МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1823/2019г., по
описа на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна прокуратура е обвинила Н.С.С., с ЕГН-**********, в това, че на
27.08.2019г. в гр. Русе направил опит да отнеме
чужди движими вещи - два броя самобръсначки марка „Жилет“, модел
„Стайлър“, на обща стойност 104.00 лева, собственост на „ДМ - България“ ЕООД,
от владението на И.П. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен и деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1,
вр. чл.18, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимият
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът
след като съобрази, че самопризнанията на подсъдимият се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за
установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:
Подс. Н.С.С., е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен.
Подс. С. бил осъждан за извършено
от него престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.4, за
което осъждане настъпила реабилитация по право. Въпреки това подс. С. не се
поправил, не потърсил легален начин за да си осигурява парични средства, а
продължил да извършва неправомерни действия. Във връзка с това на 30.10.2018г.
в РП-Русе било образувано наказателно досъдебно производство №1683/2018г. по
описа на РРП (ДП №2667/2018г. по описа на ОДМВР-Русе), което след влизане в
сила на постановлението за прекратяване от 04.12.2018г., било изпратено на
Началника на Второ РУ-Русе за налагане на административно наказание по чл.218б
от НК на подс. С. за извършено от него на 30.10.2018г. деяние по чл.194, ал.3
вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, със стойност на
отнетите вещи 78,75лв.. С постановление на ОДМВР – Русе от 04.12.2018г. на
подс. било наложено администартивно наказание по чл.218б от НК.
На 20.08.2019г. срещу подс. С. било
образувано наказателно бързо производство №1318/2019г. по описа на РРП (БП
№671/2019г. по описа на ОДМВР-Русе), което след влизане в сила на
постановлението за прекратяване от 28.08.2019г., било изпратено на Началника на
Първо РУ-Русе за налагане на административно наказание по чл.218б от НК на
подс. С. за извършено от него на 20.08.2019г. деяние по чл.194, ал.3 вр. ал.1
от НК, със стойност на отнетите вещи 78,75лв.
Въпреки това подс. С. продължил с
неправомерните си действия. Няколко дена по-късно на 27.08.2019г. докато се
разхождал по ул. „Александровска“ в гр. Русе, минавайки покрай магазин „ДМ“,
той отново решил да отнеме чужди движими вещи. Влязъл в магазин „ДМ“ и започнал
да се оглежда. Странното му поведение и начина му на обличане, събудили
съмнение в св. М.Ю.П., която веднага информирала св. И.П.Д.. Св. Д. отишла при
подс. и го попитала дали може да му помогне, на което той отговорил, че само
разглеждал. След това св. Д. отишла до компютъра, който се намирал на каса №1 и
започнала да го наблюдава. Въпреки това, че в магазина имало
видеонаблюдение, явно бил забелязан от
служителите на магазина и бил проведен разговор с него, с което му било демонстрирано,
че поведението му е съмнително, подс. С. не се е отказал от намерението да
извърши кражба. Няколко минути след като останал сам, той отишъл до щанда със самобръсначки, взел една
самобръсначка марка „Жилет“, модел „Стайлър“ на стойност 52,00лв., огледал се,
погледнал към камерите и сложил веща в късите си панталони. След това взел
втора самобръсначка от същия вид, пак се огледал и отново я сложил в късите си
панталони и веднага се насочил към изхода на магазина. Когато стигнал до изхода
на магазина, той не успял да го напусне, т.к. св. Д., заключила вратата и го
спряла. Когато св. Д. му казала да извади откраднатите вещи, подс. С. извадил
едната самобръсначка, след което се опитал да се върне към вътрешността на
магазина. Тогава св. Д. отново го спряла и го помолила да извадил и втората
вещ, което и сторил, предал и втората самобръсначка.
Св. Д. подала сигнал в полицията,
във връзка, с което било образувано настоящото досъдебно наказателно
производство, в хода на което на св. Б.Р.Р., като представител на ощетено ЮЛ,
били разяснени правата по чл.84 от НПК. След пристигането на място полицейските
служители св. Д.К.П. и колегата му Д. Димитров, задържали и отвели подс.С. в
Първо РУ при ОДМВР, където той дал обяснения по случая.
В хода наказателно производство
била назначена и изготвена Съдебно ценова икономическа експертиза, съгласно
заключението, по която стойността на вещите, които подс. С. се опитал да отнеме
била 104.00лв. /л.11-12/.
В хода наказателно производство
била назначена и изготвена Техническа експертиза, съгласно заключенията по
която били фиксирани кадри, които иамли значение за накзателното производство
/л.31-37/.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от събраните при разследването доказателствени материали: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите И.П.Д., Д.К.П., М.Ю.П. и Б.Р.Р.;
протокол за извършена СЦИЕ, протокол за извършена Техническа експертиза,
писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, справка
за образувани и неприключили наказателни производства, декларации и
автобиографична справка.
Анализ на
доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102
от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички
събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено
престъпление, за което е обвинен подс. Н.С.С.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства
по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за
виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено доказано
по делото, че с деянието си, подсъдимият Н.С.С. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.194, ал.3, вр.
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 27.08.2019г. в гр. Русе, направил опит да отнеме чужди движими вещи - два броя самобръсначки
марка „Жилет“, модел „Стайлър“, на обща стойност 104.00 лева, собственост на
„ДМ - България“ ЕООД, от владението на И.П. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини
От обективна страна предмет на
осъщественото престъпление са вещи - които са били движими, чужди на подс. и
намиращи се във владение на пострадалото лице: два броя самобръсначки марка „Жилет“,
модел „Стайлър“, на обща стойност 104.00 лева, собственост на „ДМ - България“
ЕООД.
Изпълнителното деяние на
престъплението било извършено от подс. с действие. То се изразило в опит да
прекъсне фактическата власт на пострадалото лице над процесните вещи и да
установи своя трайна фактическа власт над тях. Деянието на подс. С. останало
недовършено, по независещи от волята му
причини, тъй като в резултат на намесата на св. И.Д., той бил принуден
да върне /предаде/ отнетите от него вещи, поради което и не могъл да установи
трайна фактическа власт за себе
си над тях. Поради това обвинението е квалифицирано във връзка с чл.18, ал.1 НК. Съгласно трайната съдебна практика,
с предприемането на действия, пряко насочени към отнемането на вещта е налице
опит, доколкото с тези действия е поставено начало на осъществяване на
изпълнителното деяние /В този смисъл – ТР № 36 от 1961 г. на ОСНК, Решение №
639/1992 г. на І н.о. и др./
С оглед установените по делото
обстоятелства – ниската стойност на предмета на престъплението; начина на
извършване на деянието; факта, че деянието е останало във фазата на опита,
макар и по независещи от волята на дееца причини, обществената опасност на
деянието се определя, като по-ниска от останалите подобни случаи, поради което,
деянието е квалифицирано като маловажен случай по смисъла на на чл.93, т.9 НК.
Наличието на предходно осъждане,
макар и настъпилата реабилитация; образуваните, водени и приключили срещу подс.
през 2018г. и 2019г. в РП-Русе две досъдебни производства, с обща стойност на
отнетите вещи - 162,66лв., изпратени в ОДМВР- Русе за прилагане на чл.218б от НК; факта, че лицето е добре познато на органите на МВР във връзка с проявите
му по линия „кражби“ и наличието на отрицателната предпоставка за приложението
на разпоредбата на чл. 218б от НК, а именно чл.218б, ал.2, т.1 от НК „когато
дееца в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата
стойност на предмета на престъплението да не надвишава 150.00 лева“ са
обстоятелства, поради които деянието не се квалифицира като такова във вр. с
чл. 218б НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл, подс. С. е съзнавал, че
лишава от фактическа власт собствениците на чуждите движими вещи, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт, целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението и е имал намерението противозаконно да ги присвои,
т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици.
Причини
за извършване на престъплението-ниско правосъзнание, незачитане на чуждата
собственост, стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства – признанието на вината и
изразеното съжаление за деянието, както на досъдебната фаза, така и в съдебната
фаза производството, липсата на предходни осъждания /реабилитиран е по
предходното осъждане/. Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство – упоритост
в умисъла, поради извършване на същите по вид деяния, за които е наказван по
адм. ред във връзка с чл.218б от НК.
Предвид
гореизложеното, Съдът е определил наказание малко над минималния законов размер
на наказанието най – тежкото по вид от трите алтернативни такива предвидени в чл.194,
ал.3, вр. с чл.18, вр. с чл.54 от НК, а именно “Лишаване от свобода”, за срок
от 6 месеца, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е
намалено с една трета, поради което е наложил наказание “Лишаване от свобода”
за срок от 4 месеца. Предвид обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан /реабилитиран/
и предвид най – вече индивидуалната превенция, Съдът намира, изпълнението на така определеното крайно
наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години, на основание
чл.66, ал.1 от НК.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
Подсъдимият
следва да заплати в полза на ОДМВР – Русе направените разноски от досъдебното
производство, в размер на 117,71 лв.
Така
мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия :