№ 1619
гр. Велико Търново, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20244110101455 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ.
Ищецът основава исковата си претенции на твърдения, че страните са били в
трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор № *** от *** г., което
поради извършено от ответната страна дисциплинарно нарушение- напускане и
неявяване на работа в течение на два и повече последователни дни, в периода
28.12.2023 г. – 03.01.2024 г. вкл., е прекратено, поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Заявява, че със заповед № *** г. на управителя на ищцовото
дружество на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. С оглед
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ във връзка с наложеното дисциплинарно наказание
претендира обезщетение от ответната страна в размер на едно брутно трудово
възнаграждение в размер на 800,00 лева. Сочи, че се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 334/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново за
сумата в размер на 800,00 лева- претендираното обезщетение, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, ведно с направените
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с разпореждане му е
било указано, че може да предяви иск за вземането си, тъй като заповедта е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на
800,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната
1
лихва от подаване на заявлението. Претендира разноски за исковото и за заповедното
производството.
С отговора на исковата молба особеният представител на ответника заема
становище за неоснователност на предявения иск за установяване дължимостта на
претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, като сочи и за неоснователна
акцесорната претенция за лихва за забава. Не оспорва обстоятелството, че между
ищцовото дружество и ответника е сключен трудов договор № *** / *** г. на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. Оспорва валидността на
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповед № 360 /
10.01.2024 г. на управителя на ищцовото дружество основание - дисциплинарно
уволнение, тъй като видно от приложената като доказателство товарителница №
1050766446641 от 10.01.2024 г., 14:58 ч. на куриерска фирма „Еконт“, заповедта за
дисциплинарно уволнение била изпратена до ответника на адреса, фигуриращ в
трудовия договор с обратна разписка, като е отразено, че пратката съдържа документи,
а видно от разписка за неуспешно предаване на пратки с № D3030198049 от 11.01.2024
г., 11.58 ч. на куриерска фирма „Еконт“ посочената пратка, респ. заповедта за
дисциплинарно уволнение според особения представител се установява, че не е
получена от работника. Счита, че процесната заповед не е стигнала до знанието на
работника, поради което не е преклудирана възможността за обжалването й като
незаконосъобразна в двумесечен срок от връчването й /узнаването/ и за ответника е
налице правен интерес от отмяна на наложеното дисциплинарно наказание във връзка
с претендираното от ищцовото дружество обезщетение. Намира, че не е спазена,
предвидената процедура преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-
уволнение, тъй като в процесната заповед е отразено провеждане на процедура по чл.
193 КТ като е поискано от работодателя обяснение от работника с покана с обратна
разписка и такова не е дадено, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока.
Обективира искане за отмяна на заповед № *** г. на управителя на ищцовото
дружество като назаконосъобразна. На следващо място твърди, че по делото липсват
доказателства за отсъствието на работника - неявяването й на работа. С отговора на
исковата молба се оспорва претендирания размер на вземането на ищцовото
дружество, тъй като предназначението на претендираното обезщетение според
особения представител е да се репарират вредите, които работодателят е претърпял
вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника, като
задължението за обезвреда е предвидено за тежки нарушения на трудовата
дисциплина, които са основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение, като сочи, че втората
предпоставка за възникване на правото на работодателя да получи процесното
обезщетение, извлечена от разпоредбата на чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ е оставането на
работодателя без служител за същата длъжност, като са изложени твърдения, че в
2
случай, че бъде прекратено трудовото правоотношение в срока за изпитване, то
същото не преминава в безсрочно и следва работодателя да докаже размера на
действително претърпените от него вреди. По наведените основания особения
представител на ответника моли за отхвърляне на главния установителен иск и
претендираното акцесорно вземане за лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор №
*** от *** година /л. 15 от делото/ се установява, че между страните по делото е
съществувало валидно трудово правоотношение, като ответницата била назначена в
ищцовото дружество на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 КТ със срок за
изпитване, уговорен в полза на работодателя - 6 месеца и е заемала длъжността "***"
в „***“, с адрес парк ***, местност ***, с основано месечно възнаграждение в размер
на 800.00 лева. Страните са уговорили срок на предизвестие за прекратяване на
трудовия договор от страна на работника до изтичане срока на изпитване- 30 дни, като
след това срокът е същия- 30 дни и е еднакъв за двете страни. На *** г. на ответницата
е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана, видно от служебна бележка № ***/*** г. /л. 64 от делото/, като на същата дата
ищецът подал уведомление по чл. 62, ал.5 КТ до НАП за сключването на процесния
трудов договор, видно от уведомление изх. № **************/*** г. /л. 65 от делото/.
Установява се от разходен касов ордер с дата 20.12.2023 г., че на същата дата
ответницата получила аванс от заплата за м.12 в размер на 200.00 лева /л. 66 от
делото/.
От заверен препис на график за кухня на хотел „***“ за месец 12. 2023 г. /л.68
от делото/ е видно, че ответницата Я. Р. е следвало да полага труд при ищеца за
периода 19.12.-22.12.2023 г. за времето от 08.00 часа до 17.00 часа, като за периода
23.12- 27.12.2023 г. по графика е следвало да почива, а за периода 28.12- 31.12.2023 г.
също е следвало да бъде на работа за времето от 08.00 часа до 17.00 часа. Установява
се от присъствена форма за кухня на хотел „***“ за месец 12.2023 г., утвърдена на
02.01.2024 г. /л. 69 от делото/, че за периода 19.12.-22.12.2023 г. ответницата е полагала
труд при ищеца с оглед съществуващото между тях трудово правоотношение, както и
че за дните от 28.12 до 31.12.2023 г. включително същата не се е явила на работното си
място. Видно от заверен препис на график за кухня на хотел „***“ за месец 01. 2024 г.
/л.70 от делото/ е, че за месец януари 2024 г. ответницата е следвало да бъде на работа
за дните 02.01-05.01.2024 г., 08.01- 12.01.2024 г., като и 15.01- 19.01.2024 г. за времето
от 08.00 часа до 17.00 часа. От заверен препис на присъствена форма за кухня на хотел
„***“ за месец 01. 2024 г., утвърдена на 01.02.2024 г. /л. 71 от делото/, се установява,
че за периода 02.01- 05.01.2024 г., за периода 08.01- 12.01.2024 г. и за периода 15.01-
3
16.01.2024 г. ответницата не се е явила на работното си място, поради самоотлъчка. До
управителя на ищцовото дружество е изготвен доклад от управител в „***“, касателно
неявяването на ответницата на работното й място от 28.12.2023 г. /л.87 от делото/. С
оглед неявяването на ответницата на работното й място, без уведомяване и поради
това, че не е представила относим оправдателен документ за отсъствието й
управителят на ищцовото дружество е отправил покана до ищцата с оглед
разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ за даване на устни или писмени обяснения до два
работни дни, касателно отсъствието й от работа, като е предупредена и за
последствията при пасивно подеведение- заверен препис на покана изх. №
358/03.01.2024 г. /л.83 от делото/, поканата е изпратена на 04.01.2024 г. чрез
куреиерска пратка на Еконт с товарителница № 1050764110933/04.01.2024 г. до
ответницата на адрес град ***, бул. „***“ № 22, вх. ***- адресът е идентичен с
посочения в трудовия договор сключен между страните, като куриерски служител е
направил опит да достави пратката на 05.01.2024 г., но същата е била върната, тъй като
е удостоверен отказ за получаване от адресата, като на 08.01.2024 г. пратката е била
върната на подателя /л.84-86 от делото/.
Видно от приложената по делото в заверен препис заповед № 360 от 10.01.2024
г. на управителя на „***- ***“ ЕООД /л. 16 от делото/, след проведена процедура по
чл. 193 КТ и поради напускане и неявяване на работа в повече от два последователни
дни, а именно от 28.12.2023 г. до 03.01.2024 г. включително - нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал.1 т. 1 КТ на Я. В. Р. е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“, с което е прекратено трудовото й правоотношение с ищцовото дружество.
Заповедта е изпратена до ответницата на посочения й в трудовия договор адрес град
***, бул. „***“ № 22, вх. ***, видно от товарителница № 1050766446641 / л.17 от
делото/ на същата дата на която е издадена- 10.01.2024 г., но е удостоверен отказ за
получаването й от служител на куриерската фирма, тъй като е установено, че
получателят не е в града.
Установява се от изготвените по делото справки за постоянен и настоящ адрес
по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /л.29 от делото/, че постоянният и настоящият
адрес на Я. В. Р. е в град ***, бул. „***“ № 22, вх. В, ет.3, ап. 6.
На 17.01.2024 г. ищцовото дружество е подало уведомление по чл. 62, ал.5 КТ, с
изх. № 16388243008467 до НАП, касателно прекратяването на трудовото
правоотношение между страните по делото /л.18 от делото/.
Установява се от заверен препис на платежен фиш за месец декември 2023 г.
/л.88 от делото/, че ищцовото дружество е начислило сума за получаване от
ответницата за положения от последната труд за 4 отработени дни в размер на 134.83
лева.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 334 по описа на Районен съд Велико
4
Търново за 2024 г. се установява, че във връзка с подадено от представляващ
ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 25.01.2024 година е издадена заповед № 92 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Я. В. Р. за сумата в размер на 800.00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението 25.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата в размер на 25.00 лева – направени разноски по делото, както и
допълнителна заповед № 117 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
неразделна част от заповед за изпълнение № 92/25.01.2024 г., постановена по делото,
срещу длъжника Я. В. Р. за сумата в размер на 480.00 лева- сторени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си, което е
направено в преклузивния едномесечен срок.
По делото са приложени и други писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на трудовото
правоотношение между страните по делото не са спорни между тях, а се установяват и
от събраните по делото доказателства, при което ответницата е заемала длъжността
„***“ в обект на ищцовото дружество - „***“, с адрес парк ***, местност ***. Спорни
по делото са обстоятелствата, на какво основание и на коя дата е прекратен трудовият
договор между страните по делото, предвид твърденията на особения представител на
ответницата, че на същата не е наложено процесното дисциплинарно наказание
уволнение, поради обстоятелствата, че не е спазена предвидена в разпоредбата на чл.
193, ал.1 КТ процедура, поради което намира заповед № 360 / 10.01.2024 г. на
управителя на ищцовото дружество за назаконосъобразна, като твърди и че същата не
е надлежно връчена на ответната страна, като са изложени и съображения, касателно
обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е срочно, поради
което обезщетение по реда на чл. 221, ал.2 КТ евентуално следва да е в размера на
действителните вреди с оглед чл. 221, ал4, т.2 КТ.
По отношение на вида на сключения между страните трудово договор - трудов
договор за неопределено време или срочен трудов договор, следва да се има предвид
следното: За неопределено време са трудовите договори, в които не е определен
срокът, за който те съществуват за разлика от срочните трудови договори. Последните
се характеризират с обстоятелството, че още при сключването им е определено
времето, през което те съществуват. Времето е винаги определено или определяемо.
Законодателят изрично, в разпоредбата на чл. 67, ал. 2 КТ, е установил презумпцията,
5
че трудовият договор е сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорена
клауза „срок“. Освен това видовете срочни трудови договори са изчерпателно
изброени в чл. 68, ал. 1 КТ. Договорът за изпитване от своя страна се сключва преди
сключването на окончателен трудов договор и неговото основано предназначение е
страната, в чиято полза е уговорено изпитването, предварително да провери дали това
трудово правоотношение ще удовлетвори интересите й. Договорът за изпитване може
да предшества сключването както на трудов договор за неопределено време, така и
срочен трудов договор. Необходимо е обаче това да бъде указано в договора, за да
знаят страните за какъв окончателен трудов договор се извършва изпитването. През
време на изпитването между страните съществува нормално трудово правоотношение.
Особености, при наличието на такъв модалитет в трудовия договор, съществуват при
прекратяването му, като в основата стои уговорката за изпитване и в чия полза е
уговорена тя. Страната, в чиято полза е уговорена клаузата, може да го прекрати без
предизвестие, едностранно във всеки един момент до изтичането на уговорения срок
на изпитването. Ако в рамките на уговорения срок за изпитване страната, в чиято
полза е уговорен, не направи изявление за прекратяване на трудовия договор, той се
смята за окончателен.
Следва да се има предвид обаче, че включването на клауза в трудовия договор
за изпитване в полза на една или на двете страни, не го прави срочен трудов договор.
Както бе посочено по-горе договорът за изпитване може да предшества сключването
както на срочен трудов договор, така и на трудов договор за неопределено време, като
това следва да бъде отразено в самия договор между страните. По аргумент на
противно от разпоредбата на чл. 67, ал. 2 КТ трудовият договор се смята за сключен за
неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. В този смисъл е и решение №
1204 от 2006 година на III г.о. на ВКС. Презумпцията касае както договори, в които е
включен модалитетът изпитване, така и тези, в които такъв липсва. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните трудов договор е за
неопределено време, доколкото в него липсва изрична уговорка за срок по смисъла на
чл. 68, ал. 1 КТ, независимо от уговорената клауза "срок за изпитване". Освен това,
видно от самия договор, сключен между страните, срокът за изпитване е уговорен
единствено в полза на работодателя. В същия смисъл е и задължителната практика на
ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 10 от 25.02.2011 г. по гр. д. №
1476/2009 г. на ІV г. о., решение № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/2010 г. на ІV г.
о., решение № 325 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1539/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 108
от 25.03.2014 г. по гр. д. № 4838/2013 г. на ІV г. о. и др. Обстоятелството, че
дисциплинарното наказание на работника е наложено в срока за изпитване също не
води до промяна във вида на трудовия договор, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 КТ по
време на изпитването страните имат всички права и задължения като при окончателен
трудов договор, който както бе посочено по-горе е сключен за неопределено време.
6
Съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание поражда действие с достигането му до адресата. Моментът
на прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление за това
от работника. Без значение за настъпването на тази правна последица е дали заповедта
е последвала след дадени писмени обяснения, дали е съобразена или не с изискванията
за мотивираност, за наличие на основанието за прекратяване или за спазване на
правилата за закрила при уволнение. Това има отношение към законосъобразността на
прекратяването. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно
наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска
услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка- чл. 195, ал.2 КТ.
В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата
работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от
работника и да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали
работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел
действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на
изявлението на посочения от работника адрес, както е установено в процесния случай,
а и от изготвените от съда служебно справки за постоянен и настоящ адрес на
ответната страна е видно, че същият адрес е и регистрираният постоянен и настоящ по
отношение на ответницата, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило
правно действие- в този смисъл решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г.
ІV г.о. ВКС.
По делото се установява от представеното заверено копие на товарителница №
1050764110933/04.01.2024 г. на куриерска фирма „Еконт“ с подател ищцовото
дружество и получател Я. В. Р., че на 11.01.2024 г. пратката, съдържаща процесната
заповед № *** г. е върната от куриер с отбелязване "отказ", „получателят не е в града“,
поради което пратката е върната на подателя – настоящ ответник. При анализ на
горните данни съдът намира, че доколкото работодателят не е могъл да връчи лично
заповедта, а се е възползвал от възможността за връчване с обратна разписка, то
изпращането чрез куриерска фирма с обратна разписка, чиито служител е посетил
адреса на ответната страна- град ***, бул. „***“ № 22, вх. ***, макар и получателят да
е отсъствал, връчване до адресата е осъществено на 11.01.2024 г. като обстоятелствата,
че работникът е напуснал съобщения на работодателя адрес са без правно значение. От
поведението на служителя, който отказва да получи или не предприема действия за
получаване на пощенската пратка, тъй като не е в града съдържаща писменото
изявление на работодателя, не следва да се черпят изгодни за него правни последици.
Удостоверения отказ, с отразяване, че получателят не е в града, обуславят извода за
недобросъвестно поведение от страна на ответната страна по делото. Обстоятелството
дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е
7
предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С
достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил
задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и
изявлението му е породило правно действие. В този смисъл ВКС се е произнасял
многократно, включително, но не само в решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. №
1877/2010 г. на IV г. о., решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 5078/2009 г. на III г.
о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на III г. о., и др., в които е
прието, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят
му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се
смята за наложено от деня на нейното получаване; че за да е осъществено надлежно
връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; че
редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила,
уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 42 и чл. 44 ГПК
/при връчване чрез нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36
във вр. с чл. 6, ал. 3 от Закон за пощенските услуги. В случая по делото е установено,
че пратката, изпратена от ищеца до ответника на датата на издаване на заповедта за
дисциплинарното уволнение, е достигнала адреса му посочен в трудовия договор и е
върната поради отказ да я получи от 11.01.2024 г., като този отказ е оформен по
надлежния ред с подпис на служител на куриерската фирма, тъй като получателят не е
в града. Ето защо съдът приема, че доколкото пратката е достигнала адреса на ищеца
на 11.01.2024 г. и спрямо този момент е изтекъл двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т.
2 КТ, то заповедта на работодателя, която не е отменена нито от работодателя, нито по
съдебен ред е породила правното си действие, като всички възражения касателно
незаконосъобразността й в настоящия процес, релевирани от особения представител на
ответника извън този срок са неоснователни.
По дело се установи, че след 28.12.2023 година Я. В. Р. не се явявала на работа
и не е изпълнявала трудовите си задължение по сключения между страните трудов
договор. Освен това от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
със заповед № *** г. на управителя на "„***- ***“ ЕООД, поради напускане и
неявяване на работа повече от два последователни дни - нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ на Я. В. Р. е наложено наказание "дисциплинарно
уволнение", с което е прекратено трудовото й правоотношение с ищцовото дружество.
С оглед на изложеното по-горе, следва да се счете, че моментът на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните е настъпил на 11.01.2024 г., като срокът за
оспорване на законността на наложеното наказание е изтекъл на 11.03.2024 г, в който
двумесечен срок няма данни наказанието да е било обжалвано пред съд, като
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение следва да се счита за
стабилизирана. Оттук и доводите на особения представител за неспазена от
работодателя процедура по налагане на наказанието не следва да бъдат обсъждани,
8
поради влязлата в сила заповед за дисциплинарно уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. С оглед изложените по-горе мотиви, относно вида на трудовото
правоотношение между страните и доколкото съдът, в настоящия му състав приема, че
сключеният между страните договор е за неопределено време, с включена уговорка
„срок на изпитване“ в полза на работодателя, предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 2
КТ ответницата дължи на работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че брутното трудово
възнаграждение на Я. Р. е в размер на 800.00 лева, а срокът на предизвестие, уговорен
между страните е 30 дни, съответно дължимото от нея обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ е в размер на 800.00 лева.
Мотивиран от изложено съдът намира, че предявеният по делото положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с
чл. 221, ал. 2 КТ, се явява основателен и доказани, поради което и като такъв следва да
бъде уважен.
При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят разноски, с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, както за исковото, така и за заповедното
производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В
настоящото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
платена държавна такса в размер на 25.00 лева, договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00 лева, както и 400.00 лева разноски за
възнаграждение за особения представител на ответната страна или общо 905.00 лева. В
заповедното производство сторените разноски възлизат на 505.00 лева – заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение и следва да се заплатят от ответника.
Мотивиран от изложеното, Районен съд Велико Търново, XVIII състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я. В. Р., с
ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, общ. ***, обл. *** ДЪЛЖИ на
„*** - ***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
**********, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2
КТ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 800.00 лева /осемстотин лева/ - обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за
9
прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение на
работника Я. В. Р., извършено със заповед № *** г. на управителя на „***- ***“ ЕООД,
с която е прекратено действието на трудов договор № *** от *** г., сключен между
страните, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед № 92 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2024 г. по ч.гр.д. №
334/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново и допълнителна заповед № 117 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2024 г. по ч.гр.д. №
334/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Я. В. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, общ.
***, обл. *** ДА ЗАПЛАТИ на „*** - ***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ********** сумата от 905.00 лева /деветстотин и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и
сумата от 505.00 лева /петстотин и пет лева/, представляваща направени в
заповедното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 334/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10