Р Е Ш Е Н И Е
262712/28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав, в публично заседание на
двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 15595 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с пр.осн.чл.422 ГПК с искане да се постанови решение с което съдът
приеме за установено в отношенията между
страните, че ответното дружество
"Е.П." АД, с ЕИК *** дължи на ищеца В.В.Д. с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 89,00
лева (осемдесет и девет лева), представляваща законна лихва за периода от
03.08.2018 г. до 08.12.2019 г., върху главница
в размер на 651,50 лева, за която по ч.гр.дело № 11999/2020 г. на РС
Варна, 14 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.9.2020 г.
Ищецът моли за заплащане на
разноските за производството.
Твърденията
в молбата от които ищецът черпи права са следните:
На
23.09.2020 г., е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Е.П." АД с ЕИК ***, за сумата от 89,00
лв., Процесната сума от 89,00 лв., представлява законна лихва за периода от
3.08.2018 г. до 8.12.2019 г., върху сумата в размер на 651,50 лв., която сума
длъжникът „Е.П." АД е осъден да заплати на заявителя В.В.Д. с влязло в
сила Решение № 688 от 19.02.2019 г., постановено от
Варненски районен съд по гр. д. №15723/2018 г., 34
с-в, ГО. Началната дата, от която се претендира законната лихва в размер на 89,00 лв. върху присъдената в полза
на заявителя сума от 651,50 лв., е 3.08.2018 г., тъй като на тази дата заявителят
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение и впоследствие е
образувано производство гр. д. № 15723/2018 г.,
34 с-в, ГО, което е приключило с влязлото в сила Решение в полза на В.Д.. До 8.12.2019 г. длъжникът „Е.П." АД все още не е
заплатил сумата на присъдената главница от 651,50 лв.
Депозираното на 3.08.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 , въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение и по-късно е образувано производството по реда на чл.422 ГПК по гр.
д. №15723/2018 г., 34-ти състав, ГО, ВРС представлява
покана до „Е.П." АД за плащане на присъдената в полза на заявителя сума от
651,50 лв. и тъй като длъжникът
не е погасил задължението си към него до 8.12.2019 г., същият е в забава и
дължи на заявителя обезщетение в размер на 89,00 лв. за
посочения период /законната лихва за периода от от 3.08.2018 г. до 8.12.2019
г., върху неплатената от длъжника „Е.П." АД сума в размер на 651,50 лв., която последният е осъден да заплати на заявителя
въз основа на влязлото в сила Решение по гр. д. №15723/2018 г.,
34 с-в, ГО, ВРС.
С
Разпореждане от 27.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.
11999/2020 г. описа на РС-Варна, 14-ти състав ищецът е уведомен, че е уважено
искането ни и срещу издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 ГПК „Е.П." АД е възразил срещу заповедта и на ищеца е указано да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането ни
са следните:
Процесната сума от 89,00 лв., представлява законна лихва за периода от
3.08.2018 г. до 8.12.2019 г., върху сумата в размер на 651,50 лв., която сума
длъжникът „Е.П." АД е осъден да заплати на заявителя В.В.Д. съгласно влязлото
в сила Решение №688 от 19.02.2019 г., постановено от
Варненски районен съд по гр. д. №15723/2018 г.,
34"™ с-в, I ГО („Решението"). Делото е било
инициирано от заявителя В.В.Д., който на 3.08.2018г. е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Е.П." АД, с което е искал съдът да осъди „Е.П." АД да му
заплати сумата в общ размер на 651,50 лв.,
представляваща недължимо платена сума по фактура №**********/14.02.2018 г.,
издадена от „Е.П." АД, на заявителя В.В.Д., за клиентски № **********, за
обект: гр. Варна, кв. Владислав
Варненчик №/БЛ. 20 ВХ.12 ап. 16. За което
плащане е издадена платежно нареждане от 20.4.2018г. След
като е постъпило възражение от ответната страна е образувано исковото
производство - гр. д. №15723/2018 г. по описа на 34 с-в, ГО при ВРС,
което е приключило с влязло в сила Решение №688 от 19.02.2019 г., с което по
отношение на длъжникът „Е.П." АД е признато, че дължи на заявителя В.В.Д.
сумата в размер на 651,50 лв., представляваща
главницата, върху която се дължи обезщетение в размер 89,00 лв. - законна лихва за периода от 3.08.2018 г. до 8.12.2019г., тъй
като до 8.12.2019 г., „Е.П." АД не му е платило дължимата сума в размер на 651,50 лв. и е изпаднал в забава.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество с
който оспорва иска като неоснователен.
Счита същия за недопустим, а в условията на евентуалност за
неоснователен и недоказан. Основанията за това твърдение са следните:
С Решение по гр. дело № 15723/2018
по описа на PC - Варна, потвърдено с Решение по в. гр. дело
№ 1526/2019 по описа на ОС - Варна, „Е.П." АД е осъдено да заплати на В.В.Д.,
ЕГН: ********** сумата от 651.50 лв., представляваща
платена без основание цена за ел.енергия, за която е издадена фактура №
**********/14.02.2018г.
С договор за цесия, горепосоченото вземане в размер на 651.50 лв.
е прехвърлено от В.В.Д., ЕГН: ********** на „Бест Сърв
Мастър"
ЕООД, ЕИК ****, за което дружеството „Е.П." АД е
уведомено на 13.12.2019 г.
Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането
си, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Договорът за прехвърляне на вземане се извършва между
първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в
отношенията с длъжника. Налице е промяна в
облигационната връзка чрез замяна на активната страна в нея, или цесията
замества стария кредитор на длъжника с нов. Макар
длъжникът да не е страна по договора, последиците, породени от същия несъмнено
го засягат, тъй като се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението
си. За да има действие цесията по отношение на
длъжника, то същата следва да му бъде надлежно съобщена, съгласно разпоредбата
на чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД. В настоящия случай, за
извършеното прехвърляне, дружеството е уведомено на 13.12.2019 г. От този
момент, спрямо „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД, титуляр на вземането по смисъла
на чл.75, ал.1 от ЗЗД е цесионерът - „Бест Сърв Мастьр" ЕООД, ЕИК **** и
само той, в качеството си на кредитор е легитимиран да иска изпълнение на
вземането си.
На следващо място, цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности, тоест с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото
вземане права. Съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви.
В тази връзка, акцесорния характер на вземането за лихва е
свързан с обстоятелството, че това задължение възниква, съществува и се
прекратява в зависимост от главния дълг. Принципът е, че лихвата следва
главното вземане, тоест
тя се прехвърля, залага, погасява заедно с него. Лихви се дължат в полза на кредитор, който има вземане от длъжника.
Към датата на предявяване на настоящата искова молба ищецът
не притежава качеството кредитор на вземането, съответно не е надлежна страна
по делото. С оглед извършеното прехвърляне на вземане
с договор за цесия, преди датата на настоящата искова молба, ищецът не е
носител на материалното право на вземане и в тази връзка не може да претендира
заплащане на претендираната сума.
Отделно от
горното, в Решение по гр.
дело № 15723/2018 по описа на PC - Варна, потвърдено с
Решение по в. гр. дело № 1526/2019 по описа на ОС -
Варна липсва осъдителен диспозитив за дължимост на законна лихва върху сумата
от 651.50 лв., тъй като такава не е претендирана. В тази
връзка не е ясно как е изчислена претендираната сума, доколкото размерът на
законната лихва се изчислява в зависимост от момента на претендирането й до
момента на заплащане на главното задължение. В настоящата искова молба
са изложени твърдения, че основното задължение не е заплатено, но в същото
време ищецът е определил посочения размер до дата 08.12.2019 г.,
което предполага момента на плащане на главното задължение. По този начин е
налице неяснота относно определената цена на иска и основанието, на което тя се
претендира.След като
ищецът не е носител на вземането, то същия не е активно
материалноправно легитимиран по предявения иск. Моли за
отхвърляне на иска и заплащане на разноски на осн.чл.78 ГПК.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така
и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№
11999/20 г. на ВРС се установява, че на 30.9.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
която е уважено заявлението на ищеца срещу ответното дружество Е.П. АД,
ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес - Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА БУЛ.ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК № 258 и е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора В.В.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сума в размер на 89 /осемдесет и девет/ лева – дължима сума
представляваща ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за периода от 03.08.2018 год. до
08.12.2019 год. върху сумата от 651.50 лв., която сума
длъжникът е осъден да заплати на заявителя с влязло в сила Решение № 688/
19.02.2019 год. по гр.д. № 15723/
2018 год. по описа на ВРС – 34 състав, както и
разноските по делото в размер на 25 /двадесет и пет/ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА
ТАКСА и 360 /триста и шестдесет/ лева – АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Вземането
представлява лихва за забава за периода от 03.08.2018 год. до 08.12.2019 год. върху сумата от
651.50 лв., която сума длъжникът е осъден да заплати на заявителя с влязло в
сила Решение № 688/19.02.2019 год. по гр.д. № 15723/ 2018 год. по описа на ВРС
– 34 състав.
Ответникът
с отговора е представил доказателства по възраженията си от които се
установява, че сумата, предмет на приключилото с влязло в сила решение № 688/19.02.2019 год. производство по гр.д. № 15723/ 2018 год.
по описа на ВРС, 34 състав е прехвърлена от
ищеца В.Д. на трето за спора лице „Бест Сърв Мастър“ ЕООД с договор за цесия от
08.12.2019 г. С писмо изпратено по Телепоща ответникът е уведомен за цесията от
цедента и цесионера. Същото е получено от длъжника „Е.п.“
АД на 13.12.2019 г. Такова твърдение се съдържа в отговора на ответника.
По предявения положителен установителен иск с пр.осн. чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта от който
произтича вземането му. Този иск е
специален положителен
установителен
за установяване на вземането
на кредитора по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство тежестта на доказване за
установяване съществуването на вземането е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни
факти и обстоятелства по възраженията
си, водещи до неоснователност на
исковата претенция.
При
така установеното от фактическа страна, съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Няма
спор между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която от длъжника е подадено
възражение в срока по чл.415, ал.1 ГПК
По възраженията на ответника:
За успешното провеждане на предявения установителен иск, ищецът следва да установи, че съществува вземането му в
посочения размер и на посоченото основание. Заявлението
по чл.410 ГПК е подадено на 25.9.2020 г., разпореждането на съда и заповедта по
чл.410 ГПК са издадени на 30.9.2020 г.,
а вземането е прехвърлено от ищеца в качеството му на кредитор – цедент на
третото лице «Бест Сърв
Мастър» ЕООД – цесионер на 09.12.2019 г. От представения договор за цесия от
09.12.2019 г. се установява, че прехвърленото вземане е преминало в патримониума на цесионера в
момента на подписването на същия в пълен размер – както е описаното в т.1 – без други принадлежности към него.
Представените доказателства
установяват прехвърлянето от страна на В.Д. на цесионера «Бест Сърв Мастър»
ЕООД вземане за главница в размер на
651.50 лева, което задължение е признато с влязлото в сила решение по гр.д.№ 15723/2018 г. на РС Варна, 34 състав. Следователно от датата на подписване на
договора за цесия от 09.12.2019 г. прехвърленото вземане е преминало в
патримониума на цесионера в пълен размер съгласно договореното в т.2 на договора. Страните нямат спор относно тази факт, че вземането за главница в
размер на 651.50 лева за което има влязло в сила решение ведно с платената
държавна такса за издаване на изпълнителен лист е прехвърлено с договора за цесия от 09.12.2019
г. Това се установява и от писмото,
което е изпратено по Телепоща от цедента
и цесионера до длъжника и уведомяването му за
цесията. Страните нямат спор, че същото
е получено от длъжника „Е.п.“ АД на 13.12.2019 г.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Страните
нямат спор, че уведомяването за цесията е получено от длъжника „Е.п.“ АД
на 13.12.2019 г., каквото признание се
съдържа в отговора на исковата молба. Вземането е
индивидуализирано по неговия размер и основание, посочена е продажната цена,
цесията е съобщена на длъжника на осн.чл.99, изр.последно от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.99 ЗЗД
сочи, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В т.2 на договора за цесия е посочено, че прехвърленото вземане е
преминало в патримониума на цесионера в момента на подписването на същия в
пълен размер – както е описано в т.1 – без други принадлежности към него.
Доколкото лихвите не са включени в т.1 на договора, следва да се приеме, че
вземането за изтекли лихви върху вземане в размер на 651.50 лв. за периода от 03.08.2018 год. /датата на подаване на
заявлението по гр.д.№ 15723/2018 г./ на ВРС до 08.12.2019 г. - денят,
предхождащ датата на прехвърляне на
същото вземане с договора за цесия от 09.12.2019 г. не е прехвърлено.
Така установеното от
фактическа страна води до извод, че към
датата на подаване на заявлението 25.9.2020 г. вземането за лихви е останало в патримониума на ищеца В.Д., тъй като
същото не е прехвърлено на цесионера
«Бест Сърв Мастър» ЕООД като невключено
вземане по т.1, съгласно т.2 на договора, следователно е непрехвърлено вземане.
От изложеното следва, че към датата на подаване на заявлението и към датата на
издаване на заповедта по чл.410 ГПК ищецът В.Д. е кредитор на ответника, тъй като има вземане от него. Предявеният установителен
иск е допустим като предявен за
установяване на вземане по допустимо заявление.
Съгласно разпоредбата на
чл.86 ЗЗД при парично задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня на
забавата. Съгласно чл. 84,
ал.2 когато денят за изпълнение не посочен, длъгникът изпада в забава от
поканата. Подаденото заявление по чл.410 ГПК по което
е образувано ч.гр.д. и в последствие гр.д.№
15723/2018 г. представлява писмена покана за плащане. До 08.12.2019 г. не е
присъдено обезщетение върху главницата, такова е присъдено от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, поради което предявения иск за
процесния период от 03.08.2018 г. до 08.12.2019 г. е основателен. след извършени изчисления с помощна на ел.продукт https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. се
установи, че обезщетението за забава в размер на законната лихва за същия
период е 89.22 лева. Предявеният иск е доказан по размер и следва да се
уважи.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на
спора, съдът следва да произнесе по разноските на осн.чл.81 ГПК.
Съгласно т.12 от тълк.решение №4/2013 г., постановено
по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и молба на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да му заплати разноски в размер на заплатената държавна
такса 25.00 лв. за исковото производството и 25.00
лева за заповедното производство.
Ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на
ищеца адв.Билева дължимото й се възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 360
лева за заповедното производство по
договор за правна помощ и съдействие от 06.12.2019 г., както и 360 лева за
исковото производство съгласно представения договор за правна помощ и
съдействие от 18.11.2020 г. Същото е в минимален размер по чл.7, ал.2 на Наредба №1 от 2004
г. с включен ДДС, съгласно пар.2а от
същата, поради което възражението на ответника на осн.чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ищецът В.В.Д. с ЕГН **********, с адрес *** има вземане от ответника "Е.П."
АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** в размер на 89,00 лева
(осемдесет и девет лева), която
сума представлява дължимо обезщетение за периода от
03.08.2018 г. до 08.12.2019 г. върху главница в размер на 651,50 лева,
дължимостта на която сума е
установена с влязло в сила решение № 688/19.02.2019 год.
по гр.д. № 15723/2018 год. по описа на ВРС, 34 състав,
на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.86, вр.чл.55, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА "Е.П."
АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на В.В.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** разноски в
размер на 50 лева за заплатената държавна
такса за заповедното и исковото
производство, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "Е.П."
АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати
на адв.Красимира Игнатова Билева с ЕГН **********, адрес ***, офис – партер
възнаграждение в размер на 720 лева за заповедното и исковото производство за процесуално
представителство на ищеца В.Д., осъществено на осн.чл. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: