РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Пловдив, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900619 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр. с чл.429 ал.3 КЗ.
Ищецът И. Г. Д. ЕГН ********** от ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Р.
М., иска осъждане на ответника „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД ЕКИ ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000,
район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да плати 35 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на **** около 10.50
часа на околовръстен път на гр. ***, представляващ главен път от РПМ, ***,
причинено от Д. С. Н. при управление на МПС лек автомобил марка „Опел
Астра“, с рег. № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата от 02.12.2021г. до изплащане на сумата.
Твърди, че на ***, около 10.50 часа, управлява по околовръстния път на
гр. *** мотоциклет, марка и модел „Ямаха ХВ – 1900“ с рег. № ***, в посока
***. В землището на община ***, ищецът приближава кръстовище като се
движи в лява, южна лента на платното за движение. В същата посока, но в
дясна лента, се движи МПС „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от Д. С.
Н., който първоначално прави опит да предприеме маневра завой надясно, но
1
след това извършва престрояване на ляво и навлиза в лявата лента, на
забранено за такава маневра място, където се движи мотоциклета. С това
действие пресича траекторията на мотоциклета, отнема му предимството и
става причина за настъпване на ПТП, при което мотоциклетът с предната си
част се удря в задната лява част на автомобила. В резултат на удара тялото на
ищеца се отделя от мотоциклета, а последният продължава неконтролеруемо
движение в северна посока, към платното на насрещно движение, суркайки
се, където се установява в банкет.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 546/25.09.2021г. и е образувано ДП № 106/2021г. по описа
на СРПТ при ОД на МВР Пловдив.
От удара на ищеца са причинени телесни увреждания. Той е
транспортиран по спешност и приет в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив,
Първа клиника по хирургия, с оплаквания за болки в корема, лумбалната
област, дясно рамо, дясна половина на гръдния кош, врат и глава. Извършени
са изследвания, които установяват охлузна рана на главата, носа и шията,
които са обработени хирургично; охлузна рана в дясна лумбална област;
фрактура на 2 – ро, 3 – то, 4 – то, 5 – то и 7 – мо ребро в дясно по задна
аксиларна линия; контузия на раменна кост и лопатка. Проведено е
терапевтично лечение, изписан е на 29.09.2021г. с указан хигиенно – диетичен
режим и медикаментозно лечение в домашни условия.
Твърди, че инцидентът му причинява внезапно и неочаквано увреждане
на здравето, много болки и страдания, които са създали чувство на
дискомфорт. Счупването на ребрата е причинило болки при дишане и
движение. Множеството охлузни рани били силно болезнени и ограничили
физическата му активност, пречели да спи пълноценно, поради което денем се
чувствал сънлив, изморен, отпаднал. Изпитвал затруднения при сядане,
изправяне, ходене, изкачване на стълби, ползване на дясна ръка. Това
ограничило поведението му, предимно лежал, почивал, налагало се да разчита
на помощта на близки. Това натрупало сериозно емоционално напрежение и
стрес.
Ищецът се променил негативно и в емоционален аспект. Станал
тревожен, депресивен, напрегнат, непрекъснато мислено се връщал към
инцидента, изпитвал страх от автомобили, станал неуверен и плах. Оплаквал
2
се от постоянно чувство на безпокойство и неспокоен сън, сънувал често
кошмари, свързани с ПТП, будел се силно уплашен, нямал апетит, хранел се по
– малко. Това състояние било продължително.
Управляваният от Д. Н. лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** към
датата на ПТП *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с
полица № BG/03/121001037156. На 02.12.2021г. с молба вх. № 3873 ищецът
предявява пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по която няма удовлетворяване до
момента, поради което сезира съда.
Уточнява, че при извънсъдебното сезиране е представил всички
писмени документи, с които разполага и с които може да се снабди.
Не признава, че носи вина за настъпване на ПТП, евентуално, че с
поведението си е съпричинил настъпване на инцидента и/или уврежданията от
него. Поддържа, че водачът на лекия автомобил нарушава правилата за
движение по пътищата като предприема маневра престрояване от дясна в лява
лента на забранено за това място и без да се съобрази с положението на
мотоциклетист в лявата лента и по този начин, с противоправно поведение,
причинява настъпване на ПТП. Позовава се на отразените в констативния
протокол от ПТП данни за участници, положение на ППС и пострадало лице.
Поддържа, че застрахователят дължи произнасяне в тримесечен срок от
сезирането, след което изпада в забава.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът признава, че е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ***, както и че ищецът извънсъдебно, с молба вх. №
3873/02.12.2021г., е заявил претенцията си пред него за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по която не е платено
поради непредставяне на допълнително поискани документи.
Не признава исковете по основание и размер. Не признава настъпване
на деликт. Не признава, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата
за движение по пътищата. Твърди, че водачът на мотоциклета е извършил
нарушаване на тези правила, в резултат на което е настъпило ПТП. Евентуално
3
възразява, че водачът на мотоциклета с поведението си е допринесъл за
настъпване на ПТП, евентуално за телесните увреждания. Не признава
посочените като вид и обем телесни увреждания. Не признава вида,
интензитета и продължителността на изживените болки и страдания.
Възразява евентуално по размера на претендираното обезщетение като
завишен и несправедлив, както и за момента, от който би изпаднал в забава.
Не признава заявените факти и обстоятелства по настъпване на ПТП и
неговия причинител. Твърди, че вина за инцидента и за настъпване на вреди от
него е само на ищеца. Липсва противоправност в действията на
застрахованото лице и за това не може да се ангажира отговорността на
застрахователя. Водачът на застрахованото МПС при движението си се е
съобразил с правилата за движение по пътищата и поведението му не е довело
до настъпване на ПТП.
Не признава посочения от ищеца механизъм на ПТП. Възразява, че
застрахованото лице не е извършило неправилни и несъобразени със закона
маневри. Движението му е съобразено с разположението му на пътното
платно, разрешената скорост, възможността мотоциклетът да бъде забелязан и
къде се намира. Счита, че представеният констативен протокол не
удостоверява обстоятелствата и причините за настъпване на събитието.
Възразява, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Твърди, че ищецът се е движел с превишена за конкретния пътен участък
скорост, която не е била съобразена с пътните условия и за това не е
предприел своевременно спиране. Настъпване на ПТП е поради застигане на
лекия автомобил от мотоциклета и удар отзад, неправилна и несъобразена
маневра от водача на мотоциклета.
Ищецът е допринесъл за увреждането поради движение със скорост,
която надвишава разрешената за този пътен участък, и която не е съобразена с
пътните условия. Извършил е необезопасена маневра и е допуснал удар с
попътно движещо се МПС. Ищецът е отнел предимството на лекия
автомобил, който е бил дясностоящ.
Не признава изживените болки и страдания.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
4
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид въведените доводи и
възражения, приема за установено следното.
От приложеното в оригинал НАХД № 896/2024г. на РС Пловдив се
установява, че с одобрено от съда и влязло в сила споразумение с Протокол №
1179 от 26.02.2024г. Д. С. Н. ЕГН ********** се е признал за виновен в
извършване на престъпление по чл.343 ал.1, б. „б“, пр. 2 -ро, във вр. с чл. 342
ал.1 от НК за това, че на *** на път ***, при управление на МПС лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, е нарушил правилата за
движение по чл. 6 т.1 от ЗДвП, по чл.25 ал.1 от ЗДвП, по чл.51 ал.1 от
ППЗДвП, по чл.51 ал.2 от ППЗДвП, по чл.65 от ППЗДвП, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. Г. Д. ЕГН
**********, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на 2-ро, 3-
то, 4-то, 5-то и 7-мо ребро вдясно по задна аксиларна линия, довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни от датата на
травмата.
Съгласно одобреното споразумение, водачът Н. е признал, че е нарушил
следните правила за движение по пътищата:
На чл.6 т.1 от ЗДвП, според която частниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
На чл.25 ал.1 от ЗДвП, според който водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или навяло за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като
се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;
Чл. 51 ал.2 от ППЗДвП, според който пътните знаци със задължителни
5
предписания имат следните изображения и наименования - Г1
„Движение само направо след знака;
Чл.65 от ППЗДвП, според който другата пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: „Коси успоредни линии“ – М 15,
обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства,
като границата на площта се очертава с непрекъсната линия.
От приложените към НАХД № 896/2024г. на РС Пловдив Протокол за
оглед на местопроизшествие, Фотоалбум, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, видеозапис от камера, от показанията на изслушаните
свидетели Д. С. Н., Е. Г. С. и Т. Х. Х., от изслушаното заключение по САвТЕ
на в.л. инж. Т. П., се установява, че на ***, около 10.30 часа, св. Д. С. Н.
управлява лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, по път
***, в посока от запад на изток, при слънчево и ясно време, на дневна
светлина, върху суха асфалтова настилка, със скорост около 67 км/ч. Пътят е
двулентов – за всяка посока на движение по една лента. Наближава „Т“ –
образно кръстовище, образувано с отбивка надясно по посоката му за
двиджение към индустриална зона на с. ***.
На 150 метра преди кръстовището, в посоката на движение на св. Н., е
поставен пътен знак „В26“ за ограничаване на максималната скорост на
движение при забрана за движение над 60 км/ч, и пътен знак „В24“ за
въвеждане на забрана за изпреварване.
На 110 метра от кръстовището се наблюдава пътен знак „Д3“ – табела –
указател за предварително престрояване на движещите се ППС –та в посока
„запад-изток“ касателно маневрата завой надясно.
На 50 метра западно от кръстовището разделителната пътна маркировка
между северната и южната лента на южното платно за движение е тип „М2“ –
двойна непрекъсната линия. Разделителната линия между южното и
северното платно за движение, считано от кръстовището в посока запад, е тип
„М1“ – единична непрекъсната линия.
„Т“ – образното кръстовище е изградено от неподвижен „остров“ от
бетон с триъгълна форма, разделящ лявата от дясната лента за движение от
запад на изток, който очертава дъгата на десен завой в посока юг към
индустриалната зона, и върху неговата площ е поставен пътен знак „Г11“ –
указващ преминаване надясно, пътен знак „Г1“ – задължителен, указващ
6
движение само направо след знака, и допълнителна табела „С6.3“, поставена
пред препятствия на пътя.
На територията на кръстовището, след отбивката надясно, остава една
пътна лента направо в посока от запад на изток, една пътна лента за насрещно
движение от изток на запад, а между двете, в посока от запад на изток, която е
посоката на движение на св. Н., е поставена хоризонтална пътна маркировка
„М15“ – „Коси успоредни линии“, разделящи насрещната лента за движение в
пътния участък и обозначаващи площ, забранена за движение на пътни
превозни средства.
Св. Н. при наближаване на кръстовището подава десен светлинен сигнал
с мигача си, отклонява лекия си автомобил надясно и се престроява в дясна
пътна лента по посоката си на движение, за да осъществи завой надясно, но
решава, че е объркал отбивката надясно, която търси, все още не е подминал
бетонния остров на кръстовището, поради което отклонява лекия автомобил
наляво в лява пътна лента за движение и преминава обратно в лявата пътна
лента за движение направо, подава ляв мигач и предприема маневра завой
наляво с цел да премине през насрещната лента за движение, с обяснението,
че подминал всъщност нужната му отбивка надясно, която търсил, и искал да
се върне. В този смисъл са показанията му в съдебно заседание от 08.05.2024г.:
„Аз първо си бях излязъл в отбивката за завой надясно и после, когато видях,
че съм се объркал, си подадох ляв мигач, защото колите отзад бяха далече още
и си се върнах в лентата за движение “, които съдът кредитира, с оглед на
което в тази част не дава вяра на СТЕ на в.л. П. – касателно изготвената
мащабна скица и механизма на ПТП, според които автомобилът на св. Н. не
напуска лява лента за движение направо, а само се отклонява надясно без
маневра престрояване в дясна лента за завой надясно.
В момента, в който св. Н. връща управлявания от него лек автомобил в
лентата за движение направо и предприема движение наляво с лекия
автомобил, за да извърши завой наляво, на 11.84 метра зад него се движи в
същата посока на движение от запад на изток ищецът И. Д., който управлява
мотоциклет „Яваха ХВ – 1900“ по платното за движение на околовръстния
път на гр. *** със скорост около 96 км/ч. Св. Н. променя посоката на движение
на лекия автомобил от дясна пътна лента за завой надясно в лява пътна лента
за движение направо при двойна непрекъсната линия между двете ленти и
7
след като е навлязъл в лентата за движение надясно с пътен знак Г1,
забраняващ последваща промяна на движението, а указващ само движение в
поетата посока. Непосредствено след това променя движението си от лява
пътна лента за движение направо към извършване на завой наляво на
забранено за това място, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и най – вече за тези, които се движат зад
него, към които е имал от техническа гледна точка ясна видимост в огледалата
за задно виждане, съгласно СТЕ.
Неоснователно е възражението на ищеца да не се кредитира
заключението на вещото лице относно изчислената скорост на движение на
мотоциклетиста, защото се основавал само на видеозапис за участък от 20
метра преди момента на удара, защото ищецът, чиято е тежестта на доказване
на деликта, не е посочил и ангажирал други доказателства за това
обстоятелство, които вещото лице да ползва. По делото няма доказателства
каква е била скоростта на мотоциклетиста преди навлизане в зоната на
камерата, защото ищецът не е ангажирал такива.
В съдебно заседание в.л. Т. П. обяснява реакцията на ищеца И. Д. на
предприетата от св. Н. маневра наляво, което обяснение съдът кредитира и му
дава вяра като отговарящо на изслушаните по делото гласни показания на св.
Н. и св. Х., поради което за тези обстоятелства не дава вяра на писменото
заключение. Ищецът И. Д., движещ се направо в лявата пътна лента, по близко
до осовата линия на двете насрещни ленти, предприема спасителна маневра
чрез отклоняване на мотоциклета наляво и продължава движението си върху
маркировката от коси успоредни линии, разделяща насрещните пътни ленти за
движение, което предприема като резултат от маневрата на лекия автомобил
наляво с цел да се предпази и да не се стигне до сблъсък, виждайки, че се
движи с по – висока скорост и защото автомобилът засича пътя му като
затваря лентата му движение и по този начин попада в коридора за движение
на мотоциклетиста. В този смисъла са показанията на св. Т. Х. и те се
потвърждават от в.л. П. в съдебното заседание.
Когато лекият автомобил е на 18.73 м от мястото на удара, той е заел
лентата за движение направо, но в този момент водачът му не изправя
управлението на автомобила, а продължава движение си в посока североизток
като предприема завой наляво, и се насочва към северния банкет,
8
задействайки спирачната система на автомобила. От своя страна водачът на
мотоциклета също реагира в този момент, задейства спирачната система на
мотоциклета, скоростта му пада на около 86 км/ч, но въпреки тази реакция
след около 1 секунда настъпва удар между предна гума на мотоциклета и
задна лява част на бронята на автомобила, който в създалата се пътна ситуация
е бил неизбежен. В резултат на удара мотоциклетът се завърта в посока,
обратна на часовниковата стрелка, задна гума се повдига и след това
мотоциклетът пада на платното за движение, мотоциклетистът се отделя от
мотоциклета, който се плъзга по пътното платно и извън него като достига
мястото, видно от камерата за наблючение. Мотоциклетистът се плъзга по
платното и се установява в северната лента.
Вещото лице е изчислило, че при скорост от 96 км/ч, пълният спирачен
път на мотоциклета е 96.41 метра – т.е. това е неговата опасна зона, която
изминава за 5.88 секунди.
В момента на отклоняване надясно към дясна лента, лекият автомобил
се е намирал на 53.64 метра от мястото на удара, а мотоциклетистът е бил на
22.79 метра зад него, което е 76.43 метра преди мястото на удара. Изводът е, че
в този момент маневриращият лек автомобил вече е бил в опасната зона за
спиране на мотоциклетиста и всяка една негова маневра лишава, от
техническа гледна точка, мотоциклетиста от възможността да спре.
Разстоянието от мястото на реакция на водача на мотоциклета до
мястото на удара е 26.67 метра, която е по – малко от пълния му спирачен път
от 96.41 метра, което означава, че в момента на реакция мотоциклетистът не е
имал техническа възможност да избегне удара.
Вещото лице е изчислило, че при движение на мотоциклета със скорост
от 71.7 км/ч или по ниска, съществува техническа възможност за
мотоциклетиста да избегне удара чрез спиране.
Също така е констатирало, че водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да забележи мотоциклета в лявото огледало за
обратно виждане.
От техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са, че
водачът на лекия автомобил не се информира за пътната обстановка зад
автомобила в огледалата за обратно виждане и така започва завой наляво към
9
северния банкет, при изпълнение на който навлиза и затваря коридора за
движение на мотоциклета; че водачът на лекия автомобил започва маневра
завой наляво и се насочва към северния край на платното и банкета след него
на място, по начин и в момент, когато това не е безопасно, без да се съобрази с
движещия се в ляво от него мотоциклет.
Съдът не дава вяра на писменото заключение на в.л. П., че причина за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка е и движението на
мотоциклета върху защрихованата зона от платното за движение със скорост
от 96 км/ч, защото това противоречи на показанията на изслушания свидетел
Х. и на устните обяснения на вещото лице в съдебното заседание, където
посочи, че движението на мотоциклетиста върху защрихованата зона
представлява спасителна маневра за него, предприета в резултат на
движението и маневрите на лекия автомобил, които са довели до т.нар
„засичане“ на моториста – затваряне на коридора му за движение. От
свидетелските показания стана ясно, че ищецът се е движел в неговата лента
за движение от запад на изток, по – близо до осовата линия, така, както се
движат мотоциклетистите с цел да бъдат видими в задно и ляво странично
огледало на автомобилите. Изнасянето на ищеца наляво върху защрихованата
част от пътя е поради и в резултат на появата на лекия автомобил в неговата
лента за движение от лентата за десен завод. Предприетото от моториста
изнасяне наляво в защрихованата част от пътя чрез маневра изпреварване е с
цел да предотврати настъпване на сблъсък с изскочИ. пред него от дясната
лента автомобил като тази маневра щеше да е успешна, ако свидетелят Н. не
бе предприел следващата маневра – отклоняване на автомобила си от правата
му траектория наляво в лентата за насрещно движение с цел излизане на
банкета в северна посока, за да направи обратен завой и да се върне към
отбивката за индустриалната зона. В резултат на втората маневра на лекия
автомобил наляво се стига до пресичане на траекториите на двете ППС и до
конфликтна точка между тях, оттук до настъпване на ПТП.
Движението на мотоциклетиста със скорост от 96 км/ч е над
разрешената за този пътен участък, която е била 60 км/ч, така, както и
движението на лекия автомобил е над разрешената скорост със 7 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклетиста със скорост от 96 км/ч, от
техническа гледна точка, следва да се възприеме, че допринася за настъпване
10
на ПТП, съгласно устните обяснения на в.л. П. в съдебно заседание, защото
при движение с разрешената скорост мотоциклетистът не би настигнал лекия
автомобил, а при движение със скорост до 71,7 км/ч би имал техническа
възможност да избегне удара чрез екстрено задействане на спирачната
система в момента, в който лекият автомобил се е отклонил наляво, което е
станало на около 39 метра преди мястото на удара. В тази част заключението
на СТЕ следва да се възприеме.
След настъпване на ПТП ищецът по спешност е откаран от линейка на
Бърза помощ и е приет в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, съгласно медицинската
документация и свидетелските показания. От СМЕ на в.л. д-р Д. М.,
неоспорена от страните, която съдът кредитира поради обективност,
компетентност и безпристрастност, се доказва, че след приема в болницата
ищецът е прегледан от хирург, ортопед, неврохирург, интернист, направени са
ренгенови снимки и ехографии и е установена контузия на гръдно – коремна
област, фрактури от 2- ро до 5 – то и 7 – мо ребро по дясна аксиларна линия,
контузна рана в основана на носа, контузия с екскуриации в лумбалната
област в дясно, контузия на дясно рамо и лопатка. Раните са обработени
хирургично. Приет е в Първа клиника по хирургия, след наблюдение и
медикаментозна терапия, с подобрения е изписан на 29.09.2021 г. с указания за
покой и аналгетици.
Извършеният личен медицински преглед на ищеца на 17.06.2024г. в СО
– ЗОП на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД от вещото лице установява, че в момента
на прегледа Д. е напълно възстановен. Оплаква се от болки в областта на
гръдния кош в дясно и в областта на дясна тазобедрена става след натоварване
и промяна на времето, започнал е постоянна работа по ремонт и изграждане
на покриви.
В.л. М. дава заключение, че причинената телесна увреда фрактура на
ребрата представлява трайно затруднение на движенията на снагата за период
от 45 – 50 дни, останалите травми са предизвикали болки и страдания.
Проведеното лечение е консервативно – покой и болкоуспокояващи.
Оздравителният и възстановителният период е в рамките на 45 – 50 дни. На
ищеца е била причинена болка със силно изразен характер, травмата е довела
до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Изтърпените
страдания са били силно изразени поради засягане на множество анатомични
11
структури – на първо място гръдния кош и дишането, затрудненото
придвижване, самообслужване и хигиенен режим. Интензивността на болката
е била голяма непосредствено след травмата и началния период на
раздвижването – вертикализацията.
Дава извод, че настъпване на травматичните увреждания отговаря на
описания в исковата молба механизъм – като моторист, блъснат от автомобил,
при падане на пътното платно, поради което има причинно – следствена
връзка между ПТП и настъпилите увреждания.
От изслушаните свидетелите М. М. Е. –съпруга на ищеца, и М. И. Д. –
дъщеря на ищеца, чийто показания кореспондират на медицинската
документация и СМЕ, логични и последователни са, без вътрешни
противоречия, поради което съдът ги кредитира, се установява, че при
престоят на ищеца в болницата е бил напълно обездвижен в легнало
положение, което наложило пълното му денонощно обслужване от съпругата,
включващо както хранене, така и хигиена, бил с поставен катетър, на
памперси. Ищецът изпитвал много силни болки през първите дни – оплаквал
се от болки в главата, в крака, в ръката, в цялото тяло, което налагало прием на
обезболяващи, оплаквал се, че не можел да спи. Това състояние продължило
през първите десет дена в дома им след изписване от болницата. След 7 – я
ден свидетелите, с помощта на сина на ищеца, започнали да правят опити да
изправят ищеца в седнало положение, впоследствие да става и да се
раздвижва. Всичко това било съпроводено с много болки, протичало трудно и
бавно. Ищецът имал проблеми със съня, през нощта бил неспокоен, събуждал
се. Оздравителният процес при него отнел около 4 месеца, през които Д.
станал нервен, сприхав, влошил отношенията със съпругата и децата си, не се
хранел и отслабнал, продължавал да приема аналгетици, не излизал никъде,
ходел само по двора. Преди инцидента бил пълен, спокоен, весел човек, след
това се променил. Преди обичал да работи, все с нещо се занимавал, работил в
строителството на високо – изработвали услуги и покриви, осигурявал
издръжка на съпругата си, която не работела. Поради травмите дълго време не
можел да работи, което го изнервило допълнително. Семейните отношения и
климат се влошили поради сприхавостта му, честите забележки и скандали.
След връщане на работа започнал да се уморява често, не можел да се качва на
високо, изгубил предишната си работоспособност, станал по – бавен, по –
12
несигурен.
Ответникът признава, че е застраховател по договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
л.а. „Опел Астра“ с рег. № *** по полица № BG/03/121001037156, валидна от
14.04.2021г. до 13.04.2022г.
На 02.12.2021г. ищецът е предявил с писмена молба на лист 16 от делото
пред ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, към която е приложил
удостоверение за лична банкова сметка, но не е получил плащане, поради
което се е обърнал към съда.
При така установените факти, от правна страна искът е доказан по
основание и размер.
Наличието на фактическия състав на деликт по чл.45 от ЗЗД се доказва
от одобрената в наказателното производство съдебна спогодба, имаща
правните последици на влязла в сила присъда, задължителна за съда и
страните, съгласно чл.300 от ГПК. Със съдебното споразумение е установено
по задължителен за страните и съда начин, че процесното деяние от ***
представлява транспортно престъпление по смисъла на НК, извършено е от Д.
С. Н., извършено е виновно – по непредпазливост, и при него на И. Г. Д. са
причинени, като съставомерни по НК, средни телесни повреди – контузия на
гръдния кош със счупване на 2 –ро, 3 – то, 4 – то, 5 – то и 7 – ро ребро вдясно
по задна аксиларна линия.
Конкретният механизъм на ПТП се доказа от гласните показания,
протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума и заключението на
САвТЕ на в.л. П..
Видът на нанесени травматични увреждания на ищеца от ПТП, като
негови преки и непосредствени последици, се установиха както от одобрената
съдебна спогодба, така и от изслушаните СМЕ и представената медицинска
документация.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
13
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Съдът приема за доказано, че от ПТП на на ищеца И. Д. са причинени
следните травматични увреждания, установени от д-р М.: контузия в гръдно –
коремната област; фрактури на 2 –ро, 3-то, 4-то, 5-то и 7- мо ребро по дясна
аксиларна линия; контузна рана в основата на носа; контузия с екскуриации в
лумбалната област вдясно; контузия на дясно рамо и лопатка.
Възстановителният период е продължил в рамките на четири месеца.
Към 2024г. ищецът е раздвижен и възстановен изцяло, останал е болков
синдром при натоварване в областта на гръдния кош вдясно и в областта на
дясна тазобедрена става.
Към датата на ПТП Д. е била на ***, активен физически, работещ. В
резултат на ПТП и нанесените от него увреждания се влошава качеството на
живот, преживява болки, страдания, променя на ежедневието, доходите, става
зависим от близки за около 10 дена.
Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен
резултати, настъпилите по вид, характер и продължителност от това
неимуществени вреди, възрастта на ищеца към датата на деликта –
трудовоангажиран, на ***, ***, ***, периода на възстановяване на
физическите увреждания, изживени болки и страдания, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия в страна към
25.09.2021г. /МРЗ към датата на деликта е 610лв.,/, приема за справедлив
размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата от 38 000лв. като
счита, че тя не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на
ответника.
Основателно и доказано е възражението на ответника за съпричиняване
на ПТП и оттук на уврежданията на ищеца и на претърпените от него поради
това неимуществени вреди чрез управление на мотоциклета със скорост от 96
км/ч при наличие на задължителен знак „В26“ на 150 метра преди
кръстовището, забраняващ движение със скорост над 60 км/ч.
Съгласно трайно установената съдебна практика, съпричиняването по
чл.51 ал.2 от ЗЗД е обективен факт и при него не се изисква и не се изследва
вина на пострадалия. При съпричиняването е достатъчно да има принос на
пострадалия чрез конкретни действия и/или бездействия, с които е
14
способствал за настъпване на увреждащото действие или неговия вредоносен
резултат. Нужно е доказване на причинно – следствена връзка между
действията на пострадалия и настъпване на увреждането и/или неговите
последици. Принос има винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредата
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
вредите. Поради това практиката приема и е възможно съпричиняване както
от малолетни, така и от лица, които не разбират и не могат да ръководят
действията и постъпките си.
В горния смисъл са ППВС № 17/1963г., Решение № 12 от 14.07.2022г. на
ВКС по т.д. № 194/2021г., I т.о., ТК, докладчик Мадлена Желева, Решение №
198 от 03.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3252/2015г, II т.о., ТК, докладчик
председателя Ваня Алексиева, Решение № 165 от 26.10.2010г. на ВКС по т.д.
№ 93/2010г., II т.о., ТК, докладчик Бонка Йонкова.
От изслушаните устни обяснения на вещото лице Т. П. се доказва, че при
движение на ищеца със скорост в рамките на ограничението от 60 км/ч,
същият не би настигнал движещият се пред него със скорост от 67 км/ч лек
автомобил, поради което следва да се приеме, че при връщане на лекия
автомобил от дясна пътна лента в лява пътна лента за движение направо не би
се стигнало до застигане на лекия автомобил от по – бързо движещия се
мотоциклетист и оттук до попадане на лекия автомобил в траекторията на
движение на мотоциклетиста – до т.нар. „засичане“, което е принудило
мотоциклетистът да се изнесе наляво от осовата линия и да започне маневра
изпреварване.
При определяне на приноса на всеки един от двамата водачи, в
конкретната пътна обстановка, съдът дава тежест от 95 % на поведението на
водача на л.а. Опел Астра Д. Н., защото при движението си същият
неколкократно нарушава правилата за движение по пътищата, съгласно
цитираните норми на ЗДвП и ППЗДвП на влязлата в сила присъда, които са
задължителни за съда и страните, с което допринася в изключителна, главна и
основна степен за настъпване на ПТП: На първо място, след като отклонява
автомобила надясно в дясна пътна лента за завой надясно и след това се връща
отново в лява пътна лента за движение направо, което става на около 53 метра
от мястото на удара, нарушава пътната маркировка между двете ленти за
15
движение от запад на изток – двойна непрекъсната линия, забраняваща
промяната на движение чрез престрояване в друга пътна лента; нарушава знак
Г1 – движение само направо след знака; нарушава чл.6 т.1 от ЗДвП, защото не
съобразява движението си с пътните знаци и с пътната маркировка; нарушава
чл.25 ал.1 от ЗДвП, защото извършва маневра престрояване от дясна лента в
лява лента без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след негов – в частност с управлявания от ищеца
мотоциклет, отстоящ на около 11 метра зад него и технически видим в
огледалата за обратно виждане, чийто път пресича и засича. На второ място
предприема следваща неправомерна маневра чрез отклоняване на автомобила
наляво към насрещното движение, за завой наляво с цел достигане на банкета
от северната страна на пътя, което извършва на място, забранено за ляв завой
според пътната маркировка, с което нарушава чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.51 ал.2 от
ППЗДвП за пътен знак Г1, и чл.65 от ППЗДвП за пътен знак М15, както и
чл.25 ал.1 от ЗДвП, защото извършва втора маневра чрез отклоняване и завой
наляво без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението –за втори път застрашава ищеца чрез управлявания от него
мотоциклет като отново застава пред него в траекторията му за движение, в
резултат на което настъпва ПТП, защото ищецът не успява за втори път да
промени траекторията си и да го заобиколи.
Приносът на ищеца за настъпване на ПТП съдът определя на 5 %,
защото управлява мотоциклета с превишена скорост спрямо разрешената за
пътния участък и в резултат на това се движи по – бързо от лекия автомобил,
поради което застига лекия автомобил в зоната на „Т“ – образното
кръстовище. Т.е. приносът на ищеца се изразява само във факта на застигане
на лекия автомобил – ако се движеше с разрешената скорост, не би застигнал
лекия автомобил, маневриращ надясно и наляво в зоната на кръстовището.
С оглед доказаното съпричиняване следва установеният размер на
обезщетението да се редуцира с 5 %, съгласно чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Получената
сума е 36100лв. за неимуществени вреди. Ищецът претендира 35 000лв.,
поради което следва искът да бъде уважен изцяло.
Доказаната сума се дължи от ответника с обезщетение за забава от
датата на извънсъдебно сезиране на 02.12.2021г., защото липсва доброволно
плащане, поради което поканата е поставила ответника в забава.
16
При този изход на делото ответникът дължи на съда държавна такса за
уважения иск от 1 400лв. и направените от съда разноски за вещи лица и
свидетели от 930лв., общо 2 330лв.
На пълномощника на ищеца, предоставил безплатно представителство и
защита, при защитаван интерес от 35 000лв. възнаграждението по НМРАВ е 3
450лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД ЕКИ
********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да плати на И. Г. Д. ЕГН ********** от ***,
съдебен адрес ***, чрез адв. Р. М., сумата от 35 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на **** около 10.50
часа на околовръстен път на гр. ***, причинено от Д. С. Н. при управление на
МПС лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***, ведно с обезщетение за
забава в размер на законна лихва върху главницата от 02.12.2021г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД ЕКИ
********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да плати на Окръжен съд Пловдив, по негова
бюджетна сметка, разноски по делото в размер на 2 330лв.
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД ЕКИ
********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да плати на адвокат Р. И. М. ЕГН **********
от АК ***, с личен номер от ЕАР при ВАС ***, със служебен адрес ***, на
основание чл.38 от ЗАдв възнаграждение в размер на 3 450лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17