Р Е Ш
Е Н И Е :
№ 375 / 24.04.2019 година,
гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 26.03.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА
А.А
Секретар: ТОДОРКА ДАРАКЧИЕВА
като разгледа докладваното от Съдия А.а по гр. дело №
1300 по описа за 2018 година
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
В исковата молба ищецът „Банка ДСК“ ЕАД гр.София чрез процесуалния представител юрк.М. против
ответника И. Ц.Ц. твърди че на 10.06.2008 година бил сключен договор за кредит
от смесен тип между „Банка ДСК“ ЕАД от една страна в качеството й на кредитор и „Авто Свят-86“ЕООД, представлявано от И.Ц.Ц. като
кредитополучател за сумата от
20 000 лева със краен срок за издължаване
до 15.06.2015 година. Съгласно
чл.17,3 от договора вземането било
обезпечено със Запис на заповед издадена
от кредитополучателя и авалирана от управителя на дружеството, съответно
собственик на капитала ,а именно И. Ц.Ц..Сочи се още, че на 11.06.2008
година кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя ,чрез превеждането му по
негова банкова сметка,***.01.2012 година
кредитодателят депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за
вземането на банката по договора
за кредит. В срока по чл.414 от ГПК било постъпило възражение
от длъжника, поради което
заявителят депозирал иск за
установяване на вземането си, въз основа на който е било образувано гр.дело №
864/2012 година по описа на ПщРС, приключило с уважаване на предявения иск. Сочи
се, че по договор за кредит от
10.06.2008 година обезпечен с поръчителство е
признато за установено по отношение на
„Авто Свят 86“ ЕООД и Н. М. М., че
същите дължат солидарно на „Банка ДСК“
ЕАД сумата от 12 970.93 лева
–главница; лихва в размер на 1237.27
лева,за периода от 25.02.2011 година до 30.01.2012 година; заемни такси в размер на 129.70 лева и
разноски по заповедното и исковото
производство. Решението е било потвърдено и от Пазарджишкия окръжен съд.Въз
основа на признатото по съдебен ред вземане образували
изпълнително дело № 57/2012 година по
описа на ЧСИ А. А. с район на действие
ОС- Пловдив ,в последствие
прехвърлено по подсъдност под №
46/2014 година по описа на ЧСИ Д. с
район на действие ОС-Пазарджик,което вземане все още било висящо.Предявили запис на заповед чрез нотариус Т. на „Авто Свят 86“ и на авалиста
И. Ц.Ц. на 14.12.2017 година.След редовното предявяване на запис на заповед на
авалиста депозирали заявление по реда на
чл.417 от ГПК срещу И.Ц.Ц., въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 274/2018 година
приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.В
законоустановения срок длъжникът депозирал възражение ,което мотивира правният
им интерес да установят вземането си.Молят да се постанови решение ,с което да се
признае за установено по отношение на ответника И.Ц.Ц. ,че същият дължи на
„Банка ДСК“ЕАД сумата от 5 382.93 лева ,ведно със законната лихва върху
тази сума ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й
изплащане.Претендират се и направените по настоящото дело разноски.В подкрепа
на твърденията си сочат доказателства.
В
указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който е
направено възражение за недопустимост на
предявения иск поради изтекла
погасителна давност.Изразено е и становище за неоснователност на предявения
иск.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От събраните по делото писмени доказателства : запис на заповед от 10.06.2008 година се установява ,че същият е издаден
в гр. Пещера и с него „Авто свят -86“ЕООД като издател безусловно се е задължил да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 20 400 лева ,с място на плащане гр. Пещера,като
записът на заповед е авалиран от И.Ц.Ц.
и Н. М. М.. Същият е следвало да се
предяви за плащане в срок до 10.07.2015 година.Съгласно нотариална покана № 196 от 20.11.2017 година на нотариус Т.
запис на заповед от 10.06.2008 година
е предявен на авалиста
И.Ц.Ц. на 14.12. 2017 година.Като писмено доказателство по делото е
прието удостоверение № 1595 от 05.02.2019 година издадено по изпълнително дело №
20148870400046 на ЧСИ Д. Д. с рег.№ 887
при КЧСИ с район на действие ОС
Пазарджик ,в което е удостоверено ,че срещу длъжниците „Авто свят 86“ЕООД и Н. М. М. се търси : главница от
12 970.93 лева;мораторна лихва в размер на 1 237.27 лева ,за периода
от 25.02.2011 година до 30.01.2012година;заемни такси в размер на 129.70
лева,за периода от 25.02.2011 година до 30.01.2012 година,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от постъпване на заявлението до окончателното
изплащане;823.52 лева разноски по делото,както и разноски в размер на 2165,28
лева по гр.дело № 864/2012 година по
описа на ПщРС.Към момента на издаване на
удостоверението не били постъпвали суми от длъжниците за погасяване на задълженията им.
Като
писмено доказателство по делото е приложено гр.дело № 865/2012 година по описа
на ПщРС ,от което се установява ,че същото е образувано по искова молба на
„Банка ДСК“ ЕАД гр.София
против „Авто свят-86“ЕООД
гр.Батак и Н. М. М. от
гр.Батак с правно основание чл.422 от гр.във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците ,че същите дължат
солидарно на банката по договор за
кредит от 10.06.2008 година ,обявен за предсрочно изискуем на 12.12.2011 година
–главница в размер на 12 970.93 лева; мораторна лихва в размер на 1237.27
лева,за периода от 25.02.2011 година до 30.01.20012 година,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от
31.01.2012 година до окончателното
изплащане и разноски в размер на 823.52 лева ,за което суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 119/2012 година по описа на ПщРС.С решение № 24
от 08.02.2013 година предявеният иск е
уважен изцяло.
По делото е приложено ч. гр. дело №274/2018 година по описа на ПщРС , от което се
установява ,че същото е образувано по заявление от „Банка ДСК“ЕАД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, ведно
с изпълнителен лист срещу И.Ц.Ц. *** за
сумата от 5382.93 лева ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
завеждане на заявлението до окончателното й изплащане и разноски в размер
на д.т. от 107.66 лева и 150 лева възнаграждение на
юрисконсулт. Въз основа на депозиранато
заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по
реда на чл.417 от ГПК под № 114 от 16.03.2018 година,с която съдът е разпоредил длъжникът И.Ц.Ц. да заплати на заявителя „БАНКА ДСК“ЕАД
гр.София сумата от 5382.93 лева ,ведно
със законната лихва върху тази сума ,считано от
01.03.2018 година до
окончателното й изплащане и разноски по
делото в размер на 107.66 лева-д.т и възнаграждение на юрисконсулт в размер на
150 лева,като е издаден и изпълнителен лист.Видно от писмените
доказателства заповедта е връчена на
длъжника на 31.05.2018 година . В законоустановения срок същият е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение връчено на заявителя на
10.07.2018 година съдът е указал на последния
за правото му да предяви иск в месечен срок ,за да установи вземането си
,като довнесе и дължимата държавна такса.В месечен срок на 02.08.2018 година
иск по чл.422 от ГПК е депозиран пред
ПзОС.
Касае се за иск
по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК . Посоченият текст предвижда ,че искът за съществуване на
вземането се смята за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение ,когато е спазен срокът по чл.415 ,ал.1 от ГПК .
В настоящия случай безспорно се установи ,че искът е предявен в указания от съда месечен срок
,поради което същият е допустим ,а разгледан по
същество неоснователен по следните съображения:
От представената ценна книга се
установи ,че същата е редовна от външна страна
и обективира съобразно закона
действителна абстрактна сделка; авалът
е в предвидената от закона форма; записът на заповед е издаден в обезпечение на
сключен между издателя и поемателя договор за заем; получаването на заемната
сума от 20 400 лева се установява от представените по делото
доказателства-влязло в сила съдебно решение; липсват доказателства за връщането
на заемната сума в договорения срок. Изрично
се установи ,че записът на заповед е следвало да се предяви за плащане до 10.07.2015 година
,според записаното в ценната книга.
Ответникът по иска релевира възражение за погасителна давност по
отношение на иска за заплащане на сумата по записа на заповед, като се позовава
на изтекла тригодишна давност по чл.
531, ал. 1 ТЗ.
Осъществяването на
фактическия състав на давността - бездействие на титуляря на правото в
законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на
конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява
правото на иск или на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок
по чл.
110 ЗЗД е приложим в случаите, когато законът не е определил друг специален
давностен срок. С разпоредбата на чл.
531, ал. 1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца, и с
оглед препращащата норма на чл. 537 ТЗ - срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност
от падежа, което изключва приложението на общата давност по чл. 110 ЗЗД при тези искове, независимо от вида на иска - осъдителен за заплащане
на вземането или установителен по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК.
Съгласно разрешението, дадено в т. 17 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото
по предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.
417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед.
Въпреки че при направени релативно възражение /твърдения, основани на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното
възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед,
с навеждането им по установителния иск за вземането по менителничния ефект не
се упражнява право на иск за вземането по каузалното правоотношение, което е
отделно от правото по абстрактната сделка. Ето защо, правото на пряк
менителничен иск /осъдителен или установителен/ срещу издателя по запис на
заповед се погасява по давност съобразно правилото на чл.
531, ал. 1 ТЗ и в хипотезата на релевирано релативно възражение от
ответника, съответно твърдения от страните за различни каузални правоотношения,
спрямо които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция. В
случаите, когато издателят на менителничния ефект извежда недължимостта на
вземането по абстрактната сделка от погасяването по давност на обезпеченото с
нея каузално притезание, тази защитна теза не представлява по своя характер
възражение за погасяване по давност на самия менителничен иск.
Следователно при предявен осъдителен иск по чл.
538, ал. 1 ТЗ или установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия
авалист се прилага специалната тригодишна давност по чл.
531, ал. 1 ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, включително в хипотеза на наведено релативно възражение от ответника,
съответно твърдение от страните за различни каузални правоотношения, спрямо
които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция.
В настоящият случай по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК е предявен положителен установителен иск от поемателя срещу
един от авалистите по запис на заповед
от 10.06.2008 година във връзка с
издадена срещу ответника заповед за
изпълнение по чл.
417, т. 9 ГПК.
Тригодишният давностен срок по чл.
531, ал. 1 ТЗ тече от датата на падежа на записа на заповед, уговорен на
определен ден – 10.06.2008 г., и изтича на 10.06.2011 г., преди предявяване на
установителния иск за съществуване на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение, който съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК, се счита заведен от момента на подаване на заявлението по чл.
417, т. 9 ГПК – 01.03.2018 г.
В предвид
на изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
В тежест
на ищеца следва да се възложат и направените от ответника разноски в размер на 600
лева-адвокатско възнаграждение.
Водим от
горните съображения,
Пещерският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Москва“ № 19, чрез юрк. М. иск против И.Ц.Ц. с ЕГН- ********** *** за признаване за установено по отношение на И.Ц.Ц.,
че „Банка ДСК“ ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на
5 382.93 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.03.2018 година.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД да заплати на И.Ц.Ц.
разноски по делото в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: