№ 1002
гр. Сливен, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета гоД. в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230106304 по описа за 2024 гоД.
Производството е образувано по иск за делба на съсобствен недвижим
имот, предявен от В. В. Г. от гр. Сливен срещу съпруга й Й. Г. Г. от с.
Тополчане, общ. Сливен и сестра й М. В. Й., също от гр. Сливен.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата са дъщери от
брака на В.М. Й.ов и Д. Г. Й. и техни законни наследници. Наследодателят
В.М. Й.ов закупил процесния имот с нотариален акт от 1961 г. С нотариален
акт от 2010 г., В.М. Й.ов продал на ищцата по време на брака й с ответника 4/6
ид. ч. от имота. На изложените основания ищцата твърди, че е собственик на
1/6 ид. ч. от имота на основание наследяване, както и на 4/6 ид. ч. от имота в
режим на СИО със съпруга си, на основание договор за покупко-продажба по
време на брака, докато ответницата е собственик на останалата 1/6 ид. ч. от
имота на основание наследяване, поради което моли за допускане на делбата
между страните при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата чрез нейния особен представител - адвокат, докато ответникът не
е подал отговор в срок.
В съдебно заседание ищцата В. Г., редовно призована, се явява лично и
със своя пълномощник - адвокат. Във връзка с направеното от ответника Г.
възражение за придобиване на идеалната част от имота на ответницата по
1
давност в режим на СИО с ищцата, моли предявеният иск за съдебна делба да
се отхвърли, тъй като имотът е съсобствен единствено между съпрузите и не
подлежи на делба.
Ответникът Й. Г. Г., редовно призован, се явява лично. Прави
възражение за придобиване на идеалната част от имота на ответницата по
давност в режим на СИО с ищцата, тъй като е упражнявал давностно владение
в продължение на последните 15 години. Моли за отхвърляне на иска за делба.
Ответницата М. Й., редовно призована, не явява лично. Представлява се
от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който моли
съдът да постанови решението си въз основа на събраните по делото
доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС от В. В. Г. срещу М.
В. Й. и Й. Г. Г. за делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
представляващо УПИ IV-14 /четвърти за четиринадесети/ в кв. 23 /двадесет и
трети/ по плана на с. Тополчане, общ. Сливен, с площ от 775 кв. м.
/седемстотин седемдесет и пет кв. м./, ВЕДНО с построените в имота
масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 54 кв. м.,
състояща се от три стаи, жилищна сграда на един етаж, със застроена площ
от 25 кв. м., състояща се от една стая, второстепенна сграда със застроена
площ от 25 кв. м., състояща се от една стая, при граници: север - имот III-15,
запад - имот V-14, юг и изток - улица.
Предявеният иск е процесуално допустим.
В случая, от приетите писмени доказателства по делото се установява,
че бащата на ищцата и ответницата - В.М. Й.ов закупил процесния недвижим
имот с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 51, т. |III, дело №
1127/1961 г. на 16.08.1961 г. и по време на гражданския си брак с
наследодателката Д. Г. Й..
Въвеждането на института на „имуществената общност“ между
съпрузите е извършено за пръв път в българското законодателство с
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./ С разпоредбата на чл. 103 от
2
ПЗР на СК от 1968 г. се приема, че правилата на кодекса относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.
Ето защо, придобитият от В.М. Й.ов недвижим имот през 1961 г.
преминал в съсобственост в режим на СИО със съпругата му Д. Г. Й., след
приемането на СК от 1968 г.
Със смъртта на Д. Г. Й., починала на 06.09.1995 г., СИО била прекратена,
като оставената от починалата в наследство 1/2 ид. ч. от процесния имот била
наследена съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН поравно (по
1/6 ид. ч.) от съпруга й В.М. Й.ов и двете им дъщери - ищцата В. В. Г. и
ответницата М. В. Й..
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 08.11.2010 г. В.М.
Й.ов продал на дъщеря си В. В. Г. притежаваните от него 4/6 ид. ч. от
процесния имот по време на брака й с ответника Й. Г. Г..
Бракът на В. и Й. Г.и не е прекратен и към настоящия момент, поради
което ищцата е съсобственик в режим на СИО със съпруга си на 4/6 ид. ч. от
имота на основание договор за покупко-продажба. Ищцата е собственик и на
1/6 ид. ч. от имота на основание наследяване от покойната си майка Д. Г. Й..
Ответникът Й. Г. твърди, че в последните 15 години е владял идеалните
части от имота на ответницата и в негова полза е изтекла придобивна давност,
поради което е придобил 1/6 ид. ч. от имота в режим на СИО със съпругата си
В. Г..
За да се придобие собствеността на посоченото от ответника основание
е необходимо осъществяване на владение в продължение на десет години.
Владението е фактическо състояние, характеризиращо се с два основни
признака - обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и
субективен - намерение вещта да се държи като своя.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.Р. и Р.Р., които
съдът кредитира изцяло като добросъвестни, обективни, непосредствени и
непротиворечащи помежду си, се установява че откакто са се оженили през
1990 г., съпрузите В. и Й. Г.и заживели в къщата на В. и Д. Й.ови. След
смъртта на Д. Й. преди 30 години, ответницата М. Й. напуснала България
заедно с децата си и свидетелките не са я виждали в имота. М. не се върнала и
за погребението на баща си В. Й.ов. Свидетелките описват, че още докато
3
майката Д. била жива, родителите казвали, че тази къща ще остане за В.,
докато съседният парцел бил за М.. Родителите продали парцела и средствата
от продажбата дали на дъщеря си М., която си купила апартамент. През 2010 г.
бащата В. прехвърлил своята част от имота на дъщеря си В.. Свид. Р. излага,
че Й. и В. се грижат за къщата, копаят и сеят в двора, правят ремонти, като
никой не оспорва собствеността им.
От анализа на свидетелските показания се установява, че ответникът Й.
Г., който през 2010 г. е станал съсобственик на 4/6 ид. ч. от имота в режим на
СИО със съпругата си на основание договор за покупко-продажба, е
осъществил заедно със съпругата си владение върху целия имот, както от
обективна, така и от субективна страна.
Видно е още от свидетелските показания, че родителите на ищцата и
ответницата още приживе са изразили волята си процесният имот да остане за
В., а имотът в съседство - за М., като след постигнатата уговорка и след
смъртта на майка й Д. Й. през 1995 г., ответницата М. Й. е заминала за
чужбина, не се е връщала в имота и не е оспорвала владението на съпрузите В.
и Й. Г.и.
Съгласно Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. по
описа на ВКС на РБ, I г. о., при извършването на преценка дали един от
наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван
от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид
наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване
на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде
владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има
качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента
на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с
намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл е и Решение № 3
от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на I г. о. на ВКС, в което е прието, че
когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния
собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма
данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС -
приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
При това положение, с упражняваното от ответника и съпругата му
явно, необезпокоявано и непрекъснато давностно владение в десетгодишен
4
период, считано от 2010 г. до 2020 г., ответникът и ищцата, в режим на СИО,
са придобили собствеността върху притежаваната от ответницата М. Й. по
наследство от майка й Д. Й. 1/6 ид. ч. от процесния имот.
Ето защо, съдът намира възражението на ответника за придобивна
давност за основателно. И тъй като 1/6 ид. ч. от имота е собствена на ищцата
В. В. Г. на основание наследяване, а 5/6 ид. ч. от имота са съсобствени между
съпрузите В. В. Г. и Й. Г. Г. в режим на СИО (4/6 ид. ч. на основание договор
за покупко-продажба и 1/6 ид. ч. на основание давностно владение) и
гражданският им брак не е прекратен, то бездяловата и неделима
имуществена общност между съпрузите не подлежи на съдебна делба, поради
което предявеният иск следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При отхвърляне на иска за делба с решението по чл. 344 ГПК съгласно
чл. 9 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, се
събира държавна такса в размер до 100 лева, но не по - малко от 25 лева.
Съдът намира, че следва да определи държавна такса в размер на 25,00 лева,
дължими от ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Г., ЕГН: **********, с адрес гр.
Сливен, ....................... срещу Й. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес с. Т. и М. В.
Й., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ..................... иск с правно основание
чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба на следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, представляващо УПИ IV-14 /четвърти за четиринадесети/ в кв. 23
/двадесет и трети/ по плана на с. Тополчане, общ. Сливен, с площ от 775 кв.
м. /седемстотин седемдесет и пет кв. м./, ВЕДНО с построените в имота
масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 54 кв. м.,
състояща се от три стаи, жилищна сграда на един етаж, със застроена площ
от 25 кв. м., състояща се от една стая, второстепенна сграда със застроена
площ от 25 кв. м., състояща се от една стая, при граници: север - имот III-15,
запад - имот V-14, юг и изток - улица, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, .......................
5
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен
съд - Сливен сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща
държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6