Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на първи декември през
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина
Добрева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова в. гр. д. № 9929 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 144889/09.07.2020 г. по гр.
д. № 47706/2019 г. на Софийски районен
съд (СРС), I ГО, 51 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу П.А.Г.,
ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 21,53 лева – стойност на топлинна
енергия, доставена в кафе - бар - сутерен с аб. № 02000900220, находящ се в гр.
Русе, ул. „*******, бл. „С.“, през периода от 22.03.2017 г. до 25.04.2017 г.,
16,21 лева – стойност на топлинна енергия, доставена в магазин - хранителни
стоки с аб. № 02000900230, находящ се в гр. Русе, ул. „*******, бл. „С.“, през
периода от 22.03.2017 г. до 25.04.2017 г., 8,35 лева – стойност на топлинна
енергия, доставена в магазин - промишлени стоки с аб. № 02000900240, находящ се
в гр. Русе, ул. „*******, бл. „С.“, през периода от 22.03.2017 г. до 25.04.2017
г., 6,17 лева - стойност на топлинна енергия, доставена в кафе - бар - партер с
аб. № 02000900250, находящ се в гр. Русе, ул. „*******, бл. „С.“, през периода
от 22.03.2017 г. до 25.04.2017 г., 3,62 лева – стойност на топлинна енергия,
доставена в офис с аб. № 02000900260, находящ се в гр. Русе, ул. „*******, бл.
„С.“, през периода от 22.03.2017 г. до 25.04.2017 г., 3,83 лева – обезщетение
за забава върху сумата 21,53 лева за периода от 15.06.2017 г. до 13.03.2019 г.,
2,88 лева – обезщетение за забава върху сумата 16,21 лева за периода от
15.06.2017 г. до 13.03.2019 г., 1,48 лева – обезщетение за забава върху сумата
8,35 лева за периода от 15.06.2017 г. до 13.03.2019 г., 0,10 лева – обезщетение
за забава върху сумата 6,17 лева за периода от 15.06.2017 г. до 13.03.2019 г.,
както и 0,64 лева – обезщетение за забава върху сумата 3,62 лева за периода от
15.06.2017 г. до 13.03.2019 г. Осъдено е „Т.-С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П.А.Г. сумата 600 лева – съдебни разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.-С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б.С.,
с оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните
правила. Твърди се, че на основание чл. 183 ГПК ищецът е представил официално
заверени преписи от доказателствата, приложени към исковата молба, с оглед
оспорването им от ответника, а съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила като е изключил представените доказателства, което е
довело до постановяване на неправилно решение. Указанията за представяне на
доказателства за представителната власт на адвоката, заверил писмените
документи, са неправилни, тъй като доказването на представителната власт не е
предмет на доказване по делото, а освен това ищецът не е бил надлежно уведомен
за тези указания. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване
на предявените искове. Претендират се разноски.
Моли се за допускане като доказателство на
пълномощно на адвокат С.К., което искане е оставено без уважение с определение
от 16.02.2021 г. по настоящото дело.
Въззиваемата страна – П.А.Г., чрез адвокат В.Ф., подава
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди се, че липсват доказателства, че ответникът е собственик на
процесните имоти; те предполагат доставка на топлинна енергия не за битови
нужди, а за стопански такива, а ищецът не е представил сключен с ответника
писмен договор за доставка за топлинна енергия за небитови нужди.
Излагат се подробни съображения по същество. Моли се за потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение
е валидно и допустимо. По правилността на решението с оглед
конкретните доводи на въззивника съдът приема следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане
на П.А.Г. (като купувач на доставяната от дружеството топлинна енергия) да
заплати на „Т.-С.“ ЕАД сумата от общо 55,88 лв. – стойност на топлинна енергия,
доставена в периода 22.03.2017 г. – 25.04.2017 г. по фактура №
**********/30.04.2017 г. до следните имоти: кафе – бар -сутерен с аб. №
02000900220, магазин - хранителни стоки с аб. № 02000900230, магазин -промишлени
стоки с аб. № 02000900240, кафе – бар - партер с аб. № 02000900250, офис с аб.
№ 02000900260, всички находящи се в гр. Русе, ул. „*******, бл. „С.“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и лихва за забава в общ размер на 9,94 лв. за
периода от 15.06.2017 г. до 13.03.2019 г. (уточнена и с молба от 03.10.2019 г.).
За да се уважи главният иск за присъждане
на вземане за стойността на
доставената топлинна енергия ищецът
следва да установи, че за процесния период между страните е съществувало
валидно правоотношение, по силата на което се е задължил да доставя на ответника топлинна
енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността
ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с
действащите разпоредби на Закона за енергетиката и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.), поради което и за
ответника е възникнало задължение за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, а по отношение на акцесорния иск за присъждане
на вземане за обезщетение за забава в плащането на
главницата ищецът следва да установи, че главното парично задължение е възникнало,
че е настъпила неговата изискуемост, че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът следва да
докаже погасяване на задълженията.
За
да отхвърли исковете, районният съдия е приел, че от ищеца не са ангажирани
никакви доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ответникът
е
носител на правото на собственост или на вещно право на ползване върху процесните
имоти, така че да го легитимира като
потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период. Представените
с исковата молба писмени доказателства са изключени от доказателствения
материал. При това положение, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване качеството потребител на топлинна енергия на ответника,
поради което на основание чл. 153 ГПК „Т.-С.“
ЕАД следва да понесе последиците от недоказването на този правнорелевантен
факт. Освен това, процесните имоти предполагат доставяне и ползване
на топлинна енергия за стопански нужди, а не за битови нужди, за каквито е
исковата претенция.
В случая към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис,
заверени „вярно с оригинала“, сред които и Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 16, том I, рег. № 1746, дело № 95 от 19.05.2000 г., видно от
който П.А.Г. е признат за собственик на недвижими имоти, намиращи се в жилищна
сграда по ул. „********по плана на гр. Русе – кафе - бар в сутерена с отделен
вход, със застроена площ от 112.93 кв. м., магазин за хранителни стоки на
партера, със застроена площ от 85,09 кв. м., магазин за промишлени стоки на
партера, със застроена площ от 43,79 кв. м., кафе - бар на партера, със
застроена площ от 32,33 кв. м., офис на партера, със застроена площ от 19,04
кв. м., гараж № 1 на партера, със застроена площ от 20,06 кв. м., апартамент №
9 – мезонет, със застроена площ от 151,50 кв. м.
С отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът П.А.Г. оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че не е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря по исковете, тъй като от 24.02.2000 г. собственик на имота е трето,
неучастващо по делото лице. Възразява срещу приемането на приложените към
исковата молба писмени доказателства, като оспорва истинността на част от
документите, прави и изрично искане по чл. 183 ГПК да бъде задължен ищецът да
представи оригиналите на всеки от документите, като в противен случай те да бъдат
изключени от доказателствата по делото.
С определение от 26.11.2019 г. по гр. д. № 47706/2019 г. по описа на
СРС, 51 състав, постановено по реда на чл. 140 ГПК, районният съдия е изготвил
доклад по делото и е задължил на основание чл. 183 ГПК ищеца най – късно в
първото по делото открито съдебно заседание да представи оригинали на всички
документи, копия от които са представени с исковата молба и приети като
доказателства по делото, като го е предупредил, че в противен случай копията от
тези документи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
С две молби от 15.01.2020 г. (от 16.01.2020 г. по входящия регистър на
СРС) преди първото по делото открито съдебно заседание „Т.-С.“ ЕАД е представило официално заверени
от адвокат С.К. преписи от приложените към исковата молба писмени
доказателства, както и е поискал приемането по делото на други писмени
доказателства (копия от съдебни решения по други дела между страните, отговор
на искова молба и насрещен иск по друго дело), също заверени от адвокат С.К..
По делото обаче липсват доказателства, че адвокат С.К. е упълномощена от „Т.-С.“
ЕАД да го представлява, вкл. да заверява преписи от документи.
В открито съдебно заседание на 31.01.2020 г. районният съд е указал на
ищеца най – късно до следващо съдебно заседание да представи заверени от него
или от упълномощения му процесуален представител документи, копия от които са
представени с молбата от 16.01.2020 г., или пълномощно в полза на адвокат
Кръстева, от което да е видно, че същата е упълномощена да представлява ищеца в
процеса и съответно, че има представителна власт да заверява представените по
делото документи, тъй като заверката по чл. 183 ГПК следва да бъде извършена от
упълномощен по делото адвокат. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на
указанията искането за приемане на представените с молба от 16.01.2020 г.
документи ще бъде оставено без уважение, а представените с исковата молба
документи ще бъдат изключени от доказателствения материал на основание чл. 183 ГПК. По делото липсват данни указанията на съда да са били съобщени на „Т.-С.“
ЕАД (което не е изпратило представител в първото по делото съдебно заседание).
В следващо съдебно заседание на 26.06.2020 г. процесуален представител
на ищеца не се е явил, съдът е констатирал, че ищецът не е изпълнил дадените му
в предходно съдебно заседание указания, поради което е оставил без уважение
искането на дружеството за приемане на представените с молба от 16.01.2020 г.
документи като доказателства по делото, както и е изключил на основание чл. 183 ГПК от доказателствата по делото документите, представени с исковата молба.
При тези данни и предвид конкретно
направените пред въззивната инстанция искания от въззивника обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. В случая, съгласно
разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е доказал пълно и главно,
че ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
искове в качеството си на собственик на процесните имоти. По делото не са
представени доказателства в тази връзка. Ищецът „Т.-С.“ ЕАД не е представил
писмените доказателства към исковата молба в оригинал, за което е бил задължен
по реда на чл. 183 ГПК, не е било представено и пълномощно за адвокат С.К.,
която е заверила документите към исковата молба, за което правилно са дадени
указания до ищеца - това не е доказателствена инициатива на съда, както се сочи
в жалбата, а указания за отстраняване на констатирана нередовност на
процесуалното действие, извършено от страната. Въззивникът твърди допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение при събиране на доказателствата, но с въззивната си
жалба „Т.-С.“ ЕАД не е направило доказателствено искане приложените към
исковата молба писмени доказателства, както и тези към молба от 16.01.2020 г.
да бъдат приети по делото в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК (а единствено да
се приеме пълномощно на адвокат Кръстева). Предвид процесуалните действия на
въззивника е безпредметно обсъждането дали указанията за представяне на
пълномощно са били съобщени надлежно на „Т.-С.“ ЕАД. Дори да е налице нарушение
на процесуалните правила, с оглед действията на въззивника пред въззивния съд, изводът
за недоказаност на исковете няма как да бъде променен – представените от ищеца
писмени доказателства не могат да бъдат обсъждани, тъй като са изключени от
доказателствения материал и не е направено искане за приемането им пред
въззивната инстанция. При това положение, ищецът не е доказал, че ответникът е
бил собственик или вещен ползвател на процесните имоти през процесния период и
само на това основание искът за заплащане на главница за топлинна енергия е
неоснователен, без да е необходимо обсъждането на останалите предпоставки за
уважаването му. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава в плащането на
главницата.
Поради изложеното, въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора разноски се дължат единствено на въззиваемата страна в
размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита
и съдействие от 02.09.2020 г., имащ характер на разписка за заплащане на сумата
в брой на адвоката и при липса на своевременно направено възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК от насрещната страна.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 144889/09.07.2020 г. по гр.
д. № 47706/2019 г. на Софийски районен
съд, I ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА „Т.-С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК
сумата от 600 лв. (шестстотин лева) - разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението е окончателно с оглед цената на
исковете и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.