Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 109 26.10.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Северина Монева, разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 102 по описа за 2022 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Областна
дирекция на МВР – Разград, чрез главен юрисконсулт С. М., срещу Решение № 31 от
06.07.2022 год., постановено по АНД № 109 по описа за 2022 год. на Районен съд
– Кубрат в частта, с която съдът е
изменил т. 1 от НП № 22-0290-000085 от 15.03.2022 год. на ВПД Началник РУ
Кубрат при ОДМВР – Разград, като е намалил наложената на основание чл. 179, ал.
2, предл. 1 от ЗДвП глоба на Б. В. Д. от гр. Ш. от 200 на 100 лева.
В жалбата се твърди, че решението в
оспорената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,
тъй като приложената от районния съд
санкционна норма предвижда наказание определено в абсолютен размер от 200 лв. и
не е допустимо определяне на наказание под предвидения в закона минимален
размер. От съда се иска да отмени решение на районния съд в оспорената част,
както и да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв.
Ответникът по касационната жалба – Б. В. Д. от гр.
Ш., не се явява и не заявява становище
по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Разград дава становище, че жалбата е основателна и предлага на съда да отмени
решението на районния съд в оспорената част.
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните, и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният
съд e приел от фактическа страна, че на Б. В. Д. от гр. Ш. е съставен АУАН № 46 от 28.01.2022 г. (бл. № 053556), за това
че на 27.01.2022 г. в 13:50 часа, по път IV-23017 на км 10+100 управлява лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ********,
собственост на „БСД Логистик“ ЕООД гр. Шумен, като при движение на хоризонтална
крива в посока от гр. Кубрат към с. Прелез, не съобразява скоростта си със
състоянието на пътя и атмосферните условия, излиза в дясно по посоката си на
движение и се блъска в крайпътно дърво; като участник в ПТП не изпълнява
задължението си да не премества превозното средство от местопроизшествието,
като премества и събира частите от МПС, оставени след настъпването на ПТП.
Актосъставителят квалифицирал описаните деяния като нарушения на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ и „д“ от ЗДвП.
Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал с възражението, че не
е съгласен, че автомобилът се е движил с несъобразена скорост. В 14-дневния
срок представил и писмени възражения по акта, в които описва, че излязъл от
пътното платно, за да предотврати удар с насрещно движещ се в средата на
пътното платно лек автомобил, при което управляваното от него МПС при
навлизането в банкета станало неуправляемо.
Във
връзка с подаденото възражение, АНО е възложил проверка и допълнително
разследване. Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, на
15.03.2022 г. АНО е издал НП № 22-0290-000085, в което изцяло е възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е
наказал Д. на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП с глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП
му наложил глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 (един) месец, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 отЗДвП.
При
така установените фактически обстоятелства районният съд приел от правна
страна, че НП и АУАН са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
По
отношение на т. 1 от НП районният съд приел, че както в АУАН, така и в НП са
описани всички признаци на състава на първото нарушение, което не затруднява
правото на защита на обвиненото лице: посочени са датата и мястото на
извършване на нарушението, както и факта на извършеното нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, с което се изчерпват елементите от състава на нарушението. Съдът счел че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение. Знаейки, че в отворените за обществено
ползване пътища водачите са длъжни при избиране на скоростта си на движение да
се съобразяват със състоянието на пътя и атмосферните условия, съгл. чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и движейки се с несъобразената за пътната обстановка скорост е
допуснал ПТП, с което е осъществил състава на посоченото по-горе нарушение. Районният
съд е изложил подробни мотиви защо приема за безспорно доказано, че Д. е извършил вмененото му нарушение. Позовал се е на Тълкувателно решение № 28 от
28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК. Приел
е, че административнонаказващият орган правилно е приложил и санкционната норма
– чл. 179, ал. 2 от ЗДвП , тъй като именно в нея е предвидена санкцията за вмененото
на наказаното лице нарушение, като е посочил че предвиденото в нея наказание е
„глоба“ от 100 до 200 лв.
Въззивният
съд счел, че при индивидуализация на наказанието обаче наказващият орган не е
съобразил всички обстоятелства, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗДвП , като не е
посочил защо е наложил наказание в предвидения от закона максимум и на това
основание е приел, че размерът на наказанието „глоба“ следва да бъде намалено
до средния размер предвиден в закона, а именно 100 лв., като така определено административното наказание е
съответно на извършеното нарушение и адекватно би изпълнило целите на чл. 12 от ЗАНН.
По
точка втора от НП районният съд е приел,
че АНО неправилно е квалифицирал второто деяние от НП като
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г” от ЗДвП, която се
отнася до задължение на водач на МПС, когато при произшествието са пострадали
хора, а в случая от ПТП са настъпили само материални щети, но това обстоятелство не е описано като
признак от състава на нарушението по т. 2 от НП, поради което е налице неяснота
на описанието на нарушението. На това основание съдът е приел, че са
нарушени чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН , което е съществено
процесуално нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на наказаното лице
При
тези правни изводи районният съд е изменил НП в частта по т. 1, като намалил
наложената на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП глоба на Д. от 200 на 100 лева и е отменил НП в частта му т. 2, с която на Д.
са наложени две наказания - глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 (един) месец
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Решението
на районния съд е обжалвано само в частта, с която е изменена т. 1 от наказателното постановление.
Разградският административен съд намира
решението на районния съд в обжалваната част за неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон.
Районният съд правилно е приел за
безспорно установено, че ответникът по касационната жалба е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина нарушение, като касационната инстанция изцяло
споделя мотивите му в тази насока, но неправилно е намалил размера на
наложената глоба.
Съгласно приложената от АНО и от
въззивния съд санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП който поради движение с
несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба
в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Законодателят е
определил санкцията в абсолютен размер. Според чл. 27, ал. 4 от ЗАНН не се
допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията
глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, освен в предвидените в закон случаи. В ЗДвП не е предвидена такава възможност.
Като е намалил размерът на наложената
глоба с оспорената част от въззивното решение под предвидения в закона
абсолютен размер на санкцията, съдът е нарушил цитираните по-горе правни норми, поради което същото следва да
бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде потвърдена т. 1 от НП № 22-0290-000085 от 15.03.2022 год. на ВПД Началник
РУ Кубрат при ОДМВР – Разград, с която на Б. В. Д. от гр. Ш. на
основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. В останалата част въззивното решение като необжалвано е влязло в
сила.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са
своевременно предявени и съдът ги определя на 80 лева – дължимо юрисконсултско
възнаграждение, при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Разградският административен съд.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 31 от 06.07.2022 год.,
постановено по АНД № 109/2022 год. по описа на Районен съд – Кубрат в частта, с
която е изменена т. 1 от НП
№ 22-0290-000085 от 15.03.2022 год. на ВПД Началник РУ Кубрат при ОДМВР –
Разград, като е намалена наложената на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП глоба на Б. В. Д. от гр. Ш. от 200 на 100 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА т. 1 от НП №
22-0290-000085 от 15.03.2022 год. на ВПД Началник РУ Кубрат при ОДМВР –
Разград, с която на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на Б. В. Д. от гр. Ш. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В останалата
част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. В. Д. от гр. Ш. да заплати на
ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/