Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 31.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД ЛОМ, ПЪРВИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
411 описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание: - чл. 422 ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,
Предявени са обективно съединени
искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. Н.Ш., САК, срещу К.Н.Й. ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми
по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е имало
сключени договор и допълнителен договор за мобилни услуги, по които ответникът
е неизправна страна.
Ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Към договора за мобилни
услуги е сключен и Договор за лизинг от 04.04.2018 год., като на ответника е
предоставено и мобилно устройство, м. SAMSUNG Galaxy Note 8 Black на обща
лизингова цена 1531,57 лв.
Тъй като ответникът не е
заплатил дължимите суми, договорите за мобилни услуги били прекратени
предсрочно по вина на абоната и била начислена и неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси. Договорът за лизинг е с изтекъл срок и всички
лизингови вноски са дължими.
Ищецът подал заявление по чл.
410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за
издадената Заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има
вземания срещу ответника в общ размер на 706,94
лв., представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +**********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 776/2020
год. (22.06.2020 год.) до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен
отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните са няма спорни фактически твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно
призовани не се явяват и не се представляват.
От пълномощника на ищцовата страна, адв. Н.Ш., САК е постъпило становище, в
което исковете се поддържат по основание и размер. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Отв. К.Й. не се явява, не
сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се
разгледа в нейно отсъствие.
От
доказателствата по делото се установява следното:
Приложено
е ч.гр.д. № 776/2020 год. на РС – Лом,
видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед от 23.06.2020
год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника –
длъжник, по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 04.04.2018
год., както и Договор за лизинг от 04.04.2018 год., за сумата от 706,94 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2020 год. до окончателното плащане, както и разноските по заповедното
производство: 25,00 лв. – държавна такса и 120,00 лв. – адвокатски хонорар, или
общо 145,00 лв.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415 ГПК, съдът с
Разпореждане от 05.02.2021 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено
от заявителя-настоящ ищец на 27.02.2021 г.
Исковете,
предмет на настоящото производство са предявени в указаният срок.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата
към нея, ведно с Разпореждане от 15.03.2021 год., с оглед упражняване правото
на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от нея на 25.05.2021
год. по месторабота и призовка за страна
за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 11.05.2021
г. по чл. 140 ГПК, връчено на 17.09.2021 год. отново получени по месторабота,
на 25.10.2021 год., на страната са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявените
искове се явяват вероятно основателни.
С оглед гореизложеното, в
случая са налице предвидените от закона предпоставки на чл. 238 ал. 1 и чл. 239
ал. 1 ГПК, поради което искането на ищцовата страна е основателно и следва да
се постанови неприсъствено решение, като предявените исковете бъдат уважени
изцяло.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 120,00 лв. –
адвокатски хонорар, или общо 145,00 лв.
По предявените установителни
искове – предвид пълното им уважаване, ответната страна ще следва да понесе
сторените от ищеца разноски в размер на 25 лв. довнесена държавна такса и 360
лв. – адвокатски хонорар, или общо 385 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция в общ размер 530 лв., за производството по общия исков ред
и за заповедното производство по ч.гр.д. №
776/2020 год. на ЛРС.
Следва да се съобрази
настъпилата в хода на делото (вписана в ТР на 28.02.2022 год.) промяна в
наименованието на фирмата на ищеца.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на К.Н.Й. ЕГН **********,***, че към нея
съществува изискуемо вземане на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ)
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, в размер на 706,94
лв. (седемстотин и шест лева, 94 ст.), представляващи неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг с
предпочетен номер +**********, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 776/2020 год.
(22.06.2020 год.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СКЛАВДИЯ Н.Й. ЕГН **********,***,
да
заплати на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно
наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените
разноски в общ размер на 530,00 лв. (петстотин
и тридесет лв., 00 ст./, от които – 145 лв. за заповедното производство и 385 лв. за исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: