ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 831
от 08.09.2023 г., гр.
Хасково
Административен съд - Хасково, в закрито заседание
на осми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа адм. дело № 1009/2023 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Г. М.“, ЕИК ***, срещу Заповед № УТ-453/24.08.2023 г. на Заместник-кмет
на община Хасково, „За“ Кмет на община Хасково.
Обективирано
е и искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорения акт. Посочва, че преместването на временния
преместваем обект би довело до непоправими или трудно възстановими щети на
жалбоподателя от финансово естество, вкл. ще се наруши търговската дейност, както
и до прекратяване на трудовите правоотношения с работници. Допълва, че предвид
размерите и конструкцията на обекта ще е необходимо ангажирането на тежка
техника и разходи по неговото съхранение.
Административен съд –
Хасково, въз
основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени
доказателства, формира следните фактически
и правни изводи:
1.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 25а, т. 4, предл. Второ от Наредбата
за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското
обзавеждане на територията на община Хасково, издадена на основание чл. 56 от ЗУТ.
С
оспорената заповед: 1. се отменя разрешение за поставяне от 04.04.2023 г. на Кмета
на община Хасково, с което на жалбоподателя се разрешава да постави временен
преместваем обект /контейнер/ за търговска дейност, и 2. се нарежда
собственикът да премахне обекта.
Видно
от доказателствата по делото, безспорно се касае за преместваем обект, който се
цели да бъде премахнат. В този смисъл, макар и да не е посочено изрично, заповедта
е издадена в съответствие с чл. 57а, ал. 3 ЗУТ от Заместник-кмет на община
Хасково, „За“ Кмет на община Хасково.
2.
Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират
изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 и 9 с. з.
Съгласно
чл. 166, ал. 4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт
по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на
ал. 2“.
В
конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорената
заповед. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол,
поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при
условията на чл. 166, ал. 2 АПК.
Искането
е депозирано от лице с правен интерес в деня на подаване на жалбата срещу оспорената
заповед, поради което същото е допустимо.
Разгледано
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК „при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се
спре само въз основа на нови обстоятелства“.
В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка
с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и
обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя,
доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха
настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да
установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно,
дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно
прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да
бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя. В тази връзка
следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат
тези от материално или финансово естество, поради което и жалбоподателят, с
оглед направените от него възражения, по същество се позовава на другата
хипотеза - че ще понесе значителни вреди, които обаче има задължението да
обоснове и докаже.
С
разпоредбата чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би
могло да причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото
по силата на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни
или трудно поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената
връзка между допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и
настъпването на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на
вреди от самия акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими.
Ирелевантни са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения
и оспорен акт или които са се осъществили преди издаването му. Като основание
за спиране могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след
издаването на акта, каквито в конкретния случай не се установяват, нито за
такива се сочат доказателства.
Накърняването
на частните икономически интереси на ЕТ, вкл. и че ще бъде нарушена търговската
му дейност, не може да се противопостави на обществения или държавен интерес, който
се цели да бъде защитен с издаването на оспорения административен акт. В този
смисъл е ирелевантно, че за преместването ще е необходимо ангажиране на
техника, което би могло да доведе до разходи за жалбоподателя, както и, че за
самото съхраняване на временния преместваем обект също ще са необходими разходи.
Няма данни по делото както колко и на каква длъжност са наетите работници, така
и за реалната невъзможност за изплащане на техните възнаграждения, поради което
и не може да се обуслови безспорен извод, че трудовите правоотношения със
същите ще бъдат прекратени.
Така
мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК, по
аргумент от чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ Административен съд-Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „Г. М.“,
ЕИК ***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №
УТ-453/24.08.2023 г. на Заместник-кмет на община Хасково, „За“ Кмет на община
Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от определението да
се изпрати на жалбоподателя и на органа, издал акта, на основание чл. 138, ал.
3 АПК.
Съдия: