№ 689
гр. Плевен, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430202344 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-1772-001165/25.10.2023г. на ***
сектор в ОД на МВР, 01 РУ - Плевен на А. П. П. от гр.Плевен,
ЕГН********** са наложени административни наказания на основание
чл.175а, ал.1, предл 3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца - за извършено нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А. П. П., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло
като неправилно, незаконосъобразно, недоказано и несъобразено с
фактическите обстоятелства. Твърди, че посочената в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка, изцяло не отговаря на истината. Сочи
се, че нито в АУАН, нито в НП е посочено къде точно е извършено
нарушението така, както е описано, пред който номер на имот в кръговото на
ул.„В.Априлов“ и ул.“П.Р.Славейков“, което води до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. На следващо място се твърди, че акта не е
съставен от актосъставител определен със Заповед на ***а на ОД на МВР
Плевен. Излагат се съображения, че в тежест на АНО е да проведе
1
законосъобразно процедура, която да завърши със законосъобразни актове.
Сочи се, че по този начин актът е незаконосъобразен и издаден в нарушение
на материалния закон. Допуснатото нарушение на процесуалните правила при
издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се
обсъжда правилността му, респ. извършени ли са описаните в него
административно нарушения. Претендират се разноски.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з..
В съпроводително писмо, с което е изпратил административно
наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да
остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
703372 от 28.09.2023 година е съставен от Е. Г. Р. на длъжност полицай при
ОД МВР - Плевен, 01 РУ-Плевен, против А. П. П., ЕГН********** от ***,
затова, че в гр. Плевен, на кръстовище образувано от ул.“Васил Априлов“ и
улица „П.Р.Славейков“, управлява лека автомобил „Мерцедес“ , модел *** с
рег. № ***, като извършва следното нарушение:
Не използва път отворен за обществено ползване, в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари. Навлиза в
горепосоченото кръстовище, като преднамерено извежда автомобила извън
контрол, чрез рязко подаване на газ и така довежда автомобила до загуба на
сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя, преминавайки
през изхода на кръговото кръстовище към ул.“ТП.Р. Славейков“, след което
през изхода на кръговото кръстовище към ул. „Васил Априлов“ и излиза от
кръговото кръстовище на изхода към улица „П. Р. Славейков“ с посока на
движение към улица “Морава“. Извършва така нареченият „дрифт“, като с
2
действието си създава опасност за останалите участници в движението, с
което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта без възражения.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175а, ал.1, предл.3
от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 3000,00 лв. за нарушение на чл. чл.104б,т.2 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя Е. Г. Р. се установява, че заема
длъжността старши полицай в Първо РУ – Плевен. Твърди, че на датата
посочена в АУАН с колегата си И. Д. са се движели със служебен автомобил
в посока кръгово кръстовище образувано от ул.“ П.Р.Славейков и ул.“В.
Априлов“. Твърди, че възприели лек автомобил марка “Мерцедес“ – сив на
цвят, който извършил така наречения „дрифт“ в кръстовището. Спрели
автомобила за проверка и обяснили на водача нарушението. Обяснява, че
водачът преднамерено извежда извън контрол автомобила като навлиза и
излиза на една страна/нарчено/ през кръстовището. Посочва, че на двете
пешеходни пътеки в района на кръстовището имало майки с деца.
Показанията на Р. се потвърждават и от показанията на свидетеля И.
В. Д. – старши полицай в ППД при РУ Първо РУ Плевен - присъствал при
установяване на нарушението при съставянето на АУАН. От показанията на
св. Д. се установява, че на посочената в акта дата бил назначен наряд
съвместно с колегата си Е. Р.. Установява се, че движейки се по
ул.“П.Р.Славейков“ в посока кръгово кръстовище образувано с улица „Васил
Априлов“, забелязали лек автомобил „Мерцедес“, който се движил напречно
на пътя и по този начин преминал през кръстовището, след което привел
автомобила в нормално движение и продължил по улица „Морава“. Посочва,
че последвали автомобила и го спрели за проверка, при която установили
самоличността на водача и му съставили АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Е. Г. Р. и И. В. Д., тъй като същите са логични,
последователни, взаимно допълващи и съответни на АУАН.
В показанията си свидетелката Л.В. П.а твърди, че през месец
ноември *** й А. П. й се обадил по телефона и й казал, че са го спрели
полицаи и са му съставили АУАН за „дрифт“. Тъй като живеела наблизо
3
веднага отишла на улица „Морава“, където заварила полицейските
служители. Посочва, че единият полицай и обяснил, че *** й е направил
“дрифт“ и щели да пострадат хора. Твърди, че *** й е разказал, че преди
кръговото спрял, за да пропусне лек автомобил, завил по улица „Морава“ и
след около 500 метра го спрели контролните органи. Съдът не възприема и не
кредитира показанията на св. Л.В. П.а по следните съображения:
По същество показанията П.а противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал. Тя не е присъствала на процесното събитие,
показанията й са производни/опосредени/, тъй като преразказват,
разказаното от *** й А. П. за обстоятелствата, при които е бил спрян за
проверка от контролните органи. И накрая Л. П.а е *** на жалбоподателя и
няма как да не е заинтересована от изхода на настоящото производство. Ето
защо съдът не възприема и не кредитира показанията на Л. П.а като
неистински, опосредени и противоречащи на останалия събран по делото
доказателствен материал, дадени единствено с цел да обслужат конкретните
нужди на момента в полза на жалбоподателя, но не и да подпомогнат
изясняването на истината поделото.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени и гласни доказателства:
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното: Настоящото производство е от
административнонаказателен характер. Същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и
дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а
съгласно чл. 14, ал. 2 НПК обвиняемия (в случая нарушителя) се счита за
невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с
чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е
4
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето
на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващият орган следва да
докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно
нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи,
дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно
нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
*** сектор в ОД МВР-Плевен, 01 РУ Плевен. АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – св. Е. Р. Г. на длъжност полицай при ОДМВР
Плевен, РУ 01 Плевен. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представените по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед рег.№316з-2933/29.07.2022г. на ЗА ДИРЕКТОР
на МВР Плевен.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят -
5
преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез рязко подаване на газ
и така довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела,
движейки се напречно на пътя, преминавайки през изхода на кръгово
кръстовище. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става
посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на
волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова
показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са
категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от
тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен
резултат. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е
допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път
за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за
превоз на хора и товари.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят
като е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Административно-
наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя,
като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение
административно-наказателна разпоредба на чл. 175а, ал. 1 предл. трето от
ЗДвП, предвиждаща наказание "лишаване от право да управлява моторно
превозно средство" за срок 12 месеца и "глоба" в размер на 3000 лева за
водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен
размер. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци/ от показанията на служителите на МВР се установява, че на
пешеходните пътеки в кръстовището е имало майки с деца/, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасно. Неоснователен е
според съдебния състав доводът на процесуалния представител на
6
жалбоподателя за недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото
за извършено от санкционираното лице административно нарушение по
чл.104б т.2 от ЗДВП.
С оглед на посоченото по отношение на ангажираните от
жалбоподателя показания на свидетелката Л.В. П.а, които са относими за
случилото се след извършване на инкриминираното деяние, съдът счита, че те
не оборват законоустановената доказателствена сила на редовно съставения
от св. Е. Г. Р. АУАН. Не са налице и твърдените съществени противоречия в
показанията на свидетелите очевидци на нарушението.
След извършената проверка за законосъобразност и след като
посочи основанията, поради което не приема доводите, изложени в подкрепа
на жалбата, съдът намира, че наказателното следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-1772-
001165/25.10.2023г. на *** на сектор в ОД на МВР -Плевен, 01 РУ-Плевен, с
което на А. П. П. от гр. Плевен, ЕГН ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175а, ал.1, предл 3 от ЗДвП -
Глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца - за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7