№ 3568
гр. Варна, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502347 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №28469/01.09.2021г., подадена от „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адвокат Д.Т. –
ВАК, срещу разпореждане № 11190/22.07.2021г., постановено по ч.гр.д. №10658 по описа за
2021 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изп.лист срещу Н. П. ИЛ..
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че
размерът на претендираната възнаградителна лихва е определяем въз основа на текста на
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, който съдържа подробно описание на
всички условия по договора за заем. Твърди се, че претендираната възнаградителна лихва се
установява от нот.акт, който съдържа подробно описание на заемните суми, договорения
лихвен процент, дължимите вноски и датата, на която следва да започнат плащанията. Моли
да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в частта относно претендираната сума за възнаградителна лихва.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба вх. №33088/17.05.2018г. за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №10658/2021г. на Районен съд - Варна, е образувано
по заявление на „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез
пълномощник адвокат Д.Т. – ВАК за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника Н. П. ИЛ., за присъждане на възнаградителна лихва по Договор за
заем №129-ВН/02.02.2018г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №68, том 1, рег. №1065, дело №50 от 2018г. на нотариус №196 Орлин Стефанов с
район на действие РС – Варна.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел, че посоченото в заявлението вземане се основава на договор за
заем, а не на нот.акт за учредяване на договорна ипотека, който е самостоятелен договор с
предмет осигуряване на обезпечение и поради това не може да послужи като документ по
чл.417 от ГПК.
Съобразно задължителната практика на ВКС документът по чл.417 от ГПК
следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане. Преценката на
документа по чл.417 от ГПК се извършва за редовност от външна страна, както и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. При проверка на процесния нотариален
акт се установява, че в текста е обективиран договор за заем между същите страни, чието
изпълнение обезпечава договорната ипотека. Установява се и наличието на клауза,
предвиждаща задължение за заплащане на възнаградителна лихва, посочена като процент.
Съобразно разрешението по т.4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за
акцесорни вземания, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа
/уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или
определяем по посочен в него начин /напр. като процент/. Размерът на главницата е посочен
в представения документ по чл.417 от ГПК, посочен е и фиксиран годишен лихвен процент
по заема в размер на 25%. Предвидено е, че дължимата от заемополучателя лихва в
посочения размер се разпределя и дължи ежемесечно до 2-ро число на месеца, считано от
02.03.2018г. Плащанията на договорената лихва се извършват съобразно погасителен план.
От цитираната клауза не се установява по какъв начин следва да се изчисли
дължимия лихвен процент, предвидено е само, че се разпределя, тоест представлява част от
анюитетните вноски, както и падежната дата. Относно размера на дължимата лихва се
препраща към погасителния план, който същевременно не представлява част от нот.акт и
съответно не може да бъде взет предвид. Не може да се възприеме приложения от заявителя
начин за изчисление, тъй като той използва като основа неизплатената сума за периода на
забава, които не биха могли да бъдат предвидени при сключване на договора.
2
При договорите за кредит размерът на възнаградителната лихва се изчислява при
прилагане на лихвения процент върху всяка падежна сума за всеки падежен период, което
определя различна намаляваща база и съответно различна лихва, включени във всяка
анюитетна вноска. Изчислението по посочения от заявителя начин, а именно прилагане на
лихвения процент върху цялата неплатена сума за целия период на забава, би довело до
различен от предвидения в договора резултат.
С оглед на изложеното, като се има предвид, че приложеният към заявлението
погасителен план не следва да се взема предвид, доколкото заявителят се позовава на
нот.акт като документ по чл.417 от ГПК, както и че изчислението по горепосочения метод
не е възможно да се извърши само въз основа на данните от документа по чл.417 от ГПК, на
който се позовава заявителя, настоящият състав намира, че претендираната възнаградителна
лихва не е определяема чрез посочения от заявителя начин на изчисление.
Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и
правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11190/22.07.2021г., постановено по ч.гр.д.
№10658 по описа за 2021 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на
„НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист
срещу Н. П. ИЛ..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3