№ 282
гр. Перник, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно
наказателно дело № 20231720201972 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № BG21052023/5800/P8-624/24.10.2023 г. на Директора
на национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура"- гр. София на Р.
С. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***** на основание чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателното постановление е останал санкционирания
водач, който в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явава, вместо него се
явява негов защитник, който излага подробни мотиви за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. В
депозирано писмено становище заявява доводи за неоснователност на депозираната
жалба и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 21.05.2023 г., в 14,46 часа, в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт "Гюешево", пристигнало пътно
превозно средство с рег. № **** вид: влекач, марка и модел Ивеко 190 Е 43, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.
При извършена проверка от свидетелите Д. И. С. било установено, че на 10.05.2023 г.,
в 11,21 часа горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно
превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като превозното средство било засечено по път А-3, км.
21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
(ЗП).
За използването на път А-3, км. 21+932, за който се събира такса за изминато
разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран и доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в
него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство
(контролно устройство с идентификатор № 20322) - част от системата.
В тази връзка с АУАН № BG21052023/5800/P8-624/21.05.2023 г., съставен от свидетеля
С. била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
гореописаното нарушение.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № BG21052023/5800/P8-624/24.10.2023 г., на директора на национално
ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1800
/хиляда и осемстотин/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените
по делото писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите Д. И. С. и Г. С. Г..
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетелите Д.
И. С. и Г. С. Г., като от същите се изясняват обстоятелствата по протичането на
2
процесната проверка, както и установените в хода на проверката обстоятелства, които
намират пълно потвърждение в приобщените по делото писмени доказателства. Съдът
възприема в цялост и приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като
не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и
съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление е
връчено на нарушителя на 13.11.2023г., видно от представено известие за доставяне на
л.46 от делото, а жалбата е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо
24.11.2024 г., видно от приложения на л.17 от делото пощенски плик за писмо/, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
поголяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна
точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина
и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй
като актосъставителят е длъжностно лице от Агенция "Митници", като материалната
му компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената
Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 г. на Директор на Агенция "Митници".
Съгласно чл.189е, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на
АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед №
РД-11-749/07.06.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от
която Г. А.Т. е оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания,
въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл.
179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт,
3
делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП.
Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното постановление се
установява от приложената Заповед № ЧР-СП622/18.08.2022 г. на Председателя на УС
на АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има правомощията
на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
В конкретния случай обаче, са допуснати други съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието им.
Съдът приема, че описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота
на обвинителната теза.
В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който
управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва
с глоба в размер 1800 лв.
По делото е безспорно, че на 21.05.2023 г., в 14,46 часа, в направление излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт
"Гюешево", жалбоподателят е установен да управлява пътно превозно средство с рег.
№ **** вид: влекач, марка и модел Ивеко 190 Е 43, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.
Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не установява, че на посочените от
административния орган дата и час на извършване на административното нарушение
на 10.05.2023 г., в 11,21 часа, жалбоподателят с управляваното от него ППС е
осъществил движение именно по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
за ППС-то не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. Липсват обаче каквито и да е доказателства, че на процесната
дата жалбоподателят е управлявал ППС-то по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и именно поради движението по този път, последният да дължи пътна
4
такса по смисъла на ЗП, за което е санкциониран, за да може да се приеме, че
отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, каквото е
административното обвинение.
От друга страна, вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
Цитираната норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което
следва да се спазва от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало
приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от
ЗДвП. Последната вменява на водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП обаче,
не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е посочил пълната
правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не е изпълнил
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което от своя страна
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита
на наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво
точно е административното обвинение.
На собствено основание за отмяна на наказателното постановление, с което
незаконосъобразно е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, е
обстоятелството, че последният не е адресат на задължението за заплащане на пътна
тол такса и поради тази причина, не може да бъде административнонаказателно
отговорно лице за неизпълнение на такова задължение за посоченото ППС.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, както следва - такса за
ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.
10а, ал. 7 /съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 /съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9
от ЗП, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл.
10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз
5
основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта,
която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
От своя страна, нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод,
че субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението
за заплащане на съответната такса - тол такса за преминаване по платената пътна
мрежа, е собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в
свидетелството за регистрация е вписан такъв.
В подкрепа на изложените съображения, че субект на административното нарушение
е собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, е твърдението от
страна на наказващия орган, че за извършеното нарушение е генериран доказателствен
запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, когато нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП
са установени в отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от
трето лице. Изрично е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство
е юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена
санкция в съответния размер, като той се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и ал. 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 -3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.
Изложеното, проектирано към конкретния случай, навежда на обоснования извод, че
щом контролните органи са предприели ангажиране на отговорност за нарушение,
установено в отсъствие на нарушителя, въз основа на генериран запис от системата по
6
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на
юридическо лице, то е следвало да приложат относимите разпоредби /чл. 187а, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП/ и да съставят АУАН или да бъде издаден електронен фиш на собственика
на ППС-то - юридическо лице. И единствено в хипотезата, при която собственикът
възрази срещу издадения акт /АУАН или ЕФ/ в нарочна декларация, придружена от
СУМПС, наказващият орган следва да състави АУАН срещу водача, посочен от
собственика. Едва тогава може да се приеме, че наказващият орган е изследвал
релевантните за случая обстоятелства и е събрал доказателства касателно авторството
на деянието.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на
Решение 2009/750/ ЕО. Съгласно тази разпоредба "доставчиците на ЕУЕПТ
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана
пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". При наличието на договорни
отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на
посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива
ситуации, свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят
до ангажиране на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол
данни, съответно декларации, при вероятно възникнал технически проблем при
отчитането, при това допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към
жалбоподателя, нито пък той да търпи неблагоприятни последици от това.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл. 5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното
право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да
превишават това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията
трябва да бъде съразмерна на тежестта на нарушението. В наказателното
постановление е посочено, че размерът на дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП е
167 лева, а наложената на жалбоподателя глоба надвишава този размер над десет пъти.
По делото не са налични данни и за какво време и разстояние е използван
републиканският път от превозното средство.
7
Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-
членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. В тази връзка е практиката на СЕС по съединени дела С-
497/15 и С-498/15. Предвидената санкция в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е абсолютно
определена, т. е., фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните
факти и тежестта, съответно, предвиденото в този фиксиран размер наказание
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Така наложеното административно наказание надхвърля границите
на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата в
смисъла на чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз.
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост
и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост
остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
(решение от 13 юли 2016 г., C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна
практика). Макар и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата
на директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната
юрисдикция не следва да отчете съюзното право, а напротив същата бива задължена
да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване (решение от 04 октомври
2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link Logistic N & N, C-384/17, ЕCLI: EU: C: 2018: 810,
т. 58 – 61 от цитираната практика, решение от 24 януари 2012, Maribel Domingues, C-
282/10, ECLI: EU: C: 212: ЗЗ, т. 24 от цитираната практика).
С оглед на изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност,
доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки
отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите такси.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени през
принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна разпоредба и
наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то
същата следва да остане неприложена, а наказателното постановление да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Агенция "Пътна
инфраструктура" - гр. София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените разноски по делото.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG21052023/5800/P8-624/24.10.2023 г.
на Директора на национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура"-
гр. София, с което на Р. С. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***** на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. Р., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно
процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9