О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд търговско отделение
в закрито заседание на 18.06.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
При участието на
прокурора секретар
като разгледа
докладваното от съдията Радослава Симеонова
гражданско дело
N961 по
описа за 2006 г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.692 ал.2 и
следващи от ТЗ.
Синдикът
на "ЛИБРА-4"ООД/н/ ЕИК ***,Х.Б.М.,ЕГН**********,със
служебен адрес:г***-22,е входирал в съда с молби вх.№1013 от 04.02.2020г. и
вх.№1014 от 04.02.2020г.: Допълнителен списък на предявени и приети вземания и
Допълнителен списък на предявени и неприети вземания.Списъците са обявени в ТР
на 07.02.2020г. с вписване №20200207141809.
По
делото в срока по чл.690 ал.1 ТЗ е
постъпило възражение срещу Допълнителен списък на предявени и неприети вземания
от кредитор Р.С.Т. ***,в който е включено вземане в размер на 74
543,69лв./възнаграждението й като синдик за периода 20.11.2008г.-31.07.2016г./.
Съдът прие възражението за допустимо,като подадено от лице визирано в чл.690 ал.1 ТЗ и предявено в преклузивния срок визиран в нормата на чл.690 ал.1 ТЗ.
С оглед горното и на основание чл.692 ал.3
от ТЗ с разпореждане № 71/17.2.2020г.,съдът на
основание чл.690 ал.2 от ТЗ даде 3-дневен срок на Синдикът на "ЛИБРА-4"ООД/н/, гр.София , адв.Х.Б.М.
, ЕГН********** за становище по постъпилото възражение от деня на получаването
му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за
разглеждането му.
По делото постъпи в указания срок писмено
становище вх.№1822 от 28.02.2020г. от адв.Х.Б.М. от САК -синдик на
"ЛИБРА-4"ООД-/Н/ЕИК ***.
Съдът насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на постъпилото възражение срещу
Допълнителен списък на предявени и неприети вземания обявен в търговския
регистър на в ТР на 07.02.2020г. с вписване №20200207141809, което се проведе
на 09.06.2020г.
Възразилият кредитор Р.С.Т. в проведеното открито съдебно заседание поддържа
подаденото възражение.Сезира съда с искане да включи вземането й в списъка с
приети вземания.
По делото постъпи писмено становище вх.№3622 от 09.06.2020г. от длъжника
"ЛИБРА-4"ООД/Н/, ЕИК *** чрез управителя И.И.В..
Длъжникът застъпва становище,че настоящият
синдик адв.Х.Б.М. от САК няма право служебно да се позовава на изтекла давност
при изготвяне на Списък на предявени и неприети вземания,по отношение на вземането
за възнаграждения на освободения синдик Р.С.Т..Заявява ,че само длъжникът има право да се позове на изтекла погасителна
давност и не предоставя това право и на никой от кредиторите.
На основание чл.116 от ЗЗД заявява,че
винаги е признавал предявеното вземане и застъпва становище,че възражението на
възразилия кредитор следва да бъде уважено.
В откритото съдебно заседание проведено
за разглеждане на възражението длъжникът "ЛИБРА-4"ООД/Н/, ЕИК *** чрез
управителя си И.И.В. поддържа писменото си становище и сезира съда с искане да
уважи възражението на възразилия кредитор Р.С.Т.,бивш синдик в производството
по несъстоятелност.
Синдикът адв.Х.Б.М. от САК не се
явява, но с молба вх.№2994 от 15.05.2020г. представя доказателства,че не може
да се яви в откритото съдебно заседание на 09.06.2020г. поради служебна
ангажираност/насрочени дела в САС/.
Поддържа подаденото от него писмено
становище дадено по реда на чл.690 ал.2 от ТЗ.
Доказателствени искания не са заявени.
Съдът като се запозна с представеният
по делото и изготвен от синдика Допълнителен
списък на неприети вземания в срока по чл.688,ал.3 ТЗ,възражението на кредитора,становището
на длъжника и становището на синдика депозирани по делото и доказателствата
представени от кредиторът с молбата,с която е предявил вземането си в
производството,прие за установено следното:
По делото е постъпила молба вх.№6953
от 01.08.2019г.от освободеният по негово желание синдик в производството Р.С.Т..С
молбата е предявено вземане в размер на 93421,19 лева,което според
изложеното,представлява неизплатени
месечни възнаграждения на синдика в производството по несъстоятелност на
"Либра-4"ООД/н/.
Кредиторът поддържа,а това се
установява и от доказателствата съдържащи с в делото,че с Определение №1626 е
назначен от 20.11.2008г. за временен синдик в производството с месечно възнаграждение
в размер на 800 лв.На 18.12.2008г. с,съгласно Определение №1865/17.12.2008г. е
встъпил в длъжност синдик с месечно възнаграждение в размер на 1000лв.
С отчет вх.№1316 от 08.02.2018 год.
,синдикът уведоми съда,че поради липса на парични средства в особената сметка
открита от синдика,повече от година и половина в "Общинска
банка"АД,банката служебно е закрила особената сметка на длъжника.Синдикът
посочва,че до 31.12.2017 год. не са му изплатени одобрените от съда разходи в
производството по несъстоятелност в размер на 97033.21лв.Уведоми съда,че за
нормалното протичане на производството по несъстоятелност е необходимо
кредиторите да предплатят парична сума в
размер на 98000.00лв.за изплащане на дължимото възнаграждение до 31.01.2018 г.
включително.
Сезира съда с искане да постанови
определение по реда на чл.629 б от ТЗ.Такова беше постановено,но тъй като
средства не постъпиха с Решение № 53/21.2.2018г.,съдът по несъстоятелността
спря производството по несъстоятелност
на „Либра-4” ООД, със седалище и адрес на управление гр.София,р-н Възраждане,***,ЕИК
*** за което е образувано гр.д.№961/2006 г.по описа на Врачански окръжен
съд,търговско отделение,на основание чл.632 ал.5,вр. с ал.1 ТЗ.
Указа на длъжника и неговите кредитори
,че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от
една година от вписването на решението по молба на длъжника или на кредитор,ако
те удостоверят ,че е налице достатъчно имущество или ако депозират необходимата
сума за заплащане на направените разноски по чл.629б от ТЗ в размер на 98000лв.
/деветдесет и осем хиляди лева/ лв.
Указа на длъжника „Либра-4” ООД,
гр.София,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,р-н Възраждане,***
и неговите кредитори ,че ако в срока по чл.632,ал.2 от ТЗ не бъде поискано
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност ,производството ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския
регистър.
Прекрати правомощията на синдика Р.С.Т.
със,за периода на спиране на производството.
С Решение №3001 на САС,ТК,9-ти състав
от 19.12.2018г., постановено по т.д.№3826/2018г.по описа на САС решението е
отменено и делото е върнато на същия състав на съда по чл.613 ТЗ за
продължаване на производството с постановяване на ново определение по реда на
чл.629 б и при съобразяване на
определения размер на текущото възнаграждение на синдика.С Определение №398 от
19.07.2019г. ВКС,първо т.о по т.д.№№957/2019г. по описа на ВКС не е допуснал
касационно обжалване на решението на САС.
С Определение № 225/11.3.2019г.,съдът освободи
Р.С.Т.-синдик на "Либра-4"ООД/н/ със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ЕИК***,сл.адрес:бул.***, тел.***,на основание чл.657 ал.1 т.1 от ТЗ и
назначи за синдик на "Либра-4"ООД/н/ със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ЕИК***,адв.Х.Б.М.
ЕГН**********.
Към момента на постановяване на
последния съдебен акт от ВКС,Р.С.Т. е освободена като синдик и съдът не
постанови ново определение по чл.629б с дадените указания за изслушване на
ССЕ,тъй като в производството вече беше назначен нов синдик.
Общо възнагражденията на кредитора за времето когато е бил
синдик,съгласно представените към молбата справки и документи е в размер
на 110 900 лева.за периода от
20.11.2008г. до 22.02.2018г.От тях с определения на съда са одобрени и
разрешени за изплащане 110 150 лв.наред с това в производството бившият синдик
е заплатил разходи в размер ,одобрени от
съда в размер на 6 003,62 лв.-заплатени адвокатски възнаграждения през 2010
г.-3000лв.,3003,62 лв.- за изготвяне на оценка за активите,за такси ТР, за
канцеларски материали,гориво,пощенски и куриерски разходи,такси изпълнителни
дела,съдебни такси и др.
За тези разходи са приложени
разходооправдателни документи.Общо разходите в производството по
несъстоятелност са в размер на 116 903,62 лв.
Кредиторът поддържа,че разликата в
приходите и разходите в производството е в размер на 93 421,19 лв.,която сума
представлява неплатени възнаграждения на синдика за периода от 22.05.2010г. до
освобождаването му като синдик.
Прави искане на основание чл.688,ал.3
от ТЗ предявеното вземане в размер на 93
421,19 лв. да бъде включено в списък на приети вземания с поредност на
удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ.
Предявеното вземане е прието
частично,като в Списъка на приети вземания е включено възнаграждението на
синдика за периода от 01.08.2016 г.-21.02.2018г.,а разликата в размер на
74543.69 лв.за периода от 22.05.2010 г. до 31.07.2016 г. е включена в Списък на
неприети вземания.
В подаденото възражение ,кредиторът
поддържа ,че отчетите за работата му са одобрени от съда по несъстоятелността и
съответно му е разрешено да се разпореди със сумите за възнаграждението му,но
поради липса на средства в масата на несъстоятелността са останали неразплатени
му възнаграждения за периода 22.05.2010г.-21.02.2018г. в размер на 93 421.19
лв.
Счита за неправилно включването на
възнагражденията размер на 74543.69 лв.за периода от 22.05.2010 г. до
31.07.2016 г. в Списък на неприети вземания,като посочва,че синдикът не е
изложил никакви мотиви за това.
Предполага,че основанието на сегашния
синдик да процедира по този начин,е прилагане на погасителна давност на
основание чл.111,б."в" от ЗЗД,което счита за неправилно.Излага
съображения,че давността не се прилага служебно и нито съдът по
несъстоятелността,нито синдикът могат да прилагат давност служебно.Излага
подробни правни съображения,като застъпва становище,че процесуално право на
длъжника е да прави възражение за изтекла давност и синдикът не може да прилага
изтекла давност.
Сезира съда с искане на основание
чл.692,ал.4 от ТЗ да постанови определение,с което да изключи от списъка на
неприети вземания сумата в размер на 74 260 лв.възнаграждения за периода от
22.05.2010 г.-31.07.2016/74 месеца и 5 дни/ в допълнителен списък на приетите
вземания.
В постъпилото становище от синдик адв.М.
не се оспорва допустимостта на възражението,легитимацията на подалото го лице и
се приема,че подлежи на разглеждане.
Не оспорва обстоятелството,че бившият
синдик/сега кредитор/ се е отчитал
ежемесечно за своята дейност и съдът е одобрил всички отчети по
чл.659,ал.2 ТЗ,както и е давал съответните разрешения по чл.658,ал.1,т.9 от ТЗ
за периода от 22.05.2010г. до 21.02.2018г..Не оспорва твърдението във
възражението,че в масата на несъстоятелността през този период парични средства
не са постъпвали.Не оспорва и качеството на кредитор на подалия възражение бивш
синдик.
Застъпва категорично становище,че
вземането в размер на 74543,69 лв.е включил в Списъка на неприети вземания
поради погасяването им с погасителна давност по чл.111,б."в" от ЗЗД
приложима за месечните възнаграждения на бившия синдик,като се позовава на
Тълкувателно решение №382011 от 18.05.2012 г. на ОСТК на ВКС,както и на Решение
№28 от 24.07.2019г. на ВКС I-т.о постановено по т.д.1795/2018г.по реда на
чл.290 от ГПК.
Оспорва становището на бившия синдик Р.Т.,че
той в качеството си на синдик не може да се позовава на изтекла давност и да я
прилага служебно.Застъпва становище,че той в качеството си на действащ синдик е
длъжен да се съобразява с постановките на съдебните актове,на които се
позовава.
Сезира съда с искане да остави
възражението без уважение и да одобри изготвения Допълнителен списък на
неприети вземания.
При така изложената по -горе
фактическа обстановка,съдът приема следния правен извод.
Съдът не споделя,становището на
възразилият кредитор/бивш синдик в производството/,поддържано и от длъжника,че
синдикът при изготвяне на списъците на приети/неприети вземания,действа като
орган на производството по несъстоятелност с решаващи функции и при
упражняването на тези си функции не се явява представител на длъжника и не може
да упражни личното право на длъжника да направи възражение за изтекла
погасителна давност,а съгласно чл.120 от ЗЗД,давността не се прилага
служебно.Поради това,включвайки вземанията в списъка на неприетите
вземания,поради изтекла погасителна давност,синдикът е упражнил субективно
право,принадлежащо единствено и само на длъжника.
Съгласно формираната константна
практика на съдилищата в страната ,съобразена със задължителна практика на
ВКС,синдикът е самостоятелна страна в процеса
по иск по чл.694 от ТЗ,който може да изразява самостоятелно становище
относно съществуването или не на предявеното в производството по
несъстоятелност вземане,предмет на спора по чл.694 от ТЗ,като навежда
правоизключващи,правоунищожаващи,правоотлагащи твърдения или такива,че правото
е погасено.Доколкото синдикът никога не е страна по материалното
правоотношение,въз основа на което се претендира вземането,то излаганите от синдика
твърдения или направени възражения във връзка с вземането винаги ще са такива
на една от двете страни в материалното правоотношение.С оглед на това, синдикът
в зависимост от становището си може да прави всички възражения на страна по
материалното правоотношение,с изключение на тези,които законът изрично
предвижда,че могат да бъдат направени само от страната.Възражението за изтекла
погасителна давност по чл.120 от ЗЗД не е такова,което може да бъде направено
само и единствено от страната по материалното правоотношение,която се позовава
на давност.Това възражение е такова за защита срещу материалното право,поради
което има имуществен характер и по силата на чл.134 от ЗЗД би могло да бъде
упражнено и от кредитор на длъжника,в чиято полза е изтекла давността.Съдът
приема,че възражението за изтекла погасителна давност по чл.120 ЗЗД не е уредено
като такова,което може да бъде направено само от длъжника.Поради това и като се
вземе предвид изложеното по-горе относно качеството,в което участва в
производството по чл.694,ал.1-3 от ТЗ,съдът приема,че той може да прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Това
право на синдика не може да бъде отречено и в процеса на изготвяне на списъците
с приети и неприети вземания,поради обстоятелството,че съгласно чл.658 ал.1,т.1
той представлява предприятието,а съгласно чл.660 от ТЗ,синдикът е длъжен да
осъществява правомощията си с грижата на добър търговец и той може още в
производството по изготвяне на списъците да приеме,че дадено вземане е погасено
по давност.
С Решение №28 от 24.07.2019г. на ВКС I-т.о постановено по
т.д.1795/2018г. по реда на чл.290 от ГПК се приема,че невъзможността текущото
възнаграждение да бъде изплатено съобразно чл.661,ал.3 ТЗ поражда за синдика
вземане,което се погасява по давност съгласно общите правила на чл.110 и
сл.ЗЗД,доколкото ТЗ не предвижда изключение и не създава специални правила за
него.Дефинирането на възнаграждението като"разноски по несъстоятелността"
в чл.723,т.2 от ТЗ не е основание да се изключи то от приложното поле на
института на погасителната давност.От разпоредбата на чл.661,ал.3 ТЗ,предвиждаща текущото възнаграждение на синдика да се изплаща
ежемесечно,произтича извод,че вземането е изискуемо с изтичане на календарния
месец,независимо дали синдикът е поискал да му бъде изплатено възнаграждение за
съответния месец с отчет по чл.659,ал.2 ТЗ.
Прието е ,че по причина,че се дължи
ежемесечно и в определен размер,вземането носи белезите на периодичен платеж по
смисъла на чл.111,б."в" ЗЗД ТР №3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС/ и се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност по чл.111,б."в" ЗЗД.Погасителната давност започва да тече от деня,в който вземането е станало
изискуемо/чл.114,ал.1 ЗЗД/,т.е от последния ден на календарния месец.За
течението на погасителната давност по чл.111,б"в" ЗЗД е без значение
дали в масата на несъстоятелността има налични средства,позволяващи
удовлетворение на вземането.Липсата на средства за изплащане на възнаграждение на синдика не е предвидено
в закона,като самостоятелно основание за спиране на погасителната давност и не
попада в нито една от хипотезите на чл.115 ЗЗД.
Съдът приема,съобразявайки цитираната
по-горе съдебна практика,която споделя,че вземанията на възразилият
кредитор,включени в изготвения Допълнителен списък на неприети вземания са
погасени по давност и синдикът в производството по несъстоятелност при изготвянето
му,надлежно е упражнил правото си да приеме,че са погасени по давност.
Направеното от длъжника признание на
вземането на възразилия кредитор за неизплатени възнаграждения по реда на
чл.116 от ЗЗД не може да бъде зачетено.
Признанието не е отправено до
кредитора,а до съда.
Има създадена съдебна практика,която
се явява задължителна за съдилищата в страната,според която съставите на ВКС,ТК
застъпват становище,че признанието по чл.116,б"а" ЗЗД не е признание
за възникване на задължението,произхода или размера му,а за съществуването на
задължението към момента на самото признание,при условие,че е извършено до
изтичане на срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов
представител.В този смисъл е Решение №105 от 05.06.2014г. постановено по
т.д.№1697/2013 г. по описа на ВКС ,ТК,първо отделение.
В разглеждания случай длъжникът прави
признание на задължения,които вече са погасени по давност,тъй като давностния
срок е изтекъл.Вземанията на освободения синдик,които не са погасени по давност
са включени от настоящия синдик в производството в списъка на приетите
вземания.
При така формираният по -горе правен
извод,съдът приема,че възражението като неоснователно следва да се остави без
уважение,а Списъкът с неприети вземания следва да бъде одобрен от съда.
Така мотивиран и на основание чл.692 ал.4 ТЗ,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение
срещу Допълнителен списък на предявени и неприети вземания от кредитор Р.С.Т. ***,в
който е включено вземане в размер на 74 543,69лв. /възнаграждението й като
синдик за периода 20.11.2008г.-31.07.2016г./ обявен в ТР на 07.02.2020г. с
вписване №20200207141809.
ОДОБРЯВА Допълнителен списък на предявени и неприети вземания
изготвен от синдика на "ЛИБРА-4"ООД/н/ ЕИК***, гр.София ,
ад.Х.Б.М.,ЕГН********** обявен в ТР на 07.02.2020г. с вписване №20200207141809.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се впише в нарочната книга по чл.634в,ал.1 от ТЗ и се ОБЯВИ в Търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е ОКОНЧАТЕЛНО.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: