№ 3439
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513186 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 2.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 67593/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ГО, 113 състав, ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”- гр. София /ЕИК
*********/ е осъдено да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД- гр. София /ЕИК *********/ на
основание чл.411 КЗ сумата 3 612 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди по лек
автомобил „Ситроен Ц5“ с рег.№ *********, причинени от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 03.09.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
12.12.2022 г. до погасяване на задължението, като искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 4 515 лв. На основание чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът ЗАД
„Алианц България” е осъден да заплати на ищеца ЗД “Бул Инс“ АД сумата 1 224.48
лв.- разноски по делото по съразмерност, и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 250 лв.- разноски по делото по съразмерност.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”- гр. София
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважен искът
по чл.411 КЗ и са присъдени разноски на ищеца, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
1
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в
обжалваната част- относно присъденото на ищеца регресно обезщетение /вкл.
ликвидационни разноски/ над сумата 2 257.50 лв., и следва в тази част да бъде
отменено. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско”
възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му
става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по
имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска
„гражданска отговорност” на делинквента.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения,
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е
обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера
на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от
делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента
на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност"
между делинквента и ответника.
В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи
възникването на деликтната отговорност, е установено по безспорен начин по делото,
което обосновава извод за доказаност на иска по основание.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа на ангажираните
от ищеца доказателства- неоспорен двустранен констативен протокол за ПТП от
3.09.2021 г. и свидетелски показания на единия от участвалите в ПТП водачи, се
установяват механизмът на ПТП и причиняване на вредите вследствие виновното и
противоправно поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на
причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за
застрахованото при ищеца лице вреди, потвърдена със заключението на изслушаната
по делото авто- техническа експертиза. Изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение от 4 500 лв. покрива действителните вреди, понесени от застрахованото
лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на съответно
възстановяване.
Спорни пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на
ответника доводи, са механизмът на пътно- транспортното произшествие, при което е
увреден застрахованият при ищеца лек автомобил, причиняване на вредите в резултат
на виновното и противо-правно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил и размерът на дължимото на ищеца регресно обезщетение, вкл. наличието
2
на основание за намаляването му поради съпричиняване на вредоносния резултат от
застрахованото при ищеца лице.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба на ответника доводи,
насочени към освобождаването му от регресна отговорност. Правилно е прието в
обжалваното решение, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия
автомобил "Шкода Супърб", който не е изпълнил нормативно установеното в чл.24,
ал.1 ЗДвП, чл.64 ЗдвП и чл.95, ал.1, изр.2 ППЗДвП задължение да не спира рязко на
пътното платно, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие, както и да не спира при движение в тунел, както и задължението по
чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП да не създава опасности и пречки за движението и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди с поведението си на пътя. Неправомерно е
установеното въз основа на посоченото в обстоятелствената част на неоспорения
протокол за ПТП и свидетелските показания на св. К.М. /водач на л.а.„Ситроен Ц5“/
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Шкода Супърб“,
изразяващо се във внезапно спиране /без причина/ при движение в лявата лента за
движение на двулентов път на пътното платно, при това в тунел, с което е създал
опасност за движението и е принудил водача на движещия се непосредствено зад него
лек автомобил „Ситроен Ц5“ също внезапно да спре, като е създал съответно
предпоставки за реализирането на ПТП с него. Протоколът е подписан от двамата
участници в ПТП, единият от които е разпитан и като свидетел по делото, като за
другия водач в графа „забележка“ на протокола е посочено „спиране внезапно без
причина“. Съдържанието на протокола- с характер на частен свидетелстващ документ,
не е оспорено от ответника, нито е опровергано от останалите събрани в процеса
доказателства, въз основа на които не се установява фактическа обстановка, различна
от описаната в него. Следователно настъпилото застрахователно събитие е в следствие
противоправното виновно поведение на водача на л.а.„Шкода Супърб“, поради което и
за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице
предвидените в закона материално- правни предпоставки да претендира присъждането
на регресно обезщетение по съдебен ред.
Правилен е и приетият в обжалваното решение извод за основателност на
заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като по делото е установено, че водачът на застрахования при ищеца автомобил не е
изпълнил нормативно установеното в чл.23, ал.1 ЗДвП и чл.75, ал.1 ППЗДвП
задължение да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко, като наред с това управлението и движението на увредения автомобил
не е било съобразено с фактори, посочени в чл.20 ЗДвП. Налице е основание за
приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на ПТП, като е могъл да го предотврати, за да избегне
причиняване на вредоносния резултат.
Съвкупната преценка на събраните доказателства- приложеният по делото
двустранен констативен протокол за ПТП, дадените от водача на единия от
участвалите в ПТП автомобили свидетелски показания /св. К.М./ и приетото като
неоспорено от страните заключение на авто- техническата експертиза, обосновава
извод, че при настъпилото на 3.09.2021 г. в тунела на бул.“Царица Йоана“ в гр. София
при движение от „Центъра“ към жк „Люлин“, пътно- транспортно произшествие
водачът на лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег.№ С********* е спрял внезапно по
време на движение в лявата лента на пътното платно и е реализирал ПТП с движещия
се непосредствено зад него лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег.№ *********, причината
за което е поведението и на двамата водачи, първият от които е спрял внезапно
3
безпричинно /направената в този смисъл от СРС фактическа констатация за аварийно
спиране е необоснована/, а вторият се е движил на разстояние от 2- 3 метра зад него,
т.е. без да спазва минималната за безопасно движение дистанция /определена от
експерта на 11.66 м при движение със скорост 30 км/ч и на 15.55 м- при скорост 40
км/ч/, без да вземе мерки да предотврати и да избегне причиняване на вредоносния
резултат.
При установената по делото фактическа обстановка се налага извод за налично
противоправно поведение и на двамата водачи, респ. за наличието на фактически
принос и на двамата за настъпването на ПТП.
Налице е съпричиняване на доказаните по делото вреди, като приносът на
двамата водачи, по преценка на въззивния съд, е равен- в съотношение 50/50 %, а не
както неправилно е прието в обжалваното решение- в съотношение 20/80 %.
При това положение за установените по делото вреди на ищеца следва да бъде
присъдено регресно обезщетение в размер на 1/2 от претендираното или сумата 2 250
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Това се отнася и до сторените ликвидационни разноски,
вследствие на което дължимата от ответника на ищеца сума според въззивния съд
възлиза на 2257.50 лв. За останалата част до пълния предявен размер от 4 515 лв. лв.
регресният иск на ЗД „Бул Инс“ АД се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При тези съображения, поради частично несъвпадане на приетите от двете
съдебни инстанции изводи по съществото на спора постановеното от СРС решение
следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която на ищеца е присъдена
горницата над сумата 2 257.50 лв. /или сумата 1354.50 лв./, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и вместо това
да бъде постановено решение за отхвърляне на иска в тази му част. В останалата
обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за
разноски между страните. Дължимите от ответника на ищеца разноски по чл.78, ал.1
ГПК възлизат на 765.30 лв. /вкл. държ. такса, възнаграждение за вещо лице, адвокатско
възнаграждение и разноски за свидетел/, до която сума обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, а за горницата над тази сума- отменено. Дължимите от ищеца на
ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 175 лв., поради което и с
настоящото решение разноски допълнително на ответника не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати
на въззивника сумата 27.37 лв.- разноски за платена държавна такса, съразмерно на
уважената част от жалбата. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 62.50 лв.- разноски за
юрисконсултско възнаграждение /определено на 100 лв./, съразмерно на отхвърлената
част от жалбата.
Други разноски на ответника- въззивник с настоящото въззивно решение не
следва да бъдат присъдени, тъй като не са надлежно документирани. Не са
представени по делото доказателства между дружеството и процесуалния му
представител адв. Ст. М., вкл. останалите адвокати от Адв. дружество „А. Д., Р. Г. и
съдружници“, да е било договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в
претендираните размери за производствата пред СРС и СГС, вкл. заплащането и на
ДДС. Липсват договори за правна защита и съдействие, сключени между страните по
мандатното правоотношение, а приложената в първоинстанционното производство
4
електронна фактура, издадена от адв. дружество, неподписана от клиента на услугите,
и приложеното във въззивното производство преводно нареждане, не изпълняват
изискването за доказване на сторените по делото разноски /арг. ТР № 6 от 6.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 2.08.2023 г., постановено по гр.дело № 67593/ 2022 г. на
Софийски районен съд, ГО, 113 състав, в обжалваната част, в която ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ”- гр. София /ЕИК *********/ е осъдено да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД-
гр. София /ЕИК *********/ на основание чл.411 КЗ сумата 1 354.50 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди по лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег.№
*********, причинени от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 03.09.2021
г. в гр. София, ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до погасяване на
задължението, а също и в частта, в която ЗАД „Алианц България” е осъдено да
заплати на ЗД “Бул Инс“ АД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 765.30 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД “БУЛ ИНС“ АД- гр. София /ЕИК *********/
срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”- гр. София /ЕИК *********/ иск с правно
основание чл.411 КЗ за присъждане на сумата 1 354.50 лв. /горница над сумата 2
257.50 лв. до присъдените от СРС 3 612 лв./, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди
по лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег.№ *********, причинени при пътно-
транспортно произшествие на 3.09.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
12.12.2022 г. до погасяване на задължението, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 2.08.2023 г., постановено по гр. дело № 67593/
2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, в останалата обжалвана част, в
която ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”- гр. София /ЕИК *********/ е осъдено да заплати
на ЗД “БУЛ ИНС“ АД- гр. София /ЕИК *********/ на основание чл.411 КЗ сумата 2
257.50 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско” за вреди по лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег.№
*********, причинени при пътно- транспортно произшествие на 3.09.2021 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до погасяване на задължението, а
също и в частта, в която ЗАД „Алианц България” е осъдено да заплати на ЗД “Бул
Инс“ АД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 765.30 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД- гр. София /ЕИК *********/ да заплати на ЗАД
„Алианц България”- гр. София /ЕИК *********/ сумата 27.37 лв. /двадесет и седем
лева и 37 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”- гр. София /ЕИК *********/ да заплати на
ЗД “Бул Инс“ АД- гр. София /ЕИК *********/ сумата 62.50 лв. /шестдесет и два лева
и 50 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3
ГПК.
Решението по гр.д.№ 67593/ 2022 г. на СРС, ГО, 113 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6