№ 12820
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110166284 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. С..
Ищецът твърди, че на 09.12.2020г. между /фирма/, в качеството на кредитор, и
ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредитна карта на
физическо лице № *********** за сумата от 5000лв, която е изцяло усвоена. Кредитът
бил със срок до 31.12.2022г., а месечната погасителна вноска дължима между 1-во и
15-то число. Било уговорено олихвяването на кредита с лихвен процент, който за всеки
отделен месец до края на договора бил 1,35%. С оглед настъпило просрочие, банката
изпратила покана за доброволно плащане и уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати 4877,36лв. главница, ведно със законната лихва от
31.08.2023г. до окончателното плащане, 242,54лв. договорна лихва върху редовна
главница за периода 16.02.2023г.-30.08.2023г. и 219,48лв. наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 16.02.2023г.-30.08.2023г. (съгласно направеното
уточнение с молба вх. № 156308/14.05.2024г. – л. 91).
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Счита, че поканата за предсрочна изискуемост не е надлежно
връчена, а условието на чл. 432, ал. 2 ТЗ не е изпълнено. Посочва, че е спорно и
недоказано какъв е размерът на неплатените суми по кредита, има ли извършвани
плащания и какво е погасявано с тях. Изтъква, че има приложена фактура за
фрапираща сума, която не било ясно за какво е.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Съгласно нормите на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да
я върне след изтичане на срока, като заемателят заплаща и лихва по кредита, уговорена
с банката.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 09.12.2020г.
между ищеца, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за кредитна карта на физическо лице №
*****************. Съгласно раздел I от договора, банката предоставя на
кредитополучателя, който е и ползвател на картата, да използва по време на срока за
плащане на клиента и съгласно условията на договора кредитен лимит от 5000лв., като
кредитополучателят се задължава да погасява усвоените суми или минималната
погасителна вноска по т.3.1 или минималната дължима сума. Уговорено е, че
месечният лихвен процент върху усвоената от периода на действие на договора сума е
1,35%. В т. 3.1 е посочено, че минималната погасителна вноска възлиза на 150лв., сума
равна на три процента от кредитния лимит. В т. 3.1а е предвидено, че минималната
дължима сума включва минималната погасителна вноска за съответния период за
плащане на клиента плюс сумата на непогасени дължими суми от предходни периоди
и неизплатени лихвени плащания и превишен кредитен лимит. Т. 3.1.1 предвижда, че
срокът за плащане на клиента е всеки календарен месец от първия до последния ден на
месеца, с изключение на първия месец след сключване на договора и последния месец
при изтичането му. В т. 3.1.2 е уговорен срок за погасяване – от 1-ви до 15-ти ден на
всеки текущ месец, следващ СПК. В т. 3.2 е уговорен краен срок за ползване на
отпуснатия кредитен лимит – до 31.12.2022г., а в т. 3.3 датата на блокиране ползването
на кредитиния лимит – на 31-вия ден след настъпване на неизпълнение. В т.3.4 е
предвиден срок на действие на договора до 31.12.2022г., като това е и крайният срок за
окончателното погасяване на всички дължими суми по кредита. В чл. 6.1 е предвидена
възможността банката едностранно и многократно по свое усмотрение да разширява
правото на ползване и подновяване на кредитния лимит за следващ период от 24
месеца при запазване на другите условия на договора, при условие че
кредитополучателят не е отправил изрично искане за прекратяването му с изтичане
срока на действие и че кредитополучателят не е неизправна страна.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допусната,
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и
съдът кредитира. От нея се установява, че банката е предоставила на ответника
кредитен лимит от 5000лв., като в периода 09.12.2020г.-23.05.2023г. са усвоени суми в
общ размер от 13 674,03лв. чрез покупки с ПОС терминал и чрез теглене в брой от
АТМ, като последното усвояване е на 27.02.2023г. Извършените погасявания са в общ
размер от 10 071,27лв., като с тази сума са погасени 8806,64лв. главница, 1239,13лв.
договорна лихва и 25,50лв. такси. Последното погасяване е от дата 15.02.2023г. Според
заключението не са заплатени месечните погасителни вноски с падежи 15.02.2023г.-
15.05.2023г. и на 23.05.2023г. е осчетоводена предсрочна изискуемост. Към
31.08.2023г. неплатените суми възлизат на 4867,39лв. главница, 242,54лв. договорна
лихва с падежи 16.02.2023г.-23.05.2023г. и 168,43лв. лихва за забава върху просрочена
главница за периода 23.05.2023г.-30.08.2023г.
Процесният договор за кредит се характеризира с особености, тъй като
представлява овърдрафт и има револвиращ характер. Тоест, отпуска се кредитен лимит
на кредитополучателя, до размер на който същият може да оперира, и се дължи
заплащане на минимална месечна вноска. Самите суми обаче може да бъдат усвоявани
многократно изцяло или частично, при условие че се заплаща минималната месечна
2
вноска. В този случай, погасената част от главницата отново става достъпна за
ползване от страна на кредитополучателя.
От заключението по ССчЕ се установява, че ответникът е погасявал
задълженията по кредита до 15.02.2023г., когато е платил сумата от 116,27лв., след
което е преустановил плащанията, макар да е имал усвоявания и след тази дата – на
18.02., 24.02. и 27.02.2023г. В чл. 10.1 от договора е предвидено, че поетите от банката
ангажименти за предоставяне на кредитния лимит се анулират и задължението по
усвоения кредитен лимит, включително надвишения такъв, заедно с лихвите и таксите,
стават дължими предсрочно, когато кредитополчателят наруши някое от условията по
договора или ОУ, които включват и плащането на минималната вноска на определения
падеж. В такъв случай в т.10.3 е предвидено правото на банката да блокира
използването на неизползвания кредитен лимит и едностранно да инициира, без
уведомление, незабавно събиране на дължимите суми, както и едностранно да
прекрати договора без предизвестие – т.1 и т. 5. Установява се, че банката е упражнила
това свое право с оглед настъпилото неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за плащане на дължимата минимална вноска след 15.02.2023г., като
е изпратила и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, връчено чрез
залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, поради това, че не е открит на адреса,
посочен в договора за кредит. Съдът намира, че това връчване е надлежно извършено,
доколкото в ГПК е предвиден такъв способ. В практиката на ВКС – Решение №
148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.
д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. е разяснено, че банката, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника,
вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена
процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал.1-5 ГПК – отсъствието от адреса по чл. 47
ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. В
случая е удостоверено в разписката от връчителя, че от 2г. на адреса живеят наематели
и такова лице няма. Ответникът не е уведомил банката за актуалния си адрес, поради
което връчването чрез залепване на уведомление е надлежно и кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
Ответникът, чиято е процесуалната тежест, не доказва в хода на процеса да е
погасил чрез плащане или по друг начин остатъчната главница и дължимите според
експертното заключение лихви. Ето защо, съдът намира, че предявените искове за
главница и мораторна лихва се явяват основателни до следните размери: 4867,39лв. –
главница и 168,43лв. мораторна (наказателна) лихва, а за разликата до пълните
предявени размери – 4877,36лв. главница и 219,48лв. мораторна лихва подлежат на
отхвърляне. Изцяло основателен се явява искът за сумата от 242,54лв. – договорна
(възнаградителна) лихва.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски в размер на 245,09лв. за държавна такса, 500лв.
депозит за особен представител, 450лв. депозит за експертиза, 610,81лв. адв.
възнаграждение, 546,84лв. такса за превод на договора за кредит и 144,00лв. такси във
връзка с издирване и връчване на ПДИ.
Съдът намира първите четири разхода за реално извършени и свързани с
настоящото производство.
По отношение на таксата за изготвяне на превод е представена фактура /л. 101/,
издадена в полза на /фирма/ на стойност 428,40лв. с ДДС с описание „частично
3
плащане по поръчка 80942/2023-12-21 – преводачески услуги“, както и фактура /л.
103/, издадена отново на същото дружество с описание „превод – английски език III
група – превод – бърза поръчка – договор“ на стойност 118,44лв. с ДДС. Представени
са и две платежни нареждания за превод на сумите – л. 102 и 104. Съдът намира, че
тези документи не доказват с категоричност, че тези суми са заплатени именно във
връзка с настоящото производство. В тях липсва описание на конкретното дело или
конкретния документ, който е следвало да бъде преведен, поради което не може по
никакъв начин да бъдат свързани с настоящото производство. Отделно от това,
договорът за кредит в превод на български език съдържа 15 страници и съдът намира,
че разход от 546,84лв. за превод е напълно необоснован. Но в случая въобще не е
доказано този разход или поне част от него да е по повод настоящия процес.
По отношение на претендираните такси от 144,00лв. по делото е представена
фактура, издадена от адв. Д. А. с получател /фирма/ на стойност 4032лв. с ДДС с
описание на услугата „възлагания по издирване и поканване на длъжници във връзка с
РДСВ – 28бр.“. Представено е и платежно нареждане за плащане на тази сума в полза
на адв. А.. Съдът намира, че тези доказателства също по никакъв начин не могат да
бъдат свързани с настоящото дело и ответника по него – липсва каквато и да е
конкретика в тях относно какви документи са връчвани, до кого, на каква стойност е
всяко отделно връчване и т. н. Освен това, този разход не представлява разноски по
делото. Според съдебната практика, под „разноски“ в процеса следва да се разбират
тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия - държавна такса, депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др. подобни.
Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във
връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна
защита има право да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение и то само за един
адвокат. Останалите разходи за извършване на фактическите действия на страните и
техните процесуални представители, свързани с изготвяне на копия от документи,
телефонни разговори, транспорт и др. подобни, не представляват такива разноски./ в
този смисъл Определение № 5608 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2698/2019 г.,
VIII о/. Не представляват разноски в процеса и извършените преди започването му
разходи за уведомяване, връчване на покани и др. под. Тези разноски остават за сметка
на сторилата ги страна. Отделен въпрос е и доколко същите биха се явили и
необходими, предвид че няма изискване тази дейност да се извършва от адвокат и
съдебен изпълнител.
С оглед изложеното, съдът намира, че сторените от ищеца разноски по повод
настоящото производство възлизат на 1805,90лв., от които съразмерно на уважената
част следва да му се присъдят 1785,26лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал
извършването на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД М. С., гражданин на Република Италия, с личен номер на чужденец
**********, роден на ***********, с адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумите от
4867,39лв. – дължима главница по договор за кредитна карта на физическо лице №
4
***************** от 09.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 04.12.2023г. до окончателното плащане, 242,54лв. - договорна лихва върху
редовна главница за периода 16.02.2023г.-23.05.2023г. и 168,43лв. - наказателна
(мораторна) лихва за периода 23.05.2023г.-30.08.2023г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1785,26лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 4867,39лв. до пълния предявен от
4877,36лв. и иска за наказателна (мораторна) лихва за разликата над уважения размер
от 168,43лв. до пълния предявен от 219,48лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5