Р Е Ш Е
Н И Е № 260067
В ИМЕТО НА НАРОДА
24.08.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 2136 по описа за 2020 година
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 491727-F508727 от 23.01.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/, с което на „ВИКИ МИЛК“ ЕООД, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Марица Гардънс“, бл. 4, вх.Д,
ет.2, ап.8 представлявано от М.П.П. с ЕГН **********, на основание чл. 185,
ал.5, вр. ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 491727-F508727 от 23.01.2020 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „ВИКИ МИЛК“ ЕООД, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Марица
Гардънс“, бл. 4, вх.Д, ет.2, ап.8 представлявано от М.П.П. с ЕГН **********, на
основание чл. 185, ал.5, вр. ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Жалбоподателят,
„ВИКИ МИЛК“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По съображения
изложени в жалбата моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна - ЦУ на НАП - чрез процесуалния си представител юрк. З. моли съда да
потвърди наказателното постановление изцяло като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На
25.07.2019г. в 16:10 часа била извършена проверка от служители на НАП на
търговски обект по смисъла на пap. 1, т.41 от ПР на ЗДДС - хранителен магазин,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 67, стопанисван от „Вики милк"
ЕООД с ЕИК *********.
При
проверката било констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице
по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин било допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като не е регистрирало чрез операциите „служебно въведени" и „служебно
изведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 163,70 лв.
На
основание чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени" или
„служебно изведени" суми.
Извършена
била проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално
устройство модел DAISY EXPERT SX 01-KL на ФУ DY462571 и ИН на ФП 36620607. В
хода на проверката било установено, че не била регистрирана във ФУ чрез
операцията „служебно въведени суми" промяна на касовата наличност в размер
на 202,70 лв., представляваща парични средства въведени в касата, също така не
е била регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми" промяна на
касовата наличност в размер на 39,00 лв., представляваща парични средства,
изведени от касата. Наличното в проверявания обект фискално устройство
конструктивно притежавало възможността да извършва операциите „служебно
въведени" и „служебно изведени" суми.
Нарушението
било установено при извършена съпоставка между разчетената касова наличност по
ФУ, служебно въведени и служебно изведени пари и фактическата такава в касата в
обекта, както следва:
- Разчетена е била касова наличност от
работещото в обекта ФУ модел DAISY EXPERT SX 01-KL на ФУ DY462571 и ИН на ФП
36620607 в размер на 401,46 лв. съгласно направен дневен финансов отчет от ФУ
към момента на проверката.
- Фактическата наличност след преброяване
на паричните средства в касата от присъствалата на проверката З.С.Е. - ****** в
обекта била в размер на 565,16 лв.
- При проверката се установило, че ФУ имало
програмни функции за „служебно въвеждане" и „служебно извеждане" на
парични средства. Видно от направения дневен финансов отчет от ФУ към момента
на проверката „служебно въведените пари в касата" в началото на работния
ден и „служебно извадените пари от касата" са били в размер на 0,00лв.
- Установена
била положителна разлика в размер на + 163,70 лв. относно, която присъствалата
на проверката З.С.Е. - **** в попълнения от нея опис на паричните средства към
ПИП cep. АА № 0408163/25.07.2019 г. дала обяснение, че установената разлика в
размер на + 163,70 лв. е била невъведена начална сума на ФУ в размер на 202,70
лв. и от неотразено разплащане с доставчик в размер на 39,00 лв.
Нарушението
било счетено за извършено и констатирано на 25.07.2019 г. при извършена проверка,
документирана с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0408163/25.07.2019 г.,
съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК.
Поради
направените констатации, на 19.09.2019 г. свидетелят М.Й.Р. – **** в ЦУ на НАП
съставила на дружеството - жалбоподател АУАН № F508727, който връчила на
управителя на дружеството. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения, като въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел М.Й.Р.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
При
така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните
доказателства съдът намира следното от правна страна:
От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства,
се установяват по категоричен начин. Доказан е фактът, че монтирното в проверявания
обект фискално устройство е разполагало с техническата възможност да се
въвеждат промени на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ, които се регистрират във фискалното устройство
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. В случая, обаче, не е била въведена промяна в тази касова наличност,
предвид констатираното разминаване между отчетените продажби по ФУ и наличните
в касата към това фискално устройство парични средства. Описаните в АУАН и НП констатации
изцяло се потвърждават и от представените и приети по делото опис на парични
средства в касата на обекта към датата и часа на проверката, както и от
показанията на разпитания свидетел, преценени в тяхната взаимовръзка, като
самото нарушение не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въпреки
това настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по
реализиране на отговорността на дружеството-жалбоподател е било допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано едва във
въззивното производство и съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП.
Това е така, тъй като както актосъставителят,
така и наказващият орган не са съобразили императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН. Съобразно същата, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Цитираната норма провежда една основна и принципна разлика между наказателната
и административнонаказателната отговорност - последната не предвижда наличието
на усложнена деятелност - реална, идеална съвкупност и продължавано
административно нарушение. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че дружеството в качеството му на задължено лице
по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е регистрирало чрез операциите
„служебно въведени" и „служебно изведени суми" промяна на касовата
наличност в размер на 163,70 лв. Но именно
в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата се прави изрично разграничение
между отделните операции ("служебно въведени" и "служебно
изведени" суми), като същите се разглеждат като самостоятелни и независими
едно от друго действия по регистриране и отчитане на промените на касовата
наличност извън случаите на продажби в търговския обект. В съставения процесен
АУАН и в обжалваното НП, тези операции не са индивидуализирани като отделни
изпълнителни деяния, а са описани като едно административно нарушение. С оглед
последното следва да се приеме, че съгласно възприетата и от актосъставителя, и
от административно-наказващия орган фактическа обстановка, в случая е наложена
една имуществена санкция, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС за 2 нарушения на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ –незаписване на въведена сума
от 202,70 лв. и незаписване на изведена сума в размер на 39,00 лв,
представляваща парични средства, изведени от касата. Налагането на едно
наказание - имуществена санкция за тези две нарушения, безспорно е в нарушение
на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, изискваща налагане на едно отделно
наказание за всяко нарушение и отделно изтърпяване на всяко едно наказание.
Така даденото описание на нарушението в издаденото НП и налагането на едно
наказание, в случая прави напълно неясна волята на административнонаказващия
орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на
жалбоподателя и му е наложено административно наказание. В случая, съдът не
разполага с процесуален способ, посредством който да санира нарушението на чл.
18 от ЗАНН. Налагането на обща по размер имуществена санкция не позволява на
съда да прецени и нейната законосъобразност, и справедливост досежно
определения от административнонаказващия орган размер, като същевременно
поставя и санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое нарушение,
какво наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото му на защита (в
тази насока Решение № 1103 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 631 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по
к. адм. н. д. № 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив).
С оглед
изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено – като
незаконосъобразно.
Предвид
изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