РЕШЕНИЕ
№
19. 04. 2021 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. К.
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар И.Ц.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №41 по описа за 2020 год.
ИСК с правно основание чл.286 ТЗ вр. чл. 280 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 168 799, 68 лв.
ИСК с правно основание чл. 92 ЗЗД с цена
на иска 138 131, 85 лв.
Ищецът „*****“ ООД с ЕИК**** твърди, че с ответника „****“ ЕООД с ЕИК**** има трайни търговски отношения и е налице сключен договор между страните за охрана от 01. 04. 2018 г. Твърди с, че страните неколкократно са изменяли договора с анекс №1/ 15. 11. 2017 г. и впоследствие с Анекс №2/ 05. 12. 2018 г., като цената на услугата е променяна и с Анекс №2 е 24 000 лева месечно с ДДС. Твърди се, че Анекс №2 е изпратен от ищеца на ответника, като последният не е отговорил и ищецът приема, че мълчанието съгласно чл. 292, ал.1 ТЗ означава приемане на анекса, тъй като ответникът не е отхвърлил същия. В исковата молба е посочено, че ищецът е издал 8 броя фактури подробно описани в исковата молба за изплащане на месечни суми за извършената охрана в обекти на ответника, както и за заплащане на неустойка по чл. 3, ал. 3 от договора, но ответникът не е заплатил тези суми до датата на предявяване на иска.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден на основание чл.286 ТЗ вр. чл. 280 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД да заплати сумата от 168 799, 68 лв., представляваща стойността на извършената за процесния период по фактурите охрана на обекти на ответника и сумата от138 131, 85 лв. на основание чл. 92 ЗЗД , представляваща неустойка съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, начислена за всяка една от процесните фактури, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът„****“ ЕООД с ЕИК**** твърди, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответникът твърди, че не притежава Анекс №2 / 05. 12. 2018 г., като ответникът не е осчетоводявал посочените от ищеца фактури със стойност на месечната охрана на обектите на ответника в размер на 24 000 лв. с ДДС. Ответникът твърди, че клаузата на чл. 3.3 от договора за уговорена неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че не са получавани фактури за изплащане на дължимото месечно възнаграждение и поради тези причини не е налице плащане. Оспорва се претенцията по фактура №8657/19. 11. 2019 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил изискванията на нормативната уредба за охранителната дейност, поради което предоставената услуга за охрана е некачествена.
Ответникът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 01. 04. 2013 г. между ищеца като възложител и „****“ ООД с ЕИК**** като изпълнител е сключен Договор за орана, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да осигури денонощна орана на подробно описани обекти собственост на „****“ЕООД, между които са ****– гр. Плевен и ****– с. Б., обл. Плевенска. Срокът на договора е за една година считано от 01.04.2013 г. и се счита подновен ако един месец преди изтичане на срока му всяка една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му. Страните са сключили Анекс 1 от 30. 04. 2013 г. с промени в нови обекти и в месечната цена на ораната. Страните са подписали и Анекс 4 от 10. 11. 2013 г. с промяна в обектите и месечната цена за извършваната орана. Срокът на този анекс е една година считано от 12. 11. 2013 г., като не е променено правилото договорът да се счита продължен, ако една от страните един месец преди изтичане на срока не прекрати договора с предизвестие до другата страна. В случая такова предизвестие по делото не е представено, не се твърди за такова прекратяване от страните, поради което съдът приема, че договорът е продължен с мълчаливото съгласие на страните по договора и е действал към датата на сключване на договора между страните в настоящото производство.
На 01.04.2014 г. между „****“ ЕООД и „****52“ ООД е сключен договор за орана, по силата на който „****“ ЕООД е възложил на ищеца да осигури охрана на имуществото на възложителя на следните обекти: ****-гр. Плевен и ****- с.Б.. Договорът е сключен за срок от една година считано от 01,04,2014 г., като се счита подновен, ако един месец преди изтичане на срока му за всяка една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му.
На 15.11.2017 г. страните по договора са подписали Анекс 1, с който са изменили договора по отношение на цената на охранителната дейност, която е изменена на 18750 лв., платима до всяко пето число на текущия месец и е уговорена неустойка между страните в размер на 0,5 % на ден върху дължимата сума при забавено плащане на договорената цена след края на месеца, в който е издадена фактурата.
Ответникът е изпратил до ищеца заявление изх. 251/ 24. 07. 2019 г., с което е заявил, че ищецът продължава да изпраща на ответника данъчни документи (фактури), които са неверни, като се сочи цена, която не е договорирана между страните по сделката. Посочени са конкретни номера фактури, включително и процесната фактура *********/ 01. 07. 2019 г. По делото липсват данни за връчване на ищеца на това заявление, но обстоятелството, че заявлението се представя от ищеца с исковата молба и липсата на оспорване от него води до заключението, че заявлението е връчено на ищеца. Въз основа на това заявление съдът приема, че ответникът е получил фактура *********/ 01. 07. 2019 г., тъй като такива твърдения са направени в заявлението до ищеца.
За изясняване на въпроса относно дължимостта на претендираните от ищеца суми е допусната ССЕ от заключението на която се установява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени при ищеца по сметка 411, Клиенти и към 26. 10. 2020 г. общото вземане на ищеца по процесните фактури е в размер на 168 799, 68 лв. Вещото лице е посочило, че няма осчетоводени плащания в счетоводството на ищеца след 24. 02. 2020 г., когато е датата на предявяване на иска пред съда.
В отговор на поставения въпрос експертът е извършил проверка и е отразил, че процесните фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответника. В тази връзка на вещото лице е поставена допълнителна задача, като след извършена справка в НАП вещото лице е установило, че процесните фактури не са включени в дневниците за продажби на ответника и съответно не са включени в декларациите по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит от ответника за сумите по тези фактури.
В ода на съденото дирене са разпитани като свидетели Н.К. ( главен счетоводител при ищеца) и Ц. Д. (началник орана на процесните обекти). От разпита на свидетелката К. става ясна, че страните по делото имат търговски отношения за продължителен период от време, като практиката е била след провеждане на разговори между управителите на дружествата, да бъдат подписани договори и анекси и да бъдат издадени фактурите за съответния период на охранителната дейност, които са издавани преди окончателно да са подписани договорите и анексите, което често се е забавяло. Свидетелката твърди, че страните са подписали Анекс № 1 и № 2 към договора за орана от 2014 г. и Анекс № 2 е изпратен за подпис в началото на 2019 г. заедно с първата фактура, издадена въз основа на този анекс. Твърди, че изпращането е чрез куриерска фирма с обратна разписка.
От разпита на двамата свидетели К. и Д.става ясно, че ищецът е извършвал ораната на процесните обекти чрез подизпълнител и това е „****“ ООД. Свидетелят твърди, че е работел едновременно и при ищеца и в „****“ ООД на четири часа във всяка една от фирмите, но основната дейност по организацията на ораната на обектите е извършвал като служител на „****“ ООД. Свидетелят посочва, че служителите, които са охранявани обектите на „****“ ЕООД са били на „****“ ООД, тъй като това дружество е било подизпълнител при охранителната дейност на ищцовото дружество.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че процесните обекти са охранявани от служители на „****“ ООД въз основа на сключен договор за орана между ищеца като възложител и „****“ ООД като изпълнител. Договорът и анексите са от 2013 г. , но тъй като не е налице предизвестие за прекратяване на договора от която и да е от страните съдът приема, че договорът и анексите са били в сила и към момента на извършване на охранителната дейност в процесните обекти собственост на „****“ ЕООД. От друга страна ищецът като изпълнител и ответникът като възложител са сключили договор през 2014 г. за охрана на процесните обекти без да е налице ограничение за изпълнителя да ползва подизпълнител. Въз основа на този договор в процесните обекти са охранявани от служители на „****“ ООД, който е бил подизпълнител на ищеца при осъществяване на охранителната дейност. По тези причини плановете за охрана, уведомленията до МВР за служителите са изготвяни и предавани от „****“ ООД, а не от ищеца, тъй като изискванията по ЗЧОД са за фирмата, която осъществява охранителната дейност със свои служители, както е действала „****“ ООД като подизпълнител на ищеца.Това се установява преди всичко от договорите за орана от 2013 г. и 2014 г., а освен това се подкрепя и от свидетелските показания на свидетелите Н. К. и Ц. Дянков.
По изложените съображения съдът не възприема доводите на ответника, че охранителната дейност е осъществена от трето лице „****“ ООД, което няма договорни отношения със страните, както и твърденията за лошо изпълнение по договора за охрана от страна на ответника към ищеца. Налице са договори между ищеца и ответника за охрана на определени обекти и договори между ищеца и „****“ ООД за изпълнение на тази охранителна дейност от „****“ ООД в процесните обекти въз основа на договорите на ищеца и ответника, поради което охранителната дейност на „****“ ООД има своето договорно основание, както и претенциите на ищеца за заплащане на стойност на извършена охранителна дейност в обекти на „****“ ЕООД имат своето основание в договора за охрана между страните по делото.
По въпроса за дължими суми по процесните фактури съдът приема за установено , че Анекс 2 и процесните фактури не са изпратени на ответника, тъй като по делото липсват данни за такова изпращане. Действително свидетелката Н. К. твърди, че Анекс 2 и фактурите са изпратени по куриерска фирма ***и по делото са представени разписки за изпратени документи от ищеца на ответника по ***, но липсват данни какви точно документи са изпратени от ищеца и получени съответно от ответника. В заявлението от 24. 07. 2019 г. на ищеца до ответника фигурира като получена от ответника фактура ***/ 01. 07. 2019 г., която е от процесните, но липсват данни кога точно е получена. Тъй като този момент не е известен, съдът счита, че следва да съобрази разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ относно отхвърлянето от ответника на предложението на ищеца за плащане веднага след получаване на предложението, още повече, че цитираната процесна фактура е издадена сравнително в близък период , предхождащ изпращането на заявлението на ответника до ищеца. Тези обстоятелства, ведно с констатациите на вещото лице от ССЕ, че ответникът не е осчетоводил процесните фактури и не ги е включил в дневниците за продажби и в декларациите по ЗДДС, водят до заключението, че ответникът не е получил Анекс 2 и процесните фактури (без фактура ***/01. 07. 2019 г.), съответно при условията на чл. 292, ал.1 ТЗ е възразил веднага по фактура ***/01. 07. 2019 г.) и по тези причини претендираните суми по фактурите не са дължими от ответника.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 286 ТЗ вр. чл. 280 и чл. 79 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и предявения на основание чл. 92 ЗЗД иск с оглед на това, че той е акцесорен по отношение на главницата, тъй като претенцията на ищеца е за заплащане на неустойка за забава изплащането на главницата. След като искът досежно главницата е отхвърлен като неоснователен, то следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 92 ЗЗД за неустойка за забавено плащане на главното задължение. Следва да бъдат отхвърлени на това основание и претенциите на ищеца за законна лихва върху претендираните суми от главното задължение и неустойката като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 9569 лв., от които депозит за ССЕ и допълнително заключение на ССЕ в размер на 350 лв., държавна такса за съдено удостоверение в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 9204 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения на основание чл. 286 ТЗ вр. чл. 280 и чл. 79 ЗЗД иск
от „****52“ ООД с ЕИК****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ул.***, представлявано от
управителя Ч. Б.П. , чрез пълномощника адв. В.К. от САК, с личен номер ****, с
адрес гр.София, 1606, ул. ****, ет. 1, ап. 3 срещу „****“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен 5800, ,ул. ****,
представлявано от управителя Х.Д.Н. за сумата от 168 799,68 лв. главница,
представляваща неизплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01. 04.
2014 г., Анекс 1/ 15. 11. 2017 г. и Анекс 2/ 05. 12. 2018 г. по фактури номера,
както следва: №***/ 01. 07. 2019 г.; № ***/ 07. 08. 2019 г.; №***/ 10. 09. 2019 г.; № ***/ 10. 10.
2019 г.; № ***/ 08. 11. 2019 г.; № ***/ 19. 11. 2019 г.; № ***/ 10. 12. 2019
г.; № ***/ 06. 01. 2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на завеждане на исковата молба 24. 02. 2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОТВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
предявения на основание 92 ЗЗД иск от „****52“
ООД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район ***, ул.***, представлявано от управителя Ч. Б. П.
, чрез пълномощника адв. В.К. от САК, с личен номер ****, с адрес гр.София,
1606, ул. ****, ет. 1, ап. 3 срещу „****“
ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. Плевен 5800, ,ул. ***, представлявано от управителя Х.Д. Н.за
сумата от 138 131, 85 лв. неустойка за забавено плащане на главница
от1680799,68 лв. на основание чл.3, ал. 3 от Анекс 1/ 15. 11. 2017 г. и Анекс
2/ 05. 12. 2018 г. към Договор за орана от 01. 04. 2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 24. 02.
2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и
чл. 80 ГПК „****52“ ООД с ЕИК**** да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК****
направените по делото разноски в размер на 9569 лв., от които депозит за
ССЕ и допълнително заключение на ССЕ в размер на 350 лв., държавна такса за
съдено удостоверение в размер на 15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
9204 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
ожалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :