№ 11964
гр. София, 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110106089 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу И. И. Д. и М. И. Д. /наследници на И.. – починал в хода
на процеса на 18.02.2021 г./ установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми при разделна отговорност при равни части:
сумата от 8895.59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С., за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно
със законната лихва от 09.08.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 2122.45
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2016 г. до 31.07.2019 г., сумата от 10.90 лв. – такси за дялово
разпределение за периода м.07.2016 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от
09.08.2019 г. до изплащане на вземането и сумата от 2.78 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода
31.08.2016 г. – 31.07.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 46593/2019 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците – И.., срещу когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 46593/2019 г. по описа на СРС, 145 състав, въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.
Съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия бил длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в
забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе
размери. Твърди, че от 10.07.2016 г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуване в
интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на
нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна
енергия, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб –
страница на „Т.. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия
случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т. на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител А. И., с който оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърдят, че в периода 2015 г. – 2017 г. не са били собственици,
нито титуляри на вещно право на ползване на описания топлоснабден имот. Не оспорват, че
са наследници на И.., но оспорват факта, че наследодателят им е бил собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху имота. Оспорват задължението по размер, като
считат, че то не се установява от представените писмени документи. Правят възражение за
погасяване на задълженията по давност. Молят за отхвърляне на иска.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т., не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
2
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
в сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В случая по делото е представен и неоспорен писмен договор № 3432 за покупко-
продажба на топлинна енергия, сключен на 01.11.1996 г. между „Т. и И... Предметът на
същия е продажба на топлинна енергия от страна на „Т. на купувача /И../ на топлинна
енергия за отопление и топла вода за адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 58, вх. 6, ап. 18
и заплащане на същата по регламентирани цени – чл. 1.1. от договора. Следва да се посочи,
че от формална страна договорът е автентичен документ и не е установено той да не носи
подписите на лицата, посочени като негови автори, поради което съдът го кредитира. В чл.
6.1. е посочено, че договорът може да бъде прекратен по искане на всяка от страните чрез
едномесечно писмено предизвестие, а при прекратяване на договора от страна на купувача,
същият е длъжен да представи приемо-предавателен протокол с новия потребител на
топлинна енергия (наемател или собственик) по образец, предложен от продавача,
отразяващ състоянието на инсталациите за отопление и топла вода, както и сключения
между тях договор. Съгласно чл. 6.2. от договора изменения и допълнения в този договор
могат да се правят след постигане на писмено споразумение между страните, което става
неразделна част от този договор.
По делото нито се твърди, нито се представят доказателства този договор да е бил
прекратяван или изменян след неговото сключване, поради което съдът намира, че за
процесния период – от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., страните са били обвързани от него. И.. в
качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан от сключения договор,
както и с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150,
ал. 2 от закона.
3
Предвид изложеното съдът достига до извод, че И.., а след неговата смърт /на
18.02.2021 г./ – наследниците му по закон, се явяват материалноправно легитимирани да
отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в
процесния имот – чл. 60, ал. 1 ЗН.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе върху
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислените суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза,
в което експертът изяснява, че за процесния период дяловото разпределение на топлинна
енергия за имота и СЕС се е извършвало от „Т.. Установява се, че фирмата е извършвала
ежемесечно отчитане на потребената топлинна енергия по показания на общия топломер в
абонатната станция, находяща се в сградата. Общият топломер, монтиран в абонатната
станция, отговаря на изискванията на Закона за измерванията и е бил обект на периодични
4
проверки, съобразно изискванията на действащата нормативна уредба.
Вещото лице е разяснило, че за процесния период абонатът не е осигурил достъп до
имота, видно от представените протоколи за липса на достъп от 15.05.2017 г. и 04.05.2018 г.
Според изготвените от фирмата за дялово разпределение /ФДР/ изравнителни сметки в
имота има седем броя радиатори, като по данни на същата индивидуалните разпределители
на разходите за отопление /ИРРО/ са монтирани в имота едва през м.05.2021 г. На абоната е
начислена топлинна енергия по МСРС – максимален специфичен разход. Абонатът заплаща
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички
абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Що се
отнася до топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ - същата се начислява
на база 60 м3/месец. Съгласно главния отчет от 24.06.2020 г. в имота има монтирани
водомери, но са от 2007 г. и са без пломби. При това положение начинът на начисление на
количеството БГВ по 60 м3/месец при липса на достъп за отчет представлява нормативно
нарушение. Ако ползвателят в имота е един, това би довело до неговото ощетяване, а ако са
повече – този подход на ФДР би бил в интерес на абоната.
Доколкото по делото се установи, че ползвател на топлинна енергия за процесния имот
е бил И.., то и при липса на други данни, следва да се приеме, че и ползвателят (абонатът) в
имота е бил само един. Още повече че и самото вещо лице е констатирало огромният
специфичен разход за подгряване на вода на 1 м3 вода – 226,106 кВтч/м3 за 2014/2015 г. и
289,437 кВтч/м3 за 2015/2016 г., като нормалният специфичен разход е между 70,00 кВтч/м3
и 85 кВтч/м3. При това положение и доколкото начинът на начисляване на топлинна
енергия за БГВ е извършено в нарушение на нормативната уредба и в ущърб на
потребителя, то сумите за същата следва да се извадят от общо установения размер.
Наред с това вещото лице се е натъкнало на още едно нарушение при изчисляване на
стойностите на начислената служебна топлинна енергия за 2016 г./2017 г., което ощетява
абоната със сумата от 153.01 лв. Така, вещото лице е достигнало до извод, че общата
дължима сума за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. е 8 742,59 лв. при съобразяване на
издадените за периода изравнителни сметки и при съобразяване на констатираното
нарушение. Доколкото съдът достигна до извод за нарушения и при начисляване на сумите
за топлинна енергия за БГВ, то от сумата 8 742.59 лв. следва да се извади и сумата от
2 547.26 лв. – ТЕ за БГВ. Така, общо дължимата сума за процесния период възлиза на
6 195.33 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че за процесния период няма данни за извършени от страна на ответниците плащания, като е
посочен размерът на сумите, дължими по счетоводни данни на ищеца.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните
сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените документи за отчет и от
заключението по СТЕ, третото лице-помагач е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца за периода
м.07.2016 г. – м.04.2017 г. дължимото възнаграждение в размер на 10.90 лв., който размер се
потвърждава от заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
5
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 09.08.2019 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
09.08.2016 г., са погасени по давност.
За част от процесния период – от м.май 2016 до м.юли 2016 г. – са действали Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, а за остатъка от
процесния период /м.август 2016 г. – м.април 2017 г./ са действали Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до
длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период,
т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от
продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези
задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, т.е. от
деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2016 г. – от
01.04.2016 г., за месец април 2016 г. – от 01.05.2016 г. и т.н.
Считано от м. август 2016 г., приложение намират общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от тези общи условия прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната
давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли
в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. септември 2016 г. –
от 15.11.2016 г., за вземането за м. октомври 2016 г. – от 16.12.2016 г. и т.н.
Издаването на Общата фактура не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Задължението за заплащане на посочената в общата фактура сума не е възникнало с
издаването , то е възникнало преди това и то въз основа на ползването на топлинната
енергия. Да се приеме противното становище, че давността започва да тече след изтичане на
срока за плащане на общата фактура, би означавало да се предостави възможност кредитора
по едно вземане по своя воля да сторнира включено в дадена фактура вземане и да издаде
нова за същото и така да продължава до безкрай давностния срок на вземането си.
С оглед изложеното и като взе предвид, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е било подадено на 09.08.2019 г., погасени с изтичане на
тригодишен давностен срок са всички вземания за главници, чиято изискуемост е настъпила
до 09.08.2016 г. Това означава, че погасени с изтичане на тригодишен давностен срок се
явяват вземанията за периода м.05.2015 г. – м.07.2016 г. вкл., тъй като за вземането за месец
август 2016 г. давността не е изтекла. Въз основа на данните, съдържащи се в приложените
по делото Общи фактури, както и заключението на СТЕ, съдът достига до извода, че
дължимата сума за непогасения по давност период от м.08.2016 г. до м.04.2017 г. при
6
съобразяване на резултата от изравнение, недължимата сума от 153.01 лв. и недължимата
сума за БГВ, възлиза на 3137.00 лв.
Предвид изложеното предявеният иск за незаплатена топлинна енергия следва да бъде
уважен до размера от 3137.00 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 8895.59 лв. и за периода от м.05.2015 г. до м.07.2016 г. вкл. искът следва да се
отхвърли. Или искът следва да се уважи срещу всеки от ответниците за 1/2 от сумата 3137.00
лв., т.е. за сумата от по 1568.50 лв. срещу всеки от тях.
По делото се установи, че за периода от м.07.2016 г. до м.04.2017 г. вземането за такси
за дялово разпределение възлиза на 10.90 лв. По отношение на услугата за дялово
разпределение в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което съдът намира, че кредиторът може да иска изпълнение веднага
/арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, погасителната давност следва да бъде отнесена към
момента на възникване на задължението. Най-старото задължение от м.07.2016 г. в размер
на 1,09 лв. е възникнало на 31.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че то е погасено
по давност. Задължението за м.08.2016 г. е станало изискуемо на 31.08.2016 г., а заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено на 09.08.2019 г., поради което спрямо него и последващите
задължения до м.04.2017 г. вземането не е погасено по давност. Ето защо, така предявеният
иск се явява основателен общо за сумата от 9.81 лв. или по 1/2 за всеки от ответниците, т.е.
по 4.90 лв. срещу всеки от тях за периода м.08.2016 г. – м.04.2017 г. За разликата и за
м.07.2016 г. искът следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
За непогасения по давност период – от м.08.2016 г. до м.04.2017 г. вкл., намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за
вземанията за топлинна енергия за периода от м.08.2016 г. до м.04.2017 г. не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество – Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. №
7
8167/2021 г. по описа на СГС; Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа
на СГС; Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др. За
вземането по общата фактура от 31.07.2016 г. обаче лихва за забава не се дължи, тъй като то
касае погасени по давност вземания за периода м.05.2015 г. до м.04.2016 г.
Определен по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен калкулатор, съдът
намира, че размерът на дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 31.07.2019
г. върху непогасената по давност главница възлиза на сума в размер на 596.90 лв. или
искът се явява основателен за 1/2 от посочената сума срещу всеки от двамата ответници. За
разликата над този размер до пълния предявен размер и за периода от 15.09.2016 г. до
14.09.2017 г. вкл. искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част
се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции в размер на 91.84
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, и в размер на 298.85 лв. – платена държавна такса, такса за два броя съдебни
удостоверения, депозити за вещи лица в исковото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците са сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
както и за депозит за СТЕ в размер на 100 лв., поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно с отхвърлената част от исковете на тях се следва сумата от 726.70 лв. – разноски
по делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. И. Д., ЕГН ********** и М. И. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес в гр. С., дължат разделно, всеки от тях по 1/2 от следните суми на „Т.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.: сумата от 3137.00 лв., стойност на
потребена топлинна енергия през периода м.08.2016 г. – м.04.2017 г. в имот с абонатен
номер ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК
/09.08.2019 г./ до окончателното изплащане; сумата от 9.81 лв., такси за услугата дялово
разпределение за периода от м.08.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
8
сумата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК /09.08.2019 г./ до окончателното изплащане
на главниците, както и сумата от 596.90 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 31.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 8895.59 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
м.05.2015 г. – м.07.2016 г., иска за главница за дялово разпределение за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 10.90 лв. и за м.07.2016 г., както и иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 2122.45 лв. и за периода от 15.09.2016 г. до 14.09.2017 г. вкл.,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 2,78 лв. – обезщетение за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода от 31.08.2016 г. до 31.07.2019 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 46593/2019 г. по описа
на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН ********** и М. И. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в
гр. С., да заплатят на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 91.84 лв., разноски в заповедното производство, както и
сумата от 298.85 лв., разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на И. И.
Д., ЕГН ********** и М. И. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. С. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 726.70 лв., разноски в исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9