Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.С., 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично
съдебно заседание на 30 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Т., като разгледа
докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1298/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Х.П.П.,
ЕГН **********, действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, чрез пълномощника си адв.Н.С. ***, офис № 5 срещу Е.Т.Х., ЕГН ********** ***, с която е поискал да се осъди Е.Т.Х.,
ЕГН ********** да заплати на ищеца Х.П.П., ЕГН **********, действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.", ЕИК ********* общата сума 3917,61
лв.(три хиляди деветстотин и седемнадесет лева и 61 ст.) -главница, от която:
сумата 631,87 лв.(шестстотин тридесет и един лева и 87 ст.) - получена без
правно основание рента за 2014 год.,
сумата 758,24 лв.(седемстотин
петдесет и осем лева и 24 ст.) - получена без правно основание рента за 2015 год., сумата 758,25 лв.(седемстотин петдесет и осем
лева и 25 ст.) - получена без правно основание рента за 2016 год., сумата 884,62
лв.(осемстотин осемдесет и четири лева и 62 ст.) - получена без правно
основание рента за 2017 год. и
сумата 884,63 лв. (осемстотин
осемдесет и четири лева и 63 ст.) – получена без правно основание рента за 2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-21.05.2019г.
до окончателното й заплащане, както и направените от ищеца по делото разноски.
ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.59 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Е.Т.Х.
депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като оспорила
иска като недопустим, респ.неоснователен и недоказан.
Посочила, че действително е прехвърлила
на ищеца нива от 25,275 дка зем.земя в землището на с.Г., но имали договорка да
получава рентата за тази земя, докато ищецът не й закупи равностойна земя, или
да й заплати парите по сделката, която не получили.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност за сумите претендирани от ищеца за 2014г., 2015г. и 2016г.
Поискала е да се допуснат при режим на
довеждане двама свидетели за установяване факта на прехвърляне на земята и
заплащането на рентата.
Съдът с определение по чл.140 от ГПК
постановено в з.з. на 02.10.2019г. не е допуснал поисканите в писменият отговор
на ответницата Х. свидетели при режим на довеждане, като е изложил мотиви,
които не следва да повтаря в настоящият съдебен акт.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът след преценка на доказателствата
по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
В исковата молба се навеждат доводи, че
ищеца с нотариален акт № 33 т.ХШ per. № 5894 дело 651/2005 год. на Нотариус
per. № 407 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Бяла С.
закупил, в качеството си на ЕТ от Иванка Т. Райнинска, ЕГН - **********, чрез
нейната дъщеря и пълномощник (ответница) Е.Х.
нива с площ от 25,275 дка находяща се в землището на с.Г., Врачанска
област, м. „Нецов припек", пета категория, представляваща имот № 141003 по
плана за земеразделяне на селото, приложен с и.м.
След изповядване на сделката и поради
грешка счетоводството на ЕТ е продължило да начислява рента за този имот в
полза на продавачката Иванка Т. Райнинска, която е изплащана на дъщеря й Е.Т.Х.,
поради което същата получила без правно основание за периода 2014 - 2018 год.
общата сума от 3917,61 лв. подробно описани с РКО в и.м. и тази сума следва да се върне на ищеца ЕТ.
С исковата молба е представил заверен
препис от Н.А. № 33 т.ХШ per. № 5894 дело 651/2005 год. на Нотариус per. № 407
на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Бяла С., РКО № 500/03.10.2014
г., РКО № 150/25.03.2015 г., РКО № 450/12.10.2015 г., РКО № 131/21.03.2016 г.,
РКО № 360/08.08.2016 г., РКО № 400/04.09.2017 г. и РКО № 310/17.10.2018 г.
Тъй като сумите не са върнати на ищеца
от ответницата, за него се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В срока за отговор и в с.з. ответницата
оспорва иска, като поддържа писмения
отговор. В с.з. същата посочва, че за земята пари не е получавала от ищеца, тъй
като тя е собственост на майка й. Ответницата прехвърлила земята на ищеца с
Нотариален акт, тъй като договорката им била да получава рента и като си намерят
земя, той ще им я закупи или ще им я заплати. Получавала е рентата и след
продажбата на земята, защото такава им била договорката.Ищцата посочва, че тя
получавала парите за рентата на земята, тъй като майка й била сляпа и с един бъбрек. Ищцата работила при
ищеца близо 13 години, като служител, като изготвяла договори, но нямала заповед за назначаване на работа. Работила била
на добра воля, без писмени документи.
Ищцата в с.з. не отрича, че е получавала
парите за рентата, но такава им била договорката с ищеца, която той не спазил, тъй като не им закупил земя и не им дал
нищо в замяна тази договорка.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ПО ИСКА с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Иска е предявен от надлежна страна и е процесуално допустим. Разгледан по
същество е и основателен.
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е
установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването.
Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на
гражданското право- за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда
сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг
се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само
тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59,
ал.2 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква
право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за
сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго
лице; 3/ Липса на основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по
чл.59 от ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването на
другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и
обедняването. Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на
обеднелия и на обогатилия се реализира чрез заплащане на парична сума, която по
аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две стойности –
тази на обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се дължи връщане
на по-малката между двете стойности. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД намира
приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ
и по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на
собственика й. В тази връзка е и съдебната практика на ВКС обективирана в
Решение № 42/10.07.2009 г. по т. д. № 587/2008 г. на ВКС, І т.отд.; Решение №
509/25.06.2009 г. по гр. дело № 142/2009 г. на ВКС, ІV гр.отд.; Решение №
55/28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., ІІІ г.отд.; Решение № 252 от
23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК.
Не
е спорно по делото, че с Н.А.№ 33 т.ХШ
per. № 5894 дело 651/2005 год. на Нотариус per. № 407 на Нотариалната камара с
район на действие Районен съд - Бяла С. ищеца в качеството си на ЕТ е закупил
от Иванка Т. Райнинска, ЕГН - **********, чрез нейната дъщеря и пълномощник-ответница
Е.Х. нива с площ от 25,275 дка находяща
се в землището на с.Г., Врачанска област, м. „Нецов припек", пета
категория, представляваща имот № 141003 по плана за земеразделяне на селото за
сумата 1000.00 лв. платена изцяло и в брой от продавача на купучава./л.15 от
делото/.
От събраните в процеса доказателства се
установява, че по силата на РКО № 500/03.10.2014 г., РКО № 150/25.03.2015 г.,
РКО № 450/12.10.2015 г., РКО № 131/21.03.2016 г., РКО № 360/08.08.2016 г., РКО
№ 400/04.09.2017 г. и РКО № 310/17.10.2018 г. ответницата Е.Х. е получила
общата сума от 3917,61 лв. като рента за
имот с площ от 25,275 дка по плана за земеразделяне на с.Г., обл.Враца за
процесните години подробно описани в исковата молба.тези ордери не са оспорени
по надлежният ред.
В с.з. ответницата Х. не отрича, че е
получавала рента за процесната зем.земя и след продажбата на земята, тъй като имали
договорка с ищеца същият да продължава да им заплаща рентата, докато им закупи
друга равностойна земя или им предаде парите за земята, която не били
получили. Ищцата не отрича, че тя е
получавала парите за рентата, поради това, че майка й била сляпа и болна.
Договорката между страните по делото не била изпълнена от страна на ищеца.
В случая не е представен договор за
аренда или за наем на зем.земя на процесната нива от 25,275 дка находяща се в
м. „Нецов припек", пета категория, имот № 141003 по плана за земеразделяне
на с.Г., обл.Враца преди продажбата на
същата през 2005г. с Н.А.№ 33 т.ХШ per.
№ 5894 дело 651/2005 год.
Според чл.237, ал.1 и 2 ЗЗД при
прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо
приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота,
ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него
срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата
и наемателят е във владениe на имота, договорът е задължителен за приобретателя
като договор за наем без определен срок. В случая ищецът Х.П.П., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец
с фирма ЕТ „С.П."*** е закупил процесната земеделска земя, но същата не е била
предмет на сключен наемен договор и следователно за него не се поражда
задължение да заплаща на ответницата рента за тази земя. Всякакви устни
договорки между страните са ирелевантни в настоящият исков процес.
Неоснователно
е твърдението на ответницата в с.з., че не получила парите при сделката с Н.А.№ 33 т.ХШ per. № 5894 дело 651/2005 год.
В същият е записано, че нивата се
продава за сумата от 1000.00 лв. която е изплатена изцяло и в брой. Наведените
от ответницата твърдения, че не получила продажната цена са ирелевантни, тъй
като при подписването на договора за покупко-продажба пред нотариуса се
подписала в качеството си на пълномощник на майка си И.Р.и дала съгласие за извършване на сделката. Този нотариален акт не
е оспорен по надлежният ред.
Неоснователно е възражението на
ответницата в писменият отговор, че грешка в счетоводството на ищеца не е
доказано в настоящето дело.
При неоснователното обогатяване
задълженията възникват независимо от това дали са желани и съдържанието им се
определя от закона, а не от волята на страните. Като източник на задължения
неоснователното обогатяване поражда конкретни правоотношения имащи
извъндоговорен, облигационноправен характер. Субективният състав на това
правоотношение включва лицето, което е дало нещо без основание и този който е
получил облагата. Съдържанието на правоотношението обхваща правото на обеднелия
да иска връщане на неоснователното даденото и задължение на обогатилия се да
върне неоснователно получената облага. Или субективният и обективен обхват на
правоотношението изключва приложението на правилата на договорната отговорност,
която се поражда от друг фактически състав, рекспективно самото облигационно
отношение има различно съдържание обусловено от източника му – договорът между
страните.
В случая е ирелевантен факта на
неизпълнение от страна на ищеца устната договорка с ответницата. Следователно
възражението на Х., че е получила исковите суми представляваща „рента” за
процесната зем.земя, която вече не е била в патримониума на майка й И.Р.без
противопоставяне от ищеца, поради грешка в счетоводството, не може да бъде
прието от съда като освобождаването й от отговорност, поради поведението на
кредитора, с оглед наличие на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
тъй като текста на чл.83 от ЗЗД предполага наличие на договорно правоотношение,
каквото в случая не е налице. В този смисъл константната съдебна практика е
формирана, както по отношение на неприложимостта на разпоредбата спрямо
специалните състави на неоснователното обогатяване по чл.55-58 ЗЗД, така и спрямо субсидиарния по чл.
59 ЗЗД /Решение № 64/2011г. по т.д.№ 558/2010г. на ВКС, І т.о., Решение № 96/2016г. по гр.д. № 5405/2015г. на
ВКС, ІІІг.о., Решение №190/12.12.2017г. по дело № 512/2017г.
на ВКС, ТК, I т.о./.
Направеното от ответницата с отговора на
исковата молба възражение за погасяване на исковата претенцията за сумите
получени с РКО № 500/03.10.2014 г., РКО № 150/25.03.2015 г., РКО №
450/12.10.2015 г., РКО № 131/21.03.2016 г., РКО № 360/08.08.2016 г. по давност е неоснователно. Съгласно
т.7 от ППВС № 1/1979 г., вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Претенцията по
чл.59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито
претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата
5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл.111, б.”б”
или б.”в” от ЗЗД./Решение №107/29.05.2017г. по дело
№3360/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение
№ 229/10.11.2014 г. по гр.д.№ 2796/2014 г. на ВКС, I г.о
ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изикуемо. При
общия фактически състав на чл.59 ЗЗД това е денят на
неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в патимониума
на друго, т.е. когато ответницата е получила с с РКО № 500/03.10.2014 г., РКО №
150/25.03.2015 г., РКО № 450/12.10.2015 г., РКО № 131/21.03.2016 г., РКО №
360/08.08.2016 г. посочените в тях суми. Исковата молба(която първоначално е
предявена против Иван Хойсов и Е.Х., а впоследствие и.м. срещу Е.Х. е отделена
в отделно производство с определение на съда от 02.10.2019г.) с вх. № 3744 от 21.05.2019г. е депозирана в
съда преди изтичането на
петгодишната давност. Поради това съдът намира, че за периода от 03.10.2014 г.
