V, взето с Протокол №2 от 09.05.2016 г на ЕСУТ при Община С.". В мотивите към Заповедта било посочено, че тази част от имота им попадала в ,улица /публична общинска собственост/.
Твърдят,че пространството за така наречения път е
тясно и не е възможно да се изгради улица.Нямало извършено отчуждаване на тази част от имота , нито извършено плащане.
Тази заповед била обжалвана по административен ред.
Считат, че Заповедта на Кмета е постановена
преждевременно преди да е разрешен по надлежния исков ред повдигнатият
материален спор за собствеността на процесната част от дворното място.
Считат,че е налице правен интерес, в съответствие с TP № 8/2014г. на ОСГК на ВКС , т.1 на TP № 8/2012г. от 27.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, да предявят против Община гр.С. отрицателен установителен иск за
процесният поземлен имот с площ от 263 м2.
Молят бъде прието за установено по отношение на Община
С., че ответната Община не е собственик на част от дворно място намиращо се
източно от собствения им имот с пл.№82 по плана на гр.С., квартал К., с площ от
263 м2, при граници и съседи: от север -път; от юг-път „тупик"; от запад:
нашия имот №82; от изток - подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, съгласно
„кафявия цвят" в геодезическото заснемане от ЕТ"БУЧК0В-91 -В.Б."
между точките 1,2,3,4,5,6,8,1.Претендират разноски.
По указания на съда е извършвано отстраняване на
нередовности на исковата молба ,най-вече касаещи конкретизиране предмета на
спора.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
Община С..
Ответника е оспорил както допустимостта на иска , така
и неговата основателност.
Недопустимостта на иска е обоснована с нередовности на
исковата молба ,касаещи конкретизиране
на правата на ищците върху имота,предмета на спора,държавната такса.
Налице било противоречие между твърденията на страните
и представените документи за собственост.С първия нотариален акт бил признат за
собственик М. А.,като дворното място било описано с площ от 1030 кв.м.С втория
нотариален акт били признати права върху идеални части от имот с площ от 979
кв. на И.А. и Р.А..
В исковата молба ищците твърдели ,че имота принадлежи
на техния наследодател.
Не била видна родствената връзка между сочения
наследодател и страните и идентичността на имота ,според двата нотариални акта.
Не били уточнени правата на ищците ,като още тук
следва да се отбележи,че предявеният иск е отрицателен установителен , тоест
ищците не целят установяване на свои права , а отричане правата на ответника.
Сочат още ,че не било ясно ,на какво основание третия
ищец Ф.А. основава претенцията си.
Считат,че некоректно и неясно е формулиран петитума на
исковата молба,като считат,че тази нередовност не е преодоляна и с извършеното
уточнение по указания на съда.
Не било уточнено и към кой момент се претендират
права.
Тъй като не било установено наличие на интерес от
страна на Ф. А.а ,то считат,че предявения от нея иск е недопустим.
Анализирайки доводите в исковата молба подържат ,че се
касае за иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР ,а не за такъв по чл.124
ал.1 от ГПК.Излагат доводи,че при това положение иска за разрешаване спор за материално
право не би могъл да бъде предявен като отрицателен установителен , поради
което така предявения иск е недопустим.
Считат,че независимо от правната квалификация ищците
нямат интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Представения нотариален акт от 2010 година бил издаден
въз основа на Решение № 41/27.02.2008 г. постановено по гражданско дело №
1/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград.
Решението било постановено по обявяване за окончателен
на предварителен договор за продажба
С него бил уважен иска на И.Р.А. и Р.М.А., като се обявява за окончателен сключен
предварителен договор за покупко-продажба, като всеки от последните двама става
собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот - поземлен имот, с обща площ 879
кв.м., съставляващ имот пл. № 82, от кв. 10, по плана на гр. С., кв. К., при
съседи от две страни улици и от юг - А.К.А..
Към този момент ищците придобивали права върху
описания имот..
Ищците нямали права и титул за собственост върху
описаните 263 кв.м.
Твърдят още,че Общината им е оспорила правата ,което
според ответника водело до извод ,че единствената възможна защита е чрез
предявяване на положителен установителен иск.
Оспорват
иска по основание като твърдят,че Община С. е собственик на имота,който
представлявал улица, публична общинска собственост по силата на
закона, като правоприемник на Община Велинград.
Изложени са доводи относно възникването на Община С. и
съответно наличие на правоприемство по отношение на Община Велинград.
Процесната земна площ от 263 кв.м. за която ищците
твърдят че е тяхна собственост, част от тяхно дворно място, представлявала част
от улица - публична общинска собственост по плана на град С.: улица с о.т. 25-108-109-27а,
кв. К. по плана на град С. с граници на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ
78, улица с о.т. 26-25-118, от запад ПИ 82, ПИ 81, и от юг улица с о.т. 27-27а.
Недвижимият имот с площ от 263 кв.м. представлявал
северната половина от гореописаната улица с о.т. 25-108-109, малко след
о.т. 109, при граници: изток ПИ 123, север ПИ 78 и улица с о.т.
26-25-118, от запад ПИ 82, от юг останалата част от улицата с о.т. 109-27а,
малко след о.т. 109 до о.т. 27а, съгласно представените скици - скица №
325/07.12.2016 г относно процесната улица, както и от трите скици за имоти с №
78, 82 и 123.
Тази улица била
имот-публична общинска собственост, по силата на приета и приложена регулация -
ПУП-ПР през 2014 г.
Съгласно одобреният с т. 1. на Решение № 28/30.01.2014
г. на Общински съвет-Велинград, ПУП-ПР /нова улична регулация/ в кв. „К.",
гр. С., Община Велинград, е одобрена и приложена регулация по смисъла на чл. 16 ЗУТ, тъй като преди това в тази част на града не е прилагана регулация по
смисъла на ЗУТ. Решението на общинския съвет е обнародвано в Държавен вестник,
и в частта му засягаща предмета на спора по настоящото дело, е влязъл в сила,
съгласно Констативен акт от 21.03.2014 г. на служители от община Велинград.
Съгласно приложимата редакция на Закона за устройство
на територията към 21.03.2014 г., /ДВ бр. 27 от 15.03.2013 г., и ДВ бр. 28 от
19.03.2013 г./, § 22, т. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ,
подробният устройствен план се счита за приложен: по отношение на регулацията:
а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен
устройствен план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за
прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането
на обезщетенията по отчуждителните производства;
Следователно с влизането в сила на 21.03.2014 г. на
решението на Общински съвет-В.е приложен и приетият с процесното решение
ПУП-ПР. Така приетият ПУП представлява ПУП по смисъла на чл. 16 ЗУТ, тъй като преди
неговото приемане и прилагане, за кв. „К." не е приеман, одобряван и
прилаган цялостен ПУП за този квартал, поради което е налице прилагане на първа
регулация в това отношение.
В настоящия
случай било безспорно, че и процесната улица, и имотът на ищците са били
регулирани през 2014 г. с влизането в сила на решението на ОбС-Велинград.
Не е било необходимо провеждането на отчуждителни
производства, съответно не е необходимо и изплащане на обезщетения, тъй като,
имотът на ищците е с по-малка площ от твърдяната в исковата молба, а границата
му винаги е била улица, каквато е обозначена в многобройни документи.
При условията
на евентуалност подържат, че процесната улица, представлява имот - общинска
собственост, тъй като Община В.е придобила собствеността върху него по силата
на закона - ЗМСМА и ЗОС и др.Позовават се и на придобивна давност.
По подадена от ищците молба /заявление/, през м.
януари 2016 г. до Кмета на Община С., е поискано откриване на производство по
отстраняване на грешка в кадастъра за ПИ 82, кв. К., като съдържанието на
молбата се припокривало с част от съдържанието на исковата молба. Искало се
отстраняване на описаната грешка в кадастъра, тъй като дворното им място
измерено през 1992 г. не било точно измерено.
На проведеното на 09.05.2016 г. заседание на
Експертния съвет по устройство на територията, съгласно протокол № 2, е взето
решение № V, с което не се приема геодезичното заснемане на ПИ 82, кв. К., гр. С.,
подадено от И.А. и Р.А. /жалба/.
Със заповед № 372/14.05.2016 г. на Кмета на Община С.
е отказано да се коригира кадастралният план на кв. К., гр. С., одобрен със
Заповед № 1548/04.10.2007 г. на Кмета на Община Велинград, засягащ имот пл. №
82, тъй като е налиже разминаване в документите за собственост представени от
заявителите. Същите са представили нотариален акт от 2010 г. според който
площта на ПИ 82 е 979 кв.м., а според приложеното от заявителите геодезическо
заснемане площта на имота възлизала на 1242 кв.м. За разликата от 263 кв.м.,
заявителите нямали документ за собственост, като тази площ попадала в в улица -
публична общинска собственост с от 25-108-109 и по този начин се ограничавал
достъпа до имотите съседни на ПИ 82.
След получаване на горепосочената заповед, същата е
обжалвана от ищците пред Административен - съд - Пазарджик.
Приложените към исковата молба: геодезическо заснемане
обект: верни имотни граници на ПИ 82, кв. К., по плана на гр. С., общ. С.,
изготвено от ЕТ „Б. - 91-В.Б." от м. януари 2016 г., обяснителна записка,
данни полски, измервания, геодезична снимка, координатен регистър на дадените
точки, Ръчна скица Комбинирана скица, скица-проект, всички от м. януари 2016
г., изготвени също от ЕТ „Б. -91-В.Б.", са тези приложени към заявлението
с което е поискано от ищците нанасяне на кададстралната карта на ПИ 82 с
променена площ и граници, в производство по отстраняване на грешки в
кадастралната карта. Тези документи не отразявали действителното фактическо и
правно положение за ПИ 82, поради което и ОЕСУТ на Община С.: съответно
и кмета на общината не са приели така изготвеното геодезическо заснемане, тъй
като увеличената площ на имота попада в улица - публична общинска собственост.
Оспорват твърденията в исковата молба ,като от своя
страна твърдят,че процесната част от улица, за която претендират ищците, винаги
е била част от общински път, улица от няколко десетилетия е ползвана като
такава и към настоящият момент представлява улица - публична общинска
собственост Поземлен имот 82 винаги е граничил с път/улица откъм имоти 78 и
123, като последните два имота също са имали обща граница не с ПИ 82 а с улица,
общински път.
През 2007 г.
със Заповед № 1548/04.10.2007 г. на Кмета на Община Велинград, било одобрено
попълването на кадастралната карта с верните имотни граници на ПИ 82, кв. 10, кв К. - квартал на
гр. С..
Производството по издаване на тази заповед започнало
по заявление на тогавашния собственик на ПИ 82. В скиците по преписката е
отразена площ на имота от 979 кв.м. и граници на имота спрямо ПИ 78 и ПИ 123 -
- улицата, предмет на спора по настоящето дело.
Акта за непълноти и грешки от 20.04.2007 г. бил
разписан както от собственика на ПИ 82 -М. С. А. /М. С.ов А./, така и от
станалите собственици на съседни имоти. В този акт изрично е посочено, че
границите на заснетият имот са материализирани с огради. Геодезическото
заснемане е извършено на място. От представените към тази преписка документи
също се установявало по безспорен начин, че между ПИ 82 и ПИ 78/ПИ 123
преминава улица, и че площта на имота е определена съгласно нотариален акт от
1992 г. но не е твърдяната от ищците в петитума на исковата молба. Затова считат,
че не е налице грешката в кадастралната карта, която твърдят ищците, тъй като
през 2007 г. е извършено заснемане на място, границите на имота тогава са
материализирани с огради, площта също е ясна.
Считат,че с молбата от 03,08.2016 г. недопустимо се
изменят както обстоятелствената част на иска така и отправеното искане до съда,
очертано в петитума на исковата молба.Изложени били твърдения, че процесните
263 кв.м. били част от ниви, собственост на дядото на един от ищците - С.А. А.
още през 30-те години на миналия век. В същото време, е променен и петитума на
иска, като спорният имот е описан с нови различни граници от тези в исковата
молба. Следователно с нововъведените твърдения се променя както периода за
който ищците твърдят, че имотът е бил собственост на техните праводатели, така
и основанието на което е станало това.
С изложеното в молбата от 03.08.20.16 г. ищецът
въвеждал ново основание, като едновременно с това променял и петума което е
недопустимо.Веднага следва да се посочи,че молбата от 3.08.2016 година е
подадена в изпълнение указания на съда
за отстраняване на недредовности.
В тази молба ищците са посочили ,че имота,за който
претендират е принадлежал на техния дядо /на първия ищец/С..А. , като е бил
част от нива..Отново уточняват ,че предмета на спора – имота от 263 кв.м.
никога не е бил път,а затревена част от двора ,оградена от север и юг с дървени
огради ,които го отделяли от У-образния двор.
След тези действия на ищците е разпоредено връщане на
исковата молба.В производство по В ч.гр.д.№ 259/2017 година Окръжен съд
Пазарджик е приел,че е изяснен както предмета на спора така и правната природа
на предявения иск е отменил прекратителното определение на долната инстанция.
След произнасянето на въззивната инстанция са
разменени книжа и е постъпил писмения отговор.В срока за отговор е постъпила
искова молба , с която е предявен насрещен иск.
Твърдят,че Община С. е собственик на процесното място
от 263 кв.м., което представлява част от улица- публична е общинска
собственост, а именно улица с о.т. 25-108-109-27а, кв. К. по
плана на град С., който недвижим имот представлявал северната част от
гореописаната улица .
Ищците по първоначалния иск не разполагали с титул за
собственост.
Ищецът Община С., владеел и ползвал имота, предмет на
спора от създаването си в началото на 2015 г., като самостоятелна
административно-териториална единица и като правоприемник на Община Велинград,
която пък владеела и ползвала същият този имот от 1991 г. до настоящият момент.
Правата били придобити от Общината по силата на
закона.
Процесната улица била имот-публична общинска собственост, по силата
на приета и приложена регулация - ПУП-ПР през 2014 г.
Излагат доводи ,като изследват развитието на
регулационните предвиждания ,така ,както са изложени и в писмения отговор по
жалбата.
Считат,че са придобили собствеността върху имота и по
силата на закона - ЗМСМА и ЗОС и др.
Позовават се и на придобивна давност и отново излагат
доводи ,идентични с тези в писмения отговор.
Твърдят,че ответниците не са собственици на процесната част от улица,
в кв. К., по плана на С..
Излагат доводи ,обсъждайки доказателствата ,
представени от първоначалните ищци,като въз основа на тях и предприетите
действия по регулиране на имота и попълване на кадастъра правят извод,че
ответниците по насрещния иск не са собственици а имота.
Молят да бъде прието за
установено , отношение на_Р.М.А., ЕГН **********, Ф.А.А., ЕГН *********
И.Р.А., ЕГН **********, и тримата с
адрес гр. С., м. К. № 15,че същите не са
собственици на следният
недвижим имот - публична общинска собственост с площ от 263 кв.м.: част от следната улица - публична общинска собствено по
плана на град С.: улица с о.т. 25-108-109-27а, кв. К. по плана С..
Съдът е приел,че предявеният
отрицателен иск е недопустим ,тъй като предмета на спора по него и
първоначалния отрицателен установителен иск
идентичен и е прекратил производството по него.
С определение на ОС
Пазарджик по В гр.д.№ 564/2017 година определението на съда отменено ,като са изложени доводи за
допустимост на иска .Това определение е било задължително за първоинстанционния
съд.
Състава на въззивната
инстанция във висока степен споделя доводите за допустимост на иска ,като част
от тях са напълно относими и към допустимостта на предявения първоначално
отрицателен установителен иск.
Постъпил е писмен отговор на
насрещната искова молба.
Ответниците
оспорват насрещния иск ,като излагат доводи ,както за недопустимостта му ,така
и за неговата неоснователност.
Съгласно задължителната съдебна практика на TP №8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС, точки от 1 до 5, за разлика от
регулационните планове, приети при режима на ЗТСУ /отм/, които имали
отчуждително действие, плановете при режима на ЗУТ имали само декларативен
характер и не пораждат вещно-правни последици.
Дори и да се приеме, че уличната регулация е приета по
надлежния ред и планът е породил правни последици, частите от имоти,които са
притежание на трети лица и които са включени в терена на улици, не стават
автоматично „публична общинска собственост" и за тях задължително следва
да се проведе отчуждително мероприятие.
За пръв път в тази искова молба се твърдяло, че имало
приета „улична регулация", посочени са „осови точки", които липсват в
официално издадената през 2016 г. скица от Община С..
Към момента на
изготвянето и на обнародването на Заповедта за одобряване на уличната регулация
на м.К., липсвал одобрен кадастрален
план за кв.К., за който се отнася тази улична регулация, което е съществено
закононарушение и прави Заповедта на Кмета на Община В.нищожна, поради
противоречие със закона.
Неоснователни били и доводите, изложени в
обстоятелствената част на Исковата молба, че Община В.била придобила по давност
частите от имота , предмет на спора и които попадат в т.нар."улична
регулация". Общината никога не е била владелец на имот, който винаги е бил
ограден и е представлявал неразделна част от имота на ответниците по насрещния иск и за пръв път през миналата година били издадени
оспорени от тях Констативни актове, че са изградили незаконни огради за
заграждане на улицата. Оградите, били много стари - от десетки години. Така, че
Община С. не можела да се позовава на придобивна давност, като правоприемник на
Община Велинград.
Съдът ,като прецени всички доказателства по делото и
доводите на страните ,прие за установено следното.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК и насрещен такъв – отрицателен установителен ,с
правно основание чл124 ал.1 от ГПК.
За допустимостта на исковете са постановени съдебни
актове – определения по цитирани въззивни частни производства.В тях са изложени
мотиви и съображения.Чрез тях е решен и въпроса , касаещ редовността на
исковата молба ,който се поставя във въззивната жалба ,за да се обоснове и
недопустимост на решенето.
Видно от
представения нотариален акт № 77/12.06.1992г. М. С.ов А. е признат за собственик
въз основа на изтекла придобивна давност
на следния имот: Дворно място в кв.К., цялото застроено и незастроено с площ от
1030 кв.м., съставляващо им.пл.№82 по плана на този квартал, с.С., при съседи
от две страни път и З.Т., ведно с построените в него жилищна сграда на 80 кв.м.
С
констативен нотариален акт №
6/13.01.2010г. въз основа на съдебно
решение №41/27.02.2008г. влязло в сила на 25.03.2008г., , И.Р.А. и Р.М.А. са признати за собственици по на ½ ид. част от имот пл.№82 от кв.10
по плана на С., кв.К., целия с площ от 979 кв.м. по скица, а с площ от 879
кв.м. по съд.решение, ведно със съответните постройки.
Представено е съдебно решение по гр.д.№
1 от 2008 година на Велинградски районен съд , дало основание за издаване на
констативния нотариален акт , с което е обявен за окончателен предварителен
договор сключен между М.А. и А.. А. от една страна и от друга И.Р.А. и Р.М.А. ,по
силата на който всеки от двамата е получил по ½ идеална част от имота
,така както е описан в исковата молба.
Следва да се отбележи,че в цялото производство не се съдържа удостоверение за наследници ,от
което да се направи извод ,кога е починал М.А. и от кого е наследен.
В първоначалната си искова молба ищците
основават претенцията си единствено и само на правата си върху имот пл.№ 82
,като се позовават на правата на общия им наследодател върху имота и всъщност
твърдейки ,че има грешка в кадастъра ,при която част от имота , принадлежал на
наследодателя му не е заснета реално като част от имот пл.№82 ,считат,че поради
допуснатата грешка в кадастъра описаната от тях част от 263 кв.м. неправилно е
заснета като част от улица и съответно неоснователни са претенциите на
ответника Община по отношение на нея , поради което всъщност искайки съдът да
достигне до извод за допусната грешка в кадастъра ,молят да бъдат отречени
правата на ответната Община.
На практика те не оспорват ,че по силата
на сделка / предварителен договор , обявен по съдебен ред за окончателен/ са
придобили права върху имота ,така както е бил заснет,но се позовават на наличие
на грешка в кадастъра.Тоест твърдят,че техния праводател е притежавал повече
права ,отколкото им е прехвърлил.Твърдят че са наследници на М. А. ,но не представят доказателства за
това .По делото има удостоверение за наследници на С. А. , починал на 7.12.1966
година ,от което е видно,че М. С. А. е един от неговите наследници.Това
удостоверение е представено ,заедно със становището след подаване на отговор от
Общината на първоначалната искова молба ,в което становище ищците поясняват ,че
имота е представлявал градина с площ от около 12 ара,принадлежала на С. А. А./С..Али
А./,получен при приживна неформална делба от М. С. А..Този имот представлявал отразените в издаденото
удостоверение на Кметство С. четири градини в местността „К.“.След придобиването
на имота ,заради денивелацията наследодателя на ищците го заравнил и го трансформирал
в жилищен.Имота бил ограден със стари огради ,заварени от ищците,които били
премахнати през 2016 година. Що се отнася до ищцата Ф. А.а ,то от представеното
удостоверение за граждански брак е видно ,че тя е съпруга на ищеца Р. и
очевидно въз основа на принципа на имуществената общност заявява права заедно с
него.Обстоятелства за това не са изложени в исковата молба.
Веднага следва да се посочи,че страните
всъщност са изместили в известна степен предмета на спора.
На първо място следва да се отговори на
въпроса- бил ли е собственик наследодателя на ищците /според твърденията им М. А./ на тази част от имота ,за да може да се
обсъжда дали са отречени правата на ответната Община върху този имот ,поради
това ,че за да придобие тази площ характера на публична общинска собственост
като улица , следва да е налице съответно отреждане по плана , приложение на
плана по предвидения в закона ред и съответно -
загубване на права от страна на М. А..Тоест – преди да се отговори на
въпросите ,касаещи регулационните предвиждания,следва да се обсъдят данните за
собственост на имота.
По делото е прието заключение на експерт
, което съдът възприема ,като обосновано и компетентно изготвено.
Въз основа на проучване на всички
доказателства ,приети по делото /
повечето от тях са представени по няколко пъти/,въз основа на справки по плана
на гр.С. кв.“К.“ и оглед на место вещото лице
дало заключението си.
Видно от заключението на експерта кв. „К.“ няма одобрен цялостен кадастрален и регулационен план.Около 1980 г е
изработен кадастрален план, който не е одобрен по съответния ред, както и не е
одобряван и регулационен план.Одобрена е, с решение №28 от 30.01.2014 г на
Общински съвет Велинград, улична регулация в обхват на целия кв.К., обнародвано
в ДВ бр.14/18.02.2014г.
За имота на
ищците пл.№82 е одобрен кадастрален план със заповед №1548/04.10.2007 г. на
Кмета на Община Велинград, по искане на М. С. А..Заснет е имот пл.№82 е площ от 979 м2.Това е действащия
и към момента план.
Имота има почти
триъгълна форма и от три страни: изток, запад и север е обграден с показани в
кадастъра улици/пътища и предвидени като улици с одобрената през 2014 г улична
регулация/.Претенцията в настоящото производство касае местоположението на
североизточната граница на имота. Всъщност твърденията в исковата молба се
състоят в това,че вярната границата на имота е обща с границите на имоти
пл.№№78, 123, а частта показана в
кадастъра като улица/път на североизток
от имот пл.№82/ е част от същия имот.
Описания в
исковата молба /съответно в насрещния иск имот/с площ 263 м2, представлява част
от отразена в кадастъра улица, предвидена с одобрената през 2014 г улична
регулация за кв.К..Това е улица с осови
точки 25, 108, 109, 27а.
Границите на
имота , предмет на спора между страните са : от югоизток - отразената в
действащия кадастър североизточна граница на имота на ищците пл.№82; от
североизток -отразената в действащия кадастър югоизточна граница на имоти
пл.№№78 и 123; от запад граница остава отразена в кадастъра улица/път, по която
преминава улица с осови точки 25, 26 и от юг граница е останалата част от процесната
улица/път, по която преминава одобрената с плана за улична регулация улица с
осови точки 25, 108, 109, 27а; .Имота е оцветен в жълто по скицата от геодезическото заснемане,приложена и към
заключението.
Имота с площ от 263 м2, по одобрената, с решение №28
от 30.01.2014 г, улична регулация представлява, в по-голямата си част, улица с
осови точки 25, 108, 109, 27а (без
крайната й южна част).
Границите на
съседните имоти с пл.№№№78 и 123 не са променяни и до настоящия момент ,така
както са били отразени в изработения през 1980 година кадастър
Имоти пл.№№ 82,
78 и 123 са с лица на улицата ,собствеността на която е предмет на спора. Имоти
с пл.№№82 и 78 имат лица на още една
улица с осови точки 25, 26.Имоти пл.№№78, 123, 124, 125, 126 имат лица и на
улица с осови точки 31 а, 31 б, 121, 120, 119, 118, която е предвидена с проекта
за улична регулация, но по отношение на нея решението за одобряване от 2014 г
не е влязло в сила, тъй като е обжалвано в АС.Имот пл.№78 има вход на улица с
осови точки 25, 26.Имоти пл.№№78 и 123 нямат входове на процесната част от
улица с осови точки 25, 108, 109, 27а, а съседните имоти пл.№№125 и 126 нямат
лица на нея; имот пл.№124 е имал много малко лице на процесната улица.Със
заповедта на кмета на Община С. №440/03.12.2015 г е попълнен кадастърът, като
са променени южните им граници, така че да се образува вътрешноквартална алея
за изход на имотите от процесната улица, но не в спорната й част - като
кадастър.Уличната регулация не е променяна, така че да предвиди по така
заснетата като кадастър алея да премине улица. Тъй като уличната регулация от
2014 г не е променяна представените по делото скици (на стр.99, 100, 101 и 102 в делото),
издадени от Община С.не отразяват истинското положение -
заснетата алея е показана като част от уличната регулация, но тя не е одобрена
като регулация, което се вижда от одобрения през 2014 г проект на улична
регулация за кв.К. .
При огледа на
место експерта е констатирал,че по югоизточната граница на имоти пл.№№78 и 123,
е изградена ограда — бетонова основа с височина около 0.66 м и метална мрежа, с
височина 1.50 м, върху нея.Съществувашата денивелация,както твърдят и ищците ,
около 0.80 см, бетоновата основа на оградата, с дебелина 0.26 м, всъщност е и като подпорна стена.Теренът на предмет на
спора е затревен, без трайна настилка
върху него.Съседните имоти нямат изход към спорния терен,няма изградени стълби
и няма входни врати за достъп до тях - имоти пл.№№78 и 123.В имота има два стари
дървени ел.стълба, които не са свързани с електропреносната мрежа.
Експерта е дал
заключение,че ако процесният имот се присъедини към имота на ищците пл.№82,
площта на последния ще стане 1242 м2,като следва да се посочи,че в нотариалния
акт от 1992 година имот пл.№ 82 е
посочен с площ 1020 кв.м.,а в констативния акт на двамата ищци – с площ от 979
кв.м.
Границите и
площта на имот пл.№82 в кадастъра към датите на издаването на двата нотариална
акта - н.а. №77/12.VI. 1992 г и н.а. №6/13.01.2010 г, както и към влизане в
сила на решението на РС-В.-2008 г, както и в настоящия момент, а също и към
момента, когато е бил изработен кадастрален план на кв.К. - 1980 г, са едни и
същи; те не са се променили, въпреки че в посочените документи стойностите на
площта са различни.Площта на имот пл.№82 е 979 м2, а границите му са следните:
от три страни: изток, запад и север е обграден с показани в кадастъра
улици/пътища, а от юг - граница е имот пл.№81.
Приетият през
2014 г. план за улична регулация на кв.К. представлява първа регулация,
включително за частта от улицата с осови точки 25, 108, 109, 27а, предмет на
настоящия спор.
Показанията на
първия разпитан свидетел С. са доста неясни и почти невъзможно е да бъдат
отнесени към конкретната част ,собствеността върху която се претендира ,тоест –
отрича.Прави впечатления в неговите показания обаче,че той говори за къща,която
е „извън селото“ и премахване на огради ,като станало ТКЗС.
Освен това може
да се направи връзка с конкретния спор ,като се съобрази и скицата и
показанията на този свидетел,който сочи,“в техния двор имат техен път,който го
обслужва ,но са го ползвали и други хора като пътеки във времето“.Конкретизира
,че впечатленията са му са за периода преди 1975-76 година.
Св.А. депозира
показания,че спорната част представлява улица ,която от много години се
изравнява засипва ,почиства и подържа от Общината.Твърди ,че поне от 15 години
имат спорове с ищците по повод действията им по затрудняване ползването на тази
улица.Този свидетел сочи ,че има вход от имота си към тази улица , като следва
да се има предвид ,че при огледа експерта не е констатирал наличие на такъв.Този
свидетел е собственик на имот пл.№ 78.
Св.С. А. е брат
на единия от ищците –Р. и депозира категорични показания ,че спорния имот
представлява път и винаги се е ползвал като такъв , като на него има и
стълбове,като се ползва и от собствениците на съседните имоти.Този свидетел
депозира показания,че имало някаква ограда ,която съществувала още докато бил
дете и после била премахната.Свидетеля е живял в имота до 2000 година и има
непосредствени впечатления за обстоятелствата,които установява.
Св.А.а също
установява,че откакто тя има впечатления за имота – от 1983 година той се
използва като път , за който Общината се грижи.Между нея,като собственик на
съседен имот и ищците имало противоречия именно във връзка с ползването на това
пространство.Свидетелката сочи,че за първи път ищците заявили претенции за
собственост върху имота през 2000 година във връзка с възникналите между тях
недоразумения.
Свидетелката А.
,която е сестра на един от ищците депозира показания ,които влизат в противоречие
с показанията на останалите обсъдени до
тук свидетели.Тя твърди,че път никога не е имало и спорната част от имота
всъщност е била част от дворното място.Прави впечатления ,че в показанията и
има известни противоречия,които трудно могат да бъдат обяснени.Тя например
твърди,че не си спомня дали има стълбове в имота,обстоятелство ,което е трудно
обяснимо,при положение ,че това е имот,в който тя е живяла от дете.А
показанията на съпруг на тази свидетелка са депозирани по начин ,че не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора.
При така
установената фактическа обстановка , съдът намира предявения отрицателен
установителен иск против Община С. за неоснователен и съответно за основателен
,предявения насрещен иск на Община С..Или- съдът счита,че първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Тезата на ищците
е ,че Общината не е собственик на спорния имот – земна площ от 263 кв.м. ,
предвидена за улица,като отричайки правата на ответната Община обосновават
своите.Твърденията им са ,че имота е принадлежал на техния наследодател и не са
налице условията той да се превърне в публична общинска собственост ,чрез
отреждането му за улица.
Позовават се на
нормите ,уреждащи тази трансформация,но преди да бъде обсъдено това ,следва да
се обсъди дали е установено по делото ,че този имот е принадлежал на някой
,поради което самото отреждане за улица не е достатъчно основание ,за да има
права Общината.
Както вече беше
обсъдено имота е заснет в кадастъра през 2007 година – за първи път е попълнен
с нарочна заповед и то по искане на собственика му.Имота е заснет именно в
границите ,които са граници и сега и всъщност друг план няма.Собственика ,по
чието искане е станало заснемането ,не е възразил по никакъв начин.
Посочено беше
вече и обстоятелството ,че ищците се позовават на наследствени права едва в
молбата от 6.03.2018 година , като твърдят че праводателя им е получил този
имот по приживна домашна делба от своя наследодател ,на чието име има записани
четири земеделски имота в м.“К.“.В исковата молба се основават само на
правоприемство.Разбира се ,като се има предвид правната природа на иска
усилията при доказването следва да бъдат
съсредоточени в отричането правата на ответниците ,което би могло да стане
включително и с установяване правата на самите ищци в хода на този процес.В
исковата молба позоваването е само на правоприемство ,каквото е налице и за тримата
ищци ,като страни по предварителния договор ,обявен за окончателен.Не е
невъзможна и хипотезата , при която преминавайки през доводи ,касаещи грешка в
кадастъра ,те да обосноват основателността на претенцията си .
Що се отнася до
впоследствие въведените доводи за наследяване,то такива права би могъл да има
само за единия от тях , за който от доказателствата по делото би могло да се
предполага / тъй като удостоверение за наследници няма/,че е наследник – син на
М. А..
От събраните по
делото доказателства не може да се направи извод ,че при заснемането на имота –
пл.№ 82 е допусната грешка , като част от него не е заснета като такава,а е
останала извън него и съответно отредена за улица.При този начин на третиране
на имота очевидно ,че не се е налагало изпълнение на процедура по действащите
закони ,за да се реализира отчуждаване и имота да бъде реално включен в улица.
Както вече беше
посочено заснемането на имота е извършено по молба на собственика към онзи
момент – праводател на ищците и той не е направил възражения по границите ,в
които е заснет имота.Снабдил се е с нотариален акт и е сключил предварителен
договор с двамата ищци – Р. и И.А..
От заключението
на експерта и показанията на разпитаните свидетели изводи,че частта от 263
кв.м. е била част от имот пл.№ 82 не могат да се направят.
На населеното
място липсва кадастър.Заснетия през 1980 година ,за който жалбоподателя
твърди,че не е одобрен и съответно в нарушение съдът се позовал на него ,всъщност
е неотносим към спора.С нарочна заповед от 2007 година този имот е заснет в
кадастъра.
От показанията на
свидетелите може да се направи извод,че тази част винаги е била път,използвала
се е като такъв и съответно – не може да се направи извод,че тази част е била
част от земеделските имоти ,принадлежали на С. А./наследодател на М.А./,нито
пък ,че М. е получил тези имоти и упражнявал фактическа власт включително и
върху тази част.
Показанията на
св.А. , поради очевидната и заинтересованост , както и поради констатираното несъответствие
,съдът не кредитира.Тази свидетелка е сестра на ищеца Р.,твърди,че е живяла
като дете в имота ,но не и известно има ли електрически дървени стълбове в
имота .последното е безспорно установено от всички останали доказателства.
След като не са
установени права на други лица върху тази част от имота и като се съобрази
тезата на ответната Община /съответно ищец по насрещния иск/ за
правоприемството и от Община В., то след като този имот е означен и
представлява улица ,то той има характер на публична общинска собственост ,
поради което не могат да бъдат отречени правата на Общината върху него.
Доводите ,че
останалите имоти имат излаз и на други улици,че не може да се отнемат от имота на ищците толкова квадратура за
улица - са неосноателни.
На първо място от
доказателствата по делото не е установено тази част да отнета именно от имота
на ищците и предназначена за улица ,а и освен това касае за доводи ,които не
могат да бъдат обсъждани в рамките на това производство, дори и да беше налице
такова отнемане и отреждане.
В това
производство съдът не обсъжда законосъобразността на предвижданията , още
по-малко целесъобразността им , а доказателствата по делото ,с оглед
установяване /съответно отричане / право на собственост върху имота ,предмет на
спора.
С оглед изхода на
спора на ответника се дължат сторените по делото разноски,в какъвто смисъл е
направено и искане ,но не са представени доказателства за направени такива.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В.№
272 от 19.10.2018 година , постановено по гр.д.№ 584 по описа за 2016 година.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.