Решение по дело №106/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 142
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20227270700106
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 15.07.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 106 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на И.Т.Я.,***, депозирана чрез адвокат Е.Ж.от Адвокатска колегия – Стара Загора, против Решение № 138/21.03.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2307/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление №  7530 от 07.12.2021г. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на И.Т.Я., на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, като съдът я е намалил на 1000 /хиляда/ лева.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи за липса на осъществен състав на административно нарушение и моли процесното НП да бъде отменено. В представено становище излага допълнителни аргументи в подкрепа на отменителната си претенция, аргументирайки се с твърдения за неправилна квалификация на вменената му простъпка. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание Я. не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и ОК“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представя писмен отговор чрез юрисконсулт З.К., в който излага аргументи за отхвърляне на претенцията на касатора. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна, и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 16.11.2021г. към 10,30 часа, на път I-7, км. 121+700, в посока гр. Шумен – гр. Велики Преслав, длъжностни лица при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, в изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка МПС с 4 /четири/ оси – МПС с 2 оси, марка „CLAAS“, модел „LEXION 460“, с рег № ***** и прикачена количка хедер с 2 оси с рег. № *****, управлявано от И.Я..

Длъжностното лице при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София – свидетелят А.А., извършил контролно измерване с техническо средство – ролетка № 1302/18 /5 м. Измерената широчина, която установил била 3,70 метра при максимално допустими 2,55 метра. Водачът Я. не представил нужното разрешение от Агенция „Пътна инфраструктура“, с оглед установения габарит на управляваната земеделска техника.

За така констатираното, свидетелят А. - инспектор Дирекция „АРОК“ – АПИ, гр. София съставил на място АУАН № 0008312/16.11.2021г., за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата,във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в присъствието на С.Н.Л.и водача Я.. Актът му бил предявен и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Предходната инстанция формирала и решаващ извод относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение на режима, регламентиран в Закона за пътищата, но преценил, че АНО е наложил неоправдано завишен размер на административното наказание, поради което съдът изменил НП, привеждайки глобата към минималните ѝ параметри.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Приложимият законов текст е обвързан с повелителната норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, въвеждащ изискването движението на тежки пътни превозни средства да става след разрешение от АПИ. В конкретния казус по несъмнен начин е установено, че водачът е управлявал извънгабаритно преводно средство с широчина от 3,7 метра съгласно чл. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г., без да разполага с валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата. Нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП визира забрана за движение на извънгабаритни ППС за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляващ пътя, след заплащане на такси.

Нормата на чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2011г. също разписва, че движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в изрично посочени хипотези, прецизирани с алинеи 1-7. Разрешаването съставлява или издаване на разрешително по чл. 8, ал. 2 или ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2011г., което се издава също след заплащане на пътни такси по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 11/03.07.2011г., или заплащане само на дължимата такса за движение на извънгабаритните ППС в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2011г. – за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, в каквато хипотеза конкретното превозно средство не попада поради установената му широчина. И в двата случая обаче се касае за разрешителен режим, който се осъществява от контролните органи. Разрешението по реда на чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11/03.07.2011г. е по-облекчен режим, като е сведен до заплащане на дължимите такси, но и в този случай, а и в самата норма на сочената разпоредба се съдържа термина „разрешава“, е необходимо предварително разрешение от съответния орган. Контролният орган е този, който при съответното сезиране от превозвача, ще даде разрешение за движение на извънгабаритни ППС за дейности от специалното ползване на пътищата в облекчения ред по реда на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2011г. Ето защо във връзка с тези нормативни предвиждания – за движение на извънгабаритни ППС само с разрешение, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2011г., съответните служби за контрол при АПИ съставят акт на водач на извънгабаритно ППС, когато при проверка се установи, че движението се извършва или без разрешително или без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 Наредба № 11/03.07.2011г. Нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП на свой ред в първата си хипотеза предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв. на физическите лица, нарушили вкл. разпоредбата на чл. 26, ал. 2 - в случая ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Цитираният административнонаказателен състав предвижда глоба за лица, извършили или наредили да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от съдържанието на санкционната разпоредба, законодателят не е придал особено качество на нарушителя. В този смисъл, наведените доводи във въззивната жалба, че отговорността на жалбоподателя не следва да бъде ангажирана по реда на ЗП, тъй като не е нито собственик на ППС, нито превозвач, правилно са отклонени от районния съд като неоснователни, доколкото е установено по категоричен начин, че именно той е управлявал МПС в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, като е могъл и е бил длъжен да се снабди с изискуемия документ.

За неоснователно касационният състав приема и твърдението за неправилна правна квалификация на поведението на водача. Както правилно е приел и районният съд, то разкрива белезите на простъпка, несъобразена с изискванията на Закона за пътищата, уреждащи обществените отношения, свързани със ползването, поддържането и финансирането на пътищата, предпазването им от разрушаване или увреждане, както и с управлението на пътната инфраструктура в Република България, доколкото се установява, че водачът не е разполагал с необходимото разрешение. Затова напълно основателно е водач на ППС, каквото качество е имал касаторът към инкриминирания период, който не е съобразил ограничението, наложено с нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, да бъде санкциониран именно по ЗП.

До аналогичен извод е достигнал и районният съд, който напълно резонно се е солидаризирал със становището на АНО за наличие на осъществен административнонаказателен състав. Правилно предходният съдебен състав е възприел, че при индивидуализация на санкцията не са взети предвид в необходимата степен критериите за определяне на наказанието, предвидени в чл. 27 от ЗАНН, като и не са събрани доказателства за имотното състояние на нарушителя от страна на контролните органи, нито са изследвани подбудите за извършеното нарушение, което е предопределило изменението на процесния правораздавателен акт с налагане на административно наказание за водача в неговия минимум.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138/21.03.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2307/2021г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

          ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.07.2022 г.