Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../12.08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1968 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез процесуалния му представител – адв. Й.А., срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата
2528.10 лв. /след допуснато изменение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК вместо първоначалния 100 лв., частичен иск от целия
в размер на 2557.65 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил „Мерцедес Б 180”, ДК № ,
настъпили в резултат на реализирано на 06.01.2020 г. ПТП в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик”, причинено по вина
на водача на лек автомобил
„Фолксваген голф”, ДК № В
2627 НР, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на врата
задна лява, панел заден ляв,
джанта задна лява, облицовка задна броня и заден
мост, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
В
исковата си молба ищецът Д.П.Д. излага, че на 06.01.2020 г., около 21:50 часа,
в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик”,
управлявайки собствения си автомобил марка „Мерцедес Б 180”, ДК № , претърпял
ПТП с лек автомобил „Фолксваген голф”, ДК № , управляван от Тодор Тодоров.
Твърди, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства: движил се, управлявайки
автомобила си, по бул. „Владислав Варненчик” в посока
„Катедралата”. На кръстовището с ул. „Георги Бенковски”, водачът на движещия се
лек автомобил „Фолксваген голф”, ДК № , предприел маневра завиване на ляво, не
го пропуснал и го блъснал в задната лява част. За настъпилото ПТП попълнили
Двустранен констативен протокол за ПТП, като в него за виновен посочили водача
на лек автомобил „Фолксваген голф”, ДК № . Твърди, че лекият автомобил на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, издадена
от ответното дружество, със срок на действие 30.04.2019 г. – 29.04.2020 г.,
действаща към датата на настъпване на процесното ПТП.
Излага, че на 07.01.2020 г. е уведомил застрахователя на виновния водач, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
опис-заключение № 0003-5000-20-300134. Като увредени детайли били описани: врата
задна лява, панел заден ляв, джанта задна лява, облицовка задна броня. На
10.01.2020 г. след извършена проверка на задния мост било установено, че
задният мост е крив и следва да се подмени. Поддържа, че за така извършената
проверка заплатил сумата в размер на 18 лв., за което му била издадена стокова
разписка от 10.01.2020 г., която представил на ответника за възстановяване на
направения разход. Посочва, че на 10.01.2020 г. ответникът издал допълнително
опис-заключение по щетата, в което било посочено, че задният мост е за смяна. Излага,
че на 30.01.2020 г. като обезщетение за претърпените вреди получил от
застрахователя сумата 516.95 лв. Твърди, че след приспадане на сумата в размер
на 18 лв., заплатена за проверка на задния мост, се получава сумата 498.95 лв.,
която му е изплатена за възстановяване на автомобила. Поддържа, че е направил
проучване в няколко сервиза, при което установил, че необходимата сума за
възстановяване на щетите е в размер на 3056.60 лв. Счита, че след приспадане на
заплатеното обезщетение, застрахователят му дължи още сумата 2557.65 лв. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника З. „Л.И.” АД, ***, чрез процесуалния му
представител – адв. С. Р. Не оспорва обстоятелството,
че лек автомобил „Фолсваген голф”,
ДК № , е
застрахован при дружеството по силата на полица „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Не оспорва факта на настъпване на застрахователното събитие с
посочените в двустранния протокол за ПТП участници и при описания механизъм.
Излага, че в дружеството е образувана преписка по щета и е изплатена
застрахователна сума, определена по посочена от застрахования методика. Твърди,
че тази сума представлява действителната стойност за възстановяване на
претърпените щети по увреденото превозно средство. Оспорва предявения иск по
размер. Счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. Поддържа, че с оглед възрастта на автомобила и
действителната му стойност, сумата, необходима за отремонтирането
му, е много по-ниска от посочената от ищеца. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност
моли присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 16.07.2020 г. открито съдебно заседание ищецът
се представлява от адв. Й.А., който заявява, че
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото
процесуалният му представител – адв. Станислава
Райчева поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли
същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на
така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на
посочената дата 06.01.2020
г. е настъпило ПТП по вина на водача
на лек автомобил
„Фолсваген голф”, ДК № , в резултат на което
е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата
на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач
за настъпилото застрахователно
събитие, съответно че е поискал заплащането
на обезщетение за претърпените от него щети.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност” за лек автомобил „Фолсваген
голф”, ДК № , при ответното дружество, със срок на действие 30.04.2019 г. –
29.04.2020 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие –
06.01.2020 г.; че на 06.01.2020 г. е настъпило процесното
ПТП при описаните в исковата молба обстоятелства, по вина на водача на лек
автомобил „Фолсваген голф”, ДК № В 2627 НР; че при
застрахователя е образувана преписка по щета № 0003-5000-20-300134, за което е
подадено нарочно уведомление от ищеца на 07.01.2020 г. за настъпило
застрахователно събитие, както и че на 30.01.2020 г. ответникът е заплатил на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 516.95 лв., в това число и сумата
18 лв., представляваща заплатена от ищеца сума във връзка с извършена проверка
на задния мост на автомобила, за което е представил на ответника издадената му
стокова разписка № 62253/10.01.2020 г.
Съгласно заключението на вещото лице А.В. по приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следният: на 06.01.2020 г. около
21:50 часа участник ІІ с лек автомобил „Мерцедес Б 180”, с ДК № , управляван от
ищеца Д.П.Д.,*** в посока от Север към Юг /към Катедралата/. Участник І – лек автомобил
„Фолксваген голф“, с ДК № , управляван от Тодор Тодоров, се е движел по бул. „Владислав
Варненчик” в посока от Юг към Север /от Катедралата
към Автогарата/. На кръстовището с ул. „Георги Бенковски“ лек автомобил
„Фолксваген голф“, с ДК № предприема
маневра завиване наляво и се удря в движещия се направо през кръстовището лек
автомобил „Мерцедес Б 180”, с ДК № . Вследствие на удара настъпват материални
щети по автомобилите. За лек автомобил „Фолксваген голф“, с ДК № , ударът е в
предната част на автомобила. За лек автомобил „Мерцедес Б 180”, с ДК № , ударът
е в задната лява част на автомобила. Според вещото лице, като съпостави
уврежданията на лек автомобил „Мерцедес Б 180”, с ДК № Т 7079 ВТ /описани от
застрахователя предимно в странична задна лява част/, схемата в двустранен
констативен протокол за ПТП, описаните увреждания на лек автомобил „Фолксваген
голф“, с ДК № В 2627 НР в Двустранен констативен протокол за ПТП, реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – пряк
контакт между две превозни средства под ъгъл близък до правия спрямо надлъжните
им оси.
Според експертизата, уврежданията по процесния
лек автомобил, настъпили в резултат от реализираното на 06.01.2020 г. ПТП, са
установени при извършения оглед от представител на застрахователя /ответника в
производството/ и са описани в Опис – заключение № L********** по щета № 0003-5000-20-300134 с
дата на оглед 07.01.2020 г. и Опис – заключение № L********** по щета № 0003-5000-20-300134 с
дата на оглед 10.01.2020 г., а именно: врата задна лява, панел /калник/ заден
ляв, джанта задна лява, облицовка задна броня, греда заден мост.
Съгласно експертизата, уврежданията, които са установени по автомобила при
извършения оглед от представител на застрахователя са в странична задна лява
част на процесното МПС в зоната на удара и са
вследствие на деформация и изместване на увредени детайли. При съпоставяне на
механизма на произшествието, описан в Двустранен констативен протокол за ПТП,
скицата в него и установените увреждания, вещото лице посочва, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „Мерцедес Б 180”, с ДК № и е възможно същите да са причинени по степен
и вид от настъпилото ПТП.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Тодор
Тодоров, управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“, с ДК № , който при
неправилно предприета маневра завиване наляво не се е уверил, че по пътя с
предимство няма движещи се автомобили, не е пропуснал движещия се направо лек
автомобил „Мерцедес Б 180”, с ДК № , като по този начин е станал причина за
инцидента. Още повече, че по делото, както бе посочено и по-горе в изложението,
бе прието за безспорно установено, че процесното ПТП
е настъпило при описаните в исковата молба обстоятелства, тоест по описания от
ищеца начин и то по вина именно на водача на лек автомобил „Фолсваген
голф”, ДК № . Вследствие на това е настъпил удар с автомобила на ищеца, като са
му причинени и съответни щети. Установена е и причинно-следствената връзка
между събитието и вредоносния резултат.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 516.95 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът
приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да
изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Основният спорен момент в производството е относно размера
на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно експертизата, общата стойност на щетите на мотоциклета по
средни пазарни цени на частите от алтернативен доставчик към датата на
събитието – 06.01.2020 г., в това число и стойността на труда по средни пазарни
цени към датата на събитието, който вариант на експертизата съдът приема, че
следва да бъде приет в случая, възлиза на сумата 3027.05 лв.
Предвид заключението на вещото лице и установения размер
на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца
допълнително сумата 2528.10 лв.
/след приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение, което е в
размер на 498.95 лв., доколкото в платената от застрахователя сума 516.95 лв. е
включена и сумата 18 лв. - заплатена от ищеца във
връзка с извършена проверка на задния
мост на автомобила,
за което е представил на ответника издадената
му стокова разписка № 62253/10.01.2020 г., което обстоятелство е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, или 3027.05 лв. – 498.95 лв. = 2528.10 лв./, необходима за възстановяване на увреденото моторно
превозно средство.
Неоснователно
е възражението за наличието на „тотална щета” по смисъла на закона. Както
посочва и вещото лице, стойността на ремонта не надвишава действителната
стойност на процесния автомобил, която към датата на
застрахователното събитие – 06.01.2020 г. е 9500 лв. /с намаляване на офертната цена/. Необходимата за отремонтирането
на процесното ПТП стойност – 3034.62 лв. /вещото лице
е възприело първия вариант на експертизата – за оригинални части/ се равнява на
31.94 % от действителната му такава. За да е налице тотална щета е нужно
ремонтът да надхвърли 70 % от стойността на автомобила, каквато хипотеза в
настоящия случай не е налице.
По
изложените съображения и направените изводи за основателност на иска същият
следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък
на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на такива, както следва: 101.12
лв. - държавна такса; 150 лв. – депозит вещо лице и 708 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по договор за правна защита и съдействие
от 13.07.2020 г. От страна на процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като
съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че по същото е проведено само едно открито съдебно заседание,
ангажирания в производството доказателствен материал,
съответно при съотнасяне на претендираното
възнаграждение 708 лв. с вкл. ДДС с минималното такова – 291.67 лв. без ДДС,
изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие и реалното заплащане на
възнаграждението – 13.07.2020 г./, приема възражението за основателно. Възнаграждението
следва да бъде редуцирано до сумата 480 лв. с вкл. ДДС, която не надвишава
значително минималното такова, отчитайки и проявената от процесуалния
представител на ищеца активност по делото и съответно личното му явяване в
проведеното открито съдебно заседание в производството. Съдът не споделя
становището, изложено в списъка на разноските, че за изготвянето на исковата
молба на адвоката следва да се дължи отделно възнаграждение, извън определеното
такова за осъществено процесуално представителство. Именно последното включва в
себе си и всички действия във връзка с оказаната на страната правна защита и
съдействие. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 731.12 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***28.10 лв.
/две хиляди петстотин двадесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил „Мерцедес Б 180”, ДК № ,
настъпили в резултат на реализирано на 06.01.2020 г. ПТП в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик”, причинено по вина
на водача на лек автомобил
„Фолксваген голф”, ДК № Р, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на врата
задна лява, панел заден ляв,
джанта задна лява, облицовка задна броня и заден
мост, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 731.12 лв. /седемстотин тридесет
и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
Начин на плащане: чрез пощенски запис.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: