№ 108
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на адвокат Г. Б. - нарочно упълномощен за това защитник
на осъдения А. С. П., с което се отправя претенция за възобновяване на наказателното дело
на основанието, визирано в чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на материалния закон.
В искането се твърди, че фактическата обстановка, възприета и от двете
инстанции, е правилно установена, но че изведените въз основа на нея правни изводи са
неприемливи и в противоречие със събраните доказателства. Основно се оспорва възприетия
за доказан умисъл у осъдения, знанието му, че договорът за покупко-продажба на
автомобила и нотариалната заверка са били неистински.
Претендира се възобновяване на делото и оправдаването на осъдения.
В речта си в съдебните прения адвокат Б. поддържа искането. Счита, че няма
доказателства за осъществяване на престъплението от субективна страна и анализира
свидетелските показания в подкрепа на застъпената теза. Твърди, че липсата на
интелектуалния аспект на умисъла дефинира деянието като несъставомерно и затова счита,
че е нарушен материалния закон.
Осъденият П. се придържа към изложеното от защитника си и допълва, че не е
знаел, че договорът е с невярно съдържание. Твърди, че бил уведомен, че в съботния ден ще
има нотариус, подсигурен от продавача, както и че е отишъл на място, където подписал
договора заедно с жената, представила се за собственик на автомобила.
Представителят на САП пледира за оставяне на искането без уважение.
Прокурорът намира за правилни съдебните актове и на двете инстанции и подчертава, че
въззивният съд е изложил подробни мотиви, които напълно споделя, по въпроса за
субективната съставомерност на деянието.
1
В предоставената му последна дума осъденият П. моли за уважаване на
искането,тъй като е невинен.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за
установено следното:
С присъда на Районен съд – Петрич по н.о.х.д. № 591/19 г. искателят А.П. е бил
признат за виновен в извършването на две престъпления – по чл. 316, предл. 1., вр. чл. 308,
ал. 2, вр. ал. 1., предл. 1. НК и по чл. 316, предл. 1., вр. чл. 309, ал. 1 НК, съответно: за това,
че на 20.6.2017 г. в гр. Петрич, чрез посредствено извършителство на Щ. А. С., съзнателно
се ползвал от неистински официален документ (нотариална заверка върху договор за
покупко-продажба на МПС), за да удостовери прехвърляне на право на собственост върху
лек автомобил, като от дееца не може да се търси отговорност за съставянето на документа;
и за това, че на същата дата и място, чрез посредствено извършителство на Щ. А. С.,
съзнателно се ползвал от неистински частен документ (договор за покупко-продажба на
МПС), за да докаже прехвърлянето на право на собственост върху лек автомобил, като от
дееца не може да се търси отговорност за съставянето на документа. За всяко от тези
престъпления осъденият е санкциониран с пробация, след което по реда на чл. 23, ал. 1 НК е
определено едно общо най-тежко наказание пробация, включваща задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Присъдата на районния съд е проверена по реда на въззивния контрол по жалба
на осъдения. С решение № 6 от 13.1.2022 г. на ОС - Благоевград, НО, 3. въззивен състав по
в.н.о.х.д. № 754/21 г. обжалваната присъда е потвърдена като правилна.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирани за това субекти, в рамките на предвидения 6 – месечен срок
(подадено е на 22.2.2022 г.) от влизане в сила на въззивното решение и срещу акт,
непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Съдържанието на искането и поддържаният довод определят като уместно
изясняването на предметния обхват и пределите на дължимата проверка в тази процедура.
Юриспруденцията е последователна, че в това извънредно по своя характер
производство съдът е обвързан от наведените основания за възобновяване, които, съобразно
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са визираните в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК касационни основания.
Възложената на съда в процедурата по възобновяване проверка не включва установяването
на фактически положения и събиране на доказателства. Съдът действа като инстанция само
по правото, не и по фактите.
На следващо място, необосноваността не е касационно основание, защото
вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е
допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на
въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на
фактическите си изводи. В този смисъл следва да се отбележи, че възражения, които по
същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,
без значение като какви са заявени, не следва да бъдат проверявани. Вътрешното
убеждение, основано на доказателствата, е суверенно право на оценяващия доказателствата
съд, то не може да бъде подменяно или замествано и не подлежи на последваща проверка.
Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка, защото
2
същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този
въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на
решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали
последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им
съдържание, без изопачаване, и дали при противоречие между тях е мотивирано кои
доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е, защото
нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14
НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако
обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК. Порочно
формираният процес на изграждане на вътрешното убеждение обуславя възобновителното
основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила.
Трето, за нарушение на материалния закон иде реч тогава когато в рамките на
установените фактически положения законът е приложен погрешно – фактите не са
подведени правилно под съответстващата им правна квалификация.
Четвърто, предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт.
Обсъждането на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което е
извършена въззивната проверка.
Отнасяйки тези принципни съображения към настоящия случай, въззивният съд
отбелязва, че в искането, с което е сезиран е възведено оплакване единствено за нарушение
на материалния закон като се твърди, че фактите са установени правилно. Същевременно се
развиват съображения, с които по същество се изразява недоволство от приетото за
установено наличие на знание у осъдения за неистинността на ползвания от него документ
(официален в едната му част и частен в другата). В действителност се оспорва именно
формираното вътрешно убеждение на инстанциите по фактите и по същество се поддържа
необоснованост. Не се твърди, че съдилищата са тълкували доказателствените материали
превратно, че са изопачили съдържанието им или че са формирали изводите си произволно
и без доказателства, тоест не се поддържа допускането на съществено процесуално
нарушение. Все пак, доколкото има твърдение, че липсват доказателства за умисъла, същото
би могло да се интерпретира на плоскостта на заявка за оплакване в този смисъл, макар и да
не формулирано изрично. Апелативният съд намира, че всички значими за предмета на
делото обстоятелства, включително и за умисъла, са били изследвани, което определя като
неоснователно оплакването за обратното. Въззивният съд е обсъдил внимателно
възраженията на защитата касателно умисъла и е развил аргументирани съображения (л. 26
– л. 28 от съдебното дело на БлОС) защо приема за доказано наличието на знание на
осъдения за неистинността на документите. Втората инстанция не само е споделила
съображенията на първата, приемайки ги за обосновани, но е изложила и собствени такива,
анализирайки доказателствата.
От изложеното дотук се обосновава, че въззивният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения. След като съдът не е допуснал порок при формиране на
убеждението си и то е основано на коректен прочит на съдържанието на свидетелствата и
останалите доказателства, то няма никакво основание недоволството на защитата по
отношение на доказателствената оценка да се третира като съществено процесуално
нарушение.
Въззивният съд е изпълнил напълно удовлетворително задълженията си по чл.
313 и чл. 314, ал. 1 НПК, проверявайки правилността на присъдата, като е обсъдил
поотделно в логическата им връзка всички доказателствени материали и е отговорил на
всички възражения. Към начина на формиране на вътрешното му убеждение не могат да
бъдат отправени никакви упреци. Субективното недоволство на страна по делото с
оценъчната дейност на съдилищата по фактите не предпоставя извод за допуснати
съществени процесуални нарушения щом като не се установява порок в процеса на
формирането на вътрешното убеждение.
3
Материалният закон не е нарушен, защото фактите са подведени правилно под
съответстващата им правна квалификация. Въззивният съд е споделил изцяло виждането, че
деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като осъденият е знаел за
неистинността на документите. Признал е осъдения за виновен, приемайки, че са налице
всички съставомерни признаци на двата престъпни състава. Следователно, това оплакване е
неоснователно.
В обобщение на всички тези съображения Софийски апелативен съд намира, че
не е налице възобновително основание, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Г. Б. - нарочно упълномощен за
това защитник на осъдения А. С. П., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. №
754/21 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения и на защитника му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4