№ 15207
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110158483 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***], срещу първоначален ответник А. М. Т., ЕГН ********** /починал в хода
на производството и заместен от наследника си по закон З. А. Т., с ЕГН **********/, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, [***], Ъглов магазин, с
присъединен абoнатен № [***], дължи сумата от 149,67 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 25.02.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 22,17 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 01.02.2022 г., сумата от 19,55
лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законна лихва от 25.02.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 2,76 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 15.02.2022 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение от 20.04.2022 г. по ч. гр. дело № 10108/2022 г. по описа
на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че първоначалния ответник А.
М. Т., ЕГН **********, не е сключил договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на енергетиката, но е използвал
ТЕ и не е заплатил стойността на същата, доставена до топлоснабден имот: Ъглов магазин,
находящ се в гр. София, София, [***], с присъединен абонатен № [***]. Посочва, че
ответникът като не е сключил договор при ОУ за доставка на ТЕ, се е обогатил без
основание за сметка на дружеството-снабдител и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Заявява, че за процесния период били в сила Общи
условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г.
на ДЕКВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДЕКВР, както и Общи условия, одобрени с
Решение № 0У-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Поддържа, че топлоснабденият имот се намирал
1
в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото
от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане
по ч. гр. дело № 10108/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело №
10108/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ответникът З. А. Т., ЕГН **********, конституирана в производството като
наследник по закон на първоначалния ответник А. М. Т. починал в хода на производството,
в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба, не прави възражения и
доказателствени искания.
В депозираното възражение по чл. 414 ГПК по ч.гр.д. № 10108/2022 г. по описа на
СРС, 164-и състав, ответникът е оспорил да дължи изпълнение по вземането, поддържайки,
че издадената срещу него заповед е в противоречие с императивна правна норма. Поддържа,
че общите условия на топлоснабдителното дружество обвързват потребителя само при
изричното им приемане. Сочи се, че същите не представлявали нормативен акт, за да
обвържат потребителя без той да ги е приел и да е сключил индивидуален договор. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното по искане на ищеца в производството, трето лице-помагач,
дружество за дялово разпределение „[***]“ ., не изразява становище по основателността на
исковете, но представя като доказателства по делото, намиращите се в негово държане
документи, касаещи извършеното в имота дялово разпределение и отчет на уредите.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и
приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 59 ЗЗД:
От приложеното към настоящото дело частно гр. дело № 10108/2022 г. по описа на
СРС, 164 с-в, се установява, че срещу първоначалния ответник А. М. Т. /заместен в хода на
производството от своя наследник и настоящ ответник З. Т./въз основа на заявление на
„[***] е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет
на настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът З. Т., на която е
връчена заповедта за изпълнение след конституирането й като длъжник на мястото на
починалия й баща А. Т., е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение от
20.04.2022 г, като е мотивирала подробно същото. Съдът е указал на заявителя за
възможността да предяви иск за установяване на вземанията си в срока по чл.415 от ГПК,
като в изпълнение на това разпореждане /получено на 26.10.2022 г./, ищецът е депозирал
сезиращата съда искова молба /постъпила в СРС на 28.10.2022 г./, като на тази дата са
представени и доказателства за предявения иск. С оглед на изложеното, съдът счита, че
предявените в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове са допустими и като такива
следва да бъдат разгледани по същество.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните
факти по предявения иск за неоснователно обогатяване, като е указал на ищеца да докаже: .
доставянето през процесния период от ищеца на топлинна енергия в процесния имот и
ползването й ответната страна; 2. размера на обогатяването на ответното дружество и
обедняването на ищеца, поради ползването на топлинна енергия в процесния имот, както и
2
стойността на ползваната топлинна енергия. 3. Липса на правно основание за
имущественото разместване, т.е. липса на сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ,
който следва да се сключи по силата на приложимите ОУ на [***], регламентиращи
отношенията й с потребители на ТЕ за стопански нужди. В тежест на ответника съответно е
възложено да докаже правоизключващите си възражения или погасяване на задълженията
си.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди, страните да са подписали договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период, за стопански нужди. Следователно,
за процесния период между страните не са съществували облигационни отношения по
договор за продажба.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника, т.е исковете са предявени на извъндоговорно основание.
От приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. представените от третото лице-
помагач [***] такива /индивидуални справки за използвана топлинна енергия – 3 бр. и
формуляр за отчет – 3 бр./ се установява, че една част /касаеща периода от м.04.2019 г. до
м.12.2020 г./ са издадени на името на [***] и само последната справка за използвана ТЕ и
последния формуляр за отчет на уредите от 11.06.2021г.) са издадени на името на
наследодателя на ответника - А. М. Т. като същите са относими към аб.№ [***], разкрит от
ищеца за обслужване на имот, посочен като Магазин за цветя /партида № 4/.
По делото е приет като доказателство и нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 61, том I, рег. № 1710, дело № 56 от 12.05.2004 г., видно от който Ю.М.С. е дарила на брат
си А. М. Т. собствената си ½ ид.ч. от съсобствения им недвижим имот, а именно Ъглов
магазин, намиращ се в партера на жилищен дом в гр. София, на [***] с площ от 31,70 кв.м.
През м.май 2016 г. е наложена възбрана върху същата тази ½ ид.ч. от процесния ъглов
магазин, притежавана от А. М. Т. като обезпечение за вземанията по ИЛ от 19.01.2015 г.,
издаден от СГС по гр.д. 0 415/1997 г. в размер на 20705,04 лв., както и на всички
съпътстващи такси, и разноски по изпълнителното дело с взискател [***], по изп. дело по
описа на ЧСИ И. Ч., което е индиция, че и към този момент собственик на процесния
недвижим имот все още е А. М. Т..
Приет е също Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда с адрес [***], в
който списък като потребител е вписано отново дружеството [***].
Приети по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „[***]“ АД, съгласно чл.23 от които „купувачът, ползващ топлинна енергия за
стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи писмен договор за продажба с продавача при
спазване изискванията за измерване, оттичане и разпределение на топлинната енергия,
предвидени в Наредбата за топлоснабдяването и в ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от
[***] на потребители в гр. София“. Съгласно чл.61 (1) от същите Общи условия „купувач -
страна по договор за продажба на ТЕ за стопански нужди е собственик, титуляр на вещно
право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански
нужди“. Разпоредбата на чл.62, ал.1-3 от ОУ определя реда и изискуемите документи за
сключване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, в зависимост от субекта
(купувача на ТЕ), като съответно купувачът подава заявление по образец, в което посочва
3
данните и прилага съответните документи, както и копи от н.а., съдебно решени,
удостоверение за наследници, настанителна заповед или наемен договор и други документи,
удостоверяващи правото на собственост, вещното право на ползване, наемното
правоотношение съгласието на собственика по чл.61, ал.2. Въз основа на тези документи,
продавачът сключва договор с купувача за продажба на ТЕ за стопански нужди, открива и
води партида с абонатен номер. В чл.63, ал.2 от ОУ се сочи, че при прехвърляне на правото
на собственост или ползване, при промяна на наемното правоотношение или на лицето, за
което е дадено съгласие по чл.61, ал.2, се подава писмено заявление от лицето до продавача
в срок от 30 дни, въз основа на което може да се сключи допълнително споразумение към
договора за продажба на ТЕ. В ал.3 е регламентирано при смърт на купувача по договора –
ФЛ, наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор или по дарение, са
длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят продавача чрез подаване на заявление за
промяна на партидата с приложено към заявлението копие от удостоверение за наследници
или съответно акт за собственост.
Извън посочените писмени доказателства, по делото е прието заключение по СТЕ,
съгласно което процесната сграда на [***] през периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г. е с
непрекъснато топлоподаване, като от страна на [***] ежемесечно е извършвано отчитане на
общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол, отчислявани
са технологични разходи за сметка на ищеца, съгласно одобрена методика. Общата
разпределена за абоната ТЕ е за сградна инсталация и е начислена съгласно зависимост
описана в приложение към актуалната Наредба за топлоснабдяването от 12.03.2020 г., а
изравнителната сума по дялово разпределение е сума за получаване от абоната в размер на
2,09 лв. при прогнозно начислени в периода суми в размер на 143,77 лв. В процесния имот
както и вещото лице е установило не се ползва ТЕ за БГВ и отопление, което е видно и от
приетите формуляри за отчет, представени от ФДР – [***].
От правна страна съдът достигна до следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД и страните не са обвързани от
представените по делото Общи условия за доставка на ТЕ за стопански нужди.
Следователно същественото за настоящия спор е кой реално е ползвал имота, а не кой е
неговият собственик. С доклада по делото съдът е приел, че е сезиран с претенция,
произтичаща от неоснователно обогатяване, като е разпределил и доказателствената тежест,
съобразно приетата правна квалификация на спора. Следва да се посочи, че още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в качеството си на
заявител [***] са посочили, че извеждат предявените по реда на заповедното производство
претенции, въз основа на обогатяване на длъжника за сметка на заявителя. При иск с
правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя от
кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у ответника и
обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно
обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за
едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от
предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск. В
конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е
обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите цена.
От приетите доказателства се установява, че в по-голяма част от процесния период
партидата е с титуляр [***], като не става ясно кога и поради каква причина е извършена
промяна в титуляря на партидата за ползвания от наемателя до края на 2020 г. магазин за
цветя, на които е бил присъединен аб.№ [***] при ищеца, на кое от посочените по-горе
основания, съгласно собствените на ищеца ОУ е станала тази промяна.
4
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен
договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по
правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е
сключен между страните за процесния период.
В настоящия случай се твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и
ползвана топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик. В тази връзка
съставът на съда приема, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е този,
който е ползвал топлинната енергия на адреса на процесния имот и който е следвало да
заплати цената на тези услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната
сфера на ищеца, така и обогатяването в тази на ответника. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на ищеца, чиято бе тежестта да
докаже това, не се установява правнорелевантният факт на ползване на имота от ответника
А. Т. през исковия период. В тази връзка не се ангажираха доказателства, от които да се
изведе обоснован извод,че именно ответникът се явява пасивно легитимиран по
материалното правоотношение и задължен за цената на предоставените от ищеца през
периода услуги.
Макар от представените по делото писмени доказателства да се установява безспорно
правото на собственост върху процесния търговски обект у ответника Т., следва да се държи
сметка за обстоятелството, че искът е предявен от ищеца на основание чл. 59 ЗЗД с
твърдения, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, поради
липсата на сключен писмен договор с последния и с оглед липсата на такова качество. Като
не е доказал по делото, при изрично заявеното от ответника възражение, че не е ползвал
имота и не е потребявал топлинна енергия в същия, че именно А. Т. е ползвал имота през
периода, респ. е потребил доставената до него ТЕ, с оглед което ползване да се е обогатил за
негова сметка, то ищеца не изпълни възложената му с доклада по реда на чл. 154 ГПК
доказателствена тежест.
От приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че
процесния недвижим имот съставлява търговски обект /магазин/, т.е. е с предназначение за
търговска дейност, следователно и доставената до него топлинна енергия е такава за
небитови нужди, но не се установява безспорно кой е фактическия потребител на тази
енергия.
От съвкупния анализ на приетите доказателства в т.ч. приетите заключения по
изслушаните експертизи се установява твърдяното от ищеца обедняване – с доставеното до
обекта количество на ТЕ и нейната стойност през исковия период, но не се установява това
да е за сметка на обогатяването на посочения в ИМ ответник, т.е. липсва връзка между
двете.
Отделно от това, по отношение на претендираната главница за ДР не се установява
ищеца да е заплатил към ТЛП стойността на извършената от него услуга, т.е. да е обеднял с
5
тази сума, поради което и за него няма основание да търси възстановяването й от ответника.
Същата е дължима от потребителя на енергията, като в производството не се установи
безспорно това да е ответникът по делото и именно той да се е обогатил със стойността й.
Не са представени доказателства, че ищецът е заплатил сумата за дялово разпределение на
ТЛП, поради което за ищецът липсва основание да търси тази сума от ответника на
извъндоговорно основание.
При липса на проведено пълно и главно доказване на възложения му в
доказателствена тежест факт на обогатяването на ответника със стойността на реално
потребената от него, доставена от ищеца до имота (магазин), топлинна енергия, искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че посочения в ИМ ответник А. Т., заместен
в хода на производството от неговия наследник З. Т., не е пасивно легитимиран да отговаря
по предявените искове по чл.59 от ЗЗД, тъй като ищецът при условията на пълно и главно
доказване не установи съществуваща връзка между собственото си обедняване и твърдяното
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, със стойността на доставената/потребена в
имота топлинна енергия и стойността на извършваната услуга по дялово разпределение.
Предвид изложеното искът по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 59, ал.1 ЗЗД се явява
недоказан по основание, поради което и следва да се отхвърли за пълните предявени
размери от 149,67 лв. за главницата за ТЕ и 19,55 лв. – за главницата за ДР.
Относно иска с правно основание по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове неоснователни се явяват и
акцесорните искове за мораторните лихви върху двете главници за ТЕ и ДР. Същите са
неоснователни и поради следното:
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на
главното му задължение. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В случая не намират приложение и Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание
от института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.
Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения
смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г.
по гр.д.№ 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г.
на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение №
706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.№
396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на вече отменения чл. 290 ГПК и др./.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
6
връчена на ответника, преди подаване на исковата молба /респ. на заявлението по чл.410 от
ГПК/ поради което исковата претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 22,17 лв.
представляваща закона лихва върху главницата за ТЕ и 2,76 лв. – мораторна лихва върху
главницата за ДР, дължими за периода от 31.05.2019 г. до 15.02.2022 г., се явяват изцяло
неоснователни и на това основание.
По разноските:
Предвид изхода на делото и изрично направеното своевременно искане от
процесуалният представител на ответника за присъждане на такива, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК на последния се дължат изцяло сторените от него разноски по делото, в размер на
360,00 лв. за двете фази на производството, съгласно приложените доказателства за
заплащането им в брой /на л.28 от заповедното производство/.
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „[***]” ЕАД, ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление: гр. София, [***] срещу А. М. Т., ЕГН ********** /починал в хода на
производството и заместен от наследника си по закон З. А. Т., с ЕГН **********, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, [***], Ъглов магазин, с
присъединен абoнатен № [***], искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 59 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за сумата от общо 195,15 лв., от която сума 149,67 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 25.02.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 22,17 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 01.02.2022 г., сумата от 19,55
лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законна лихва от 25.02.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 2,76 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 15.02.2022 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение от 20.04.2022 г. по ч. гр. дело № 10108/2022 г. по описа
на СРС, 164-и състав, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК [***], ЕИК [***] да заплати на З. А. Т., с ЕГН
********** сумата от 360 лв. представляваща дължимите се ответника съдебни разноски в
производството, за заплатено адвокатско възнаграждение за ч.гр.д. № 10108/2022 г. и за
настоящото исково производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца
- „[***]”. с ЕИК:[***], със седалище и адрес на управление в гр. София, [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7