Решение по дело №257/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба, депозирана от Н. Е. Д. от [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, с [ЕГН], чрез процесуален представител Г. Х. – адвокат от АК-Ямбол, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП по отношение на Н. Е. Д. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради издаването й при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в разрез с материалния закон. Сочи се, че оспорващият не употребява наркотични вещества, а тестът, установил употреба на бензодиазепини, е фалшиво-положителен, тъй като Н. Д. приема лекарства, които оказват влияние върху резултатите, отчитани от тестовете за наркотици. Твърди се, че това обстоятелство е установено в друг идентичен случай през 2022г., когато тестът на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества бил положителен, но впоследствие се установило, че не е употребявал такива. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед.

Жалбата е депозирана чрез административния орган до Административен съд – Бургас, където е образувано адм.д.№ 765/2025г. по описа на посочения съд. С определение № 4373/14.05.2025г. съдебното производство по адм.д.№ 765/2025г. е прекратено на основание чл.133, ал.1 от АПК, поради неподсъдност и същото е изпратено по компетентност на Административен съд – Шумен, където е образувано настоящото адм.д.№ 257/2025г. по описа на ШАдмС.

С жалбата е отправено и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, което е отхвърлено като неоснователно с определение № 850 от 28.05.2025г. по адм.д.№ 257/2025г. по описа на ШАдмС, влязло в сила на 23.06.2025г.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв.Г. Х., редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като отправя искане за отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда са изложени аргументи за неоснователност на оспорването, както и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С процесната ЗППАМ № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 02.04.2025г., около 12.00 часа в [населено място] оспорващият управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер]. При придвижването му по ул.Л., от входа към [населено място] в посока центъра, до заведението на С. К., бил спрян за проверка, при която било установено, че управлява горепосоченото МПС след употреба на упойващи вещества – бензодиазепини, установено в 12.22 часа на 02.04.2025г. с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“ с фабричен № ARME0067, който отчел положителен резултат. Въз основа на тези констатации, на същата дата срещу Н. Д. бил съставен АУАН № GA1239441/02.04.2025г., за допуснато нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП. На водача бил издаден талон за изследване № 318562, след което бил отведен до ФСМП [населено място], където му били взети биологични проби от кръв и урина.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 02.04.2025 г., който я оспорил пред съда с жалба вх.№ 454000-1332, подадена по пощата на 14.04.2025г., документирано с пощенско клеймо и входирана в деловодството на административния орган на 17.04.2025г.

Междувременно, от писмо изх.№ 5259/30.06.2025г. на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, е видно, че във връзка с установената употреба на наркотични вещества от страна на оспорващия е образувано досъдебно производство /ДП/ № 78/2025 г. по описа на РУ – Сунгурларе за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед. От приложения по делото талон за изследване с № 318562 от 02.04.2025г., издаден в 13:50 часа на посочената дата, се установява, че на оспорващия е указано да се яви във ФСМП [населено място] за даване на материал за изследване до 120 минути. Съгласно приложения по делото Протокол за медицинско изследване, лицето се е явило в посоченото медицинско заведение на 02.04.2025г. в 14:20 часа, т.е. в указания срок, като са му взети кръв и урина за изследване. Съгласно писмо изх.№ 5259/30.06.2025г. на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, по ДП № 78/2025 г. по описа на РУ на МВР – Сунгурларе е назначена химико-токсикологична експертиза, по която към датата на изготвяне на писмото не е изготвено експертно заключение.

От страна на оспорващия е представено постановление за прекратяване на наказателно производство Изх.№ 4333/22 от 17.05.2022г. по описа на РП – Елхово, от което е видно, че срещу него е водено друго досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по повод установено с техническо средство управление на МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин, което е прекратено поради това, че при химико-токсикологичното изследване на иззетите от лицето биологични проби не е констатирано наличие на наркотични вещества. Представен е и доклад за лекарства, издаден от лекар - кардиолог в РТурция, от който е видно, че на 18.04.2025г. е извършено изследване на оспорващия, при което е установено, че последният страда от сърдечна недостатъчност, неуточнена и есенциална (първична) хипертония, за които приема лекарства.

По делото са разпитани и свидетели – Н. Е. Д. и Ш. И. И., от показанията на които се установява, че оспорващият страда от сърдечно заболяване, за което редовно приема лекарства. И двамата свидетели са категорични, че лицето не употребява наркотични вещества.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е ЗППАМ по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП, подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 02.04.2025 г., поради което настоящата жалба, подадена по пощата на 14.04.2025г. (видно от пощенското клеймо), се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до 1 година.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. (служебно известна на съда) на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. директорът на ОД на МВР - [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП), в т. ч. служители на длъжност полицейски инспектор в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-[населено място]. Доколкото настоящата заповед е издадена от полицейски инспектор в РУ - Сунгурларе при ОДМВР – [населено място], съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг тест 5000“. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на принудителна мярка № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от собственика му, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване в лечебно заведение, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване № 318562/02.04.2025г. Този факт се установява и от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен на 02.04.2025г. от медицински фелдшер при ФСМП, [населено място]. Според законодателя, при наличие дадена кръвна проба за медицинско изследване, какъвто е настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи - чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП. В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване с „Дръг тест 5000“, като резултатите, установени с теста към момента на образуване и приключване на настоящото съдебно производство не са потвърдени от медицинско изследване на кръв и урина, иззети от жалбоподателя, поради забавяне изготвянето на съдебните химико-токсикологични експертизи. Настоящата ЗППАМ е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е резултатът от изследване на биологичния материал, иззет от лицето.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, установено с предвидените от законодателя доказателствени средства и по предвидения със специалната наредба ред. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС от собственика му след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръв и урина, а при липса на проба урина, се изследва пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорно установено фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест от полицейските органи. Оспорващият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. При наличието на дадени кръв и урина за изследване и липсата на извършено такова изследване по надлежния ред, недоказано се явява наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при сходна обстановка през 2022г. при изследване с техническо средство на оспорващия е установено наличие на наркотични вещества, което изследване впоследствие е опровергано чрез химико-токсикологично изследване на биологични проби, иззети от лицето.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

Съдът намира, че наложената ПАМ в случая се явява несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е добросъвестност, като е дал проба за изследване. В този смисъл съдът приема, че мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Наред с това съдът отчита обстоятелството, че срокът на ограничаване правата на водача посредством прилагане на процесната ПАМ, е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал. В Наредба № 1/19.07.2017 г. липсва нормативно регламентиран срок за извършване на изследването. Липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето на протокола с данните за резултатите, поради което и предвид срока на наложената ПАМ, налага извод за несъразмерност на същата.

Вярно е, че при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност – за да възникне същата обаче нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП следва да бъде доказано по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т. е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

По отношение на разноските, съдът установи, че жалбоподателят е направил искане за присъждане на такива при условията на чл. 143, ал. 1 АПК, в размер общо на 455,68 лева, в това число 10 лева държавна такса, 6 лева такса за банков превод на държавна такса, 400 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение и транспортни разходи на обща стойност 39,68 лева. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в тази насока, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер 416 лева, включващи 10 лева държавна такса, 6 лева за банков превод на държавната такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, респективно същите следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Бургас – учреждението, в чиято структура е включен издателят на отменената ЗЗПАМ. По направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия, съдът намира, че същото е по-ниско от посочения размер предвиден в чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и възражението е неоснователно. Претенцията на оспорващия за присъждане на пътни разноски в размер на 39,68 лева също следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като същите не представляват разноски по производството по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Е. Д. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП по отношение на Н. Е. Д. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г.

ОСЪЖДА ОД на МВР – [населено място], да заплати на Н. Е. Д. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, [улица], сумата 416. 00 лв. /четиристотин и шестнадесет/ лева, представляваща деловодни разноски – държавна такса, такса за банков превод на държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно производство.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Е. Д. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, [улица] за присъждане на сума в размер на 39,68 лева (тридесет и девет лева, шестдесет и осем стотинки), заплатена за пътни разходи, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 3, във вр. с чл. 137 от АПК.