№ 316
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500409 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №469 от 31.03.2022г., постановено
по гр.д.№4636 /2021г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен
и недоказан предявения от В. К.А.,ЕГН ********** от гр. С.,ул.„***” 96,ет.3,
ап. 31 срещу Р. К.А.,ЕГН ********** от гр. П., ж.к. *** № 5, ет. 4, ап. 21 иск с
правно основание чл.42, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 12.01.2007г., обявено на 26.01.2015 г. от нотариус Р.И. с рег. №
*** на НК с район на действие ПлРС, вписано в СлВП П. под рег. № ***, акт
№ ***, том І, дело №***/26.01.2015 г., с което завещателят М.К. А.,ЕГН
********** безусловно е завещала на Р. К.А., ЕГН **********
притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху
следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 21, представляващ имот с
идентификатор***, находящ се в гр. П.,ж.к.„***”,блок 5,ет.4,разположен в
жилищна сграда с идентификатор ***, с площ на жилището от 97.80 кв.м.,
при граници: изток – двор, запад – ап.№22, север – ап. №20, юг- двор, отгоре –
ап. №27, отдолу- ап. №15, ведно с прилежащото избено помещение №3 с
площ от 7.80кв.м.,при съседи: изток- асансьорно помещение, запад – маза,
1
север – коридор, юг- двор, отгоре – жил. етаж, заедно с 2,33% от общите
части на сградата. Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.3 от
ГПК В. К.А.,ЕГН ********** от гр. С., ул. „***” 96, ет. 3, ап. 31 е осъдена да
заплати на Р. К.А., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „***“№ 5, ет. 4, ап. 21,
сумата от 1700 лв., представляваща направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В.
К.А. от гр.С.-ищец пред ПРС чрез пълномощника й адвокат Х.В. от САК , с
която същото се обжалва като неправилно,необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила.Навеждат се доводи,че ПРС е
допуснал съществено процесуално нарушение,като неправилно е разпределил
доказателствената тежест между страните по делото и с изготвения проекто-
доклад по делото е указал на ищцата,че следва да установи в условия на
пълно и главно доказване своето субективно потестативно право,а именно:
качеството си на наследник по закон на М. А.,починала на ***г.,наличие на
саморъчно завещание,извършено от наследодателя в полза на
ответника,неизпълнение на изискванията за форма при съставяне на
завещанието,вкл.,че текстът и подписът на завещанието не е изпълнен от
наследодателя.Твърди се,че тези указания не отговарят на константната
съдебна практика,според която при оспорване автентичността на
саморъчното завещание с твърдения,че то не е написано и/или подписано от
завещателя, страната,която се ползва от него следва да установи неговата
истинност чрез пълно и пряко доказване.В тази насока са посочени решения
на ВКС.Твърди се, че в случая ответната страна Р.А. се ползва от
завещанието ,тъй като завещателното разпореждане е в нейна полза.Навеждат
се доводи,че съдът не е обсъдил направеното възражение относно годността и
достоверността на свидетелските показания,дадени от Г.К. и И.Г.Д.,които се
намират в родствена връзка със страните и изложените пред съда съмнения,че
същите няма да дадат истинни сведения за действително случилите се
събития.Въззивницата посочва,че е изразила съмнения,че свидетелите и
ответника предприемат действия,които са съгласувани между тях с цел да
увредят нейните интереси.Навеждат се доводи за допуснато от съда
съществено процесуално нарушение довело до невъзможност за установяване
на обективната истина и ограничаване правото на защита на
въззивницата,поради това,че ПРС е отхвърлил искането за назначаване на
тройна съдебно-почеркова експертиза.С въззивната жалба се поддържат
2
направените пред първоинстанционния съд възражения срещу приетата
графологическа експертиза,като се твърди,че същата е бланкетна и
формална,дава крайно заключение,без да обосновава различни методики,на
които е определено формираното крайно заключение. В заключение
въззивницата моли съда да постанови решение,с което на основание чл.271
ГПК да бъде отменено обжалваното решение на ПРС и вместо него да бъде
постановено друго,с което да бъде уважен иска по чл.42,б.“б“ вр.чл.25 ал.1,
предл.1 от ЗН , като се обяви за нищожно саморъчното завещание от
12.01.2007г.,обявено на 26.01.2015г.от нотариус Р.И.,вписано в СВ П. под
рег.№***,акт №***,том І,дело №***/26.01.2015г. Претендират се и
направените по делото разноски.За съдебното заседание на 06.07.2022г.от
въззивницата чрез пълномощника й адвокат Х.В. от САК е депозирана молба
за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,с която се поддържа подадената
въззивна жалба.
Въззиваемата Р. К.А. чрез своя пълномощник адвокат Г.Г. от ПАК е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на
ПРС като правилно , законосъобразно и постановено при задълбочен анализ
на събраните доказателства следва да бъде потвърдено. Посочено е,че в хода
на съдебното дирене е установено,че ищцата В. К.А. и въззиваемата са сестри
и законни наследници на своята майка М. А.,б.ж.на гр.П.,починала на ***г.С
оглед събраните по делото доказателства е доказано,че приживе майката на
страните е оставила саморъчно завещание и е завещала на дъщеря си Р.А.
собствената си идеална част от апартамент,находящ се в гр.П., ж.к.
“***“№5,бл.“***“ет.4,ап.21.,за което е съставен протокол и същото е вписано
в СВ при РС П. ,вх.рег.№***/26.01.2015г.,акт ***,том І,дело
№***/2015г.Твърди се,че завещанието е автентично,което се доказва по
безспорен начин от показанията на свидетелите И.Г.Д. и Г.К. Д.,присъствали
при изготвянето му,така и от заключението на приетата съдебно-
графологична експертиза.По отношение на тази експертиза е взето
становище,че ВЛ е използвало сравнителни материали и от двете
страни,ползвани са различни технически средства,в т.ч.дигитална камера и
микроскоп,като са използвани и различни методи ,описани в
обстоятелствената част на експертизата,поради което въззиваемата счита,че
ПРС правилно е кредитирал това заключение като компетентно и вярно. С
3
отговора е взето становище за неправилност на изложеното във въззивната
жалба,че ПРС е допуснал съществено процесуално нарушение,като е
отхвърлил искането за назначаване на тройна експертиза,като се посочва,че в
тази насока не са направени възражения,обосноваващи основателност на
такова искане ,съгласно чл.201 ГПК.Относно показанията на двамата
свидетели е посочено,че доводите във въззивната жалба са неоснователни,че
показанията на свидетелите кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.В заключение въззиваемата моли съда да постанови решение,с
което да бъде потвърдено първоинстанционното решение.В съдебното
заседание на 06.07.2022г.,на което бе даден ход по същество въззиваемата
чрез своя пълномощник адвокат Г.Г. от ПАК поддържа изложените в
писмения отговор съображения.Претендират се направените разноски за
въззивната инстанция.
Окръжният съд като прецени оплакванията ,посочени в жалбата ,
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от
ищцата В. К.А. срещу Р. К.А. иск с правно основание чл.42,б.“б“ във вр.чл.25
ал.1 ЗН ,като претенцията е да бъде обявено за нищожно саморъчно
завещание от 12.01.2007г.,обявено на 26.01. 2015г.от нотариус Р.И.,рег.№***
на НК и район на действие РС П.,с което завещателката М.К. А. е завещала на
Р. К.А. притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху
имот:апартамент №21,находящ се в гр.П., ж.к. “***“, бл.5,ет.4,разположен в
жил.сграда с идентификатор *** с площ от 97,80 кв.м.с прилежащи части
:избено помещение №3 с площ от 7,80 кв.м.,заедно с 2,33% от общите части
на сградата.
Безспорно между страните е,че същите са сестри,като техните родители
и наследодатели са починали,съответно бащата К.П.А. е починал на
21.10.1986г.,а майката М.К. А. е починала на ***г.От представеното
удостоверение за наследници на М. А. е видно,че същата е оставила за
наследници три дъщери:Г.К. Д.,ищцата В. К.А. и ответницата Р. К.А..
4
Няма спор,че ищцата В.А. е дъщеря и наследник по закон на
завещателката М. А., поради което същата има правен интерес от
предявяване на иска за недействителност на завещанието.
Няма спор с оглед представения нотариален акт № 77, том I, дело К-85
от 1978г.за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ ,че процесният недвижим
имот –апартамент №21 в блок“***“ е придобит от бащата на страните К.П.А.
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот , като в акта е отразено,че
имотът се придобива за сумата 15 578лв. ,от която 9578лв. представлява
частта на отчуждения имот и собствени средства,а сумата
6000лв.представлява разрешен заем от ДСК.Спрямо процесния недвижим
имот,придобит от наследодателя К.А./баща на страните/като обезщетение
срещу отчужден негов имот,по време на брака му с М. А. е налице смесена
съсобственост,съответно лична собственост на К.А. са 9 578/15 578 ид.ч.от
имота, съответстваща на частта на отчуждения му личен имот и собствени
средства,а останалите 6 000/15 578 ид.ч.са станали СИО на двамата съпрузи
К.А. и М. А.,сключили брак на21.02.1943г.,която част съответства на сумата,
която съпрузите е следвало да доплатят чрез отпуснат заем от ДСК по време
на брака.В този смисъл са дадените разяснения в т.3 от ППВС№5/31.10.1972г.
От представената актуална схема от СГКК гр.П. е видно,че към
настоящия момент имотът представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** ,с адрес на имота гр.П., ж.к. “***“,
бл.5,ет.4,ап.21,намиращ се на 4 етаж в сграда с идентификатор ***,
предназначение –жилище,апартамент с площ от 97,80 кв.м.и прилежащи
части-избено помещение №3 с площ от 7,80 кв.м.;2,331 % ид.ч.от общите
части на сградата.
Със саморъчно завещание от 12.01.2007г. М.К. А. е завещала на дъщеря
си Р. К.А. собствената си идеална част от апартамент,находящ се в
гр.П.,ж.к.“***“№5,бл.***,4-ти етаж, апартамент 21.По молба на ответницата
Р.А. завещанието е обявено от нотариус Р.И. ,рег. №*** на НК и район на
действие РС П.,като е съставен протокол от 26.01.2015г.за обявяване на
саморъчно завещание,оставено за пазене вън от кантората на нотариуса.На
датата на обявяването му от нотариуса саморъчното завещание е вписано в
Служба по вписванията П. ,вх.рег. № ***/26.01.2015г.,акт № ***, том І, дело
5
№***/2015 г.
Безспорно от представения по делото договор за покупко-продажба от
13.11.2020г.,обективиран в нотариален акт № 13, том ІІ, рег. ***, дело № ***
от 2020 г.на нотариус Р.И., се установява,че Г.К. Д. /сестра на страните/ е
продала на ответницата Р.А. , притежаваните от нея идеални части в размер
на 3/32 от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите
саморъчното завещание на М. А. отговаря ли на изискванията на чл.25 ал.1
ЗН,а именно същото да е изцяло ръкописно изписано от самия завещател,да
съдържа означение на датата,когато е съставено и да е подписано от него.
За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани гласни
доказателства,назначена е и графологическа експертиза.
От показанията на свидетелката Г.К. Д./сестра на страните/ се
установява, че майка й е споделила пред нея намерението си да направи
завещание в полза на другата си дъщеря Р. и да й завещае притежаваните от
нея идеални части от апартамента ,тъй като същата се е грижила за
нея,изплатила е задълженията към ТЕЦ,доизплатила е апартамента, като
посочва,че Виолета не е била уведомена за това намерение на майка им, тъй
като двете не са били в близки отношения.Свидетелката твърди,че майка й е
написала завещанието в нейно присъствие и в присъствието на съпруга
й,самата свидетелка е проверила същото за правописни грешки,майка й се е
подписала ,запечатала го е в плик и го е прибрала.От показанията на
свидетелката се установява,че към момента на съставяне на завещанието Р. не
е била в България,а в Гърция,че 6-7 месеца преди смъртта си майка им е
казала на Р. за завещанието.След като майка й е споделила за намерението си
да направи завещание, свидетелката е посетила нотариус Р.И.,която й е
обяснила на какви изисквания следва да отговаря завещанието,че трябва да се
подпише,по какъв начин да се съхранява.Същата установява, че е
присъствала и на самото отваряне на завещанието,заедно с ответницата.
В този смисъл са и показанията на свидетеля И.Г.Д., девер на страните
и съпруг на свидетелката Г. Д..Същият посочва,че апартамента в ж.к.*** е на
К. и на М.,че след смъртта на тъста му ,балдъзата/визира ответницата/ е
отишла да работи в Гърция,да взима повече пари,за да издържа майка си и да
върне парите,взети от баща й за довършване на апартамента.Свидетелят
6
посочва ,че тъща му решила да „препише“ апартамента на ответницата, като
е написала лично завещанието пред него и съпругата му и се е подписала от
долу.
Окръжният съд счита,че показанията на двамата свидетели следва да
бъдат кредитирани с доверие,доколкото са непротиворечиви и се базират на
непосредствените им впечатления относно намерението на завещателката и
съставянето на процесното саморъчно завещание в тяхно присъствие. Изцяло
недоказани са твърденията във въззивната жалба ,че свидетелите и
ответницата са предприели съгласувани действия с цел да увредят интересите
на въззивницата,поради което съдът приема за неоснователни изложените в
жалбата възражения за недостоверност на свидетелските показания.
От приетата съдебно графологическа експертиза,изготвена от ВЛ М.М.
се установява, че ръкописният текст в саморъчното завещание от
12.01.2007г. е положен от М.К. А.,че подписът в това завещание също е
положен от М. А..
Заключението на ВЛ М.М. е прието от ПРС в съдебното заседание на
02.03.2002г.В същото съд.заседание въззивницата В.А.-ищца пред ПРС чрез
своя пълномощник мл.адвокат П. е оспорила така депозираното заключение
поради това,че не са посочени методиките,по които е направено
изследването.В устните си обяснения в съд.заседание ВЛ М. е посочил, че в
раздел методи от заключението са описани методите и техническите
средства.В констативно-съобразителната част на заключението е отразено,че
са използвани сравнителни образци от подписа и ръкописен текст на
завещателката М. А.,представени и от двете страни, подробно
описани.Посочено е,че са използвани технически средства:дигитална
камера,микроскоп ,увеличителни прибори и др.При извършеното сравнително
изследване на ръкописния текст в завещанието и в сравнителните образци ВЛ
е установило съвпадения в общите графически признаци-обработеност,размер
,разтегливост и др.,както и по конкретно посочени частни признаци при
изписване на отделни букви.Според експертизата установените съвпадения са
характерни,устойчиви и образуват идентификационна съвкупност ,която е
достатъчна за извода,че ръкописният текст в саморъчното завещание от
12.01.2007г.е изписан от М.К. А..Относно подписа на завещателката ,сравнен
по общи графически признаци с нейни сравнителни подписи,ВЛ е
7
констатирало съвпадения в темпа,координация на
движенията,форма,направление на движение,наклон и степен на свързаност,а
също и с частни графически признаци,също подробно описани,което е дало
основание на ВЛ да приеме с категоричност,че тези съвпадения също са
характерни ,устойчиви ,че подписът в саморъчното завещание е положен от
М.К. А..
Така депозираното заключение по изготвената графологическа
експертиза е изготвено от експерт ,притежаващ съответната
квалификация,същото е ясно,достатъчно пълно и аргументирано,поради
което въззивнта инстанция го възприема изцяло като обективно и
компетентно.Недоказани и неоснователни са изложените в жалбата
възражения,че ВЛ е изготвило една бланкетна и формална експертиза.Няма
данни ,обуславящи извода,че изготвеното заключение не е обосновано или от
които да възникват съмнения за неговата правилност.Окръжният съд изцяло
споделя изложените в същия смисъл съображения на ПРС,с които е оставено
без уважение искането на ищцата за назначаване на тройна съдебно-
почеркова експертиза.При отказа на ПРС да назначи тройна графологическа
експертиза,първонстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения
по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК,като е аргументирал своето становище.В този
смисъл е и постановеното от ПОС определение по чл.267 ГПК, с което бе
оставено без уважение искането на въззивницата за назначаване на тройна
графологическа експертиза.Съгласно чл.200 ал.3 ГПК, при оспорване на
заключението съдът може да назначи друго или повече лица,т.е. преценката
за назначаване на нова експертиза за всеки конкретен случай е предоставена
на съда.Не всяко оспорване на представено от експерт заключение задължава
съда да назначи допълнителна или нова тройна експертиза.Такава следва да
бъде назначена, когато съдът служебно или по направено от страните
възражение констатира непълнота,неяснота или необоснованост на
представеното първоначално заключение,което не е установено за
изготвената от ВЛ М.М. експертиза. Не всяко оспорване на представеното заключение води до
възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече
вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или
необоснованост на представеното първоначално заключение Не всяко оспорване на представеното заключение води до
възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече
вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или
необоснованост на представеното първоначално заключение
Направеното във въззивната жалба възражение,че ПРС неправилно е
8
разпределил доказателствената тежест между страните е основателно,но не
обуславя други изводи.В изготвения от ПРС проекто –доклад,съгласно
определение №22/04.01.2022г.на ищцата е указано ,че в условията на пълно и
главно доказване следва да установи качеството си на наследник по закон на
М. А.,наличие на саморъчно завещание,извършено от наследодателя в полза
на ответника,неизпълнение на изискванията за форма при съставяне на
завещанието,вкл.че текста и подписа на завещанието не е изпълнен от
наследодателя.При оспорване автентичността на саморъчно завещание с
твърдения,че то не е написано и/или подписано от завещателя
заветникът,т.е.страната,която се ползва от него,в случая ответницата носи
доказателствена тежест и следва да установи неговата истинност чрез пълно и
пряко доказване ,доколкото се касае за частен документ по смисъла на чл. 180
ГПК,който не носи подписа на страната,която го оспорва /чл. 193, ал. 3,
предл. второ ГПК/.В този смисъл е константната съдебна практика,в т.ч.и
посочените във въззивната жалба решения на ВКС.В случая действително
ПРС неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните,но
това не е довело до нарушаване правото на защита на ищцата ,нито до отказ
за събиране на релевантни за спора доказателства.В ИМ ищцата е изложила
доводи,че ответницата следва да докаже,че завещанието е написано
саморъчно от майка им,но въпреки това е направила искане за назначаване на
графологическа експертиза,посочвайки,че по пътя на обратното доказване се
стреми да установи,че завещанието не отговаря на изискванията на чл.25 ал.1
ЗН. След като самата ищца е изразила желание да установява факти,чието
доказване е в тежест на ответницата,направила е доказателствено искане в
тази насока и то е уважено от съда ,неоснователно твърди,че ПРС е допуснал
съществено процесуално нарушение.
При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа
обстановка Окръжният съд приема,че процесното саморъчно завещание от
12.01.2007г.е съставено при спазване изискванията за форма и съдържание,
посочени в чл.25 ал.1 ЗН.Същото е ръкописно написано от завещателката
М.К. А. ,съдържа означение на датата на която е съставено-
12.01.2007г.,завещателката е изписала саморъчно трите си имена и подписът
й е поставен след завещателните разпореждания. Съгласно чл. 42, б. "б" ЗН
завещателното разпореждане е нищожно ,когато при съставянето му не са
спазени разпоредбите на чл. 25,ал. 1 ЗН.В конкретната хипотеза се
9
установи,че чл.25 ал.1 ЗН е спазен и саморъчното завещание е автентично и
действително.Искът с правно основание чл.42 ,б.“б ЗН във вр. чл. 25, ал. 1 от
ЗН за прогласяване на нищожността на процесното саморъчно завещание е
недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемата направените разноски за настоящата
инстанция в размер на 600лв.за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК решението на П.ски Районен
съд №469 от 31.03.2022г.,постановено по гр.д. №4636/2021г.по описа на
същия съд .
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК В. К.А.,ЕГН ********** от гр.
С.,ул.„***” 96, ет. 3, ап.31 ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Х.В. от
САК, гр. С.,бул.“***“№***,ет.5,офис 9 ДА ЗАПЛАТИ на Р. К.А. ,ЕГН
********** от гр. П., ж.к. *** № 5, ет. 4, ап.21,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Г.Г. от ПАК, гр.П.,ул.“***“№12,ет.2 деловодни разноски
за въззивната инстанция в размер на 600лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 и сл ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11