№ 128
гр. Варна, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000112 по описа за 2024 година
Постъпила е въззивна жалба от Х. П. Х. от с.Мараш, община Шумен срещу решение
№10/30.01.2024 г. по т.д.64/2023 г. по описа на ОС – Търговище, в частта с която е
отхвърлен предявения иск с правно основание основание чл.432, ал.1от КЗ, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5 000лв. до размера от 15 000лв.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания. Счита, че не са налице основания за намаляне размера на обезщетението,
тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Насрещната страна Застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, със седалище
гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следва да се
посочи, че въпросите за наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и
вина не подлежат на преразглеждане, тъй като този въпрос е разрешен и със сила на
пресъдено нещо, доколкото първоинстанционното решение е обжалвано частично и то само
от застрахования. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.
1
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на
дължимото обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за
справедливост и липса на съпричиняване на вредоносния резултат.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на
обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като
продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за
вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията,
следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззивницата Х., в резултат на
произшествието е получила контузия на главата и таза – мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма. Приета е за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ - Търговище,
където е престояла пет дни, след което периодът на лечение с медикаменти е продължил в
домашни условия за срок от 2-3 месеца, през който период период пострадалата е имала
оплаквания от периодично главоболие, световъртеж, намалена умствена работоспособност,
емоционална лабилност. При извършения в хода на производството преглед е установено, че
пострадалата продължава да се оплаква от периодично главоболие, световъртеж, безсъние,
тревожност, паник атаки, които според експерта може да продължат още дълго време и за да
отшумят напълно е необходимо медикаментозно лечение за период от 2-3 месеца.
От показанията на свид. Х Н, които се кредитират от съда като непосредствени се
установява, че няколко часа след произшествието, пострадалата е припаднала в дома си,
което е наложило да бъде транспортирана в болницата с линейка, където е престояла 4-5
дни. След изписването трудно се е движила, тъй като кракът й в областта на глезена е бил
подут. Оплаквала се е от постоянно главоболие, губила е равновесие, поради което за около
месец за нея се е грижил нейния син. Според свидетеля, след произшествието, включително
след проведеното лечение, пострадалата се е чуствала много проитеснена, тъй като не е
можела да полага адекватни грижи за внучето си.
В този смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената в
първоинстанционното производство съдебно – психологична експертиза. Вещото лице сочи,
че са налице последици за психиката на пострадалата, които са в пряка връзка с инцидента,
тъй като събитието е възникнало внезапно, стресорът е бил силен. Налице са изразени
изживявания на напрегнатост, изтощение, страх за здравето. Според експерта, натрупаните
негативни емоции са довели до умора, изчерпване и риск от влошаване на когнитивните
процеси.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. Според последователната практика на ВКС, израз на която е и
цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни
2
обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида
обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012
г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява база за
непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл.
288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК. С
други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице за понесените от него
морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид характера и тежестта на
самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните физически и
емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.
Относно релевантните за размера на обезщетението обстоятелства следва да се вземат в
предвид възрастта на пострадалия, емоционалното и психофизично състояние след
инцидента. Към момента на настъпване на произшествието, въззивницата е била на 46 г., с
трудова активност, без данни за хронични заболявания. Възстановяването й е продължило
около 3 месеца, било е съпътсвано с ограничения в битов и емоционален план, които са се
отразили негативно физическото и психично здраве на пострадалата. От медицинска гледна
точка, макар оздравителните процеси да са приключили, не е налице пълно възстановяване,
тъй като пострадалата продължава да има главоболие, световъртеж, безсъние и тревожност.
Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година след произшествието,
въззивницата все още в известна степен е ограничена във възможността да води пълноценен
живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените
болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в
размер на 15 000 лева.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.
От заключението на вещите лица по назначената в първоинстанционното
производство КСАТМЕ, което кореспондира с показанията на свидетеля И И. и обясненията
на пострадалата дадени пред вещото лице психолог, както и от обясненията на вещото лице
Х., дадени в съдебно заседание на 29.11.2023 г. безспорно се установява, че пострадалата е
пътувала на задната седалка в катастрофиралия лек автомобил без поставен предпазен
колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В случая, от обясненията на вещото лице Х. се
установява, че ударът е бил челен и предпазният колан несъмнено би оказал положително
влияние при защитата на пътника, тъй като тялото му е щяло да остане фиксирано към
седалката и е нямало да полети напред. Според експерта, вследствие от инерционните сили
от сблъсъка между двата автомобила, пострадалата е политнала силно напред, а после рязко
назад и така е получило увреждането на главата и мозъчното сътресение. Това дава
основание на съда да приеме, че ако пострадалата е била с поставен колан, свободното
инерционно движение на тялото е щяло да бъде по-ниско и да отслаби силата на удара на
тялото в твърдите тъпи предмети, при което получените травматични увреждания щяха да
бъдат по-леки.
Действително в обясненията си в съдебно заседание, вещото лице не изключва
3
възможността тежката черепно-мозъчна травма на пострадалия да се дължи на удар на
главата в други част на автомобила и на т.нар. камшичен удар, въпреки поставен предпазен
колан, но според съда събраните доказателства, изключват тази вероятност.
Ето защо, с оглед механизма на произшествието, посоката и мястото на удара, както
и вида на травматичните увреждания, съдът приема, че непоставянето на предпазния колан
съществено е допринесло за получаването на уврежданията.
Предвид изложеното по-горе, отчитайки поведението на водача на автомобила, който
е нарушил множество правила от ЗДвП и е предизвикал ПТП, но същевременно вземайки
предвид и поведението на пострадалия, който при пътуването не е използвал
обезопасителен колан и с това си бездействие е допринесъл за собственото си увреждане,
съдът приема, че е налице принос на пострадалата Х. Х.в за настъпването на вредоносния
резултат и определя същия в размер 20 %.
Предвид приетия от решаващия съд размер на справедливо обезщетение за
причинени на въззиваемите неимуществени вреди – 15 000 лв. и с оглед определения по-
горе принос на пострадалия, същото следва да бъде намалени с 3 000 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера от 12 000 лева, поради което обжалваното решение следва да се отмени в
отхвърлителната част за горницата над 5 000 до 12 000 лева, като вместо него се постанови
друго, с което се присъди допълнително обезщетение в размер на 7 000 лева.
В останалата обжалвана част, за горницата над 12 000 до 15 000 лева, решението
следва да се потвърди.
Претендираната дължима законна лихва върху сумите за обезщетенията за
неимуществени вреди съгл. разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, следва да се изчисли от най-
ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК; датата на уведомяване или
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В случая,
претенцията на ищеца е входирана при застрахователя на 14.02.2023 г., който не е изискал
допълнителни документи и не е изплатил обезщетение, поради което претенцията следва да
бъде уважена съобразно чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на която е предявена застрахователна
претенция от увреденото лице – 14.02.2023 г.
Решението следва да се отмени и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати
на въззиваемото дружество разноски в първоинстанционното производство, за горницата
над 500 лева до присъдените 853 лева.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане и
представените доказателства, в полза на въззивницата, съразмерно уважената част от иска,
следва да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски в размер
на 509 лева, както и направените във въззивното производство разноски за заплащане на
държавна такса, в размер на 140 лева.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с
договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на
пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско
възнаграждение за първата и въззивната инстанция в минимален размер, съобразно
уважената част от иска, в размер на 696 лева с ДДС.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане и
представените доказателства, в полза на въззиваемото дружество, следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, в размер
на 468 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10/30.01.2024 г. по т.д.64/2023 г. по описа на ОС –
Търговище, в частта с която е отхвърлен предявения от Х. П. Х. от с.Мараш, община Шумен
срещу ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, иск с правно основание
чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5 000
лева до 12 000 лева, както и в частта, с която Х. П. Х. от с.Мараш е осъдена да заплати на
ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, разноски в
първоинстанционното производство, за горницата над 500 лева до присъдените 853 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов ДА ЗАПЛАТИ на Х. П. Х., с ЕГН ********** от с.Мараш, община
Шумен, сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляващи допълнително обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.01.2023 г. в гр.Търговище, по
вина на водача на лек автомобил „Ситоен ZX“, с рег. №Х ХХХХ ХХ - Добрин Арабаджиев,
чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в Застрахователна
полица № BG /02/122002191390, със срок на действие от 25.07.2022 г. до 24.07.2023 г.,
ведно със законна лихва считано от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл.432 от ТЗ, както и сумата от 649 (шестстотин четиридесет и девет) лева,
представляващи направените в двете инстанции съдебно – деловодни разноски, съразмерно
уважената част на иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №10/30.01.2024 г. по т.д.64/2023 г. по описа на ОС –
Търговище, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Б. Х., с ЕГН ********** от САК,
служ.адрес гр.София, ул.»Кадемлия» 1, като пълномощник на Х. П. Х., сумата от 696
(шестстотин деветдесет и шест) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство в двете инстранции, съобразно уважената част от иска, на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Х. П. Х., с ЕГН ********** от с.Мараш, община Шумен ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, сумата от 468 (четиристотин шестдесет и осем) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5