РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Видин, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
Р. К. Д.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Частно наказателно дело №
20221300200094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по искане № ХК 38651/2913 от 18.03.2022г. на Окръжен съд Любляна,
Република Словения, за признаване и изпълнение на решение за конфискация, респективно:
решение на Окръжния съд в Любляна X К 38651/2013 от 02.12.2016г., във връзка с решение
на Висшия съд в Любляна 38651/2013 от 26.10. 2017г., във връзка с решение на Окръжния
съд в Любляна X К 38651/2013 от 27.06. 2018г., във връзка с решение на Висшия съд в
Любляна X Кр 38651/2013 от 21.11.2019г., В ЧАСТТА, с която за престъплението „търговия
с хора“, на основание на член 113, ал.1 от Наказателния кодекс на Република Словения, на
ИЛ. ИВ. М., роден на 19.05.1965г. в град Враца, с ЕГН ********** и адрес- Област Видин,
село Покрайна, ул. „*“ №*, е наложена конфискация на сума в размер на 1100 евро, която
представлява придобита от престъплението незаконна имуществена облага.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура Видин моли чуждото решение, относно конфискацията, да бъде
признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.
Засегнатото лице ИЛ. ИВ. М., лично и чрез адвоката си И.И. не възразява относно
признаването на конфискацията по чуждото решение.
1
Съдът, след като се запозна с доказателстата по делото, намира следното:
Постоянния и настоящ адрес на засегнатото лице ИЛ. ИВ. М. е на територията на
Област Видин. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на
Видинска област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е
компетентен да разгледа делото, с оглед чл. 15, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Въз основа на решението на словенския съдебен орган е издадено удостоверение за
конфискация /приложение II/ от Наредба /ЕС/ 2018/1805 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 ноември 2018г., относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и
конфискация, с превод на български език. Видно от удостоверението и приложените в
превод на български език- решение на Висшия съд в Любляна 38651/2013 от 26.10. 2017г. и
решение на Окръжния съд в Любляна X К 38651/2013 от 27.06. 2018г., срещу засегнатото
лице в Република Словения е проведено наказателно производство, като с влязъл в сила на
23.12.2019г. съдебен акт, за престъпление „търговия с хора“ и на основание чл. 113, ал.1 от
Наказателния кодекс на Република Словения, на българския гражданин ИЛ. ИВ. М. с ЕГН
********** и адрес- Област Видин, село Покрайна, ул. „*“ №*, е наложена и конфискация
на сума в размер на 1100 евро, която представлява придобита от престъплението незаконна
имуществена облага. Предмет на наказателното производство пред словенските съдилища
обхваща поведение на ИЛ. ИВ. М., съставомерно по 113, ал.1 от Наказателния кодекс на
Република Словения и изразяващо се в следното: „ИЛ. ИВ. М. с намерението за използване
на проституция през периода от 01.10.2009 до 19. 09. 2012 многократно от България до
Словения е докарвал потърпевшата А.Е. С. и в неустановен ден, в периода от 01. 10. 2009 до
31.12. 2011 на територията на град Марибор с цел използване на проституция я е връчил на
В.П., който след това в периода от получаването до 19. 09. 2012 е използвал нейното
проституиране, като ИЛ. ИВ. М. също през този период се е грижил А. Е. С. да се занимава с
проституция, по такъв начин, че самият той й е обяснил условията за проституиране,
превозвал я и я настанявал в стаи и други помещения в Словения, извършвал е контрол
върху нейното проституиране, вземал й парите, които са плащали клиентите, грижил се е за
печалбата на В. П. и така със своите постъпки и поведение е злоупотребявал с нейното
достойнство, тъй като е вземал повече от 2/3 от парите, които е вземала от клиентите, при
което не й е предлагал никаква социална и здравна осигуровка, сигурност, здраве и
достойнство в работата; ИЛ. ИВ. М. с намерението за използване на проституция през
периода от 01. 01. 2010 до 23. 06. 2010 в България е вербувал потърпевшата Д. В. Д. и през
периода от 01. 01. 2010 до юни 2011 два пъти със същото намерение я докарал от България в
Словения, където в неустановен ден през периода от 01. 06. 2010 до 09. 06. 2011 на
територията на Марибор с намерението за използване на проституция я е предал на В. П.,
който след това през периода от приемането й до 09. 06. 2011 е използвал нейното
проституиране, ИЛ. ИВ. М. също така през това време се е грижил Д. В.Д.да се занимава с
проституция, превозвал я, настанявал я в стаи и други помещения в Словения, извършвал е
контрол върху нейното проституиране, вземал й парите, които са плащали клиентите,
грижил се е за печалбата на В.П, и така със своите постъпки и поведение е злоупотребявал с
2
нейното достойнство, тъй като е вземал повече от 2/3 от парите, които е вземала от
клиентите, при което не й е предлагал никаква социална и здравна осигуровка, сигурност,
здраве и достойнство в работата. Впоследствие през месец юни 2011, след 09. 06. 2011, с цел
използване на проституция я продал и връчил на Е. П. и С. П..
С използването на проституцията на А. Е. С. и Д. В. Д. е придобил незаконна
имуществена изгода в размер най- малко на сумата от 1.100,00 евро.“
Престъпление „търговия с хора“ по член 113, алинея първа от Наказателния кодекс
на Република Словения, предвижда следния състав: „Който с експлоатация на проституция
или на други форми на сексуално насилие, принудителен труд, робство, подчинение или
търговия с органи, човешки тъкани или кръв купува, поема, настанява, транспортира,
продава, екстрадира друго лице, или по друг начин разполага или с такива действия
посредничи, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.“
Наложената на М. финансова санкция е наред с наложено му наказание „лишаване от
свобода“.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции е несъмнено, че се касае за решение за конфискация, тъй като влезлият в сила акт е
постановен от съд, компетентен по наказателни дела, издаден в държава-членка на
Европейския съюз, и води до окончателно отнемане на имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.2, т.1 от същия закон, имущество, подлежащо на
конфискация или отнемане по смисъла на ал.1, е имущество, за което съдът в издаващата
държава е приел, че представлява облага от престъпление.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено в наказателно
производство в държава – членка на Европейския съюз и се отнася за деяния, които е
престъпление и по българското законодателство, респ. престъпление по Глава втора
„престъпления против личността“, раздел IX „трафик на хора“, чл.159а, ал.2, т.6 от НК,
поради което е изпълнено изискването на чл.14, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
При произнасяне по исканията на молещата държава-членка за признаване и
изпълнение на решенията за налагане на финансови санкции и конфискация, всякога е
приложим българския закон по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. При това
положение, относно същината на наложената в наказателно производство от издаващата
държава конфискация на сума, която е придобита от престъплението незаконна
имуществена облага, както и относно давността, следва да се съобрази разпоредбата на чл.
53, ал. 2 б. „б" във вр. с ал. 3, т. 2 от НК /по редакцията на чл. 53 НК, въведена със ЗИДНК в
ДВ бр. 28/2019г./. Отнемането на облагата от престъплението по чл. 53, ал. 2 от НК не е вид
наказание „конфискация“, а представлява законова последица от престъплението, и се
подчинява на общите давностни срокове за изпълнение на наложеното наказание,
съобразено размера на наказанието за съответното престъпление, т.е. давността за
престъплението по чл.159а, ал.2, т.6 от НК е съобразена с предвидената наказуемост от 3 до
10 години „лишаване от свобода“, изпълнението на което може да бъде осъществено
съгласно чл. 82, ал. 1 т 3 от НК в десет годишен давностен срок, който срок в случая не е
3
изтекъл. По тези съображения, налице е и изискването по чл.14, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,
т.е. за деянието да се предвижда конфискация и по българското законодателство,
независимо, че не е специално предвидено като наказание за престъпление по чл. 159а, ал.2,
т.6 от НК /трафик на хора/.
Удостоверението за конфискация /приложение II/ от Наредба /ЕС/ 2018/1805 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018г., относно взаимното признаване на
актове за обезпечаване и конфискация, е издадено от компетентен орган на Република
Словения и е придружено с превод на български език съгласно изискването на чл. 5, ал.2 от
чл. 10, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението съдържа данни за издаващия орган,
такива за престъплението, обстоятелства, при които то е извършено, наложеното наказание,
информация относно датата на влизане на съдебния акт в сила.
В удостоверението подробно са визирани инкриминираните обстоятелствата,
включително поведението на засегнатото лице, което изпълва състава на деянието.
Удостоверението съдържа необходимите данни. Не са налице основания, при които може да
се откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват
данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за конфискация. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо. Лицето се е явило лично на съдебния процес.
Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Наложената финансова санкция е в размер на 1100 евро. Решението е било
постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта
си носи наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава
решението. Конфискуваната сума /или част от нея/ не е платена.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен,
в частта му с която е наложена конфискация, по отношение на засегнатото лице. Тъй като
наложената финансова санкция е определена в евро, съгласно чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е
4
постановено на 27.06.2018г. На Съдът е служебно известно е, че на тази дата курсът на
Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 1100
евро в български лева е 2151,38 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното чуждо решение, в частта му с която е наложена конфискация,
по отношение на засегнатото лице, поради което и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение за конфискация,
респективно: решение на Окръжния съд в Любляна X К 38651/2013 от 02.12.2016г., във
връзка с решение на Висшия съд в Любляна 38651/2013 от 26.10.2017г., във връзка с
решение на Окръжния съд в Любляна X К 38651/2013 от 27.06.2018г., във връзка с решение
на Висшия съд в Любляна X Кр 38651/2013 от 21.11.2019г., В ЧАСТТА, с която за
престъплението „търговия с хора“, на основание на член 113, ал.1 от Наказателния кодекс на
Република Словения, на ИЛ. ИВ. М., роден на 19.05.1965г. в град Враца, с ЕГН **********
и адрес- Област Видин, село Покрайна, ул. „*“ №*, е наложена конфискация на сума в
размер на 1100 евро, която представлява придобита от престъплението незаконна
имуществена облага, като равностойността в български лева е 2151,38 лева /BGN/.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането му в сила препис от него да се изпрати на Националната агенция на
приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5