до 08.08.2016 г./5 години преди завеждане на иска-21.05.2019г./ тази искова претенция не е погасена по давност.
Ответницата не е доказала обстоятелства,
които изключват или я освобождават от отговорност по чл.59 от ЗЗД, с оглед на
което съдът приема, че тя дължи посочената искова сума на ищеца, с която се
обогатила неоснователно по силата и на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
ІI.РАЗНОСКИ
С исковата молба и в с.з.ищеца чрез
процесуалният си представител адв.М.К. е поискал присъждане на разноските по
делото от ответницата, които са в размер на 250.00 лв. заплатена държавна такса
и 750.00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение
Ответницата не е поискала присъждане на
разноски.
Направила е обаче възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК визира присъждането на разноски - възнаграждение за един
адвокат, ако страната е имала такъв, има предвид осъществената защита в рамките
на едно производство, пред съответната съдебна инстанция, което следва да се
присъди от съда при наличие на предвидените в закона изисквания за дължими
разноски, с постановяване на решението си. Термина „за един адвокат“ следва да се тълкува в смисъл на едно адвокатско възнаграждение в
рамките на уговорения, съответно установения размер по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответното производство.
Видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие № 646424
от 25.10.2019г./л.55 от делото/ ищеца е упълномощил двама адвокати: М. К. и
Благодорна Бунева от САК при договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 750.00 лв., за осъществяване на процесуално представителство
в настоящето производство, като не е
уговорено самостоятелно възнаграждение за всеки един от тях и в какъв размер.
Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство
прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, при благоприятен
изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Разноските
за втори адвокат следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила. Не
следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна разноски за втори
адвокат./Определение № 290/03.08.2017 по дело №2956/2017
на ВКС, ГК, III г.о./
Съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36
от ЗА, минимален размер на възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
Съдът
намира направеното искане за частично основателно. В случая предвид размера на
претенцията от 3917,61 лв., то съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 504,23 лв. Съдът
намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до размер 504,23 лева. В разглеждания казус упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил искова молба и осъществил процесуално представителство на доверителя
си в едно открито съдебно заседание, пледирайки по същество на делото, а ответната страна
е оспорила изцяло иска.
Следователно адвокатският хонорар на
адв.М.К. следва да бъде намален от 750.00 лв. на 504,23 лв., която сума
ответницата Е.Х. следва да заплати на ищеца, както и да му заплати сумата от
250.00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото.
Водим от гореизложените мотиви и на
основание чл.59 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.Т.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.П.П., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *********, общата сума
3917,61 лв.(три хиляди
деветстотин и седемнадесет лева и 61 ст.) -главница, от която: сумата 631,87
лв.(шестстотин тридесет и един лева и 87 ст.) - получена без правно основание рента за 2014 год., сумата 758,24 лв.(седемстотин петдесет и осем
лева и 24 ст.) - получена без правно основание рента за 2015 год., сумата 758,25
лв.(седемстотин петдесет и осем лева и 25 ст.) - получена без правно основание рента за 2016 год., сумата 884,62 лв.(осемстотин осемдесет и
четири лева и 62 ст.) - получена без правно основание рента за 2017 год. и сумата 884,63
лв. (осемстотин осемдесет и четири лева и 63 ст.) – получена без правно
основание рента за 2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска-21.05.2019г. до окончателното й заплащане.
НАМАЛЯВА,
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, размера на дължимите разноски, произтичащи от договорено и заплатено между
ищеца Х.П.П., ЕГН **********, действащ
като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ********* и адвокат адв.М. К. от САК в договора за правна
защита и съдействие № 646424 от 25.10.2019г, адвокатско възнаграждение от 750.00
лв./Седемстотин и петдесет лева/ на 504,23
лв./петстотин и четири лева и 23 стотинки/.
ОСЪЖДА Е.Т.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.П.П., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „С.П.", със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ********* направените по делото разноски в общ размер 754,23 лв., от които: 250.00 лв. заплатена държавна такса и 504,23 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: