№ 1600
04.10.2019 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на
деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Г.С.,
като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 3304 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Е.И.Б., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, адвокатско сдружение „Костов, Стойков и Ко“, срещу РЕШЕНИЕ
№ 1040-02-135/31.10.2018 год. на директор ТП на НОИ - Бургас, с което са потвърдени
задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00459835 от 18.09.2018 г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Бургас. Със сезиращата съда жалба се иска отмяна
на оспореното решение, поради липсата на каквито и да са данни и факти, относно
твърдяното от органа полагане на фактическа трудова дейност от страна на Б..
С протоколно определение на съда от 11.04.2019г. /л. 129/,
на основание чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдебното
производство по адм. дело № 3304/2018 год. е било спряно. С молба от процесуалния
представител на жалбоподателя Е.Б. с вх. № 6854/28.06.2019г. е поискано
възобновяване на производството /л.131/. Същото е възобновено на 03.07.2019г. с
определение на съда /л.132/.
В съдебно заседание, жалбоподателят Б. се представлява от
адв. Х., която поддържа жалба и иска отмяна на оспореното решение. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Бургас, се представлява
от главен юрисконсулт К., която излага доводи за потвърждаване на оспорения
акт.
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, като
прецени доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице,
което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
На 25.10.2017 год. жалбоподателят Б. подала заявление,
адресирано до Директор ТП на НОИ гр. Бургас, за заверяване на осигурителния
стаж и доход за периода 2011 год. – 2017 год. Според представената по делото
преписка, се установява, че данните за лицето са разгледани като едноличен
собственик на „Здравна академия Белчеви“ ЕООД и самоосигуряващо се лице.
На основание чл.108, ал.1 от КСО, по сигнал относно
подаденото заявление, е извършена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на Е.Б., резултатите от която са обективирани в
констативен протокол /КП/ № КВ-5-02-00459831/18.09.2018 год. /л.40/. Според
констатациите на контролния орган на ТП на НОИ гр. Бургас, проверката в
регистъра на осигурените лица е показала, че за Б. има подавана информация за
периода 01.07.2011 год. – 31.12.2016 год. и от 18.07.2017 год. – до момента.
Посочено е, че данните са коректни, с изключение на тези за месец декември 2012
год. и месец март 2016 год., поради което на самоосигуряващото се лице ще бъдат
издадени задължителни предписания за подаване на коректни данни с Декларация
обр. 1. Според констатациите на контролния орган, за лицето Е.Б. има преведени
в приход на ДОО авансови осигурителни вноски в размер, който не съответства на
дължимия. Видно от съдържанието на протокола, при проверката е установено, че
за периода 2011 год. – 2017 год. Б. е получавала парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане, като по всички болнични
листове /подробно изброени в КП/ и две
декларации по чл.50 и чл.51 от КСО има извършени плащания от фондовете на ДОО. Посочено
е, че Б. е вписана в ТР като едноличен собственик и управител на „Здравна
академия Белчеви“ ЕООД от 29.01.2009 год., като през проверявания период /2011 год.
– 2017 год./ не е възлагано управлението на дружеството на друго лице и няма
вписани промени и/или нотариално заверено пълномощно, възлагащо управленчески
функции. Според т.3 от КП, проверката е установила положени подписи от
управителя Б. на фактури, платежни нареждания и касови книги през периодите,
през които последната е получавала обезщетение за временна неработоспособност,
бременност и раждане. Според отговор на ТД на НАП – Бургас, входиран към
преписката по извършената проверка от контролния орган на ТП на НОИ, след
анализ на представените първични счетоводни документи, наличието на назначени
по чл.62 от КТ лица и регистрирани обороти на ЕКАФП, е направен извод, че за
този период /2011 год. – 2017 год./ е упражнявана дейност. В резултат на
установените факти и обстоятелства, контролния орган на ТП на НОИ е счел, че в случая е налице хипотезата на
чл.46, ал.3 от КСО, според която „Парично
обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се
изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване
за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи“. Констативният протокол е връчен на Б. на 18.09.2018 год.,
видно от отбелязването за това върху него /л. 41/.
На същата
дата - 18.09.2018 год., по повод извършена проверка, на основание чл.108, ал.1,
т.3 от КСО, контролният орган на ТП на НОИ е издал задължителни предписания
№ЗД-1-02-00459835/л.42/ към самоосигуряващото се лице Е. Илиева Б., които да
изпълни в срок от двадесет работни дни от получаването им. Същите са както
следва:
1.Да се
подадат коригиращи данни за месец декември 2012 год. в персонален регистър на
НОИ /с декларация обр. 1/ за лицето Е. Илиева Б., ЕГН: **********, подадени с
код на вид осигурен 12 „за самоосигуряващи се лица“ по ЕИК: ********* като се
подадат 18 дни в т.16.1 „Отработени и други дни с осигурителни вноски“, 0 дни в
т.16.2 „Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по
чл.53а от КСП“ и коректна сума в т.21 „Осигурителен доход, върху който се
дължат осигурителни вноски …“ – 420, 00 лв.;
2.Да се
подадат коригиращи данни за месец март 2016 год. в персонален регистър на НОИ
/с декларация обр. 1/ за лицето Е. Илиева Б., ЕГН: **********, подадени с код
на вид осигурен 12 „за самоосигуряващи се лица“ по ЕИК ********* като се
подадат 18 дни в т.16.1 „Отработени и други дни с осигурителни вноски“, 0 дни в
т.16.2 „Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на обезщетение по
чл.53а от КСП“ и коректна сума в т.21 „Осигурителен доход, върху който се
дължат осигурителни вноски ...“ – 420, 00 лева. Задължителните предписания са
връчени лично на Б. на 18.09.2018 год. /л. 42 от делото/.
На
02.10.2018 год. е входирана до директор
ТП на НОИ – Бургас жалба от Е.Б. срещу задължителните предписания
/л.18-20/, с която се иска същите да бъдат отменени.
По повод
жалбата и на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното решение №
1040-02-135/31.10.2018 год., директорът на ТП на НОИ – Бургас е приел
оспорените задължителни предписания за правилно и законосъобразно издадени и ги
е потвърдил /л.14-16/. Видно от съдържанието на решението, административният
орган е възприел и преповторил констатациите на контролния орган от извършената
проверка, отразени в констативен протокол № КВ-5-02-00459831/18.10.2018 год. Като
мотиви за потвърждаване на дадените на Б. задължителни предписания в оспореното
решение е изложено, че релевираните в жалбата твърдения, че лицето, през времето,
когато е получавало парично обезщетение за временна неработоспособност,
бременност и раждане не е извършвало трудова дейност в дружеството са в
противоречие с останалите доказателства по административната преписка. Посочено
е, че извършването на дейност, за която лицето подлежи на осигуряване за общо
заболяване и майчинство е установена от ТД на НАП – Бургас.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд Бургас прави следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено по реда и при условията на
чл. 117, ал.3 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ
с материална и териториална компетентност. От компетентен орган, по смисъла на
чл.108, ал.1, т.3 от КСО, са издадени и потвърдените с решението задължителни
предписания. Административните актове са обективирани в изискуемата писмена
форма и са подписани от издателя си.
Основният въпрос, на който следва да отговори съдът, в
настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания,
потвърдени с решение № 1040-02-135/31.10.2018 год. на директора на ТП на НОИ -
Бургас са законосъобразни. Съдебната
инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания
административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания
за издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК), като проверява дали те действително
са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна
норма разпоредените правни последици. Т.е., законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или заменя.
Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се издава след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
възраженията на заинтересованите граждани и организации. В процесния случай
решаващият орган не е изпълнил това свое задължение. Пространното изложение в
оспореното решение на практика преповтаря констатациите на контролния орган на
ТП на НОИ, обективирани в констативен протокол № КВ-5-02-00459831/18.09.2018 год.
и съдържа обстоятелства без да се сочат обаче, конкретни такива, относими към
задължителните предписания. Конкретна и ясна мотивировка относно необходимостта
от корекция на данните в персоналния регистър на НОИ с декларация Обр. 1 липсва
и в самите задължителни предписания, където единствено е посочено как следва да
се коригират данните. Доколкото се касае за задължителни предписания за
корекция на данни по декларация Обр. 1, е следвало както контролният орган,
така и горестоящият такъв, да опишат ясно, точно и конкретно какви данни са
били вписани в декларация Обр.1 за процесните периоди, за които е прието, че
тези данни са подадени некоректно. В случая, това не е сторено нито от
контролния орган, нито от горестоящия административен орган. Данните, чиято
корекция се иска, се установяват едва от представените по делото справки от
персонален регистър на НОИ за осигурените периоди от 01.01.2011г. до
31.12.2018г. /л.44-56/, които справки не са посочени нито в решението, нито в
потвърдените с него задължителни предписания, нито в констативния протокол от
извършената проверка. Данните от тези справки не следва да заместят
административния орган в задължението му да изложи фактически основания за
издаване на акта. Освен това, излагането на фактическите обстоятелства,
обосновали разпоредения краен резултат, е необходимо за извършване на адекватна
преценка относно материалната законосъобразност на акта. Непосочването на
такива представлява нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е
самостоятелно основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146,
т.2 от АПК.
В оспореното решение на директор ТП на НОИ – Бургас общо е
посочено, че за проверявания период от 2011 год. до 2017 год. е установено полагане
на подписи на фактури, платежни нареждания и касови книги от управителя на
„Здравна академия Белчеви“ ЕООД - жалбоподателя
Б. през периодите, в който тя е получавала обезщетение за временна неработоспособност,
бременност и раждане. Установено е също така, че за посочения период няма
вписани промени и/или нотариално заверено пълномощно, възлагащо управленски
функции. Не са посочени обаче, конкретните документи, които е подписвала Б., с
кои лица са подписвани и точния период, в който е направено това. Липсата на
ясни и конкретни данни и факти във връзка с издаване на акта препятства съда да
извърши проверка по тях, освен това се ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Такива данни не са представени и в съдебното производство.
Съгласно чл.108, ал.1, т.3 от КСО контролните органи на НОИ
при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за
спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността,
възложена на Националния осигурителен институт. Според разпоредбата на чл.46,
ал.3 от КСО /посочена в оспореното
решение/ парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност
и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание
за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравните органи.
В настоящата хипотеза, след преценка на наличните по делото
доказателства, съдът намира, че дадените задължителни предписания, потвърдени с
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас са незаконосъобразни,
доколкото изложените в двата акта констатации останаха недоказани, предвид
факта, че по делото не се събраха конкретни доказателства, обосноваващи
необходимостта от подаване на коригиращи данни за м. декември 2012г. и за м. март
2016 год. Въпреки указаната от съда доказателствена тежест, по делото не се
представиха доказателства, а такива не са налични и в представената
административна преписка, от които съдът би могъл да направи извод, че именно за
тези два месеца Б. е упражнявала лично трудова дейност, поради което именно за
тях тя следва да подаде коригиращи данни на вече подадени декларации обр.1. В
тази връзка следва да се посочи, че самата липса на възлагане на друго лице да
управлява и представлява дружеството през периода на временна
неработоспособност или майчинство не е нормативно заложено като фактическо
основание, имащо за последица отпадане на правото да се получи обезщетение по КСО.
Също така, прекъсването на трудовата дейност на Б., поради временна неработоспособност
или отглеждане на дете не е равнозначно на прекъсване на дейността на
търговското предприятие, поради което дори и да са налице доказателства за
осъществявана дейност в проверявания период – 2011г. – 2017г., това не доказва
извършвана от Б. трудова дейност и не е основание за прилагане на чл.46, ал.3
от КСО, а от там и за извършване на корекция в декларация обр.1, каквито
предписания са били дадени. Правото на обезщетение се обуславя от
обстоятелството дали правоимащото лице ползва отпуск или упражнява трудова
дейност. При всеки конкретен случай е нужно да се изследва периода, през който
лицето е получавало обезщетение, както и периода, през който е упражнявало
фактическа трудова дейност. В заключение, отново следва да се посочи, че нито в
хода на проверката, извършена от служители на ТП на НОИ – Бургас, нито в хода
на съдебното дирене, ответникът е представил доказателства за твърденията си,
че през периода 2011г. – 2017г., в който Б. е получавала обезщетение, и по
конкретно за месеците декември 2012г. и март 2016г., тя е упражнявала трудова
дейност лично и от името, и за сметка на едноличното дружество, поради което се
следва даване на задължителни преписания по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
При това положение оспореното тук решение №
1040-02-135/31.10.2018 год. на директор
ТП на НОИ - Бургас, ведно с потвърдените с него задължителни предписания №
ЗД-1-02-00459835/18.09.2018г. ще следва
да бъдат отменени.
За пълнота, съдът намира за необходимо изрично да посочи, че
що се касае до наличното в административната преписка Разпореждане № РВ-3-02-00473442/18.10.2018
год. на Р.К.– ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас
/л. 10/, то същото не е предмет на контрол по настоящото дело.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане
за присъждане на разноски, на основание чл.120, ал.2 от КСО и представения
списък с разноски, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от
310 лева, представляваща 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
договор за правна защита и съдействие /л.119/ и заплатена държавна такса в
размер на 10 лева.
Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Бургас, осемнадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №
1040-02-135/31.10.2018 год. на директор ТП на НОИ – Бургас, ведно с
потвърдените с него Задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00459835 от
18.09.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас.
ОСЪЖДА ТП на НОИ
- Бургас да заплати на Е.И.Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
адвокатско сдружение „Костов, Стойков и Ко“ сумата от 310 лева, представляващи
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: