Р Е Ш
Е Н И Е
№ 67
/21.01.2021
година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С.А. и прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 2331/2020
година
Производството
по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Р.Т., като управител на „Левант 2013“ ООД –
Несебър с ЕИК *********, против решение № 260072/06.10.2020 година по н.а.х.д.
№ 331/2020 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е изменено наказателно
постановление № 7315/19.03.2020 година на заместник – министъра на културата
(НП).
С НП, за нарушение по чл. 97 ал. 1
т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. РС е намалил размера на
санкцията от 2 500 лева на минимума от 2 000 лева.
Касаторът оспорва решението с
аргументи, че е постановено в нарушение на закона - при некоректно тълкуване на
приложимото процесуално право – във връзка с извършеното уведомяване за
издадения АУАН. Заявява, че нарушението на процесуалните му права в
административнонаказателното производство е съществено, защото е засегнало
правото му на защита. Затова РС е трябвало да отмени НП, вместо да го изменя. Поддържа,
че, ако се приеме, че е допуснато нарушение, са налице предпоставките по чл. 28
от ЗАНН. В пледоария по същество процесуалният представител на касатора
заявява, че в решението правната квалификация на нарушението е описана с
различни състави по ЗАПСП, което е съществено процесуално нарушение.
Иска отмяна на решението и на
НП.
Ответникът, чрез писмено
становище - отговор от процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане
на разноски.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С НП дружеството е
санкционирано за това, че при извършена от главен инспектор в дирекция „АПСП“
при МК проверка на 03.07.2019 година по спазване на ЗАПСП, в стопанисвано от търговеца
заведение – ресторант „Левант“, намиращо се в община Несебър, село Равда, улица
„Македония“ № 34, е установено озвучаване на заведението (чрез тонколони) с
музикални произведения, възпроизвеждани посредством компютър с плейлиста,
разположен зад барплота. С помощта на служебно мобилно устройство и инсталирани
в него програми „SoundHound“, „Shazam“ и „Track ID“ е констатирано
публично изпълнение на музикално произведение – „Matono“ в изпълнение на Peggy
Zina с носител на продуцентските
права Universal, с лицензиант за България „Юнивърсъл Мюзик
Румъния“, член на „Профон“. Изпълнението на произведението е било осъществено,
без да е налице сключен договор между организацията за колективно управление на
авторски права „Профон“ и търговското дружество, с който да са отстъпени права
за публично изпълнение на музикални произведения.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че е доказано нарушение на правни норми от ЗАПСП, като в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Настоящият касационен състав
споделя мотивите на РС.
Субектът е наказан за това, че
организира публично изпълнение на записано произведение, т. е. нормата на
чл. 97 ал. 1 т. 5 от ЗАПСП е нарушена. Тя едновременно с това е и
санкционна, защото описва изпълнителното деяние и посочва всички останали
елементи на състава, като предвижда и съответното наказание.
Правото на автора да използва
създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица е
закрепено в чл. 18 ал.1 от ЗАПСП. Съгласно посочената разпоредба авторът има
изключителното право да използва създаденото от него произведение и да
разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон
разпорежда друго.
Съгласно чл. 18 ал. 2 т. 3 от ЗАПСП, една от формите за използване, по смисъла на чл. 18 ал. 1 от ЗАПСП, е
публичното представяне или изпълнение на произведението.
Съгласно чл. 35 от ЗАПСП
произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато
този закон предвижда друго. Според чл. 58 ал. 1 от ЗАПСП, авторът на музикално,
литературно или аудио-визуално произведение, което е разгласено, дава
предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на живо или чрез запис,
за излъчване по безжичен път, за предаване или препредаване по кабел и за
предлагане по безжичен път или по кабел на достъп до произведение или до част
от него на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде
осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
Съгласието може да се даде индивидуално от автора, чрез регистрирана
организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо
дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго.
Нарушението на цитираните
разпоредби е въздигнато от законодателя в административно нарушение, чийто
състав е установен в чл. 97 ал. 1 т. 5
от ЗАПСП.
При проверката е установено
публично излъчването на музикално произведение, за разпространението на което
няма сключен договор между собственика на заведението за обществено хранене и
съответната организация за колективно управление на авторски права,
представляваща в България интересите на носителя на продуцентските права.
Според чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата,
изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по
какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като музикални
произведения. От това следва, че с оглед изложените обстоятелства са налице две
самостоятелни основания за възникване на административнонаказателната
отговорност (излъчването на две различни песни).
В случая, при проверката е
установено публично изпълнение чрез запис на произведение, което е самостоятелен обект на
защита на авторското право. От това следва, че с публичното му представяне
посредством възпроизвеждане, без съгласие от съответния автор и без да има
необходимото съгласие на организацията за колективно управление на авторски
права, която представлява автора/продуцента, дружеството е осъществило административно
нарушение на чл. 97 ал. 1 т. 5 от ЗАПСП и основателно е било санкционирано.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Не е налице твърдяното
процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателното производство
при връчването на акта. В конкретния случай, на адреса на дружеството по пощата
е изпратена покана за връчване на съставения АУАН. Съобщението е върнато с
надлежно отбелязване, че не е потърсено от получателя.
Съгласно чл. 98б¹ ал. 3 –
5 от ЗАПСП, актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която
обратната разписка е подписана от търговеца, от законния представител на
юридическото лице или от техен пълномощник или служител, определен да получава
книжа и съобщения. Актът, изпратен с електронно съобщение, се смята за връчен,
когато в 7-дневен срок от изпращане на електронното съобщение адресатът изпрати
потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране
на електронна препратка или изтеглянето му от информационна система за сигурно
връчване. Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за
дата на връчването се смята по-късната дата.
Извън установения общ ред за
уведомяване на нарушителите за съставените АУАН, разпоредбите на чл. 98б¹
ал. 6 - 7 от ЗАПСП предвиждат, че, когато актът не може да бъде връчен по реда
на ал. 2 – 5, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за
обявления и на специална секция на интернет страницата на Министерството на
културата, видима при първоначалното й зареждане. В съобщението се посочва и
датата на поставянето му. Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението
по ал. 6 лицето не се яви в Министерството на културата за предявяване и
подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта, същият се прилага
към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването.
Така, при неоткриване на
търговеца на декларирания адрес и установена – от полученото обратно съобщение
- невъзможност съставения АУАН да му бъде връчен по реда на чл. 98б¹ ал. 3 – 5 от ЗАПСП,
актосъставителят законосъобразно е пристъпил към уведомяването му по реда на
чл. 98б¹ ал. 6 - 7 от ЗАПСП, за което са съставени протокол – отбелязване
за служебно връчване на АУАН № 7315/26.09.2019 година, според които на таблото
за обявления и на интернет – страницата на МК е поставено съобщение до „Левант
2013“ ООД за АУАН (лист 37 - 41 от н.а.х.д. № 331/2020 година). В
административнонаказателното производство не е допуснато нарушение на
процесуални правила във връзка с уведомяването на нарушителя за съставения
АУАН.
Не е налице и твърдяната от
касатора неяснота в мотивите на решението на РС – по отношение на правната
квалификация на нарушението, приета от съда във връзка със спора. Прегледът на
решението и съпоставката на мотивите на съда с диспозитива не показват правно
квалифициране на нарушението, различно от избраното от наказващия орган, което
да въвежда в заблуждение касатора.
Що се отнася до твърдението в
касационната жалба, че по случая са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН, настоящият състав се солидаризира с извода на РС, че такива предпоставки
липсват.
В нормата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на
ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките
на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона.
За да се прецени дали един случай е „маловажен“, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК, съгласно която не е
престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В случая, извършеното нарушение е свързано с
обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗАПСП. Целта на
тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху лицата,
използващи произведения, обект на закрила от закона, както и да гарантират,
неразпространението на авторски произведения без изричното съгласие на лицето,
което ги притежава. В конкретния случай, търговецът не изпълнява законовите
предписания, а за извършването на такива нарушение е предвидена значителна
имуществена санкция, т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на
нарушения, като процесното, е много сериозна.
Извършеното деяние е обичайно за този вид нарушения и не разкрива
някакви допълнителни признаци, от които може да бъде направен извод за неговата
„малозначителност“, затова не са налице основания за отмяна на НП. Като е изменил
НП, РС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260072/06.10.2020 година по н.а.х.д. № 331/2020 година на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: