№ 119
гр. Велико Търново, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000373 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 196 от 5.12.2019 г. по т.д. № 251/2018 г. Плевенският
окръжен съд е отхвърлил предявения от ЦВ. М. А.., срещу „Инвестбанк“ АД
гр. София иск с правно основание чл. 421 от ТЗ /частичен/ за сумата от 12 000
евро, представляваща част от сумите 30 000 евро по договор за банков влог от
6.06.2011 г., внесена на каса по банкова сметка с IBAN ***** и 17 500 евро
по договор за банков влог от 14.12.2011 г., внесена на каса по банкова сметка
с IBAN BG*******, впоследствие прехвърлени по банкова сметка с IBAN
BG77IORT******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен. С решението Ц.А. е осъдена да заплати на „Инвестбанк“ АД
гр. София направените от ответника деловодни разноски в размер на 6 945 лв.
С определение № 54 от 22.01.2020 г. по т.д. № 251/2018 г. Плевенският
окръжен съд е оставил без уважение молбата на Ц.А. – ищец по делото за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
1
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от ищцата ЦВ. М.
А.., с оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон – нормите на Търговския закон, касаещи договора за влог
и е извършил неправилна оценка на доказателствата по делото, което е довело
до необоснованост на решението. Искането е да се отмени решението и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважат претенциите на
ищцата и да й се присъдят разноските.
Ответната по жалбата страна „Инвестбанк“ АД гр. София, в писмения си
отговор, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното решение.
По делото е постъпила частна жалба от Ц.А., против определение № 54
от 22.01.2020 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по т.д. № 251/2018 г.
Изложен е довод, че на ответника не следва да му бъдат присъждани разноски
по чл. 78, ал.4 от ГПК по първите два предявени иска, производството по
които е прекратено, поради това, че искането на ответника е несвоевременно
направено. Освен това частната жалбоподателка счита, че неправилно
Окръжен съд – Плевен счита, че разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 6 000 лв. с ДДС са претендирани от ответника като направени
изцяло за отхвърления с решението трети частичен иск, а не са претендирани
от ответника и по трите иска. Тази теза жалбоподателката обосновава с това,
че хонорарът от 6 000 лв. е определен на база на цената на трите иска, като
към момента на издаване на фактурата стойността на исковете е 101 703.16 лв.
С решение № 100210 от 31.07.2020 г. по в.т.д. № 99/2020 г.
Великотърновският апелативен съд е отменил решение № 196 от 5.12.2019 г.
и определение № 54 от 22.01.2020 г., постановени от Плевенския окръжен съд
по т.д. № 251/2018 г. и вместо тях е постановено решение, с което осъжда
„Инвестбанк“ АД да заплати на ЦВ. М. А.. сумата от 12 000 евро,
представляваща част от вземане в размер на 47 500 евро, формирано като
сбор от сумите 30 000 евро по договор за банков влог от 6.06.2011 г. и 17 500
евро по договор за банков влог от 14.12.2011 г., внесени по банкови сметки,
подробно описани в решението, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 2 225.84 лв. направени по делото разноски за двете инстанции за
заплатена държавна такса и възнаграждение на вещи лица. С решението
2
„Инвестбнк“ АД е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв.
В. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 3100 лв., а на адв. М.Н. да
заплати сумата от 100 лв. адвокатско възнаграждение за защита по в.ч.т.д. №
214/2019 г.
С решение № 60146/16.11.2021 г. по т.д. № 2410/2020 г. Върховният
касационен съд е обезсилил решение № 100210 от 31.07.2020 г. по в.т.д. №
99/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново и е върнал делото на
Апелативен съд Велико Търново за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото в Апелативен съд Велико Търново, в
изпълнение на указанията на съда, ЦВ. М. А.. – ищец по делото, уточни
претенцията си от 12 000 евро, частично предявена от обща стойност 47 500
евро така: Уточнява, че по договор за паричен банков влог от 6.06.2011 г.,
впоследствие подновен с договор от 6.06.2012 г. за сумата от 30 000 евро,
претендираната от нея частично сума е 6 000 евро; уточнява, че по договор от
14.12.2011 г., впоследствие подновен с договор от 14.12.2012 г. за сумата от
17 500 евро, претендираната от нея частично сума е 6 000 евро.
При новото разглеждане на делото жалбоподателката Ц.А. моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените от нея искове и да присъди
направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.
Ответната страна „Инвестбанк“ АД гр. София оспорва въззивната и
частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, както и
определението по чл. 248 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Ищцата Ц.А. е предявели против „Инвестбнк“ АД-гр.София следните
частични искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.421 ал.1 от ТЗ:
иск за сумата 6 000 евро, претендирана частично от 30 000 евро,
представляваща вземане по договор за паричен банков влог от 6.06.2011 г.,
впоследствие подновен с договор от 6.06.2012 г. за сумата от 30 000 евро и
иск за сумата 6 000 евро, претендирана частично от 17 500 евро,
представляваща вземане по договор от 14.12.2011 г., впоследствие подновен с
договор от 14.12.2012 г. за сумата от 17 500 евро.
3
Ищцата твърди, че на 6.06.2011 г. е внесла на каса при ответника по
разкрита на нейно име банкова сметка с IBAN ***** в евро, сума в размер от
30 000 евро, с основание „6 - месечен VIP депозит“. Лицето, приело сумата по
вносната бележка е А. Б. А. – служител на банката. Ищцата твърди, че
предаването на сумата е станало в офис на банката, находящ се в гр. Плевен.
Освен това ищцата твърди, че на 6.06.2012 г. договорът за депозит е
подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент от 5.800 %, а
банката се е задължила да заплати авансово лихвата, съгласно т.3 от договора,
като лихвата в размер на 870 евро е била изтеглена от Ц. А.А. в деня на
подновяване на депозита. В исковата молба се съдържа твърдение и за това,
че на 14.12.2011 г. ищцата е внесла на каса при ответника по разкрита на
нейно име банкова сметка с IBAN BG******* в евро сума в размер на 17 500
евро, с основание „6 - месечен VIP депозит“, като сумата е приета от банков
служител – А. Б. А. в офис на банката, находящ се в гр. Плевен. На
14.06.2012 г. договорът за депозит е бил подновен, като е подписан договор с
годишен лихвен процент 5.600 %, а банката се е задължила да плати авансово
лихвата по банкова сметка на ищцата, като същата е изтеглила авансово
начислената й лихва в размер на 490 евро. Твърди се в исковата молба, че на
7.01.2013 г. с две платежни нареждания ищцата е прехвърлила сумата от
30 000 евро и сумата от 17 500 евро по друга своя банкова сметка с IBAN
BG77IORT******, с основание прехвърляне на средства, като операциите са
извършени от служител на банката – А. А.. При проверка за наличност по
банковата сметка, ищцата установила, че прехвърлените суми в общ размер
от 47 500 евро не са налични. На 18.10.2018 г. ищцата е изпратила покана за
плащане до банката с искане за възстановяване на паричните суми по
посочената банкова сметка.
Ответникът „Инвестбанк“ АД-гр.София оспорва предявените частични
искове. Ответникът оспорва внасянето от ищцата на сума от 30 000 евро и на
сума от 17500 евро по посочените сметки, като твърди, че такива сметки в
банката не съществуват. Не съществуват сочените от ищцата договори за
депозит на сумите от 30 000 евро и за 17 500 евро, тъй такива договори не са
сключвани. Оспорва подновяване на договор за депозит на 06.06.2012г. и
подновявяне на договор за депозит на 14.06.2012г., како твърди, че такива
договори не съществуват. Оспорва прехвърлянето на 7.01.2013г. на
посочените две суми, тъй като не е било възможно да се прехвърлят суми от
4
несъществуващи сметки. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност с твърдението, че възможността да се претендира за
нерегламентирани „банкови операции“ е изтекла на 24.06.2016г. като се
позовава на разпоредбата на чл.55 от Закона за платежните услуги и
платежните системи, поради точа, че ищцата е следвало да реагира в 13
месечен срок от узнаването. Твърди се, че ищцата е узнала на 23.03.2015г.,
когато е поискала да й бъде предоставено извлечение от сметки.
От фактическа страна се установява следното:
По делото е представена вносна бележка от 6.06.2011 г. за внесена сума
от 30 000 евро в полза на Ц.М. А.А. по сметка IBAN ***** в ТБ
„Инвестбанк“ АД, Плевен с вносител Ц.М. А.А.. Същата е подписана за
банков служител от А. Б. А., съгласно заключението на съдебно-
графологичната експертиза. Според заключението на същата експертиза,
включително и допълнителното такова от 30.09.2019г., на вносната бележка
подписът в графа „подпис на вносителя“ е положен от Ц. А.А.. Тази вносна
бележка съдържа само посочените два подписа на вносител и на банков
служител. Като основание за внасяне на сумата във вносната бележка е
посочено „ 6м. VIP депозит“.
Представено е по делото копие от Договор за срочен депозит „VIP“ от
6.06.2012г. между „Инвестбанк“ АД и Ц.М. А.А. за сумата 30 000 евро, който
поради непредставянето от ищцата на оригинала, е изключен от
доказателствата по делото с определение на първостепенния съд.
Представено е платежно нареждане от 7.01.2013г. за превод на сумата
от 30 000 евро с наредител Ц. А.А. за прехвърляне на сумата от сметка IBAN
***** по сметка IBAN BG77IORT******. Съгласно заключението на
съдебно-графологичната експертиза в платежно нареждане за кредитен
превод от 7.01.2013 г. за 30 000 евро подписът в графа „подпис на
наредителя“ е положен от Ц. А.А., а в графа „ BIC на банката на наредителя“,
подписът е положен от друго лице. Според заключението на същата
експертиза отпечатъкът на печат върху платежно нареждане от 7.01.2013г. за
превод на сумата от 17 500евро не е идентичен с отпечатъците от печат,
предоставени от „Инвестбанк“ АД в книгата за печати на банката, както и не е
идентичен с печатите, използвани от същия период от време.
Нареждане разписка от 6.06.2012г. е за плащане в брой на сумата 870
5
евро с получател Ц. А.А.. В нареждане-разписка за 870 евро от 6.06.2012 г.
подписът в графи „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“,
„получател“ и „контролен подпис“, е положен от Ц. А.А., за банков служител
е положен от друго лице, според заключението на съдебно-графологичната
експертиза. В нареждането разписка с думи е изписано осемстотин и
седемдесет лева. В нареждането разписка не е посочено основанието за
плащане на сумата.
По делото е представена вносна бележка от 14.12.2011 г. за внесена
сума от 17500 евро в полза на Ц.М. А.А. по сметка IBAN BG******* в ТБ
„Инвестбанк“ АД, Плевен с вносител Ц. М. А.А. и в полза на Ц.М. А.А..
Същата е подписана за банков касиер от А. Б. А., съгласно заключението на
съдебно-графологичната експертиза. Според допълнителното заключението
на същата експертиза от 30.09.2019г., на вносната бележка подписът в графа
„подпис на вносителя“ не е положен от Ц. А.А.. Ръкописният тест не е
изписан от Ц. А.А., според експерта графолог. Съгласно заключението на
съдебно-графологичната експертиза на тази вносна бележка е положен печат,
но не се чете името на банката, а само „каса№18, клон Плевен“. Съгласно
заключението на същата експертиза на вноската бележка от 14.12.2011г. в
графа „подпис на вносителя“ и в графа „касиер“ подписът е положен от друго
лице. Като основание за внасяне на сумата във вносната бележка е посочено
„ вноска депозит 6м. VIP“.
Представен е по делото Договор за срочен депозит „VIP“ от
14.06.2012г. между „Инвестбанк“ АД и Ц.М. А.А. за сумата 17 500евро.
Договорът е представен в оригинал.
Съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза в този
договор подписът за „депозант“ е положен от Ц. А.А., а в графа“ ТБ
„Инвестбанк“ АД е положен от А. Б. А.. Според заключението на същата
експертиза отпечатъкът на печат върху договора за срочен депозит „VIP“ от
14.06.2012г. не е идентичен с отпечатъците от печат, предоставени от
„Инвестбанк“ АД в книгата за печати на банката. Съгласно този договор
депозитът се влага по същата банкова сметка, по която е внесена сумата от
17 500 евро вноската бележка от 14.12.2011г.- IBAN BG*******. Съгласно
чл.2 от договора е уговорена годишна лихва върху внесената сума в размер
на 5.600 %, а в чл.3 е посочено, че лихвата за целия срок на депозита е
6
платима авансово в деня на откриване на депозита по сметка № **********.
Представено е платежно нареждане от 7.01.2013г. за превод на сумата
от 17 500евро с наредител Ц. А.А. за прехвърляне на сумата от сметка IBAN
BG******* по сметка IBAN BG77IORT******. Съгласно заключението на
съдебно-графологичната експертиза в платежно нареждане за кредитен
превод от 7.01.2013 г. за 17 500евро евро подписът в графа „подпис на
наредителя“ е положен от Ц. А.А., а в графа „ BIC на банката на наредителя“,
подписът е положен от друго лице. Според заключението на същата
експертиза отпечатъкът на печат върху платежно нареждане от 7.01.2013г. за
превод на сумата от 17 500евро не е идентичен с отпечатъците от печат,
предоставени от „Инвестбанк“ АД в книгата за печати на банката, както и не е
идентичен с печатите, използвани от същия период от време.
Нареждане разписка от 14.06.2012г. е за плащане в брой на сумата 490
евро с получател Ц. А.А.. В нареждане-разписка за 490 евро от 14.06.2012 г.
подписът в графи „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“,
„получател“ и „контролен подпис“, е положен от Ц. А.А., за банков служител
е положен от друго лице, според заключението на съдебно-графологичната
експертиза. В нареждането разписка с думи е изписано осемстотин и
седемдесет лева. В нареждането разписка не е посочено основанието за
плащане на сумата.
От заключението на икономическата експертиза, приета от
първостепенния съд, се установява, че в „Инвестбанк“ АД няма разкрити
банкови сметки с IBAN ***** и с IBAN BG******* при извършена проверка
в специализиран софтуер експертизата установява, че IBAN на посочените
сметки е невалиден и не отговаря на структурата, съгласно изискванията на
Наредба № 13 на БНБ /контролното число е грешно/. При проверка в
ответната банка експертизата е установила, че няма наличен договор за
горепосочените две сметки. От заключението на същата експертиза се
установява, че ищцата Ц. А.А. има разкрита в ответната банка банкова сметка
с IBAN BG77IORT******. Тази сметка е открита на 12.09.2008 г. и към
момента на заключението все още не е закрита и представлява безсрочен влог
във валута. В заключението си вещото лице, изготвило икономическата
експертиза, подробно посочва движението по тази сметка по години след
нейното откриване и посочва, че към момента на проверката салдото по
7
сметката е 94.49 евро. Видно е от движението и наличностите по сметката по
години след откриването й, че по сметка с IBAN BG77IORT****** не са
извършвани твърдените в исковата молба прехвърляния на 7.01.2013 г. на
сумата от 30 000 евро и на сумата от 17 500 лв. от други банкови сметки в
същата банка. От заключението на икономическата експертиза се установява,
че при проверката в „Инвестбанк“ АД вещото лице е установило, че по
отношение на представените по делото документи за кредитен превод на
сумата в размер на 30 000 евро от 7.01.2013 г. и кредитен превод на сумата от
17 500 евро от 7.01.2013 г. към сметка с IBAN BG77IORT******, банката не
разполага с никакви документи, както и че в системата на „Инвестбанк“ АД
такива операции не са отчитани, като същото е невъзможно поради
невалидност на сметките, които са посочени като наредител на тези преводи.
В заключението си икономическата експертиза посочва, че лихвата за „6 м.
VIP депозит“, изчислена върху сумата от 30 000 евро и лихвен процент 5.8 %
съгласно лихвен бюлетин на „Инвестбанк“ АД, актуален към 6.06.2012 г.
/датата на нареждането-разписка/, е в размер на 870 евро, а лихвата за „6 м.
VIP депозит“, изчислена върху сумата от 17 500 евро, при лихвен процент 5.6
%, съгласно лихвения бюлетин на банката, актуален към 14.06.2012 г. /датата
на нареждането-разписка/, е в размер на 490 евро. От извършената проверка в
системата на „Инвестбанк“ АД експертизата е установила, че на 6.06.2011 г.
няма операция за сумата от 30 000 евро в клон Плевен. Сметка с IBAN *****
не съществува, поради което и няма как по същата да има внесена сума.
Същото е заключението за сумата от 17 500 евро, като при проверката в
банката се установява, че на 14.12.2011 г. няма операция за сумата от 17 500
евро в клон Плевен, тъй като сметка с IBAN BG******* не съществува и
поради това няма как по същата да има внесена сума. Заключението на
вещото лице по икономическата експертиза е, че поради липса на открити
банкови сметки, невалидност на сметките, няма как на 7.01.2013 г. да се
осъществи прехвърляне на сумата от 30 000 евро и на сумата от 17 500 евро
по банкова сметка с IBAN BG77IORT******. Освен това липсата на такова
прехвърляне се установява и от прегледаното движение на банкова сметка с
IBAN BG77IORT******. По отношение на плащанията, описани в нареждане-
разписка от 6.06.2012 г. за 870 евро и от 14.06.2012 г. за 490 евро,
заключението на икономическата експертиза е, че тези нареждания-разписки
не са генерирани от системата на банката, а са попълнени на софтуер за
8
платежни нареждания. При проверката в „Инвестбанк“ АД, след запознаване
със софтуера БИС Дакомс, предоставен от писмо от управителя на „Дакомс
ДГ“ ООД, относно запитване за разпечатване на договори от продукта и
показаните стъпки при внасяне на суми, откриване на сметки и разпечатване
на договори, вещото лице установява, че в БИС Дакомс не може да се
генерира и отпечата договор за депозит, ако депозитната сметка не
съществува, т.е. ако не е открита сметка на клиента. Освен това за да се
разпечата договор за депозит, следва да се осчетоводи сума, която постъпва
по съответната сметка.
Не е спорно между страните, че А. Б. А. е била служител на банката с
месторабота офис на банката в гр.Плевен.
На 23.03.2015 г. ищцата посетила офиса на ответната банка в гр. Плевен
и при направена от нея справка за наличността по банкова сметка IBAN
BG77IORT73804434189800 установила, че сумата 47500 евро не е налична.
Не е установено по делото ответната банка да е предала на ищцата
сумата от 30 000 евро и сумата от 17 500 евро.
Въз основа на така установената по-горе фактическа обстановка съдът
приема, следното:
По предявения иск за сумата 6000 евро част от сумата 30 000 евро по
договор за паричен банков влог за сумата 30 000 евро:
Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства намира, че предявеният частичен иск е основателен и доказан.
При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в
същата валута и размер, както и уговорената лихва, съгласно разпоредбата на
чл.421 ал.1 от ТЗ. При паричен влог банката издава на влогодателя документ
за всички вноски и плащания по влога/чл.421 ал.1 ТЗ/.
Съдът приема, че 6.06.2011 г. ищцата Ц.М. А.А. е внесла в ТБ
„Инвестбанк“ АД, Плевен сумата от 30 000 евро по „ 6м. VIP депозит“.
Подписите на вносната бележка са положени от ищцата като вносител и от А.
Б. А. за банков служител, като не е спорно, че А. е била служител на
ответната банка. Следователно сумата е предадена в брой от вносителя.
Съдът счита, че във вносната бележка от 6.06.2011 г. са посочени всички
съществени елементи на договора за депозит и писмената форма е спазена.
9
Обстоятелството, че на вносната бележка няма подпис на касиер, няма печат
на банката, няма изписан референтен номер, за какъвто свидетелките Е. Е. и
Т. Б. говорят, че е следвало да бъде отбелязан, не е основание за изключване
на документа от доказателствата по делото, нито пък е основание да се
приеме, сумата не е предадена. Липсата на всички реквизити на вносната
бележка, не се отразява на действителността на договора за банков паричен
влог в случая, тъй като вносната бележка съдържа съществените елементи на
договора и е подписана от служител на банката. Лицето, подписало вносната
бележка от името на банката, е било неин служител и в това си качество е
задължило същата като влогоприемател. Обстоятелствата, че посочената във
вносната бележка сметка не е открита, че не е извършено осчетоводяване в
банката на внесената сума, че не е отразен превода, нареден от ищцата по
съществуваща нейна сметка в банката, че не е са отразени платени лихви, не
могат да бъдат противопоставени на ищцата. В тази връзка съдът съобразява
разпоредбата на чл.422 ал.2 от ТД, според която при различия между данните
по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се
предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са
верни. В случая данните по издадените от банката документи на ищцата
относно депозит от 30 000 евро и заплащане на лихви по депозит за същата
сума, не са опровергани. Липсата на всички реквизити на документите или
липсата идентичност на печатите, не опровергават данните по издадените
документи. В случая внасянето на сумата от 30 000 евро от ищцата и
приемането й А. А. - банков служител на ответната банка, се установява от
представената вносна бележка. И този факт не е оборен. Показанията на
свидетелите Е. Е. и Т. Б.-служители на ответната банка, които принципно
посочват начина на работа в банката, не опровергават горния факт и се
явяват неотносими, доколкото факта на приемането на сумата от банковия
служител А. А. е удостоверено на вносната бележка с нейния подпис.
Представената вносна бележка, нареждането разписка за получена от
ищцата лихва, съответстваща по размер на твърдяното от ищцата
подновяване на договора на 6.06.2012г. с уговаряне на авансово плащане на
лихвата, и платежно нареждане за прехвърляне на сумата от 30 000 евро на
7.01.2013г., представляват документи по смисъла на чл.422 от ТЗ,
удостоверяващи възникването на облигационни отношения между ищцата и
ответната банка по договор за паричен влог за сумата от 30 000 евро.
10
Сумата по паричния влог в размер на 30 000 евро не е върната на
ищцата, въпреки отправената покана.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че предявеният иск за
сумата от 6000 евро, частично от сумата 30 000 евро, дължима по договор за
паричен влог в размер на същата сума, следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба-
12.11.2018г. до изплащането.
По предявения иск за сумата 6000 евро част от сумата 17 500 евро по
договор за паричен банков влог за сумата 17 500 евро:
Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства намира, че и този частичен иск е основателен и доказан.
Установено е по делото от представената вносна бележка от 14.12.2011
г., че е внесена сума от 17500 евро в полза на Ц.М. А.А. по сметка IBAN
BG******* в ТБ „Инвестбанк“ АД, Плевен. Същата е подписана за банков
касиер от А. Б. А., която не се спори от страните по делото, че е била
служител в ответната банка. Според допълнителното заключението на същата
експертиза от 30.09.2019г., на вносната бележка подписът в графа „подпис на
вносителя“ не е положен от Ц. А.А.. Действително на вносната бележка от
14.12.2011г. подписът в графа „подпис на вносителя“ не е положен от Ц.
А.А., според заключението на съдебно-графологичната експертиза. Този
факт обаче не е основание да се приеме, че документът е неистински, тъй
като интерес от опровергаване на авторството за вносител има само сочения
за автор-това е ищцата, но не и трето лице. Обстоятелството, че ищцата не се
е подписала за вносител на посочената вносна бележка, не променя извода, че
сумата от 17 500 евро на 14.12.2011 г. е внесена в нейна полза в ответната
банка, което изрично е посочено в документа. Твърдението на ищцата, че
сумата от 17 500 евро е внесена в нейна полза и по неин срочен депозит в
ответната банка, се потвърждава от Договора за срочен депозит „VIP“ от
14.06.2012г. между „Инвестбанк“ АД и Ц.М. А.А. за сумата 17 500евро,
който е представен в оригинал. Този договор е подписан както е ищцата, така
и от А. А.-служител на банката, подписал за ответната банка. Налице е връзка
между вносната бележка за сумата от 17 500 евро и сключения от ищцата на
14.06.2012г. договор за срочен депозит „VIP“ от 14.06.2012г., тъй като
договорът е сключен след изтичане на договорения срок по депозита по
11
вносната бележка и сумата се влага по същата сметка, която е отбелязана във
вносната бележка от 14.12.2011г.
Следва да се отбележи, във вносната бележка от 14.12.2011 г. са
посочени всички съществени елементи на договора за депозит и писмената
форма е спазена. На тази вносна бележка за касиер се е подписала А. А.-
служител на банката. Обстоятелството, че не е отбелязан референтен номер и
положения печат не съответства на печатите на банката , използвани през
този период, не е основание за изключване на документа от доказателствата
по делото, нито пък е основание да се приеме, сумата не е предадена. И по
отношение на този документ важи гореизложеното, че липсата на всички
реквизити на вносната бележка, не се отразява на действителността на
договора за банков паричен влог в случая, тъй като вносната бележка
съдържа съществените елементи на договора и е подписана от служител на
банката. Лицето, подписало вносната бележка от името на банката, е било
неин служител и в това си качество е задължило същата като влогоприемател.
Обстоятелствата, че посочената във вносната бележка сметка не е открита, че
не е извършено осчетоводяване в банката на внесената сума, че не е отразен
превода, нареден от ищцата по съществуваща нейна сметка в банката, че не е
са отразени платени лихви, не могат да бъдат противопоставени на ищцата. В
тази връзка и по отношение на тази претенция съдът съобразява разпоредбата
на чл.422 ал.2 от ТД, според която при различия между данните по партидата
на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до
доказване на противното, че данните по издадения документ са верни. В
случая данните по издадените от банката документи на ищцата относно
депозит от 17 500 евро-вносна бележка от 14.12.2011г. и Договора за срочен
депозит „VIP“ от 14.06.2012г., нареждане разписка за заплащане на лихви
по депозит за същата сума, съответстващи по размер на уговорената в
договора лихва, не са опровергани. Показанията на свидетелите Е. Е. и Т. Б.-
служители на ответната банка, които принципно посочват начина на работа в
банката, не опровергават отразените данни по вносната бележка и сключения
договор.
Представената вносна бележка от 14.12.2011г., Договора за срочен
депозит „VIP“ от 14.06.2012г., нареждането разписка за получена от ищцата
лихва, съответстваща по размер на уговореното в договора и платежно
нареждане за прехвърляне на сумата от 30 000 евро на 7.01.2013г.,
12
представляват документи по смисъла на чл.422 от ТЗ, удостоверяващи
възникването на облигационни отношения между ищцата и ответната банка
по договор за паричен влог за сумата от 17 500 евро.
Сумата по паричния влог в размер на 17 500 евро не е върната на
ищцата, въпреки отправената покана.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че предявеният иск за
сумата от 6000 евро, частично от сумата 17 500 евро, дължима по договор за
паричен влог в размер на същата сума, следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба-
12.11.2018г. до изплащането.
Възражението за давност е неоснователно.
В случая ответникът твърди, че ищцата е получила информация за
движението на средствата по банковата й сметка на 23.03.2015 г. Видно е, че
от тази дата до предявяване на иска – 12.11.2018 г. петгодишният давностен
срок не е изтекъл.
Възражението на ответника, че правото на ищцата да търси корекция на
операции по сметките е погасено с изтичане на 13-месечния срок по чл.55
ал.1 от ЗПУПС/отм./, т.е. към 24.04.2016 г. не е относимо към давностния
срок.
Настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗПУПС/отм./
приложима при извънсъдебно коригиране на сметка в случай на установяване
на неразрешена или неточно изпълнена платежна операция, но няма
отношение към погасителната давност.
По изложените съображения предявените частични искове следва да
бъдат уважени.
Поради несъвпадане изводите на първоинстанционния съд с тези на
въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени.
При този изход на делото следва да бъде отменено и определение № 54/
22.01.2020 г. по т.д. № 251/2018г. на ПОС, постановено в производство по
чл.248 ал.1 ГПК.
На жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея
разноски за всички съдебни инстанции до този момент в общ размер на
13
4225.84 лв./ 1739.84 лв. за производството пред първата инстанция, от които
939.84 лв. – държавна такса и 800 лв. – възнаграждения на вещи лица и 486
лв. за производството пред ВТАС – държавни такси и 2000 лв. адвокатско
възнаграждение за производството пред ВКС /.
Жалбоподателката е представлявана безплатно на основание чл.38 ал.1
т.3 ЗАдв. и процесуалният й представител адв. В. Х. Г. от САК. На същия
следва да се присъди на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 2469.76 лв. за
производството пред първата инстанция и за производството пред въззивната
инстанция при първото разглеждане на делото /по 1234.88 лв. съгласно чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г./.
Пред настоящата инстанция жалбоподателката е представлявана от
адвокат М.Н. и на същия следва да се присъди на основание чл.38 ал.2 от ЗА
сумата от 1234.88 лв.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 196 от 05.12.2019 г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по т.д № 251/ 2018 г. по описа на същия съд, както и определение
№ 54 от 22.01.2020 г. на Окръжен съд Плевен по т.д. 251/2018г. по описа на
същия съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 85, на основание чл.421 ал.1 от ТЗ
да заплати на Ц.М. А.А. – В. с ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „Б.“ № 19,
сумата 6000 евро/шест хиляди евро/, частично от сумата 30000 евро,
представляваща вземане по вложена и неизплатена сума по договор за банков
влог - срочен депозит „VIP“, внесена на 06.06.2011 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска – 12.11.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 85, на основание чл.421 ал.1 от ТЗ
да заплати на Ц.М. А.А. – В. с ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „Б.“ № 19,
сумата 6000 евро/шест хиляди евро/, частично от сумата 17 500 евро,
представляваща вземане по вложена и неизплатена сума по договор за банков
14
влог - срочен депозит „VIP“, внесена на 14.12.2011 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска – 12.11.2018 г. до
окончателното изплащане, както и да й заплати сумата от 4225.84 лв.,
направени по делото разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 85, да заплати на основание чл.38
ал.2 ЗА. на адвокат В. Х. Г. от САК, ЕГН **********, гр. София, бул. В. №
78, адвокатско възнаграждение в размер на 2469.76 лв. за защита и
процесуално представителство на Ц.М. А.А. – В. по делото пред първата и
въззивната инстанция-първо разглеждане.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 85, да заплати на основание чл.38
ал.2 ЗА. на адвокат М.Л. Н. от САК, ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 1234.88 лв.за защита и процесуално
представителство на Ц.М. А.А. – В. настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15